сряда, 19 януари 2011 г.

Марибор, Словения

Марибор (Maribor) е вторият по големина град в Словения. Населението на града е 112 642 жители (по данни от 2009г.), а площта му е 147,5 кв.км. Марибор се намира напресечната точка на река Драва, планината Похорие и долината Драва. На гербът на Марибор е изобразен бял гълъб, който се спуска към бял замък с подвижна решетка, и всичко това е поставено върху червен щит. Летището на Марибор е второто по големина международно летище на Словения. Популярни туристически забележителности в Марибор са катедралата от XII век , която е построена в готически стил, кметството, което е изградено в стил ренесанс. Интересен е и замъка на града, който датира от XV век. В нещо се помещава и регионално-историческият музей, в музея-замък има макети на римски и славянски постройки, различни оръжия, дрехи, ковчежета, в които са прибирали пари, накити, кости, глинени съдове и още, и още интересни неща за разглеждане. Разбира се снимането беше забранено, да не се изненадате много.. не ги разбирам тези хора. Аз ако видя снимки на някое много интересно място, като замък, музей, къща даже още повече би се запалило желанието в мен да отида и да го посетя... Но те пък биха опровергали това ми мнение с тяхното, което може би би гласяло, че повечето хора не са като мен и като видят снимки ще си кажат, че и това им стига и никой няма да иска да ходи..., но какво пък тяхно си решение! :) Таа от гореспоменатите обекти лично аз посетих Катедралата от 12 век, която беше наистина доста впечатляваща, в най-вътрешната част малко след изповедалните имаше много красив макет на поляна и върху нея различни сцени от Рождеството и някои факти от живота Му. Също така точно до музея-замък имаше едно голямо кръгло нещо, за което не мога да намеря информация, трябваше да питаме някого, но бързахме, защото имахме часове - бизнес договори, но пък успяхме да го снимаме: и да се снимаме с него ;) Ако някой има информация за него моля да я сподели, а аз ще попитам Мойца (мацката от Словения) за повече информация, когато я видя и ще допълня. Успяхме да пийнем Лашко , и да хапнем пица и шопска салата, която далеч нямаше нищо общо с нашата си шопска салата, но не беше лоша. Видяхме "правна факултета" и даже имахме лекция 4 часа, но професора ни пусна малко по-рано и добре, че го направи, за да можем да минем през магазина и да си вземем влака обратно за Грац! Беше много хубаво времето и много ни хареса, града беше чист и хората бяха дружелюбни. Естествено си купих и картички ;) И малко допълнителна информация:

На 12 април Съветът на ЕС определи културните столици на Европа за 2012-а и 2013-а година.

През 2012-а, столици на културата ще бъдат португалският град Гимараеш и словенският Марибор. През 2013-а година щафетата ще поемат Марсей-Прованс във Франция и словашкият Кошице.

Статутът на "културна столица" генерира значителен интерес и води след себе си икономически ползи, най-вече породени от повишения туристически интерес. Градовете, избирани за културни столици, трябва да покрият сериозни критерии, най-вече свързани с възможността да предложат достатъчно на брой и качествени културни програми.

През 2009 година градовете, които носят този знак, са Вилнюс и Линц, а през 2010-а това са Есен, Германия, Печ, Унгария и Истанбул, Турция. За 2011-а столици на културата са Турку, Финландия и Талин, Естония.

Традицията за определяне на европейски градове за културни столици датира от 1985-а година, когато този знак се носи от гръцката столица Атина.

Разбира се още лични снимки на улиците в Марибор и някои от сградите може да намерите както обикновено във моят фейсбук акаунт и дори и да нямате профил, може да разгледате снимките с този линк: http://www.facebook.com/album.php?aid=262443&id=741108998&l=4c72c0ff53

Използвана информация:

Уикипедия

http://www.nasamnatam.com/grad/Maribor.html

http://edunetbg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=108:izbraha-kulturnite-stolici-na-europe-za-2012-i-2013&catid=110:2009-09-17-15-26-22&Itemid=175

неделя, 16 януари 2011 г.

Schokoladenmanufaktur Zotter & SPA


Ех, тази Австрия ми показва все нови и нови неща, как ще ми липсва, когато след две седмици стане време да се прибирам у дома...

Шоколадовата фабрика мммммм, delicious...! Да, имаше един такъв филм и то даже с Джони Деп, който както знаете ми е любимец линк -> към Уикипедия и IMDB <-

Трябва да Ви кажа, че колкото и да обичате шоколад, след като пробвате над 35 различни вида, просто е невъзможно да не ви се замае всичко. Имаше какви ли не вкусни и може би не чак толкова вкусни комбинации с всякакви видове плодове, ядки, дори и някои вина и меса, маслини, лимони, соя, лайка, кетчуп, да не съм сбъркала думата... ТОВА е официалният уебсайт на чичко Цотер, който както започват приказките "Имало едно време, през 90-те години на миналия век, един майстор-сладкар, на когото известните до тогава шоколади просто били омръзнали. Така че след работа той се оттеглял в задната стая на своето предприятие в Грац и започвал да експериментира…"

"Йозеф Цотер експериментира с ръчно сътворени шоколади и невиждани и нечувани до тогава вкусови комбинации. След марципана от тиквено семе идва моката с коноп, а скоро след това е основана собствена Шоколадова фабрика, с която изследователят на шоколада и виртуоз на вкусовете Йозеф Цотер създава своя империя на кулинарните удоволствия.

Защото в творенията на Цотер са вложени не само вдъхновение и експериментаторски дух, но и високи изисквания: биологичната чистота и принципите на „феър трейд" (търговско партньорство, базирано на диалог, прозрачност, справедливост и уважение) се спазват безкомпромисно, също както и уникалната за цяла Европа философия „от зърното до щанда"(„bean-to-bar") - в Шоколадовата фабрика производството започва още от какаовото зърно!

Резултатът e разнообразие от продукти, отличени с много награди, а оформлението на опаковките е сътворено гениално от художника Андреас х. Гратце, приятел на Йозаф Цотер. Яде ли Ви се ръчно приготвен шоколад с фъстъци и кетчуп? При Йозеф Цотер думата „няма" не съществува! Три различни посетителски обиколки ще Ви разкрият царството на шоколадовите творения." Казва този информационен сайт за Австрия.

Аз мога да Ви кажа от личното си преживяване, че беше безкрайно чисто вътре във фабриката, навсякъде имаше фонтани със шоколади, различни видове и проценти (колкото по-висок е процента на шоколада, толкова е по-горчив вкусът му). Гледахме филм как се берат шоколадовите ядки, как се изсушават, как се приготвят и как се съхраняват. Всичко е напълно органично без химия и абсолютно подредено. Пожелавам Ви да посетите ако не тази, поне някоя шоколадова фабрика, защото преживяването си заслужава и освен това е много вкусно ;)

За моите 20 години никога не бях ходила на СПА, но ето че ми се отвори възможност. На няколко километра от шоколадовата фабрика се намира прекрасен комплекс с много басейни, различни видове сауни, фитнес, сауни, ресторанти, масаж, терапии за намаляване на стреса и общо взето всичко, което може да има в един СПА център. Всъщност абревиатурата SPA - Sanus Per Aquam означава Здраве чрез вода.

Всичко започва от белгийското градче Спа. Там още по времето на римската империя е открит първият воден курорт. През XV-XVI в. Процедурите с минерална вода са особено популярни. Освен за лечебни цели минералните бани се използвали и за почивка на короновани глави, знатни особи и техните придворни. За нуждите на аристокрацията някои стари римски терми се превръщат в бански курорти – Карлсбад, Виши, Байройт, Баден-Баден, Евиан, Спа, Бат и др.
Днес има много варианти за СПА програми – процедури с минерална, морска вода или водорасли, подводни масажи и ароматотерапия. В Япония предпочитат масаж шиацу и водорасли, а в други части на Азия т.нар. хамам – турска парна баня. В някои части на света наблягат на калните бани или на гмуркането в ледени води. Разказва този сайт.

Един от басейните в този комплекс беше разположен почти на покрива и беше както вътрешен така и външен и хората спокойно можеха да си излизат и влизат, когато си пожелаят. Температурата беше 36 градуса по целзий, което в началото беше много приятно, но не и ако стоиш повече от двайсет минути, ако това са означавали табелите, все пак пишеше на любимият ми немски :D. Гледката към небето докато си лежиш във горещата вода и подобно на джакузи в определени части на басейна бълбука вода е много приятно и неповторимо усещане. Освен басейна, както споменах по-горе имаше и различни други "успокояващи и релаксиращи съоражения" като например сауни. Имаше може би десетина на брой, като на всяка една имаше табели от сорта на Хелзинки, Осло, Васа, а някои с дълги думи от немския език. Сауната е нещо страхотно! Ако имате възможност да си направите в къщи изобщо не се и колебайте!

Сауна (на фински: sauna) е финландската дума за баня. Представлява стая или малка постройка с температура на въздуха от 70 до 100°C и е място за отдих, релаксация и усамотяване от векове насам при някои народи. В нея има дървена лежанка и нагревател, покрит със специални камъни (на фински: kiuas). Влажността на въздуха се регулира от водата, която се налива върху камъните и създава пара. Високата температура, в съчетание с парите, предизвиква изпотяване. Казва Уикипедия. Особеното в австрийските сауни обаче е, че те са смесени и е прието всички вътре да са чисто голи. Ние със Стела (Австрийската, не Лявата ми ръка) решихме, че като за първи път ще пробваме всички. И така редувахме сауна, душове, басейн, сауна, душове, басейн-джакузи за цели пет часа така си починахме, че чак се изморихме! Но беше изключително прятно и се чувствахме много освежени, въпреки че все още усещам аромата на хлор по себе си, беше безкрайно приятно и искам пак!

Разбира се направих и снимки и както обикновено може да ги разгледате в профила ми във фейсбук, дори и вие да нямате такъв. Ето и Линка http://www.facebook.com/album.php?aid=262792&id=741108998&l=dd3a25b46b

сряда, 5 януари 2011 г.

Мислите на времето


Много обичам да разглеждам в различни форуми и сайтове цитати от велики произведения или просто изказани мисли на хора титулувани като велики и не толкова велики. И ще събера за вас някои от най-любимите ми или някои от тези, които просто са ми харесали, или са ме засмяли. Ако желаете да добавите някои от вашите любими цитати може да го направите в коментар ;)


„Чудото не съществува, за този който не може да се учудва.“

"Най-умният винаги отстъпва" - каква велика мисъл! Тя обяснява господството на глупостта в света. М. Ебнер-Ешенбах


Че дадена жена е динамит, можеш да разбереш, само когато я захвърлиш.
М. Паньол

Аз съм идеалната къщовница. Всеки път, когат се развеждам, запазвам къщата.
За За Габор

Това, което откриваш сам, е винаги по-вълнуващо от това, което някой друг ти показва - това е като разликата между истинската любов и нагласената сватба.
Терънс Рафърт

"Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтата си"

"Човек може да издържи една седмица на жажда, две седмици на глад, много години без покрив над главата си, но не може да издържи на самотата. Тя е най-лошото от всички мъчения, от всички страдания."

"Злото трябва да се прояви, за да осъзнаят хората цената на доброто" Паулу Коелю


Животът е като игра на карти. Съдбата решава какви карти да се паднат на всеки играч, но той сам избира как да ги изиграе.
Мери Райнхарт


Когато си на дъното на пъкала, когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката, си направи сам стълба и излез!
Дамян Дамянов


Аз искам да напиша
днес поема, в която да диша
на новото време стихът.
Да тръпнат във нея
крилата на гордия демон,
обходил от полюс до полюс
светът.


Усмихнати чули звездите отгоре
и викнали:
"Браво, човек!"

Ти помниш ли
морето и машините
и трюмовете, пълни
с лепкав мрак?
И онзи див копнеж
по Филипините,
по едрите звезди
над Фамагуста?


...и мислел за своята
тежка,
човешка,
жестока,
безока
съдба.

...моята вяра
във дните честити,
моята вяра, че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?


Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,

народе мой, защото се обичахме!


Само той от нас прозре
истина една в живота –
по-добре е да умреш,
вместо да живееш скотски.


Какъв ти тук ужас?! –
Той пеел човека. –
Това е прекрасно, нали?

Никола Вапцаров

Ell: "Абсурдът зависи толкова от човека,
колкото и от света. Той е в момента тяхната единствена връзка. Той ги
скрепява един с друг, както само омразата може да свързва съществата."
- Албер Камю, "Митът за Сизиф"

Ell: ...разсъждавам какво е ад. Твърдя, че това е страданието да си неспособен да обичаш." Фьодор Достоевски


”Моралът е винаги последното убежище на хората, които не разбират красотата.”
Оскар Уайлд


Опасен чар (1984)

“- Това какво е?
- Куче. Куче-касичка.
- Куче? Старомодно...
- Имаме модерни! Зар-касичка и шлем-касичка.
- Това куче защо е зелено?
- Това е крокодилче!
- Така ли? Защо не пише?
- Заяжда. От влагата...
- Лошо! Лошо, другарю...
- Седларов.
- Лошо, Седларов, лошо!”



13-та годеница на принца (1987)

“- Пари ли искаш или медал?
- Истинският творец не работи за слава и почести, Ваше величество!”


Ell:
Любовта, читатели и братя мои, е най-трагичното, което съществува на този свят и в живота; любовта е рожба на измамата и ражда разочарованието; любовта е утеха в безутешността,единственият лек срещу смъртта, защото тя е нейна сестра.
Мигел де Унамуно

Ell: Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи." -Михаил Лермонтов

Ell: Око за око и скоро целият свят ще бъде сляп - Махатма Ганди

"Моите мечти нямат граници - аз винаги искам невъзможното."-Александър Дюма "Граф Монте Кристо"

"Човек винаги може да намери нещо, за което да е благодарен,независимо колко са се забатачили нещата." -"Долорес" Стивън Кинг

Разбира се има още много, които са ми напрвили впечатление, но ще оставя поста "отворен" и ще добавям нови мисли и афоризми, когато намеря нещо интересно ;)



вторник, 4 януари 2011 г.

Отново в България

На 18.09.2010 от София потеглих към Грац!
Това беше началото на едно толкова желано приключение наречено ЕРАЗЪМ. Отидох с много положителна нагласа и очаквах нещо много хубаво, красиво, интересно..., но..в този случай няма "но" беше даже още по-прекрасно дори от представите ми! Прекрасната арихтектура, големите магазини, новите и безкрайно интересни хора, които срещнах, улиците, украсите за коледа, сувенирите, международната вечеря, екскурзиите до Виена и Венеция, както и до околните местности..., съжителството ми с почти непознат човек, ядовете по бавния интернет, безкрайните купони - домашни и клубни, хилядите снимки запечатали красотата и усмивките, които също са намерили вечно място в сърцето и съзнанието ми, интересния начин на обучение в университета и хубавите методи на преподаване на професорите им, радостта от липсата на лед по тротоарите и улиците им, чистите и може би нови автобуси с точно разписание, чистотата на реката, парковете и градините, ведрото настроение изписано по лицата на хората, намаленията в магазините, и още, и още... . На 19.12.2010 се прибрах в България. Тук имаше толкова неща, които ми липсваха, но ако можех да преместя близките ми хора там, може би времето, в което бих се замислила дали да го направя би се измервало в секунди... Навярно и те си имат хиляди проблеми и недостатъци, може би защото съм еразъм-студент за толкова малко време виждам само хубавите неща и не се заглеждам в "тъмните улички", кой знае..., но преди да отида и да живея на това ново място и да го опозная или по-точно да опозная една малка част от него бях безумно влюбена в България, чувала съм как по другите места е по-хубаво и за какви ли не положителни неща, които в България са проблем, но все пак... едно е да чуеш, друго да видиш...и аз видях. Видях и така пламенната ми патриотична любов бавно бавно започна да угасва. Сигурно никога няма да угасне напълно, защото винаги съм била и ще си остана оптимист, вярващ винаги в доброто у хората и в "светлото бъдеще, което ни очаква", но нещо вече е различно..., и то е че още повече жадувам нещата да са по-хубави, по-добри, да сме по-истински, по-щастливи, ТУК ще откриете статистика, че сме най-нещастните хора на планетата... Не искам това! Не се побирам в кожата си да гледам просещите хора по улицата, деца и възрастни, някои, защото няма работа, или други, защото просто така е по-лесно, и аз им давам, давам им от собствените си пари, които не изкарвам, давам им тук и в Грац, и във Венеция, и във Виена, и хората ми се чудят..., защо си давам парите на хората, ме попита една позната от Полша, защото просто искам да помогна. Но не е редно да им даваме ние. Редно е държавата да се грижи за тях и да им осигурява работа..., а не само да дават великите управници, които сме избрали ни по телевизията как спят в Парламента или оставят дълга си към хората заради един телефонен апарат..., рапарите да пишат текстове и да рецитират обиди по техен адрес, чалгаджийките да се кълчат полуголи по телевизионните екрани, тинейджъри и дори по-малки от тях, облечени в предизвикателни тоалети и екипирани с два тона и половина грим и две кутии цигари, псуващи на всеки две думи, и крещящи срещу родителите си за щяло и нещяло, само защото е модерно да си "гъзар", и това да е емблемата на държавата ни.

На 08.01.2011 отивам отново в Грац! Този път само за 20 дни, колкото да си взема изпитите, да ида до шоколадовата фабрика, да направим един два купона и да пообиколя още няколко пъти интересните места и да се сбогувам с новите ми приятели, с които се надявам да не се забравим... и естествено да направя още снимки :P

На всички Вас, които четете това или дори и да не го четете, но мислите като мен или пък не, Ви пожелавам успех и сила, за да не се отказвате от желанията и мечтите си и да се борите за тях винаги с усмивка на лице ;)

неделя, 2 януари 2011 г.

Averrhoa carambola

Карамбол или "звезден плод" както го наричат още, е един от любимите ми плодове. Смята се, че негова родина са остров Цейлон и Молукските острови, но от векове се отглежда в Югоизточна Азия. Култивирани сортове карамболa се отглеждат в Индия, Южен Китай, Индонезия, Виетнам, Филипините, Флорида (САЩ), в тропическите райони на Западна Африка и Израел. Пълен с органични киселини, калций, фосфор, желязо, натрий, калий, витамин С, бета-каротин, витамини В1, В2 и B5 както и с вкус на сливи за някои, но на мен повече, много повече ми прилича на дюля заради миризмата и приятно трапчивия му вкус.
Карамбола е дърво, високо до 9 м, с къс ствол и силно развита корона. Листата приличат на акациевите, но са със заострени връхчета. Цветовете са виолетово-червени и дребни, под формата на грозд. Зрелите плодовете се най-ценената част от това растение. Те имат овална форма, с 5 или 6 добре изразени ребра, които придават характерния изглед на звезда при напречните резени. Кората им е тънка, восъчна, жълто-оранжева, а сърцевината - сочна и хрупкава. Карамбол може да се консумира пресен, на сок или за гарнитури на плодови торти, салати или коктейли.
По принцип карамбола се смята за скъп плод, тъй като само един в България струва около 3-3,50лв/бр., а в Грац - 1,50-60 евро, но ако успееш да го вземеш от Кауфланд за 9 стотинки Новогодишно намаление може да се насладиш на интересния екзотичен плод. Консумирайте, когато започне да пожълтява, защото е по-сладък, но и зелен става за ядене...

събота, 1 януари 2011 г.

Честита 2011 Година!


Честита Нова година Семейство, Приятели, Колеги, Познати и Непознати! Пожелавам Ви всичко, което си пожелаете, всичко, което старата година не Ви донесе, пожелавам Ви и най-вече здраве, любов и щастие, а останалото ще си го купим, както се казва...!

Happy New Year Family, friends, colleagues, knowns and strangers! I wish you everything you want, everything that old year did not bring you, I wish you especially health, love and happiness, and the rest we will buy it, as they say!


И след като Пешо писа за 10 от най-интересните Коледни традиции по цял свят аз реших да напиша за Интересните Новогодишни традиции в различни държави.

Англичаните не посрещат новите години с шумни празненства. На Острова не е прието да се канят гости. Но неписано правило е, че срещу Нова година или на следващия ден всеки може да навести който и да е дом, без покана. Гостът обаче трябва да донесе бучка въглища, която да хвърли в домашното огнище и да пожелае огънят в този дом да не угасва.


В Италия дълго време се е смятало за задължително в навечерието на Нова година да се изхвърлят старите мебели през прозореца и да се заменят с нови. Това обаче днес е доста рисковано и вече са са измислени по-безопасни начини за веселие. Традиционният Capodanno задължава всеки член на семейството да постави на перваза запалена свещ и монети за щастие. За да привлекат късмета, жени и мъже(!) надяват червено бельо.


Виетнамците пък смятат, че в дома им живее Бог и на Нова година той отива на небето, за да разкаже как е минала годината за всеки от членовете на семейството. В тази страна хората приемат, че именно на Нова година човек става с една година по-възрастен, а не както е по света – в деня, когато е роден.

Във Финландия в новогодишната нощ девойките хвърлят през рамото си обувка. Поверието е, че ако тя падне с върха си към вратата – предстои сватба. Подобни обичай имат и прибалтийските страни, където не сядат без традиционните рибни ястия и пай с коняк.


Португалци и испанци имат обичай да окачват над празничната трапеза добре запазен грозд. Когато часовникът започва да отмерва 12-те удара, всеки бърза да откъсне и изяде последователно 12 зърна, като същевременно си намисля желания за отделните месеци на настъпващата година. Когато часът удари 12, испанците излизат на улицата и си разменят подаръци.


В Полша, Унгария, Чехия и Словакия броят на ястията трябва да бъде кратно на 12. Като всяко има своя символика – рибата е на щастие и благополучие (в Словакия шаранът е задължителен), орехите символизират тайните и трудностите на живота и т. н.


Традицията в Гърция повелява също така да дадеш на колкото може повече деца дребни монети. На 1 януари пък след прибиране от църква трябва да удариш нар пред вратата, за да е плодовита годината за цялата къща.


В много домове на Латинска Америка имат специална кристална чаша, която пълнят с вода в новогодишната нощ. Щом удари 12 часът, хората плисват течността през прозореца като знак, че старата година си е отишла успешно и те очакват новата да бъде така чиста и прозрачна като водата.


В Куба в полунощ се разнасят 11 вместо 12 удара за да почива и часовникът. Кубинците смятат, че благодарение на тази традиция няма да “загубят времето си” през настъпващата година.


Още интересни традиции за Нова година може да намерите тук