Merilyn Manson в България

Датата - 04.07.07 - Мерилин Менсън - мястото - стадион Академик, организатори - SME, подгряват Type O Negative, билетите в билетния център, първите 1000 - за по 20, после от 30 до 50лв!
Ами какво да кажа.., просто тази година има да се кефите на концерти: то не беше Мейдън, днес Меноар, на 4ти Менсън... Много се радвам за почитателите на тия тримцата.. за някои тези концерти са сбъднати мечти.. :) \m/\m/\m/\m/

Manowar в България

Мммммммм фенове и фенки на Manowar ето ги и тях датата е 30.06.2007 града е Каварна :) Мисля че сега всички благославят кмета Цонко Цонев... и как няма, толкова много почитатели чакат този концерт с години. Ето малко инфо за групата тук :)
Приятно прекарване на всички!

Pirates of the caribbean

"Карибски пирати: Проклятието на черната перла" е приключенски филм от САЩ с участието на Джони Деп, Орландо Блум, Джефри Ръш и Кийра Найтли. Филмът има пет номинации за награди Оскар през 2004 г. - за най-добър актьор, грим, звук, монтаж на звукови ефекти и визуални ефекти.
“Карибски пирати: Сандъкът на мъртвеца” влезе в книгата на рекордите с най-силния уикенд в историята на киното.
"Карибски пирати: На края на света" събра 404 милиона долара приходи от прожекции по света за 6 дни, оповести компанията "Дисни", цитирана от световните агенции.


Малко преди премиерата на третата част на филма "Карибски пирати" в Токио, актьорът Джони Деп (Johnny Depp) обяви, че обмисля да изиграе ролята на капитан Джак Спароу за четвърти пореден път.
Гледала съм и трите филма СТРАХОТНИ СА! И наистина ви ги препоръчвам изпълнени са с много приключения, битки и комедийни сценки.
С нетърпение очаквам 4тата част :)

We Are The Champions

10ж са най-добрите!!!!! :)
Днес в училище се проведе състезание свързано с гражданска защита и в него участваха всички десети класове (10а, б, в, г, д, е, Ж). Състезанието се състоеше в двора на училището. Участниците: от всеки клас трябваше да се изберат хора както следва
- 2ма носачи;
- 3ма пострадали;
- 2 медицински сестри;
- 3ма пожарникари;
Носачите трябваше да вземат ранените от "заметръсния район" със носилка и да ги преместят в "медицинския пункт".
Медицинските сестри трябваше да направят сърдечен масаж и да превържат ранените.
След като свършат 2ма пожарникари тръгват и трябва да загасят два пожара: във една метална тава бяха запалени вестници и трябваше да се сложи одеало за да се задуши огъня, а в друга също имаше горящи вестници, но този път пожара трябваше да се сагаси с пясък. След това в центъра на игрището беше поставена кофпомпа и една баскетболна топка. Единия пожарникар (бях Аз :)) трябваше да помпа с кофпомпата за да може 2рия да насочи струйката към баскетболната топка и да я изтласка от центъра (е не се справих блестящо, но като се има в предвид че аз и адашка ми бяхме единствените момичета пожарникари от 7те класа съм доволна от нас :)). И след това е финиша. Всичко беше за време.
Имаше и втори кръг в него 3тия пожарникар трябваше да вземе пожарогасител и да изгаси запалена факла. Имаше малко проблеми с неизгасването на факлата или пък че пожарогасителя свърши :P.
Даваха се и наказателни точки ако пожара не е изгасен.
При нас нямаше инциденти за което директорката ни похвали :). Никой не мислеше че ще сме първи и когато господина по физическо каза "..на 1во място 10Ж!" всички подскочиха и викаха от радост :) Беше един много щастлив и хубав момент!
Обичам класа си! 10Ж We Are The Champion!!!

Iron Maiden в България

Най-великата хеви метъл група на всички времена – IRON MAIDEN – идва в България по покана на София Мюзик Ентерпрайсис. най-грандиозното музикално събитие на 2007 година е част от най-мащабния музикален фестивал у нас – Арена Музика 2007, на който IRON MAIDEN ще бъде хедлайнер. Концертът ще се състои на стадион Локомотив в София.
За своята 30-годишна история IRON MAIDEN се е превърнала в една от най-великите, най-успешните и най-продавани хеви метъл групи на всички времена. Има издадени 14 студийни и 9 концертни албума, 4 бокс сета и повече от 70 милиона продадени копия по цял свят. Наред с легенди като Black Sabbath и Led Zeppelin, IRON MAIDEN е една от първите групи, поставили началото на британската инвазия в световната тежка музика. Суперхитовете “The Number Of The Beast”, “Run To The Hills”, "Two Minutes to Midnight " и много други завинаги остават в историята на музиката като едни от най-сериозните доказателства за превръщането на IRON MAIDEN в легенда.
На 4 юни, след дългогодишно очакване, многобройните български фенове най-после ще видят на живо в София, на стадион Локомотив тази историческа хеви метъл група заедно със знаменателния й фронтмен Брус Дикинсън.
Концертът им у нас е част от настоящото световно турне, посветено на последния албум на групата “A Matter Of Life And Death”, издаден у нас от Анимато Мюзик/ EMI.
IRON MAIDEN ще пристигнат у нас в състав Стив Харис (бас), Дейв Мъри, Ейдриън Смит и Яник Гърс (китари), Нико Макбрайн (барабани) и Брус Дикинсън (вокал).
Световното турне на групата стартира на 9 ноември 2006 г. от Скандинавския полуостров при феноменален интерес от страна на феновете – над 95 000 продадени билета за датите на полуострова. За трите шоута в Швеция над 48 000 билета са продадени за по-малко от час! Осемте хиляди билета за Норвегия свършват само за 30 минути. В Тампере – 7 000 билета са изкупени за два часа, а в Хелзинки са продадени 17 000 билета само за един ден!

Балове, серенади, виканици

Номинирам квартал "Възраждане" за ^_един от най-шумните и огласени от серенади на ученици квартал_^ :) всяка вечер се чуват песни, виканици и свирки...(всъщност не знам за другите квартали, де ...и все пак си номинирам моя за доста шумен :) то да ви кажа аз нямам нищо против, даже се радвам като минат до блока ми..хубаво е да се радваш и да можеш да показваш радостта си, макар че, не е най-удачния вариант да се разхождаш по нощите и да крещиш:) ама все пак нали само веднъж в живота си имаш БАЛ :)
И така Абитуриенти забавлявайте се, полека с алкохола и безаварийно каране на скоро взелите книжки ;) Весело изкарване на купоните!

One Tree Hill

Преди малко повече от година, бях на гости с братовчедка ми на Пешо, и той ни пусна 2 серии от One Tree Hill..леле още от начало ми стана много интересен..И преди няколко месеца почти година по-късно започнах да го гледам, още първата вечер като си го намерих изгледах точно 12 епизода :) а сега... с нетърпение чакам да излязат последните серии..филма наистина е много завладяващ и интересен.
Ей това е сериала просто...най-якия който съм гледала до момента :)
Тинейджърски, разказващ за хората в малкото градче Три Хил.
За гимназията, за живота, за баскетбола, за любовта, за приятелството, за изневярата, за предателството и за какво ли още не... Сериала си заслужава да се гледа. 4 сезона е, всеки от които със около 20-20..и няколко епизода. Музиката е много хубава ако сте фен на рока или метъла :) (но и не само!) героите са страхотни: Чад Майкъл Мъри, Джеймс Лафърти, София Ана Буш, Хилъри Рос Бъртън, Бетъни Джой Ленц, Пол Джозеф Ото Йохансон, Мойра Кели, Крейг Шефър, Барбара Алън Уудс и още други но тея да кажем са главните :)


във филмчето има и много хубави мисли които в повечето случаи казва Лукас ( Чад Майкъл Мъри)
Eто линкче към тях, аз лично страшно много ги харесвам, има много смисъл в тях :)
И така какво друго с две думи сериала е супер гледайте го!!!

"Кой има бал"?

"Коооййй има БАаАааАлллл?" Тази реплика май вече ви се е втълпила :) сега е времето на абитуриенстките балове. И из улиците на града бибиткат коли, младежи и девойки се разхождат със свирки в уста, вечер улиците се огласяват от серенадите, които учениците правят на своите учители...мдааа градът е празнично настроен :) или поне учениците в него. Всяко училище си има свое тържество което е от грандиозно по-грандиозно. Например Руската имаше тържество в петък вечер. Тогава голяма част от учителското и ученическото съсловия се бяха събрали в двора и слушаха думите, които всеки клас бе написал за да се отблагодари на учителите, на училището, на съученицте и приятелите си (а някои и на лелките които чистят, на персонала на "Фантастико", и на охраната...)...Едни са били само 5 години в това учлище, а други цели 12....беше много мило и трогателно. В края на тържеството над присъстващите се извиси приказно шоу от фойерверки, дванадесетокласниците специално се бяха погрижили за това и ефекта и изненадата не бяха никак малки :) (нищо че са дали около 400лв.)
След това всеки потегли на някъде кой по дискотеките, по кръчмите, по барчета и заведения.. :) Общо взето беше една много хубава вечер.

Стърмен

Вчера с Български Младежки Червен Кръст (БМЧК) ходихме в дома в село Стърмен. (Там е страхотно и повечето доброволци умират да отидат :)) До там отиваме с Влак който вземаме в 8 часа от гарата. Децата са както на нашата възраст (16-17) така и по-големи и по-малки. Дома се намира сред природата. Тихо и спокойно е. В пределите му има нещо като стадион, който е достатъчно голям и там играем футбол :)
По принцип винаги като ходим, отиваме мнооого хора и времетое мнооого хубаво, слънчево и топло...но този път не беше така. Бяхме около 15тина човека, освен това беше мрачно и валеше. Това разбира се не попречи на ентусиастите (като мен и някои от децата). Още като отидохме извадиха уредба и пуснаха музика. По едно време пуснаха 3те ми любими песни на Еванесънс (Going Under, My Immortal, Bring me to life) и аз излязох на дъжда на поляната и слушах песните беше невероятно :)) след това играхме и футбол под дъжда...бях доста мокра и кална в последствие :D ( ...леле хора това е страхотно пробвайте! :))Стана време за обяд и отидохме на *центъра* който се състои от: 1 магазинче, няколко пейки, една детска градина с бесетка(в която се събрахме за обяда). Преди центъра обаче мминахме покрай едно верешово дърво ...:P. От БМЧК бяха взели милинки и солети, всеки си взе и каквото искаше от магазина. Стояхме около час там и изчакахме дъжда да понамали. Върнахме се в дома и продължихме с игрите на карти, на топка, на фендербал (отново под дъжда) по някое време поне 2/3 от "колегите ми" доброволци ми казаха че съм мокра хихи :)
постояхме още около час и нещо и стана време да хвашаме влака и естествено времето се оправи...
Не чакахме много влака. Дойде поочтии навреме само с 30минути закъснение. някои от децата дойдоха с нас да ни изпратят (изпращането от там наистина е тъжно защото някои от децата стават твои приятели...) и така качихме се на влака и аз както всеки път (всъщност за 3ти път ходя в Стърмен) стоях през цялото време на прозореца, даже по едно време успях да си окъсна цветя в движение хаха. Като цяло деня беше хубав. Най-накрая пристигнахме на гара Русе и какво очаквате пак заваля :) С едно момиче от гарата видяхме автобуса на спирката( а тя трябваше да го хване) и аз и викам давай и хукнахме да хванем автобуса, и успяхме :) тя се качи (е друг е въпроса че е стоял още 5минути на спирката хаха) аз се прибрах и веднага излязох да се видя с една приятелка седяхме до десет и половина на вън и гледахме лунаа и звездите, освен това малко по-рано същия ден се бяхме качили и на покрива на блока ни. От там гледката е доста хубава :P
ииии така :) това беше един много хубав ден. Освен това на Стърмен бяха и някои нови момичета с които се запознахме и те се оказаха доста готини и щури мацки :)
Абе в БМЧК май няма неготини хора :))

Снимки 28.10:


обща снимка, пред дома, гарата на Стърмен, на път за Дома, на Стадиона, и пак :)

Любимото ми стихотворение

Валери Петров - Тавански спомен...

• 1

Сесента и дните станаха студени,
а балтонът беше горе на тавана,
в дъното на стария лелин гардероб.
Бяха му ръкавите късичко скроени
и като го сложих, недобре ми стана,
та нарочно бръкнах в десния му джоб.

Бръкнах и извадих: снимка развалена
(двама млади влюбени на два стари стола,
кавалерът аз бях в същия балтон),
после два бонбона в книжчица зелена,
два билета филмови, стари, без контрола,
и едно шишенце със одеколон.

"Тез билети - казах си - са от кино "Глория" ,
прости са бонбоните, смешен е портрета
и шипето пълно е с разводнен парфюм."
Казах, но си спомних ланшната истори,
влезе нещо тъжно тука във сърцето,
име едно нежно дойде ми на ум

и видях я, същата, в розово облечена,
същата усмивка и ръката същата,
и от ваксинация малката следа.
"Панта рей!" - помислих си. - "Всичко е далече!
Миналите мигове вече се не връщат,
както се не връща речната вода."

Но все пак останах в здрача на тавана.
В здрача на тавана, във балтона смешен,
любовта преминала си припомних аз.
В тъмното парфюмът нежно ме обхвана,
сладък бе бонбонът, снимката шумеше
и отнейде, та-та-ра, чуваше се джаз.

• 2

Най-напред бе всичко в розовата дреха,
биеше сърцето гръмко във гърдите
само като видех вашата врата,
саксофони свиреха, облаци хвърчеха
и тролеят движеше се помежду звездите,
и сънувах всяка нощ твоите уста.

след това писмата. Ах, писмата стари,
писани небрежно сред черновки четири,
с хиляди целувки върху всеки лист,
със цветя безбройни като във хербарий,
с нежни обяснения цели километри,
с послепис и после с послепис!

След писмата - помниш ли? - първите ни срещи,
твоите родители мразещи ме искрено,
бялата ти шапка, белите брези.
И писма отново: "Ще ли разбереш ти?
Не ме пускат вече. Много ми се иска, но..." -
Строфи от любов и кофи със сълзи.

Помниш как поскърцваха стълбичките дървени?
Помниш как мечтите ни тихо се намериха
в малката ми стаичка цялата във прах?
Помниш как във всичко мислехме се първи,
а пък все откривахме старата Америка?
Колко много копчета, колко много страх!

Спомняш ли си масичката в "Бивша орхидея"?
Помниш ли пейзажите (морски и планински)?
Помниш как разсмиваха ни стенните рога,
как един до други ний седяхме в нея
и четяхме с трепет книги медицински
и шептяхме бледи: "Ах, ами сега!"

Помниш ли, не помниш ли? Кой те знай къде си,
сигурно ще вземеш оня зъболекар
и ще слушаш свърдела му, и ще си добре.
Помниш ли, не помниш ли? Всичко отиде си.
Като стар часовник, тихо и полека,
любовта в сърцата, изхабена, спре.

дните се редуваха все едни и същи,
люшкаха се кожените дръжки във трамваите,
никнеха и вехнеха горските треви,
а пък ний седяхме в слънце и във дъжд и
сменяхме си дрехите, сменяхме си стаите
и веднъж усетихме: нещо не върви!

Празни бяха срещите, глупави - алеите,
стаята ми - хладна, пастите - безвкусни,
и дори ядосващи - стенните рога;
и по жици вече бягаха тролеите,
и сънувах вече други, чужди устни,
а по твойте устни лепнеше тъга.

• 3

Неделята е тъжен ден за хора,
Усещащи един от друг умора,
Държещи се един за друг едва.
В една неделя срещнахме се двама.
"Не закъснявай!" - бях й казал. "Няма!""
И дойде във три без четвърт вместо в два.

И тръгнахме по улиците стари,
по пролетните сухи тротоари,
извити без начало и без край.
Вървяхме все по същите маршрути
със същи спирки, в същи брой минути
като квартален остарял трамвай.

До днеска още къщите аз помня:
най-първо беше надписът огромния
с показващ пръст "Бръснарница Багдад";
след туй гаражът, малката градина
и железарят с ключ от ламарина,
и киното, и въглищният склад.

И ний вървяхме и не си говорихме.
каквото да говорехме и сторехме,
говорено и сторено бе веч;
познавахме си шапките, костюмите,
познавахме си мислите и думите
и бе излищна всяка наша реч.

И аз си мислех: "Вече сме към края.
И тъжно ми е, а защо, не зная.
Носът й бе по-тъничък преди.
Туй копче скоро май ще се изгуби.
Оградите са пълни с думи груби
и тази шапка лошо й седи.

Оградите са пълни с думи мръсни.
Туй копче по-добре да се откъсне.
А ний да скъсаме е най-добре.
Във Бомбо-Нгонго нейде ми се ходи.
Какво ли е да плаваш с параходи
в изпъстрено със рифове море?..."

И виждаха се негърските лагери,
и чуваха се негърските шлагери,
и лових риба в синята вода.
Тогаз тя каза: "За какво мечтаеш?"
"За теб! - отвърнах аз. - Нима не знаеш?"
"Обичаш ли ме?" - каза. Казах "Да!"

И както тъй въвряхме неусетно,
достигнахме до спирката ни сетна,
поспряхме се и тръгнахме назад.
Най-пръв бе складът, после киното,
ключът от ламарина и градината,
гаражът и "Бръснарница Багдад".

• 4

Облачета плуваха в небесата чисти
и мъхнати листи имаше по клоните в парка,
дето водеше тъжният ни друм.
Велосипедистите бягаха по пистите
и внезапно качваха се горе по наклоните,
като шумолеха с нежен гумен шум.

Бяха снисходителни и добри пазачите,
хората се чувстваха леки без галоши
и вървяха с кухи вафли в уста.
Футболните зрители биеха играчите,
не че тез последните бяха толкоз лоши,
а защото, тъй на, просто пролетта....

Само ний се чувствахме сякаш беше есен.
Бяхме си дотегнали казано накратко.
Краят беше близо и бе сто на сто.
Хороскоп извадихме, но не беше весел,
ядохме бонбони, но не беше сладко,
искахме да седнем - нямапе место.

После на чорапа й бримка се изнищи.
Детската градина беше пълна с красъци.
Хвръкна в стратосферата изтърван балон.
След това аз стрелях на едно стрелбище,
три железни тигъра паднаха със трясъци
и получих премия цял одеколон.

Дъх водеколонен, тъжен и далечен,
дъх от любовта ни, от мечтите мирис,
на тавана носиш ти спомен от тогаз!
"Панта рей! - си казвам аз. - Всичко веч протече,
есента е тъжна и там долу свири
като бормашина оня глупав джаз!"

• 5

Тъй както го рисуват по картините,
небето беше бледо над комините
и празен беше празничния ден;
и ние се погледнахме печално,
и влязохме във киното квартално,
където даваха "О, ти мой блен!" .

О, ти мой блян със пожарогасители,
о, зрители със външности съмнителни,
афиши с отлетяло вече "Днес" .
И тъмно, и плювалници нечисти,
и снимки на забравени артисти -
Мачис и Хари Пил, и Мае Уест....

Бе почало. Едно хлапенце мина
в салона с нас под форма на роднина.
Бе почнало и вътре беше мрак.
Върху екрана смееха се двама,
след туй при тях пристигна една дама
и каза с надпис: "той ще дойде пак."

И знаехме ний филма чак до края
(и как ще я съгледа той в трамвая,
и как бандита ще го сгази трен),
защото бяхме го видели двамата
със мъничка промяна на рекламата,
тогава беше май "Ела при мен!" .

И ний седяхме близо до кабината,
и слушаше се как шуми машината,
и снопът бе тъй ниско при това,
че трябваше ми мъничко да стана,
за да израсне мигом на екрана
една ужасна рошава глава.

И аз седях и мъчех се да гледам,
и скърцаше креслото на съседа,
и аз се чувствах уморен и стар;
и тъжно бе, чувах как сред мрака
един часовник във гръдта ми трака
и се нуждае от часовникар.

А после дойде "Край" и вентилатора
със гръм наблъска вятър във театъра,
и светна, и платното избледне;
и ний видяхме тъжни и посърнали,
че всички двойки бяха се прегърнаил
и само ние, само ние - не.

И си излязохме. "На мене струва ми се -
аз казах, - че достатъчно преструвахме се..."
Тя каза тихо: "Също и на мен."
Врабчетата шумяха във градините,
небето беше бледо над комините
и празен беше празничния ден.

• 6

Когато ни дотегна вече всичко
и хороскопът пишещ за раздяла
- ах, вече ясно бе! - излезе прав,
отидохме - така, зарад шегичката -
тя с нова рокля, аз със роза бяла,
при стария крайпътен фотограф.

Той сложи във петлицата ми розата,
разгъна фона с бясна Ниагара
и погледа ни точно нагласи;
ала за нас бе малко трудна позата,
аз мръднах той капачето изкара,
тя мигна и той каза ни: "Мерси!"

И почна се играта на среброто,
на солите пълзенето неравно,
безшумният молекулярен взрив'
и ето че във ваната, в живота,
от Нищото изплава бавно-бавно
невижданият мокър негатив.

А пък от вред ни гледаха портрети,
прекрасни мигове, навеки спрени,
фиксирани човешки младини,
намръщени младежи със каскети,
от зли роднини двойки разделени,
деца в ковчези, бременни жени.

И всичко стана жално моментално"
и хората, и бледното предградие,
и снимката, излязла тъй добре,
и двамата се гледахме печално,
и нейде се обади едно радио:
"Вероника, животът е море!"

Една зарзаватчийка се разчувства и каза,
че блазя ни, че сме млади,
и че момата е таман за мен;
а фотографът каза за изкувството,
че то е вечно, снимките извади
и ни ги даде в плик един зелен.

И тръгнахме ний в пътя си полека,
и влажни бяха снимките и двете,
и в плика залепиха се така,
че колкото и да ги дърпах леко,
във нейната остана мойто цвете,
а в моята - едната и ръка.

Тогаз си казах: "туй са явни знаци,
че ще се срещнем пак и не след много."
Ала гаслът, гласът ми беше нов
Във входа на една кооперация
целунахме се, казахме си "сбогом!"
и тъй завърши нашата любов.

• 7

Но дали наистина туй вече беше края?
Горе от таана слушам как тромбона,
та-та-ра, печално в есента звучи.
Нещо ме досва, но какво - не зная.
Може би блтона? Може би бонбона,
който тъй е сладък, че почти горчи.

Ах,защо ни трябваше да се разделяме!
АЗ тогаз си мислех че ще те забравя,
но сега си мисля, че съм бил глупак.
И усещам, нещо зъб един боли ме,
и ако не мине, трябва да го правя,
и как мислиш, може да се срещнем пак?

Занимавка

Едно готино IQ-тестче за развлечение проверете си коефициента на интелигентност дали сте средностатистически българин или някои супер гении :) моето IQ е 125 за 11минути и 12 секунди :) да видим колко е вашето :) http://vassillun.hit.bg/IQtest.html

Слави и неговата болест

Случващото се със Слави е трагично, тъжно и депресиращо за да видите интервюто му кликнете тук

Картинки :)

СНИМКИИИ - #coyee-rs

Както вече споменах в началото http://mimetooo90.blogspot.com/2007/04/blog-post_03.html
чатя в мирк и си имам свой канал - #coyee-rs, който скоро стана на една година.
С всички които влизат в него се познаваме (чатили сме си, ходили сме на чатърски срещи и с някои даже сме добри приятели). И те са супер симпатични, интересни и готини хора. Определено ще се радвам ако се присъединят и още , защото напоследък канала опустя.. дали заради учене или топлото благоприятно за излизане време...
Почти всички канали си имат сайтове.. та реших да публикувам поне малко инфо в блога си и за моя :)
Ето някоя и друга снимка на чатърите:

Lotex`
Jo-Jo
dasey
Radost`
DeAt_MeAt
slaadur^^
sladkata_07
HearT_BreakeR
Lility_rs
Reaper_
Besniq_Mishok_F
MiLo_MiShLeNcE
^^NiksaN^^
^_KrIsEnCe_^
SmOOok

Това са
само малка част от обитателите на канала :)
(другите като ми дадат снимки ще ги кача;))