Мрачно.

Да отбележа, че следващите редове са написани специално за Голямото Миме, мрачно и зловещо + малко пиянско ;)
А драги ми Читатели, моето настроение е диво и щастливо, с осемдесет и четири каратова усмивка. <3


Навън е есен и листата вече паднали са.
Небето е по-мрачно и от бездна...
Вървя през парка празен,
с една бутилка отлежало вино. (или тъмна бира..:P)

Вървя и моя спътник е луната -
единствено светило в тишината.

Сърцето ми едвам се чува да тупти,
нещастна съм - това ми причини.
Дърветата с зловещите си клони
са моите единствени другари.

И парка с тъмните алеи
ме отвежда в дълбините на нощта
И сам вървя със вино отлежало (тъмна бира) и чакам някой с моята съдба

Защото да си сам е тъжно,
а щом сме двама всичко е наред.

Бутилката пресъхна,
никой не видях.
И сам съм, а небето като бездна
надвесило е свойте тъмни облаци...