сряда, 25 февруари 2009 г.

Няма по-могъщо...



Щастието е родено може би във някой Слънчев ден
Може би от нечия усмивка, а може би от някоя целувка.
А Наш'то Щастие роди за нас Красивите Слънчеви дни!
Сърцата ни туптят, очите ни се търсят,
душите ни слети летят в небесата.
И ето двама с теб ще срещаме света
и с всеки изгрев сутрин ще бъде всичко в розово.
Ще пътешестваме, и ще преплуваме моретата,
ще тичаме усмихнати в поляни от цветя.
Звездите ще ни гледат, ще танцуват с нас,
птичките ще пеят любовна музика за нас.
Бури ще бушуват, и ще вали проливен дъжд,
но огъня в сърцата няма да загасне!
Този вечен огън роден е от любов,
и при всяка трудност ще гори по-силно!
Няма по-красиво, няма по-могъщо от
чувството което изпитвам днес към теб!

Здравей Пролет!





Пролетния ден ни среща
със Слънчевите си лъчи,
усмихва се свенливо
през прозореца и нежно се прокрадва
и през облаците!




Бяло и червено в плетка стара
Свързват здравето със силата на любовта.
И ето този символ мартенски
днес сближава хората
подарява ни надежда и вяра,
че и утре ще има цветна дъга!

сряда, 18 февруари 2009 г.

Магнетичност


Омагьосвам те с красива усмивка,
целувам те с пареща целувка,
прегръдката ми като топъл летен вятър
те обгръща, и ти шепти за някаква романтика:
Звездите са над нас и си танцуват,
усмихват се, блестят във тишината.
И нощта превръщат във безкраен дансинг!

Любовта е с нас, около нас,
Слънцето и залезите му омайват
ръцете ни преплетени в едно,
сърцата биейки във ритъм заедно
Си казват колко много се обичаме!

вторник, 17 февруари 2009 г.

За Лека Нощ




Вземам четката в ръце,
а боичките са нашата Любов,
с усмивка ни рисувам двамата
и нашето сърце!
Лъчи на Слънце, нашата полянка.
Щастлива багра ето го и замъка,
помислям "красота" - и залеза се появява!
Шепа звезден прах и всичко засиява,
като на магия всичко оживява.
И заедно сме ден и нощ,
и неразделни в нашата любов,
шептим, крещим, танцуваме лудешки,
защото наш'то време е сега,
сега и после Винаги, ЗАВИНАГИ!
Обичам те!
Целувки хиляди, милиони,
прегръдки по-горещи от Самото Слънце,
но какво говоря!?! ТИ си Слънцето и аз съм
твоята жена!
Обичана, Щастлива, и Обгрижена,
доволна и изпълнена с блаженство!
Ех, колко хубаво е, че те има теб!
И колко хубаво е, че сме Заедно!

петък, 6 февруари 2009 г.

ДА СЪМ СЛЪНЧЕВО МОМИЧЕ

В дланите ми каца слънцето червено -
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.

Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на Слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.
И хората да гледат мен засмени,
да казват "Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на Слънцето с кръвта й тича."

Аз искам, щом издъхна уморена,
то - слънцето - със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.

Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто Слънце няма да залязва.



Петя Дубарова

сряда, 4 февруари 2009 г.

Из "Малкия Принц"

Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: " Моето цвете е там някъде..."