неделя, 26 септември 2010 г.

Моите любими сладурести приятели :)




Остане ли ми тук един приятел и моето сърце остава тук!Остане ли ми тук един приятел, ще остане тук и моето сърце!Пазя всеки миг щастлив, имам хиляди мечти - искаш ли да ти ги подаря?Всеки изгрев, всеки ден, всяко слънце пазя в мен - искаш ли да ти гиподаря?Искаш ли да оставя тук нещо и от мен?
Posted by Picasa

понеделник, 20 септември 2010 г.

Пътуването!

Здравейте,

ще започна направо. Тръгнахме от Русе за София към девет с баща ми и Борко. Приказвахме си по пътя и след няколко часа вече бяхме пред Автогарата. Всъщност  офиса на Air Kona се намира срещу ЖП гарата, така че отидохме до там, оставихме багажа, седнахме на едно заведение двамата с Борко (тъй като баща ми имаше работа) и след малко дойде и Ники. Хапнахме, пийнахме, приказвахме си, включих си лаптопа да разгледам фейсбук разбира се :) И неусетно стана 16 часа и трябваше да отиваме към автобуса. Взехме огромния куфар, който Борко любезно ми предостави, сака, лаптопа и чантата с храна и се запътихме към автобуса. Леле колко хора имаше... Едвам намериха място за куфара и сака ми, но всичко беше както трябва. Гушкахме се едно известно време пред автобуса, след това се качих, помахахме си, говорихме даже по телефона, и потеглихме. Скоро стигнахме сръбската граница, където вече не можех да говоря по телефона. Нямахме никакви проблеми през границите, навсякъде само искаха да си покажем паспорта или личната карта, който каквото си имаше и продължавахме, не са отваряли куфари или да е имало по-специална проверка. Даже понеже колежката пуши цигари си беше взела два стека от тук единия в моя багаж другия в нейния и на сръбската граница ни предложиха цигари по едно евро, но ние не взехме, за да няма проблеми и след това малко я хвана яд.., но какво да се прави, можеше и да проверяват :). Бързо се смрачи и вече виждахме само слабите светлинки на селцата, които се виждаха в далечината. Пуснаха ни някакъв доста отчайващ филм, за майка и син, които убиват наред някакви хора..., но почти не го гледах. Слушахме музика, смяхме се, опитахме се да подремнем, но открихме, че както и да застанеш все боли врата.. и то ужасно.. след няколко часа пътуване спряхме (още бяхме в Сърбия) и шофьорът каза, че имаме осигурена безплатна вечеря! Което направо си е похвало. Даже и не знаех за съществуването й. За всеки пътник имаше една плескавица (доста голяма при това) и салата зеле с моркови, едно листо зелена салата и няколко парчета домат. Всяко следващо нещо било то напитка се заплаща самостоятелно от пътника. Хапнахме и мога да кажа, че тази плескавица май беше от този "старопланинския стандарт" тъй като имаше наистина вкус на месо. Хапнахме, разтъпкахме се, говорих по телефона с България, защото Мтел не ми бяха пуснали роуминга и трябваше да предупредя да ми го пуснат. През нощта беше ужасно, защото много ме боля вара и почти не спахме, но пък видяхме малка част от Белград и имам желание да го посетя на екскурзийка. Минахме през Виена, по пътя обаче страхотно впечатление ми направиха поляните. Пейзажът беше точно като в The Sims ниско окосена трева, борови горички и къщички. Не знам дали я косят постоянно, но беше просто прекрасна гледка! Без бурени и грозни храсти цялата трева беше все едно току що окосена, много съм впечатлена! Пристигнахме вместо в осем в десет, но това не беше много голям проблем, тъй като ментора ни Бен ни чакахме заедно с приятелката си Кристина или нещо от сорта. Взехме такси натъпкахме три куфара сак и два лаптопа, за 4.7Eвро, което Бен плати. Някои от обитателите на общежитието ни помогнаха с багажа, качихме го, малко се полутахме докато намерим стаята, но я намерихме. Оставихме багажа, разходихме се малко из града, прибрахме се, пооправихме си багажа, леглата и спахме до 3 сутринта, початихме с будните и след това пак заспахме. 

Следващият пост ще е за първите ми впечатления + малко снимки за общежитието :)

Първи впечатления!

Здравейте приятели!

Вече съм в Грац, Австрия! Настанихме се в общежитието, не е лошо - голяма, просторна стая, две легла, два големи гардероба, дълго бюро, два шкафа на колелца с по 4 чекмеджета, маса, два стола, леко развален хладилник, два котлона, две мивки, и шкафове + няколко етажерки. Тоалетната и банята делим с други две стаи, но е чисто и доста приятно. Даже направих няколко снимки на общежитието. Днес ще ходим да плащаме квартирата, да се доразходим, да си купя и австрийска карта... Да ви кажа, харесва ми тук, но едно нещо е Ужасно.. :( ниииищо (без един случаен магазин) не работи в неделя, и да ви кажа май университета в Русе изглежда по-чистичък, но това е моментно впечатление. И моста, който толкова много ми харесва по снимките.. е малко по-не такъв какъвто си го представях. Но като цяло ми харесва, хубаво е, и все пак впечатление не се прави за 5 минути след като не си спал почти изобщо.

PS: Даже вече закусвах традиционна австрийска закуска: 4-5 филийки кашкавал "Гауда", две топли питки, две пакетчета краве масло на "Meggle", едно рохко сварено яйце, стръкче салата, приличаща малко на листата на глухарче, но пък беше вкусна, малко пакетче сладко от ягоди + традиционна напитка от сорта на негазирана лимонада с мед, но всъщност нямало мед, а някакво разстение, което явно има същия вкус :)

Хубав, усмихнат и и интересен ден за Вас! :) 

сряда, 15 септември 2010 г.

Заминаване vol.01

Последна нощ, а утре ме очаква път.

Поглеждам през прозореца дали навън вали...

Малко остана. Три дни до заминаването ми. Вълнувам се. С цялото си сърце се надявам както всички Вие ми пожелавате всичко да е страхотно, положително неповторимо и незабравимо. Надявам се да се запозная със страхотни хора, от които да науча интересни неща, както и те да научат по нещичко и от мен. Ще им разкажа за България, за Вас моите прекрасни приятели... Ще снимам, обещавам да снимам със фотоапарата, който Борко купи за мен ( и чакам с нетърпение), за да Ви покажа местата, които ще посетя с пожелание да ги посетите и Вие. Ще ми липсвате. Спокойно, не съм се депресирала, знам че не отивам за цяла вечност, а само за 4 месеца и половина. Но това не означава, че няма да ми е мъничко мъчно, което е хубаво за Вас, тъй като ще знаете, че сте ми скъпи! (разбира се, не заради "сумата по вашата сметка е..." както се казва в една реклама) :) 

Ще си пишем, ще Ви разказвам ( на когото му е интересно) и Вие ще ми разказвате за Вашите преживявания, които Ви пожелавам да са интересни, забавни и приятни.

Да не ставам прекалено сърцераздирателна пожелавам на всички ученици и студеннти успешна нова година (на тези, на които им е за последно в класните стаи - запомнете училището с хубаво, забавлявайте се, не издребнявайте и не се изпокарвайте много за самия бал, но дори и да го направите, поне на деня бъдете непринудени и изпълнени с оптимизъм, усмихнатост и добро настроение). 

Успех на ВСИЧКИ! 

понеделник, 13 септември 2010 г.

Без заглавие

Пише ми се, споделят ми се емоциите на приятна нервност към предстоящото ми приключение, но единственото, което мога да напиша е, че заминавам, че имам нов лаптоп, и че чакам и фотоапарата, който Слънчо ми купи с огромно нетърпение. Както и бих могла да напсувам организаторите, защото никога нищо не знаят относно договори, пари и други подобни документи. Обещавам да Ви пиша от Австрия, да ви покажа и фотоапарата може и лаптопа както и да Ви пращам линкове със Снимки от там. Забавлявайте се и бъдете здрави и усмихнати!