
окъпано в мелодията на бушуващ дъжд,
горещо е сърцето на жената,когато срещне "правилния" мъж.
Стихии под копитата на коня,
редят се ден и нощ във буен бяг,
и спрем ли за почивка кратка,
сияние издига се над нас.
Звездите нощем падат, отнесли хиляди желания,
и под могъществото на съдбата ги превръщат в завоевания.
И със чудни заклинания пак потъват в общания,
Оковани в упования те разказват си предания:
За пясъка на страстната пустиня,
мелодията на бушуващия дъжд,
мечтаната ваканция в Испания - далеч от всички разочарования.
И в необуздана еуфория посреща "Назования",
2 коментара:
Прекрасно стихотворение! Много съдбоносно звучи, сякаш казва каквото ти е орисано ще стане, но звучи и положително :) Първият стих още поразява, за истинският мъж. Така е женската душа може да бушува отвътре щом го срещне. Отдава ти се да пишеш такива чувствени и емоционални стихове!
Много благодаря за милите думи! :)
Публикуване на коментар