петък, 16 декември 2011 г.

Съдбосказания


Сред пясъка на страстната пустиня,
окъпано в мелодията на бушуващ дъжд,
горещо е сърцето на жената,
когато срещне "правилния" мъж.
Стихии под копитата на коня,
редят се ден и нощ във буен бяг,
и спрем ли за почивка кратка,
сияние издига се над нас.


Звездите нощем падат, отнесли хиляди желания,
и под могъществото на съдбата ги превръщат в завоевания.
И със чудни заклинания пак потъват в общания,
Оковани в упования те разказват си предания:
За пясъка на страстната пустиня,
мелодията на бушуващия дъжд,
мечтаната ваканция в Испания - далеч от всички разочарования.


И в необуздана еуфория посреща "Назования",
след безкрайните скитания,  ненаписани очаквания, се сбъдват най-желаните съдбосказания.


2 коментара:

диабетични храни каза...

Прекрасно стихотворение! Много съдбоносно звучи, сякаш казва каквото ти е орисано ще стане, но звучи и положително :) Първият стих още поразява, за истинският мъж. Така е женската душа може да бушува отвътре щом го срещне. Отдава ти се да пишеш такива чувствени и емоционални стихове!

Maria Naydenova каза...

Много благодаря за милите думи! :)