петък, 27 април 2007 г.

Любимото ми стихотворение

Валери Петров - Тавански спомен...

  • 1
Сесента и дните станаха студени,
а балтонът беше горе на тавана,
в дъното на стария лелин гардероб.
Бяха му ръкавите късичко скроени
и като го сложих, недобре ми стана,
та нарочно бръкнах в десния му джоб.

Бръкнах и извадих: снимка развалена
(двама млади влюбени на два стари стола,
кавалерът аз бях в същия балтон),
после два бонбона в книжчица зелена,
два билета филмови, стари, без контрола,
и едно шишенце със одеколон.

"Тез билети - казах си - са от кино "Глория" ,
прости са бонбоните, смешен е портрета
и шипето пълно е с разводнен парфюм."
Казах, но си спомних ланшната истори,
влезе нещо тъжно тука във сърцето,
име едно нежно дойде ми на ум

и видях я, същата, в розово облечена,
същата усмивка и ръката същата,
и от ваксинация малката следа.
"Панта рей!" - помислих си. - "Всичко е далече!
Миналите мигове вече се не връщат,
както се не връща речната вода."

Но все пак останах в здрача на тавана.
В здрача на тавана, във балтона смешен,
любовта преминала си припомних аз.
В тъмното парфюмът нежно ме обхвана,
сладък бе бонбонът, снимката шумеше
и отнейде, та-та-ра, чуваше се джаз.

  • 2
Най-напред бе всичко в розовата дреха,
биеше сърцето гръмко във гърдите
само като видех вашата врата,
саксофони свиреха, облаци хвърчеха
и тролеят движеше се помежду звездите,
и сънувах всяка нощ твоите уста.

след това писмата. Ах, писмата стари,
писани небрежно сред черновки четири,
с хиляди целувки върху всеки лист,
със цветя безбройни като във хербарий,
с нежни обяснения цели километри,
с послепис и после с послепис!

След писмата - помниш ли? - първите ни срещи,
твоите родители мразещи ме искрено,
бялата ти шапка, белите брези.
И писма отново: "Ще ли разбереш ти?
Не ме пускат вече. Много ми се иска, но..." -
Строфи от любов и кофи със сълзи.

Помниш как поскърцваха стълбичките дървени?
Помниш как мечтите ни тихо се намериха
в малката ми стаичка цялата във прах?
Помниш как във всичко мислехме се първи,
а пък все откривахме старата Америка?
Колко много копчета, колко много страх!

Спомняш ли си масичката в "Бивша орхидея"?
Помниш ли пейзажите (морски и планински)?
Помниш как разсмиваха ни стенните рога,
как един до други ний седяхме в нея
и четяхме с трепет книги медицински
и шептяхме бледи: "Ах, ами сега!"

Помниш ли, не помниш ли? Кой те знай къде си,
сигурно ще вземеш оня зъболекар
и ще слушаш свърдела му, и ще си добре.
Помниш ли, не помниш ли? Всичко отиде си.
Като стар часовник, тихо и полека,
любовта в сърцата, изхабена, спре.

дните се редуваха все едни и същи,
люшкаха се кожените дръжки във трамваите,
никнеха и вехнеха горските треви,
а пък ний седяхме в слънце и във дъжд и
сменяхме си дрехите, сменяхме си стаите
и веднъж усетихме: нещо не върви!

Празни бяха срещите, глупави - алеите,
стаята ми - хладна, пастите - безвкусни,
и дори ядосващи - стенните рога;
и по жици вече бягаха тролеите,
и сънувах вече други, чужди устни,
а по твойте устни лепнеше тъга.

  • 3
Неделята е тъжен ден за хора,
Усещащи един от друг умора,
Държещи се един за друг едва.
В една неделя срещнахме се двама.
"Не закъснявай!" - бях й казал. "Няма!""
И дойде във три без четвърт вместо в два.

И тръгнахме по улиците стари,
по пролетните сухи тротоари,
извити без начало и без край.
Вървяхме все по същите маршрути
със същи спирки, в същи брой минути
като квартален остарял трамвай.

До днеска още къщите аз помня:
най-първо беше надписът огромния
с показващ пръст "Бръснарница Багдад";
след туй гаражът, малката градина
и железарят с ключ от ламарина,
и киното, и въглищният склад.

И ний вървяхме и не си говорихме.
каквото да говорехме и сторехме,
говорено и сторено бе веч;
познавахме си шапките, костюмите,
познавахме си мислите и думите
и бе излищна всяка наша реч.

И аз си мислех: "Вече сме към края.
И тъжно ми е, а защо, не зная.
Носът й бе по-тъничък преди.
Туй копче скоро май ще се изгуби.
Оградите са пълни с думи груби
и тази шапка лошо й седи.

Оградите са пълни с думи мръсни.
Туй копче по-добре да се откъсне.
А ний да скъсаме е най-добре.
Във Бомбо-Нгонго нейде ми се ходи.
Какво ли е да плаваш с параходи
в изпъстрено със рифове море?..."

И виждаха се негърските лагери,
и чуваха се негърските шлагери,
и лових риба в синята вода.
Тогаз тя каза: "За какво мечтаеш?"
"За теб! - отвърнах аз. - Нима не знаеш?"
"Обичаш ли ме?" - каза. Казах "Да!"

И както тъй въвряхме неусетно,
достигнахме до спирката ни сетна,
поспряхме се и тръгнахме назад.
Най-пръв бе складът, после киното,
ключът от ламарина и градината,
гаражът и "Бръснарница Багдад".

  • 4
Облачета плуваха в небесата чисти
и мъхнати листи имаше по клоните в парка,
дето водеше тъжният ни друм.
Велосипедистите бягаха по пистите
и внезапно качваха се горе по наклоните,
като шумолеха с нежен гумен шум.

Бяха снисходителни и добри пазачите,
хората се чувстваха леки без галоши
и вървяха с кухи вафли в уста.
Футболните зрители биеха играчите,
не че тез последните бяха толкоз лоши,
а защото, тъй на, просто пролетта....

Само ний се чувствахме сякаш беше есен.
Бяхме си дотегнали казано накратко.
Краят беше близо и бе сто на сто.
Хороскоп извадихме, но не беше весел,
ядохме бонбони, но не беше сладко,
искахме да седнем - нямапе место.

После на чорапа й бримка се изнищи.
Детската градина беше пълна с красъци.
Хвръкна в стратосферата изтърван балон.
След това аз стрелях на едно стрелбище,
три железни тигъра паднаха със трясъци
и получих премия цял одеколон.

Дъх водеколонен, тъжен и далечен,
дъх от любовта ни, от мечтите мирис,
на тавана носиш ти спомен от тогаз!
"Панта рей! - си казвам аз. - Всичко веч протече,
есента е тъжна и там долу свири
като бормашина оня глупав джаз!"

  • 5
Тъй както го рисуват по картините,
небето беше бледо над комините
и празен беше празничния ден;
и ние се погледнахме печално,
и влязохме във киното квартално,
където даваха "О, ти мой блен!" .

О, ти мой блян със пожарогасители,
о, зрители със външности съмнителни,
афиши с отлетяло вече "Днес" .
И тъмно, и плювалници нечисти,
и снимки на забравени артисти -
Мачис и Хари Пил, и Мае Уест....

Бе почало. Едно хлапенце мина
в салона с нас под форма на роднина.
Бе почнало и вътре беше мрак.
Върху екрана смееха се двама,
след туй при тях пристигна една дама
и каза с надпис: "той ще дойде пак."

И знаехме ний филма чак до края
(и как ще я съгледа той в трамвая,
и как бандита ще го сгази трен),
защото бяхме го видели двамата
със мъничка промяна на рекламата,
тогава беше май "Ела при мен!" .

И ний седяхме близо до кабината,
и слушаше се как шуми машината,
и снопът бе тъй ниско при това,
че трябваше ми мъничко да стана,
за да израсне мигом на екрана
една ужасна рошава глава.

И аз седях и мъчех се да гледам,
и скърцаше креслото на съседа,
и аз се чувствах уморен и стар;
и тъжно бе, чувах как сред мрака
един часовник във гръдта ми трака
и се нуждае от часовникар.

А после дойде "Край" и вентилатора
със гръм наблъска вятър във театъра,
и светна, и платното избледне;
и ний видяхме тъжни и посърнали,
че всички двойки бяха се прегърнаил
и само ние, само ние - не.

И си излязохме. "На мене струва ми се -
аз казах, - че достатъчно преструвахме се..."
Тя каза тихо: "Също и на мен."
Врабчетата шумяха във градините,
небето беше бледо над комините
и празен беше празничния ден.


  • 6
Когато ни дотегна вече всичко
и хороскопът пишещ за раздяла
- ах, вече ясно бе! - излезе прав,
отидохме - така, зарад шегичката -
тя с нова рокля, аз със роза бяла,
при стария крайпътен фотограф.

Той сложи във петлицата ми розата,
разгъна фона с бясна Ниагара
и погледа ни точно нагласи;
ала за нас бе малко трудна позата,
аз мръднах той капачето изкара,
тя мигна и той каза ни: "Мерси!"

И почна се играта на среброто,
на солите пълзенето неравно,
безшумният молекулярен взрив'
и ето че във ваната, в живота,
от Нищото изплава бавно-бавно
невижданият мокър негатив.

А пък от вред ни гледаха портрети,
прекрасни мигове, навеки спрени,
фиксирани човешки младини,
намръщени младежи със каскети,
от зли роднини двойки разделени,
деца в ковчези, бременни жени.

И всичко стана жално моментално"
и хората, и бледното предградие,
и снимката, излязла тъй добре,
и двамата се гледахме печално,
и нейде се обади едно радио:
"Вероника, животът е море!"

Една зарзаватчийка се разчувства и каза,
че блазя ни, че сме млади,
и че момата е таман за мен;
а фотографът каза за изкувството,
че то е вечно, снимките извади
и ни ги даде в плик един зелен.

И тръгнахме ний в пътя си полека,
и влажни бяха снимките и двете,
и в плика залепиха се така,
че колкото и да ги дърпах леко,
във нейната остана мойто цвете,
а в моята - едната и ръка.

Тогаз си казах: "туй са явни знаци,
че ще се срещнем пак и не след много."
Ала гаслът, гласът ми беше нов
Във входа на една кооперация
целунахме се, казахме си "сбогом!"
и тъй завърши нашата любов.

  • 7
Но дали наистина туй вече беше края?
Горе от таана слушам как тромбона,
та-та-ра, печално в есента звучи.
Нещо ме досва, но какво - не зная.
Може би блтона? Може би бонбона,
който тъй е сладък, че почти горчи.

Ах,защо ни трябваше да се разделяме!
АЗ тогаз си мислех че ще те забравя,
но сега си мисля, че съм бил глупак.
И усещам, нещо зъб един боли ме,
и ако не мине, трябва да го правя,
и как мислиш, може да се срещнем пак?

четвъртък, 26 април 2007 г.

Занимавка

Едно готино IQ-тестче за развлечение проверете си коефициента на интелигентност дали сте средностатистически българин или някои супер гении :) моето IQ е 125 за 11минути и 12 секунди :) да видим колко е вашето :) http://vassillun.hit.bg/IQtest.html

сряда, 25 април 2007 г.

Слави и неговата болест

Случващото се със Слави е трагично, тъжно и депресиращо за да видите интервюто му кликнете тук

четвъртък, 19 април 2007 г.

СНИМКИИИ - #coyee-rs

Както вече споменах в началото http://mimetooo90.blogspot.com/2007/04/blog-post_03.html
чатя в мирк и си имам свой ка
нал - #coyee-rs, който скоро стана на една година.
С всички които влизат в него се познаваме (ча
тили сме си, ходили сме на чатърски срещи и с някои даже сме добри приятели). И те са супер симпатични, интересни и готини хора. Определено ще се радвам ако се присъединят и още , защото напоследък канала опустя.. дали заради учене или топлото благоприятно за излизане време...
Почти всички канали си имат сайтове.. та реших да публикувам поне малко инфо в блога си и за моя :)
Ето някоя и друга снимка на чатърите:





































Това са
само малка част от обитателите на канала :)
(другите като ми дадат снимки ще ги кача;))

понеделник, 16 април 2007 г.

Музика, любими песни и любими групи

Хм... като цяло слушам от всичко по малко, но по главно БГ, Метъл и ЛюбЭ....
Ето някои мои много любими песни:


Guns N' Roses
- Don't Cry
- Yesterday
- November Rain
Любэ
- Конь
- Давай за...
- Солдат
- Позови меня тихо по имени
- Поет гитара
Nightwish
- Diva
- Nemo
- Dark Chest of Wonders
- The Phantom Of The Opera
Evanescence
- Bring me to life
- My immortal
- Going under
- Anywhere
- Before the dawn
Metallica
- Nothing else matters
Led Zeppelin
- Stairway to heaven
Scorpions
- Wind of change
- Lonely night
- White Dove
- Believe in love
Михаил Белчев
- Добри познати
- Булевардът
- Не остарявай любов
БТР
- Надежда
- Дюни
- Дъждостих
Ахат
- Монолог
Щурците
- Вчера

И още мноооого но да спра до тук :)

петък, 6 април 2007 г.

Депресиращи

ЖИВЕЙ, когато дъх не ти остава! ЖИВЕЙ, когато искаш
да умреш!
ЖИВЕЙ, когато шанс не ти се дава и тичай
без да можеш да се спреш!
ЖИВЕЙ по-мъдро и
достойно на другото махни с ръка!
ЖИВЕЙ, за да
оставиш спомени и диря светла в паметта!
Когато ти сълзят очите, ЖИВЕЙ, за да опиташ пак, когато се
разминеш с мечтите, ЖИВЕЙ, за да пробиеш своя мрак!
И пак - "ЖИВЕЙ, ЖИВЕЙ сега, защото някога ти ще
умреш, вдигни глава и виж света, и тичай без да
можеш да се спреш!"



Да обичаш, когато те обичат е човешко... Да мразиш,
когато те обичат е жестоко... Да обичаш, когато те
мразят е Велико...

********
"Никои не заслужава да лееш сълзи за него, а този които заслужава никога няма да те разплаче.."
********

КОГАТО ЗАГУБИШ НЕЩО НЕ СЪЖАЛЯВАЙ, А СЕ ГОРДЕЙ
ЧЕ НЯКОГА СИ ГО ПРИТЕЖАВАЛ!!!!!

********

***Любовта е силна когато те кара да страдаш***


Едни очи аз няма да забравя,
едни очи ме карат да не спя,
едни очи в сърцето ми остават
и като въглени ме те горят.



След залеза на всяка вяра настъпва болка и тъга.
След залеза на всяка обич настъпва мрак и пустота.
Когато виждаш, че една любов умира, а ти не можеш с
нея да умреш.


Превземай всичко, което ти пречи.
Тъпчи, обичай, но живей.
Бъди човек, а не човече
Гори и никога не тлей.



Защо се ровиш в пепелта?
Там няма да откриеш огън....
Не знаеш ли,че с любовта е свършено,
щом някой, някога ти каже сбогом!

Тръгни на път - когато цялата трепериш,
тръгни на път - когато всекиго си чужда,
и дано някъде намериш - едно сърце комуто да си
нужна!



Едва, когато нещо си отиде,
едва, когато с нещо се простиш,
разбираш колко много ти е нужно
и започваш да тъжиш.
И знаеш, че не ще се върне вече,
и празното местенце те боли.
Дори светът надолу да обърнеш,
пак не ще го върнеш ти.
И мъката от страшната раздяла,
дълбоко във сърцето ти гори.
Разбираш, че за нещо си живяла,
за нещо, със което се прости....






Ще дойде ден да си отмъщавам и ти ще страдаш
обещавам.
Искам да съжаляваш за болката, която ми причини и
със сълзи на очи да кажеш "Обичам те, прости"!!!
Едно момче ме плени, едно момче ме накара да
тръпна, то моите мисли покори, то моите сънища
безпокои! В живота си те срещнах случайно, влюбих се
в тебе безкрайно, че те обичам няма съмнение, да те
забравя нямам намерение.


Аз искам за последен път да ме погледнеш,
да усетя тръпката на твоите очи..
Дори когато си далеч от мене,
твоят поглед винаги пред мен стои..



Обичам те, шепти сърцето, умиращо почти!
Аз - готова съм със теб да страдам за да не те боли!
Душата - чаша счупена, кърви!
Последната сълза отронвам - Боже, как боли!




Този пост бе направен благодарение на
>>> [†]۵[̲̅ٿ̲̅]۵›®ºŁUÐξtinĺ®۵[̲̅ٿ̲̅]۵! <<<

ICQ 6.0 (ново)

На хоризонта излезе и новото Ай Си Кю 6. И всички май са луднали по него...(не че е нещо особено) Пък и не можеш просто да влезеш в сайта и да си го изтеглиш.. неее трябва да си имаш покана, която пускали на няколко часа и трябва бая да се занимаваш със инсталирането и разучаването му.
Изтеглих си инсталационния файл: http://www.chip.de/downloads/c1_downloads_hs_getfile_v1_16097958.html?t=1175868698&v=3600&s=d1fa707ccab113db2fc3cda648bd48c9



Ето и картинка на прословутото Ай Си Кю:
Според мен не си струва :)
Но нали знаете: хора всякакви, вкусове всякакви :)
Приятен чат!

четвъртък, 5 април 2007 г.

ICQ, Mirc & Skype

Като съм си в къщи определено съм пред компютъра тоест в трите чата QIP, Skype & Mirc
Общо взето ще ви разкажа по малко за всяка от програмките :)



QIP/ICQ

Използвам QIP всеки ден и съм много доволна.
Много удобна и приятна програма.
Поддържа доста екстри има и хубави анимирани емотиконки можеш да изпращаш и да получаваш файлове, да си чатиш с няколко човека навденъж без да отваряш 1 000 000 000 прозореца Това е QIP >>>>>>>







Skype

Да ви кажа като цяло и скайп-а ми харесва.
Има доста функции, можеш да си заредиш скайп кредит и да си говориш по-евтино, можеш да сменяш и шаблона. Абе като цяло става :)




Mirc

Може би най-любимия ми чат, с най-любимия ми скрипт >>> http://www.a-man-apart-script.hit.bg/ << още като си пуснах интернета, първото нещо което направих е да си изтегля Мирката :) Впоследствие си регистрирах и ник >>>sladkata_07<<< имам си и канал >>>#coyee-rs<<< даже направихме две чатърски срещи и беше забавно. Когато ми е свършил нет-а мога да ползвам програмата безплатно което е в плюс за нея :) Завързах и доста приятелства със доста готини хорица. Е надявам се и още да има :)


Пишете коя от трите програми използвате най-често :)


сряда, 4 април 2007 г.

Маги котката :)


Аз много обичам животните. Даже си имам едно в нас - коте. Казва се Магдалена (Кръстена е така на една моя много добра приятелка ) :-) и е на около 5 години. Има рожден ден на Джулай Морнинг (1.07.02)
Не е много дружелюбна... нямам приятел или познат, който като е идвал в нас и да е казвал добра дума за котето ми. Не че нещо е правила просто не обича гости и хъска като разярена змия :)
Сега ще ви разкажа как я намерих, намерих я да. Не е породиста де, ама аз много си я обичам. Един ден преди около 5 години отивах до магазина и на връщане гледам на среща ми едно малко кльощаво черно котенце и аз като почти всяко дете много обичах животните и погалих котето, поиграх си малко и тръгнах да се прибирам. Само че то тръгна след мен и стигна до входа и аз реших да си го взема. Прибрах се изкъпах го (майка ми естествено още не се беше прибрала от работа) и се чудех какво да правя. Звъннах на една моя приятелка и я питах как да постъпя, защото мама нямаше да се съгласи да задържим котето. И Лина (така се казва приятелката) ми каза да купя на котето разни необходими неща от зоомагазина. Аз имах събрани пари и отидох, изхарчих десет лева за: купичка за храна, една изкуствена мишка, гранули, wiskas и каишка против бълхи. Нагласих котето и мама се прибра. Беше в доста добро настроение което си беше в мой плюс. Показах и котето и тя отначало никак не беше съгласна да го задържим, ама като видя че съм похарчила доста пари за него реши да го оставим за една седмица :) Амиии една седмица ама станаха 5 години. И мама определено се привърза към мяукаштото нещо :). И така. Котката ми може да е злобна и да е ,тя е в сърцето ми и за нищо не бих се разделила с нея!!!!
МАГИ ОБИЧАМ ТЕЕЕЕ !!!! :)

Този пост бе създаден с помощта на ^HIM4e :)

Моя клас :)

Понеже много обичам класа си ще сложа една наша обща снимка :)




(С картата на България за фон )
>>>








вторник, 3 април 2007 г.

Приключения

Днес беше доста интересен ден. Към два с Пешо (>>> http://psabev.blogspot.com/ <<< (решихме да излезем да караме колелета. Разходихме се по кея и в парка. Даже направихме и няколко състезанийца които Пешо спечели :) след това звъннахме на една приятелка която си беше дошла за няколко дена от Варна и се разбрахме да се видим с нея. Отидохме пред блока й, седнахме до входа да си поприказваме. По едно време обаче дойде една възрастна женаи започна да ни се кара че сме седели пред блока даже тръгна да отваря вратата и леко удари моята приятелка... Пешо като ревностен защитник на правата на хората се ядоса естествено поразгорещи се и се заформи лек спор. След това установихме че предната гума на колелото му е спукана и трябваше да я оправим. Добре че "сервизът" беше наблизо. И представете си за едно лепене на гума 2 часа!!?! ... решихме да уплътним времето като отидем на Митака :) там играхме Билярд и Белот, на Билярд беше малко спорна победата защото играта общо взето се водеше "учебна", но на Белот Пешо спечели убедително :). След 2-та часа взехме колелото, и на втората пресечка вече гумата започна да спихва... върнахме се и се оказа че трябва да се купи нова...оправихме и това и се запътихме към общината, една приятелка имаше представление в пленарна зала и решихме да отидем. Стигнахме до общината и тръгнахме да си заключваме колелетата на металните неща дето са пред общината,( вече имаше едно заключено) . Но изведнъж до нас де доближи един човек от охраната, и каза да си махнем колелетата от там защото не можело да се оставят колелета. И понеже да Пешо днес му е ден за спорене и започнаха да се карат с портиера. Ние питаме къде може да си сложим колелетата човека казва където искате е където искаме ама не може да е на металната рампа... еми добре на пилоните със знамената? ...ами и там не можело, е не може не може ама ние точно там си ги сложихме :D и след това се запътихме към входа, обаче на вратата пак нашия човек, с още един негов колега и ни каза че не може да влезем докато не си махнем колелетата, колегата му обаче каза, че може да ги заключим на металната стойка... и така продължихме спора още няколко минути и накрая ни пуснаха да влезем. Започна представлението, имаше песни, танци, музикално изпълнение на пияно абе като цяло беше и интересно :) продължи около час и половина. И така към 19 часа вече си бях у нас и релаксирах :)

Още...

Имам една приятелка - Мира ( и тя си има сайтче >>> http://mira1990.dir.bg/_wm/diary/?df=46 <<< ) :), та.. тя пише много хубави стихотворения и така и така съм започнала искам да публикувам и тях :) това е посветено на мен :).... Знаеш ли приятелко... Знаеш , ти знаеш всичко за мен .Знаеш ли че искам след време когато умра да има друг живот и там да срещна теб и него .Разликата е в това че искам ти да си същата а с него нещата да са други. Знаеш ли приятелко, че душата ми плаче и сърцето ми вече не е мое. И се обрекох на сиви дни и много работа и безцветен живот . Знаеш ли приятелко че от тук нататък ще се смея различно и живота ми ще минава неумолимо с надеждата да свърши по- бързо за да има след него друг живот. Знаеш ли , а ти най-добре знаеш колко много тежат собствените решения. И знаеш ли , че времето не лекува и който е казал това е лъжец. И знаеш ли че само ти можеш да видиш разликата в очите ми дори и в най-хубавите моменти /ако предстоят такива / от тук нататък. И знаеш ли че днес погребах сърцето си , защото то вече не е мое. И умрях завинаги. И само ти , рядко и ненадейно в някой поглед , дума или жест можеш да ме откриеш от тук нататък. И знаеш ли , аз вече ще съм друга , но само ти ще знаеш къде е сърцето ми . В миналото жреците са били пазители на всички тайни , сега ти пазиш тайните на душата ми , защото когато си отида , ако не помня коя съм била , ти ще ме срещнеш , там някъде за да ми припомниш всичко. Сърцето ми е при него , но ти пази душата ми защото аз съм като празна раковина която морето , наречено живот от тук нататък ще подмята както му скимне. Защото приятелко, аз вярвах в истинската любов и може би още вярвам , но не в този живот. А реалността е друга и за това аз ще съм силна , уверена , весела , вярваща и пълна с живот , но само ти ще знаеш че сърцето ми е мъртво и ти си пазителката на душата ми. За това , приятелко , ако някога се случи да си отида , по собствено желание , знай че със сигурност е било , защото съм последвала сърцето си. А за грешната ми душа се помоли ти. Защото винаги е по - добре да скочиш за да провериш дали можеш да летиш отколкото да не ти е минавала мисълта че можеш да пробваш. И знаеш ли аз дълго се борих и ще продължа да го правя независимо какво ми струва това , разликата е че не можах да преборя себе си и надали ще мога . И всеки път ще си мисля , че можеше да е различно... И знаеш ли, приятелко аз може би и утре ще се събудя и още много дни след днешния , но онова желание за живот, което имах днес умря. Сега ще остарея бързо , без пламък в очите и без онова излъчване. Но нали от край време хората вярват, че живота тук на земята не е единствения и може би , само може би , има и друг... И ако не умра сега , значи че съм станала по - силна, но само ти знаеш колко е слаба душата ми и че нямам сърце. Но нали надеждата умира последна / защото е унищожила всичко живо преди това по пътя си / та и аз така , надявам се да има друг живот... Но знаеш ли и в този и в другия обичам него и теб и това е нещото което никой свят не може да промени. Сигурно за това казват че любовта е най- силното и необяснимо чувство на света. Умирам, но хората се познават по това не как падат , а как се изправят след това. А само ти, приятелко, само ти знаеш , че аз от тук нататък ще си вървя наведена..... а те , другите , те няма да го виждат...И ти благодаря че ме подкрепяше и в най-голямата ми и невъзможна любов. Защото хората имат една истинска любов - за мен това е той , и едно истинско приятелство - това си ти. Благодаря ти. И... : Умираща душа... Устните ми шепнат името ти, душата ми жална те зове... Толкова силно искам те до себе си, че тялото ми от мъка се тресе... Липсваш ми-повтарям аз насън, ликът ти ще ме стряска докато ме има вън... "Обичам те"-бих крещяла нощи и ден, "Обичам те"-и бих те желала на оковите в плен... Окови,но не от желязо,а от ЛЮБОВ... Вериги,но не от желязо,а от СКРЪБ! Окована душата ми стене, а по лицето се стича сълза след сълза... Твоят образ пътя пресича при всеки полъх лек на бриза... Спомени връхлитат на черни ята и душата умира....умира САМА!!!

Смешни стихотворения :)

Една вечер Пешо и Владо ми дойдоха на гости и решихме да се позабавляваме със стихотворенийца :)
Ето някои наши произведения:

I

Не знам защо, ама е зима.
В калта доволно аз си шляпам,
а сирене за да има
трябва много аз да папам.

Щъркел вънка грозно грачи,
а аз съм крава, мляко давам
а котката пък тихо мяучи...
За да паса тревица рано ставам.

Рано-рано... В два следобед
пия вино до забрава,
самотата да преборя
и да бъда горда крава!


II

Ех, селскостопански космос!
Луна, звезди, небе и крави
и ти, дванадесети протос...
Ще станем всичките лилави!

Рееха се весели ракети
и пишех стихове като вогони,
но първо загорих едни спагети
и мислех си за космите на Дони!

Защото смисълът "четирдесет и две" е -
туй знае даже вашият комшия.
А кравата си пее и се рее
и водка "Елцин" аз си пия.

III

Ивана пее "Ние сме номер едно".
Мара Отварачката пие "Ариана",
Мишо Шамара спи с Ванко 1
и "Губя те бавно" пее Гергана.

Азис ходи бос по асфалта,
ама точно в шест без десет,
Преслава заробиха далече във Малта...
И Садам успяха да обесят!

О, времена, о, нрави!
Съседът е по бански на лалета
и налазиха го мрави!
Затуй е по-добър балетът!

емии... простотии ама яки :)




Като за начало :)


Блогове.... блогове... реших и аз да си направя, гледам модерно е :) Казвам се Мария (по прякор MimoZa) На 16 години. Зодия везни. Уча в Руската http://www.souee-ruse-bg.net/index.html :) Много обичам да чатя в ай-си-кю, в мирк (дажае си имам и канал #coyee-rs (минути за реклама):) , в скайп.. абе навсякъде :) Слушкам метъл, Любе (една руска група ;) ) и Бг :) обичам приятелите си, депресарските песни ,китарите лятото, кея, колелото си, котката ми, Heroes-a посред нощ... :)

Също обичам и да чета стихове и разкази има един сайт >>> http://otkrovenia.com/ <<< в него има наистина страхотни произведения които си струва да се прочетат :).

Рисувам графити, но за сега само върху тетрадки :)

Играя футбол и волейбол, е, и баскетбол де ама.. май предните две по ме бива ;)








(: Като цяло много обичам града в който живея :)
Разбира се има и още много за писане, но за сега няма да ви отегчавам ;)