Любовта е чувство, което се заражда в нас още с първата глътка въздух на нашето рождение. Тя опиянява, изпраща духа и сърцата ни в свят на вечен изгрев и вечен залез.. Там където всичко е толкова красиво и зашеметяващо. Да намериш някой, когото да обичаш е радост, но обичта да е взаимна, това е Щастие. Когато погледнеш в очите на Любовта, и видиш себе си, видиш блясъка на Слънцето и топлината на нежността, чувството на спокойствие и неизмеримо блаженство те изпълват стократно. Чудно е как това чувство се появява у хората. Появява се и те изпраща в едно кътче извън делничната сивота, и скучна монотонност. Там са розите, там е природата девствена и непокътната от бетонните и метални чудовища изпълнили реалния свят. Там е приказното усещане за сигурност в прегръдките на Любимия. Замъкът,, който приютява двете сърца събиращи в едно най-изключителните и магично опияняващи чувства е закрилник от ежедневната еднообразност. На това свято място за Любовта и Влюбените души плуващи из небесната шир, волни и свободни, невинни, незатормозени от трудовите ядове. Всичко е красиво, спокойно. Залезът - вечния господар на Магнетичната и притегателна силна на Красотата, и верен приятел на Обичта и Вечната пламенна и огнена любов, всеки път изписва небето с причудливи смесици на топлите му лъчи. Всеки път, когато влюбените ни сърца затворят очи за сладка почивка, душите ни се отделят от телата ни, и по алеята, оградена от двете страни с цъфнали и окрасени със зеленина дървета, хванати за ръце поемаме към това място на незимеримо удовлетворение и страхотно щастие.
Такава е и нашата полянка на която прекарваме часове изпълнени с блаженство и разтапяща сладост. Ние я окрасяваме със звездите, след като Слънцето изиграе спектакъла си от цветове и багри за лека нощ... ние добавяме и светулките събиращи се в причудливи и интересни фигури предизвикващи усмивки на лицата ни. Ние правим Любов на меката трева, заслушани в музиката на Щурците, и опиянени от аромата на розите. И след това Ние заспиваме в топлите прегръдки на Вълшебната обич изпълнила сърцата Ни и преливаща във вените Ни. Такава е, такава е НАШАТА любов, силна, разрушително невероятна, опожаряващо красива, защото тя е и в реалността, в забързаното ежедневие, сред задушаващия смок, металните чудовища и бетонните сгради. Тя руши панелните стени и лабиринта от ламарини оковаващи мечите на душите ни. За това те обичам. Защото даваш криле на душата ми, защото запали в сърцето ми огъня с който произнасям думите символ на чувствата ми - ОБИЧАМ ТЕ! <3
Посветено на Слънчевия Слънчо -
Моята Голяма и Неповторима Любов,
Господарят на Сърцето ми!
Няма коментари:
Публикуване на коментар