събота, 28 май 2011 г.

Поредица: Бирени истории

Играли ли сте волейбол посред нощ на кея? Не сте? Е, аз съм и даже не бях сама! И да си призная беше доста весело, дали заради бирата, развалените спагети на Сан Марино или пък страхотната компания - кой знае..., е разбира се може и да е заради търсенето на Волейболната топка в мократа трева, дискотека "Пасата" или люлките - нашето поле за изява на гласовите ни [НЕ]възможности. Едно е сигурно - добри приятели+бира+кея=поредната запомняща се вечер, в която ако си мислите, че съм снимала или пък че е завършила само с това, много сериозно сте се излъгали :D, вечерта завърши с изгрева и филм (за който филм ще направя отделен пост, като разбира се ще помоля за помощ Ел и Сашо, тъй като те имаха невероятни коментари за носовете на актьорите... :D) на 42 инчовия телевизор на Борко + малко слава за небезизвестният ни Сом-албинос, а.к.а Титан, който достолепно се разходи из аквариума показвайки великите си войводски мустачки пред Ел и Сашо :-)

Край на семестъра. Начало на сесията.

Мили колеги и приятели, официално семестърът приключва днес. Честито на печелившите, а утре ми е първият изпит. Ще се радвам, ако се намери някой да ми стиска палци, пък останалото "каквото сабя покаже".
Изпитите ми се нареждат така:
Полицейско право (устен )- 29.05.2011
Гражданско право (писмен) - 03.06.2011
Международно Публично право (писмен) - 10.06.2011
Административно право (устен) - 19.06.2011

Най-труден се очертава изпитът по Административно право. Професорът е страхотен на лекции, много обяснява, много държи на подробностите, много е стриктен, разбира се такъв ще е и изпитът..., но по-добре така. Предпочитам преподавател, който да ме научи на нещо и да изисква толкова, колкото и дава, отколкото някой, който не дава нищо, а да изисква всичко, или пък да не изисква нищо, и да пише каквото му скимне. Та стига с образователната ни система, още не ми е дошло времето да предлагам реформи. :-)
По гражданско право ще е тест, но каквито и да са мълвите, че теста е по-лесна форма на изпит, никога не може да си сигурен. За международното право не се притеснявам толкова, тъй като Володя Стоянов няма лоша слава, на професор, който къса, а обратното, пък Полицейското, е.. за него утре! :)

Успех на сесията на всички колеги и приятели от всички университети! Пък после ще празнуваме шестиците! :-)

понеделник, 23 май 2011 г.

Месечинка


От песечинка се превърна във картинка,

нашата чудна и мила месечинка,

Заедно сме като мартини,

което не може без свойте маслини.

През зимата чудна снежинка,

през лятото цветна тичинка,

Стотинка във джоба на влюбен,

достатъчна за една палачинка,

с пълнеж от вкусна боровинка.

Като малка животинка-гадинка,

калинка със свободен дух на аржентинка,

или авантюристична с темперамент

на тропична филипинка.


Обичам те!

23.05.2011

неделя, 15 май 2011 г.

Експеримент с електромагнит

Ако сте изобретатели, изобретателни, интересувате се от ефектни експерименти, електромагнити, търсите с Google, имате добри приятели, които също като вас се интересуват от шантави или шарени неща и занимателни дейности то този клип, който видях във фейсбука на Елито смятам, че ще ви хареса!


събота, 14 май 2011 г.

Бал '11

Ето, отново е месец май и отново целият град е изпълнен с (за някои) мъничко дразнещото очарование на глъчката и виковете на абитуриенти празнуващи края на една епоха - училищната. Отправящи се към новите предизвикателства на образователната система - университета. Учителите изпращащи любимите си (и не чак толкова любими) възпитаници с възторжени речи за новостите, които ги очакват, късмета, който им пожелават и тайничко молейки се да се връщат понякога, за да не бъдат забравени усилията им. Тази епоха няма как да бъде забравена, няма да забравиш и хората, с които си прекарал толкова голяма част от живота си, за едни това са най-щастливите моменти, за други - най-лошите им кошмари. Едно е сигурно, всички те ще имат своята магична вечер под прожекторите, а някои даже и две вечери (ако ходят на море или балкан). И в тази магнетична вечер разбира се, ще са най-красиви на бала! А ние, вървелите вече по този път, и тези, на които им предстои да минат ще "ах"-каме и въздишаме по тоалетите им, единствени и неповторими. Те ще превърнат града ни в колоритен карнавал и ще ни накарат да си спомняме миналото и да мечтаем за бъдещето!
От трибуната на моя блог ще ви пожелая УСПЕХ и КЪСМЕТ В ТОВА НОВО НАЧАЛО, В КОЕТО ЩЕ ВИ СЕ НАЛОЖИ ТЕПЪРВА ДА СЕ ДОКАЗВАТЕ КАТО ЛИЧНОСТИ, ОТЛИЧНИ ОЦЕНКИ НА ИЗПИТИТЕ и СБЪДВАЙТЕ МЕЧТИТЕ СИ, НО И НЕ СПИРАЙТЕ ДА МЕЧТАЕТЕ!

Тръгваме по пътя нов
и горим от любов
с блясък и цветя.
Всеки с кавалер и дама,
еуфория голяма, като в Холивуд!
Всички фешън с мен сега
дефилираме в нощта,
като в някой филм.
Всички ролите си знаем,
този екшън е безкраен-
свършва с happy and!

Ах, моят клас, моят клас, моят клас,
тази лунна, лунна вечер е за нас.
И купон, и купон до безкрай.
Обичам този месец Май!!!

И започваме купона,
танци вихрят се в салона.
Кой е по-по-най!?
И момичета, момчета с учители танцуват.
Случва се през Май!
Музика навред се чува,
учениците танцуват.
Поздрави безкрай!
Всички пеят тази песен,
след години ще се срещнем
пак през месец Май!!!

понеделник, 2 май 2011 г.

На разходка с приятели :)

Този уикенд с приятелите решихме да се поразходим. По идея на Бори избрахме Свещари и Демир Баба теке. Две коли - десет човека - Аз, Борко, Катя, Елл, Вик, Сашо, Ники, Бори, Ивка и Косьо.
Свещари се намира в Североизточна България близо до град Исперих. Ето и карта благодарение на Google maps.


Към обяд Борко настрои GPS-a, Сашо запали Вентото и потеглихме. Времето беше много приятно, слушахме музика, говорихме си по пътя и ето че след около час (85 км) пристигнахме при тракийските гробници. Някои хапнаха, други изпушиха по цигара, взехме си 10 студентски билета за по 7 лева за трите гробници, с Борко си взехме и книжки със стоте национални туристически обекта, както и първия печат. Един млад екскурзовод ни поведе към могилите. Първо видяхме една доста разрушена, в която бяха погребани 4 човека, вероятно близки на царя, както ни разказаха. След това отидохме в една доста по-запазена, където бяха погребани трима, също близки на царското семейство или слуги. Третата гробница беше царската, разбира се и трите бяха ограбени и леко разрушени от иманярите, но в третата имаше кости от Кон и красиви статуи от камък, както и цветни рисунки и каменни орнаменти. Разказаха ни още, че в момента, в който се роди цар започва да му се строи гробница, тъй като е от камък, а той се нуждае от доста продължителна обработка, а тогава не са имали сегашните технологии, а са заглаждали и оформяли камъните с животински кожи и пясък и са строели гробниците докато царят е жив. Интересното тук е циклопският строеж, тоест няма материал, който да слепва камъните. Те се подреждат и закрепват с един специален камък, който архитекти и археолози наричат ключов камък. Ако се размести един от камъните - цялата конструкция би се разпаднала. Също интересен факт е намерената плъзгаща се врата от преди 2000 години! Както обича да казва доцент Златоживка Здравкова - Всичко ново е добре забравено старо. Охраната на царската могила беше с доста ефектна блиндирана врата, с кодове и аларми, камери, а когато влезете се обуват и найлонови терлици върху обувките за да не се замърсява. Снимането е забранено и в трите гробници. Разбира се снимки в интернет винаги могат да се намерят. Единственото, което трябва да направите е да отворите Google и на изображения да напишете Свещари, а ето го и резултата: http://www.google.bg/search?hl=bg&rlz=1G1GGLQ_BGBG248&q=Свещари&um=1&ie=UTF-8&tbm=isch&source=og&sa=N&tab=wi&biw=1138&bih=555

След като се нагледахме на гробниците и разбира се си направихме обща снимка:

решихме да видим и Демир Баба Теке.
За него Уикипедия казва, че

Демир баба теке е алевийско тюрбе, което се намира в близост до село Свещари, че в тюрбето се намира гробът на алевийския светец от 16 век Демир баба. То представлява седмоъгълна сграда с по-ниско квадратно преддверие, изградени от двулицева суха квадрова зидария от местен пясъчник. Покрито е с полусферичен купол с височина 11 m над нивото на терена. Гробът на Демир баба е разположен в средата на седмоъгълното помещение, ориентиран е с главата на югозапад и има дължина 3,74 m. Изграден е с тухлена зидария с дървена надземна част. Той е постоянно затрупан от дарове и се показва много рядко само пред алевийски поклонници.



Така и беше. До самото тюрбе обаче водят 200 стъпала оградени от красиви дървета, за жалост окичени с парцали, части от дрехи или цели дрехи, тъй като има поверие, че ако оставиш част от дреха ще ти се случи нещо хубаво или просто за здраве. Според мен просто трябва да сложат нещо като огромна урна или няколко по-малки, където хората да оставят кончета, парцалчета, гащи, чорапи или каквото там са си решили, за да може да пазим все пак природата ни чиста. Но да продължа нататък с разказа. Слязохме по стъпалата и влязохме в музея посветен на Демир баба, в който имаше кратка история и разни негови принадлежности, от лявата част на тюрбето имаше камък, който според поверието с ръце върху него и със затворени очи трябва да преброиш до 107 и след това да си пожелаеш нещо. Друго интересно са две дупки също от ляво на каменната ограда. На няколко крачки от оградата има камък, от който със затворени очи и ръце изпънати и леко разперени напред вървиш, и ако пръстите ти уцелят и двете дупки значи си безгрешен. Мисля че никой от нас не се оказа такъв, не че има някой на света, който да не е :). Влязохме при гроба на Демир баба. Поверието тук е, че трябва да го обиколиш три пъти вървейки назад. След като изпълнихме и това решихме да видим накъде води една дупка в оградата отдясно. Оказа се, че води към пътеката на изпитанието, както прочете Борко. Такава си и беше, стръмна, осеяна с дървета и храсти, а след това продължаваща със скали и гладки страни, по които си е препятствие да се катериш и истински успех ако изкачиш! Разбира се нас нищо не може да ни спре и минахме и по нея, за да стигнем до наистина красива гледка. Разбира се не можеше да не увенчаем успеха си и с една (всъщност всички знаем, че беше повече от една :D) красива снимка:


Малко се бяхме разделили групата и докато едната част ни чакаше долу на пейките при тюрбето ние бяхме доста убедени, че са се качили при колите. Разбира се не беше така и си направихме още една гимнастика по стълбите един път надолу и след това обратно нагоре. С това обаче разходката ни не свърши. Бяхме изгладнели и решихме да отидем до Русенското теке, тоест Николово и за да няма съмнения повече Google каза, че празникът на Николово е в началото на Август, но всяка година през различни дни.
Стигнахме и до там. Хапнахме, пийнахме и се прибрахме благополучно в Русе, готови за нови приключения!
Малко повече снимки може да видите ТУК