Прозорец

От прозорецът ми виждат се идеално милиони светлинки
в които са скрити толкова много мечти.
От прозореца виждам звездите,
които блестят над мечтите и приканват "Хайде сбъдвай ни вече!"
От тук се чува влакът, който неуморно пътува по релсите трака с годините и в този град често донася едничката съдба човешка.
Нейде врата се отваря.
Нейде телефонът звъни.
Колко хубаво е когато с усмивка това продължи!
Нощта е времето което човешката мечта тупти и скрити в мрака под звездите, кроите с планове зарити!
Мечтай! Това ще ни крепи във трудно време!
Мечтата щом я има и надеждата тупти!
Сърцето ти не ще да стене щом двете вкопчени са в тебе!
Луната също там изгря и виждам я през малкия прозорец.
Макар и облачно небе тя свети без умора!
Лъчите й не спират да се борят и никой облак няма да я спре
Тя ще грее с всичка сила сред нощното небе...

Бори се ти човече, и никой друг не ще те спре!