Дъжд - силен и капещ като изведро.
Светкавиците прорязваха небето и след миг
гръмотевиците раздираха среднощната
тишина.
Не е студено, напротив.
Дъжда се стичаше на огромни капки и тя стоеше там, отвън..
Искаше да скрие сълзите си, нещастна е, иска й се да си има някой, за да й даде себе си и
сърцето си. Тя е готова да даде всичко! Или поне това.. което са оставили всички
онези, които откраднаха от нея.. Но не го получава. Колко различни мъже имаше в
живота й.. Но никой не се оказа достоен. Не че не ги искаше, те я ухажваха,
спечелваха доверието й и сърцето й и след това го смачкваха и стъпкваха,
изхвърляха го на сметището като незначителен боклук.
За това тя стоеше сега в дъжда. Чакаше да мине някой като нея. Някой с "Болка от
ляво...". Някой, който е разбрал истинската стойност на любовта. Но не идваше.
Капките дъжд трябваше да измият поне мръсното нещастие, което всеки оставяше по
нея чрез своето докосване.
Светкавиците показваха лицето й. Бледо и измъчено. И пламъкът, който гаснеше в
очите й. Животът беше на път да вземе душата й за да остане съвсем празна. Да няма
какво да даде. Искаше й се да забрави за всичко. Да се ощипе по ръката и да се
събуди от ужасния кошмар, който й предоставяше Съдбата.
Как й се искаше да съществуват феите, за да може да си пожелае поне едно желание
- да бъде щастлива, истински щастлива за повече от ден.. Да намери принца на
мечтите си и като в приказката за Пепеляшка да я отведе в своята страна през девет
земи в десета... Където всичко да е хубаво и добро.
Но сме 21 век почти никой не вярва в тези неща, ако не броя себе си може й да се
намери някой..
Тя продължаваше да стои там. Под дъжда. Опитваше се да измие тъгата, но това
така и не помогна.... опита с пиене и това не свърши работа, освен че й донесе
махмурлук, към останалите тегоби. Все още има вярата в сърцето си, и искрица любов, която да подари на някого... може би последната (ах, колко пъти си казваше така..), но докога ще издържи на жестокостите на света.. И дали ще я заобича някой - такава каквато е, със всичките й недостатъци и качества?
Искам да продължа с нещо оптимистично. "След всеки дъжд слънце изгрява"вярвам,
че на мястото, на което е застанала може да спре да вали и да изгрее слънце. Ще се
стопли, и когато отвори очите си до нея ще е нейният принц.
Надеждата винаги стои на дъното, за да може да те изтласка нагоре, когато
попаднеш там!
"Да бъдеш щастлив не означава да имаш идеален живот. Да бъдеш щастлив означава да си влюбен в живота, въпреки всички предизвикателства, загуби и разочарования. Да бъдеш щастлив означава да не бъдеш жертва на проблемите си, а да се превърнеш в автор на житейската си история. Да бъдеш щастлив е завоевание, а не дело на случайността." Аугусто Кюри
Няма коментари:
Публикуване на коментар