1 - "Паметта на Истанбул" на Ахмед Юмит - Обожавам книги, които докато четеш могат да те разходят из хилядолетна история, да те накарат да се почувстваш все едно вървиш из улиците на града, кварталите, да стоиш пред забележителностите и дори да си бил там, да поискаш да отидеш отново, защото ще гледаш с други очи.
2 - "Шифърът на Леонардо", "Шестото клеймо", "Ад" - поради същите причини, въпреки различните мнения за Дан Браун, наистина ми харесват историите, легендите и описанията на местата.
3 - "Незнайко в слънчевия град" на Николай Носов - Това е една от книгите, които ме научиха, че да правиш добро и да не искаш нищо в замяна носи особен вид удовлетворение (макар и хората да злоупотребяват) и докато търсиш вълшебната пръчица откриваш дори още по-хубави неща и по един или друг начин, рано или късно, правиш ли добро - се връща.
4 - "Хари Потър" - всички части - Дж. Роулинг - Тя пък ме научи, че ако защитаваш доброто, в което вярваш и хората, които обичаш значи "не си живял напразно".
5 - "Алхимикът", "Вероника решава да умре", "11 минути", "Захир" и още няколко от книгите на Коелю ме научиха, че нещата в повечето случаи имат по-дълбок смисъл, отколкото изглежда отстрани.
6 - "Тайните на безсмъртния Николас Фламел" - всички части на Майкъл Скот - че добрите не винаги са толкова добри, а лошите толкова лоши.
7 - "Записки от затвора" - Александър Белов - “Но казват, че е прекалено опасно да мечтаеш за конкретни неща, защото мечтите могат да се сбъднат, а времето им да е отминало."
8 - "Скритият дар: 101 притчи за истински ценното в живота" на Джериес Авад - И от най-трудната ситуация винаги има изход!
9 - Поредиците на Агата Кристи и сър Артър Конан Дойл доразвиха чувството ми за справедливост и интересът ми към криминалистиката и наказателното право.
10 - "Малкият принц" на Екзюпери разбира се е класика, която в различните периоди от живота може да те научи на различни неща.
Може би поредицата ми не е пълна с философи, класици или "задължителни автори", но това са книгите, които са ми направили впечатление и са добавили по нещо и от себе си в характера ми. Разбира се има и други, които съм чела и забравила и които ще прочета и ще запомня, но истината е, че книгите те пренасят в един свят, който свързва написаното от автора с въображението на читателя и той е различен за всеки един човек. А той, макар и измислен, обогатява реалността и разширява мирогледа и културата на хората.
