петък, 16 януари 2015 г.

Размисли

Понякога се чудя защо хората изричат думи, които или не мислят наистина или казват като ответна реакция да наранят човека срещу себе си в момент, в който са се почувствали самите те наранени. Но дали наистина са били наранени или това е бил първосигналният импулс, който е попречил на мозъка да разбере истинския смисъл на изказванията на другия човек, който е имал своите доводи? Как може да определиш за правилно или грешно чувство, което се изпитва от някой друг, въз основа на дадени обстоятелства? Има ли значение дали ще обясниш нещо спокойно или ще използваш висок тон и груби изрази, ако оставаш неразбран на момента, а след изречените обиди има ли значение фактът, че доводите ти от вчера са били приети?
Дали хората казват неща, които не мислят наистина? Защо ще ги казват, ако не ги мислят, макар и в ответна реакция, създадена като контраатака от мозъка ни?
Как да контролираме емоциите си, да защитаваме позициите си... според мен решението е в слушането с разбиране. Ако чуеш нещо, което може би те засяга или обижда да акцентираш на него, да задаваш въпроси или при нужда да се защитиш, но както обвиненията или нападките да са обсновани, така и защитата. Като се замислим споровете са като спорове в съдебната зала. Всеки има своите доводи, своите причини за дадено действие, своето право да изкаже мнението си, което не трябва да налага, защото всеки има право на свободен избор.  
Може би наистина е трудно от една страна да си либерален, от друга да защитаваш позицията си, а от трета да не пренебрегваш себе си, ако си се почувствал наранен, но да не го налагаш на околните, ако не са го целели умишлено...
Има и друго.. има ли значение дали си бил наранен умишлено или несъзнателно, когато крайният резултат е един и същ?
Естественият отговор е има, защото когато не е умишлено има липса на вина, но това афектира ли на крайния резултат? Сигурно да, защото е по-лесно да знаеш, че някой е направил нещо без да иска, отколкото да разбереш, че го е направил съзнателно, с абсолютната цел да те накара да се почувстваш зле.

Изобщо има ли правилен и еднозначен отговор на всичко, след като колкото хора има в една ситуация, толкова различни гледни точки ще се получат накрая? И ако отговорът е не, тогава как различаваме правилно от грешно? Ако е да - кой е критерият, по който съдим? :)