петък, 11 декември 2009 г.

Мрачно.

Да отбележа, че следващите редове са написани специално за Голямото Миме, мрачно и зловещо + малко пиянско ;)
А драги ми Читатели, моето настроение е диво и щастливо, с осемдесет и четири каратова усмивка. <3


Навън е есен и листата вече паднали са.

Небето е по-мрачно и от бездна...
Вървя през парка празен,
с една бутилка отлежало вино. (или тъмна бира..:P)

Вървя и моя спътник е луната -
единствено светило в тишината.

Сърцето ми едвам се чува да тупти,
нещастна съм - това ми причини.
Дърветата с зловещите си клони
са моите единствени другари.

И парка с тъмните алеи
ме отвежда в дълбините на нощта
И сам вървя със вино отлежало (тъмна бира) и чакам някой с моята съдба

Защото да си сам е тъжно,
а щом сме двама всичко е наред.

Бутилката пресъхна,
никой не видях.
И сам съм, а небето като бездна
надвесило е свойте тъмни облаци...

"Киномания"

Стихотворенията отпреди... мнооого време 2007 г (началото на блога ми) ни вдъхновиха с Борко да разчупим малко "меда, който капе" от блога ми така че малко по различен стил ;)


Кълба големи като времена,
търкалящи се в топла тишина,
Намачкаш ли ги става чудо,
намокря се съседката ти лудо.

С подобни мисли в тъмен онанизъм,
мечтая лудо с нея за кубизъм.
И тъй мечтая аз интелектуално,
да владея нейните недра анално.

И влязохме във киното квартално,
да се изчукаме десетобално.

четвъртък, 10 декември 2009 г.

Парадоксът на нашето време.

Какво изрових в интернет. Не че не е невероятно да сте го чели вече, но ми направи впечатление с многото истини които съдържа.. отделете му 3-4 минути, защото някак си с новите векове забравихме пътя към надеждата, любовта, приятелството и най-вече спокойствието и усмивките си.

Парадоксът на нашето време е, че имаме по-високи сгради, но по-ниска търпимост, по-широки магистрали, но по-тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Научихме се как да преживяваме, но не и как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и повърхностните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги.

Не забравяйте кажете блага дума на този, който ви гледа с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас.

Не забравяйте горещо да прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Не забравяйте да казвате „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето.

Не забравяйте да държите ръцете си и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас.

Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се измерва с това колко пъти сме си поели дъх, а с моментите, които са ни карали да затаим дъх!




С любезното "съдействие" на този
сайт :)

сряда, 2 декември 2009 г.

Шантаво

Облени в лъчи сред океан от мечти
стоим на остров девствен
там сме само двама
-една човешка драма

Пиеса щастлива
като котките дива
и двамата с тебе ловиме си риба

Бананите падат,
кокоса лети
Ряпа и Корен играят на джаги
А морков и риба (океанска на вкус)
се бият на карти
ех, какво е живота -
един кръговрат - кръг със пържола (вратна за вкус)!

И двамата с тебе седиме си там,
хапваме риба, с малко салам!
Обичам те исках да ти кажа... <3

Сайт за хазартни покупки Победи ме точка КоМ ;)

Харесах си един сайт, който изобщо не ви го препоръчвам, защото си е бая хазарт както казва Слънчо, но все пак много ме зариби. То и за това сигурно е доста печеливш.

http://www.pobedime.com/

Цаката е, че като заредиш примерно Кредит за дванайсет лева, което са 10 кредита, и имаш трийсет секунди да заложиш и никой друг да не заложи след теб и печелиш, но като се има предвид че поне още минимум двайсет човека ще си заредят и те кредит - 10(най-малко, защото може за двайсе и пет, педесет, сто, двеста, петстотин...), и започнете да наддавате примерно за Iphone на Apple, което в сайта се отразява като една стотинка, макар на вас да ви излиза по един лев и малко отгоре.. (завършила съм езиково училище, така че смятайте си вие.. :)).
Мисълта ми беше, че е толкова зарибително, че аз с моята леко лекомислена душица веднага щях да си купя кредит поне за веднъж ей така да си пробвам Съдбовния късмет. Ама добре че е Борко, като по-здравомислещ ми ги обясни тея неща и се отказах. :)

Вихър

Когато те погледна, виждам щастието!
И макар да казват всички, че няма плът и кръв,
за мене има и това си Ти!

Две очи жадувам да ме гледат,
Със две очи забравила съм самотата.
И със сърцето си аз чувствам, че обичам,
Теб най-много на земята.

За мене си вихрушка и огнено небе,
Със поглед ме разтърсваш и с двете си ръце.
С милувката ти нежна като някой вихър
достигаме звездите.

И сладкото изуство владея аз сега,
да танцуваме Двама на крилете на любовта!
Гръмовно и блажено се чувствам аз със ТЕБ,
небето със светкавици озаряваш днес.

Едно красиво чувство бушува и тупти,
отляво се намира и имаш го и ТИ!
<3
23.11.2009
Година и 11 месеца
Обичам ТЕ!

понеделник, 9 ноември 2009 г.

Булевард на любовта

Не прочете ли синьото небе?
Писмо ти оставих.
Всеки звук на моето сърце
към тебе отправих.
Искам всичко хубаво в света
с теб да изживея.
Не умея толкова неща,
но да бъда с тебе умея.

Любовта е пролетен порой
в град от облачни кули.
Вечно влюбен, вятърът и той
шепне моите думи:
”Не разбра ли – всичко преди теб
аз отдавна забравих?
Не усети ли – ти си променен?
Част от себе си в тебе оставих.”

В булевард на любовта
се превръща всяка улица.
Булевард на любовта –
хора с весели лица.
Булевард на любовта
с тебе аз ще извървя.
Булевард на любовта -
най-красивата игра.

Любовта е вплетени следи
по безкрайните дюни,
моя поглед в твоите очи,
две прошепнати думи...
Не разбра ли – всичко преди теб
аз отдавна забравих?
Не усети ли – ти си променен?
Част от себе си в тебе оставих.

петък, 6 ноември 2009 г.

"Залеза на края на света"

Ти знаеш ли за залеза на края на света?
Ти знаеш ли каква е красотата му?
До него стигат само най-щастливите,
живеещи изпълнени с любов!

Намира се на бряг широк,
с блестящи песъчинки!
Там морето мие си вълните,
там няма бури, вечно Лято.

Там залеза се вижда необятен
и окрасен със чудни краски.
Там залеза е окрилен
от мечтите ни човешки!

Желая ти да дойдеш там,
при залеза на края на света,
защото там ни води щастието,
щастливата любов-съдба!

Когато залезът залезе,
изгряват чудните звезди,
омайват ни със светлината си
и своята далечина.

Момент, едната пада!
Пожелай си бързо вечността!
За да сме двама в любовта
загледани във "залеза накрая на света!"

неделя, 1 ноември 2009 г.

Сватбата!



Ех каква сватба беше! Горчиво! Горчиво! Горчиво! Гражданското, Църквата, Дунав - КУПООООООн! Чудна вечер. Благодаря много за поканата на това прекрасно смейество Събеви. С Борко си изкарахме пре-чудесно! Танци, музика, игри с публиката! Е, не хванах букета, колкото и да надувах главата на Ники (wasntme) даже по едно време толкова я изнервих, че каза, че тя ще ми купи букет и ще го хвърли по мен ако не млъкна :D А и Борко не хвана жартиера на младоженката. Нищо, това не значи, че няма да се оженим, а просто, че някой друг ще е преди нас! =) Никога не бях ходила на сватба, щях да се разплача на няколко пъти. В гражданското особено беше много много мило и нежно, в църквата макар и младоженците да не обелиха и дума пак беше супер. Младоженците бяха красиви, направо прекрасни!  Организацията и всичко що се отнасяше за сватбата беше изпипано и страхотно! Повече можете да прочетете в техният общ Блог, (ТУК ще прочетете за предложението, което е било едно наистина оригинално, романтично, красиво и забавно предложение!; а ТУК ще видите и снимките, ние също направихме с Борко, но техните са от професионален фотограф, а и са с авторски права =) Наслаждавайте се!) Браво едно голямо и подчертано БРАВО много сме щастливи двамата с Борко, че ни направихте част от това важно за вас Събитие!

"Как мина рождения ми ден?"

Както винаги чудесно и с много емоции! Аз го прзанувам на два пъти един път със семейството на гаджето, и после с приятели.
По семейному така да се каже, беше весело торта, ядене пиене, танци, абе супер.
По купонджийскому пак го наредих добре. Ама каквито и да са думите снимките най-добре говорят.

Направих кекс, подариха ми Камшик, Страхотна гривна с делфинчета, Плазмена лампа, при това много яка, много красиви рози и лилиуми, , за вратлето страхотно колие с магнити за кръвното и ги пробвах даже, действат. На една колежка и стна лошо дадох й го да го поноси малко и се оправи! Лаптопа от моето момче заедно със кожа (окраска със един много хубав залез и разни цветенца) и wireless
Подарих си наргиле!
Беше супер! Благодаря на всички за всичко!


А кекса просто беше божествен! (скромно, скромно..)
































Заповядайте и на следващия!

На въпроса "Какво учим правистите?"

ИБДП - История на българската държава и право
ВИДП - Всеобща история на държавата и правото
ОТП - Обща теория на правото
ОУД - Общо учение за държавата
Политология
Реторика
Английски

По ИБДП е малко трудно и пишем като луди, ама то къде ли не е така:) Доцента малко ни страшува аама е готин като цяло. Учим Конституцията, ама тази от 1879, започнахме с 1ва и 2ра БГ държава, минахме Византийската еклога (това е сборник със закони във Византия ) Закона за съдене на людете (същото само че в български вариант и малко моднато:)) Сега ще си избираме закон за КУРсовата работа.. :) да видим какво ще излезе.

По ВИДП е много яко. Доцентката си приказва за Египет, Рим, Гърция, и ние я слушаме, ама понякога като ни е скучно припадаме от смях на реда. Сега имаме реферат за Историята на Гестапо на Жак Деларю. Много хубава книга от 500 страници. Но сме пет човека което е доста обещаващо.

Ммм следва ОТП и ОУД (пиша ги на едно щото ни ги предава един и същи и за сега се припокриват) . Професора е симпатяга и при него пишем като луди астистентката му също става. Тя даже взе докторантура тая година (Аплодисменти!) и се справяме. Имам контролно по-другата седмица (на 09.11)стискайте палци. А и най-важното като имаме ОТП или ОУД не учим в събота, което е върха... Като имаме ИБДП Понеделник до Събота няма мърдане :)!

Ааа любимата ми Политология. Доцента е върха! И при него пишем като луди, но е страхотен. Но за него съм писала по-надолу.

Ррр-рр-рреторикаааааа! Да това е хубав предмет. Ходя малко нелегално тъй като политологията и реториката са ми избираеми, само че трябва да си избера САМО едното.. И аз избрах политологията, защото преподавателя ми се видя по-стващ. Но понеже ораторското майсторство ми е интересно, ходя и на двете. Пиша лекциите, само на упражнения не съм ходила още, но пък предполагам няма да ме изгони.

И Английски.. чак се чудя защо по дяволите го записах. От пет пъти ходих два и те се оказаха все кафета.. Правихме тест да се разпределин по ниво и после на кафе, на другия ден пак на кафе щото имало някои дето не са правили тест. И последните три пъти реших че ми се спи повече отколкото да ходя рано сутрин и не съм изпуснала кой знае какво. Но пък май ще запиша странично да се подготвям. Искам да отида за семестър, два в чужбина да се изучавам. Дано да успея.

И така по този въпрос.

петък, 30 октомври 2009 г.

Прозорец



От прозорецът ми виждат се идеално милиони светлинки
в които са скрити толкова много мечти.
От прозореца виждам звездите,
които блестят над мечтите
и приканват "Хайде сбъдвай ни вече!"
От тук се чува влакът, който неуморно пътува
по релсите трака с годините и в този град често донася едничката съдба човешка.
Нейде врата се отваря.
Нейде телефонът звъни.
Колко хубаво е когато с усмивка това продължи!
Нощта е времето което човешката мечта тупти
и скрити в мрака под звездите, кроите с планове зарити!
Мечтай! Това ще ни крепи във трудно време!

Мечтата щом я има и надеждата тупти!

Сърцето ти не ще да стене щом двете вкопчени са в тебе!

Луната също там изгря и виждам я през малкия прозорец.

Макар и облачно небе тя свети без умора!

Лъчите й не спират да се борят и никой облак няма да я спре

Тя ще грее с всичка сила сред нощното небе...


Бори се ти човече, и никой друг не ще те спре!

четвъртък, 29 октомври 2009 г.

Студентски живот,, ах сладък живот! Захвърлен и вечно отнесен.. с изпити тежки с нощи горещи живеем си всеки семестър!

Малко Университетски снимки!
Това университета било яко място! ( друг е въпроса, че всички ми казват, че мисля така, защото съм само 1ви курс, и освен това още не ми е минала 1вата сесия...) Колеги, колежки, излизахме няколко пъти по кафета, билярд, джаги.. Говорим си за осми декември (!първия ми студентски празник като студентка!) ще сме на механа, макар че по-голямата част като че ли искат на хижа.. Но да не си показваме отрано магариите все пак :)

Имаме си албанци, турци, и българи ( хах странно, нали) уча няколко предмета: ИБДП (история на българската държава и право), ВИДП (всеобща история на държавата и правото), ОУД (общо учение за държавата), OТП (обща теория на правото), Политология, Реторика, Английски! Политологията за момента ми е фаворит, заради доцента с който си приличаме доста. Той е от тези хора които не харесват неспазването на правилата, и малко поне се опитва да внуши на хората, че човек трябва да си спазва задълженията и поетите ангажименти, а да не говорим, че трябва да си върши работата съвестно и както си му е редът!

И така това са малка част от моите съкурсници-колеги, но скоро ще позаредя facebook-a с още интересни снимки от Учебния процес!















понеделник, 12 октомври 2009 г.

Там-ти-ри-рам...

Здравейте,
правото ми се вижда чудесно. Колежките както и колегите са страхотни. Днес ме избраха за студентския съвет. Мога да гласувам за Ректор на университета, яко нали :)!
Имам поне три поста недонаписани в архива. Ще ги довърша скоро и ще ви разкажа за морето и още няколко неща. При мен всичко е супер, любов и щастие лъхат от мен! :)
Следващият пост ще ви информира за :"Какво учим правистите?", "Как беше морето?", "Как беше първата ми дискотека като сутдентка?", "Добра ли съм все още на билиярд?", "Как мина рождения ми ден?", "Как беше сватбата на Пешо и Биби?", и "За какво става въпрос в книгата на Жак Деларю: "История на Гестапо :-P" е не в същия ред, но се надявам да ви е интересно!

вторник, 15 септември 2009 г.

Какво се случва с мен напоследък vol.2














Мили читатели,
вече официално съм студентка по право в Русенски университет "Ангел Кънчев". Тъй като ние правистите сме "специални" започваме на 23. Сигурно ще направя пост и за 1вия си учебен университетски ден.

Но да минем и на по-приятни теми от ученето. Тази година ходих на море. Истинско удоволствие и щастие, тъй като доста време не бях помирисвала солената вода. (без да броим бала.., който празнувахме на Слънчев бряг - курорта, на който бях със Моя Слънчо за една седмица).

Ден първи - Неделя:
Станахме рано, нагласихме се и заедно с Борко и Баща ми (и багажа естествено) потеглихме към Слънчевия курорт. Придремвахме в колата, и след известно време пристигнахме. Бяхме в малко комплексче наречено Съни Форт. То представлява 3-4 малки блокчета на по 4 или 5 етажа и между тях един страхотен басейн ( в който разбира се веднага исках да отида). Но тъй като приятелят ми е по-отговорен от мен, трябваше 1во да разопаковаме багажа и да си подредим нещата. Баща ми ни показа на сам на там основното и тръгна за Русе. След като подредихме всичко, облякохме банските и цоп в басейна.







След като се нацамбуркахме си направихме сандвичи, изкъпахме се и отидохме да разгледаме "Слънчевия бряг". Беше се стъмнило вече и успяхме да се нагледаме на светлините на нощния курорт. Обиколихме насам на там и си заплюхме местата на които искаме да отидем: Призрачната къща, 4д киното, совалката, да хапнем тук там... Разодихме се по плажа







Прибрахме се вкъщи, хапнахме, гледахме малко филм и си починахме от дългия ден.

Ден втори: Понеделник
Събудихме се към 11часа и отново се поцамбуркахме в басейна.










хх

След това естествено похапнахме и отново тръгнахме из улиците. Започнахме от заплютите места. 1ва беше Къщата на Духоветееее (БУ!) _О|О_

Вътре не можеше да се снима, но беше забележително яко. За 8лв. изживяването си заслужава. Няма да разказвам подробности за да не ви е скучно ;). Но поне ще ви покажа как изглежда отвън:























След това се помотахме още на сам на там и отново се прибрахме да хапваме и да гледаме интересни филми, които си бяхме избрали преди да тргнем.
























Ден трети: Вторник



Този ден беше още по-интересен. Ходихме до Несебър - стрария град. Хванахме автобуса, билетчето беше 1лев. Доразгледахме по пътя многобройните хотели изникнали като гъби след дъжд. Пристигнахме в Стария град и се насочихме към музея.



Следващите неща ще ги разкажа в снимки: Ходихме в музея (там също не можеше да се снима, но имаше страхотна колекция от монети, накити, икони...), след това се снимахме и с разни руини или по правилно останки от доста църкви, които не приличат много на църкви вече.., но бяха изключително красиви. Разходихме се и по брега, направихме си голяяма обиколка на Стария град, но за съжаление ни свърши батерията на Апарата и не мога да ви покажа половината от красотата на която се насладихме. Но пък съм доволна от това, че я видях с очите си. След голямата обиколка си купихме скариди, от малките първо и ги ядохме като семки в Амфитеатъра. След това решихме да си вземем и за вкъщи, на чаша вино и хубав филм. Наистина хубаво място е Стария Несебър. Колкото пъти имам възможност, толкова пъти ще отида да го посетя.
























































































































Като се върнахме от Несебър осъществих една от мечтите си: Направих си татуировка:






E, временна е, но ме зариби да си направя истинска в близко бъдеще. Тази татуировка е само бледа сянка вече. Морската вода значително помогна, но пък какво да се прави :) Ще си направя Друга! :)



Ден четвърти: Сряда

Здравей Море! Да, от четири дни сме в Слънчев бряг и на четвъртия отидохме да се оплакнем в прословутото Моренце :)

Беше супер! Забравихме басейна тотално :-D

































След морските емоции се отправихме към едно симпатично ресторантче да похапнем сладко-сладко. Натъкнахме се на Супер звездата Цецо Елвиса, и както изглеждаше, това май му беше от любимите заведения.






















Имахме си и компания.. това сладко животинче си похапваше доста добре :)






Ден пети: Четвъртъъъкк!
Изкарахме го на плажа и в морето. Ухапа ни шипалка, която снимахме; снимахме се и със шамандурата!














Последен ден: Петък!


Подредихме квартирата, почистихме всичко и го оставихме както го намерихме:





























Качихме се в автобуса и запътувахме към Бургас, откъдето трябваше да хванем влака за Русе :)



Ето и ВЛАКА мммда!



Слънцето ни изпрати и каза да се върнем догодина пак.. :-)




Home sweet home.. Ама и Sunny beach не е за изхвърляне
!