събота, 29 юни 2013 г.

Концерт на Boney M

Здравейте мили читатели!
Днес ще Ви разкажа за поредния концерт, на който присъствахме вчера (специално за Голямото Миме, ако четеш този пост: какво да направя, като ходим по такива мероприятия само :D, ти ако си направиш блог, ще пишеш за планини и разходки из 100-те национални туристически обекта :D, което никак няма да е лошо, така че идвай в блогпространството!!!)

Всъщност майка ми имаше рожден ден на 28-ми юни и трябваше да й измисля подарък. Борко спомена, че Бони М ще идват във Велико Търново да открият обновения им Летен театър и да подкрепят кандидатурата им за европейска столица на културата. Какъв по-хубав подарък от страхотен концерт и спомени за цял живот? (Е, сигурно няма да откаже голяма къща в планината или на брега на морето, но това ще го оставим за следващия й рожден ден ;))
Майката на Борко също се оказа, че харесва групата и така поръчахме 4 билета (на снимката са само 3, защото мама запази нейния - мястото на седалката беше с нейното число - 28.


Концертът беше от 20:30ч., а ние потеглихме от Русе малко след 19ч. и стигнахме точно навреме. Успяхме да паркираме доста бързо и точно на входа се видяхме със Стела брата, което беше много яко, поприказвахме си, направихме си и няколко снимки с фонтаните, които са много хубави и светят през нощта, но за това малко по-късно.


Малко за групата: Boney M са вокална диско група, създадена от немския продуцент Франк Фериън през 1975г.. Оригиналните членове са британските певци Лиз Мичъл и Марсия Барет, Мейзи Уилямс от Монсерат и Боби Фаръл от Аруба. Групата е продала повече от 150 милиона албума и сингли в света, с най-много продажби в Англия и Германия. В youtube клиповете им са гледани десетки милиони пъти. Повече информация можете да намерите в Уикипедия



В момента оригиналната звезда в състава е единствено легендарната Мейзи Уилямс, но останалите попълнения също са изключителни - мястото на покойния Боби Фарел е заето от Делрой Драйър, а дамските попълнения са Саманта и Госет Джи. Изпълненията им накараха публиката да се изправи на крака и да танцува и пее незабравимите хитове. 
Мейзи Уилямс се обърна към нас, доволна от възгласите и танците на публиката и разбира се призоваваща ни да се забавляваме още повече и за всеки случай помоли някой да обясни какво казва и едно момче се оказа доброволец, което преведе за всички, които не знаеха английски. 



Изпяха любимата ми Rasputin, Daddy cool, Ma baker, Hooray! Hooray!, Brown girl in the ring, Sunny, още няколко песни от репертоара им, разбира се за финал Rivers of Babylon, а след това излязоха на бис, на който излязоха и децата от публиката и завърши с Gotta go home. 
Беше наистина много хубаво и емоционално изживяване, публиката беше от всички възрасти и  си личеше, че всички са останали доволни.


В сайта на БНТ има даже и мнения от присъствалите:
Мъж: „Просто след 40–годишно прекъсване... така, като сме ги слушали, когато бяхме млади... просто е неописуемо."
Мъж: „Това е от моето време и аз съм много щастлив."
Мъж: „Върхът са!”
Мъж: "Преди тридесет и пет години ни ожени този състав! Онзи ден направихме тридесет и пет години брак и подарък за жена ми два билета! Просто нямам думи.”

След концерта решихме да изпием по бира и мама ни заведе в една супер яка бирария - City pub (ул. Христо Ботев 15), в нея има невероятна колекция от снимки, автографи, перца и какви ли не неща на известни групи, посетили бара. Страхотен е! Даже там е и моторът на AC/DC с автографи на групата.

Пих жива бира, която беше страхотна!!! Снимахме се и със златната плоча на Guns'n'Roses

Много интересно беше, че на големите маси има директно кранче да си наливаш бира в чашата като свърши и отчита сумата на момента. Трябва да си взема едно такова за вкъщи :D с директна връзка с цистерните на някоя бирена фабрика!



След бирите решихме да се порадваме на нощната гледка на фонтаните пред Летния театър - страхотно място за пиене на бири с приятели!







И с това разходката приключи! 

Велико Търново е много красив град и се надявам това лято да намерим време да го разгледаме през деня и за повече време! Пожелавам Ви го и на Вас!  


понеделник, 10 юни 2013 г.

Фестивал за съвременна градска култура АЗ, градът

Русе е кандидат за Европейска столица на културата 2019. По този повод се организират най-различни мероприятия, които вдигат настроението и носят повече усмивки по лицата на гражданите на любимия ми Крайдунавски град. Ето я и програмата до момента:

От всички чудесии, които се случват успяхме да посетим Средновековния фестивал в Червен, но отидохме късно и ни наваля дъжда. Направихме си няколко снимки и с Борко стреляхме с лък. Повече за разходката до Червен можете да прочетете тук
Още вчера бяхме решихме да видим възстановката на средновековния пазар и демонстрациите, които бяха подготвили на Римската крепост Сексагинта приста. Но за съжаление дъжда, който се изля буквално като из река, тъй като из ведро не звучи толкова внушително, ни попречи. За това днес отново проявихме желание и решихме да проверим късмета си. Разбира се следобяд хората вече бяха започнали да прибират всичко и не успяхме да дегустираме всекидневните блюда и напитки от времето на римляни и траки, но пък се качихме на кулата, от която от всички страни се разкрива прекрасна гледка на река Дунав.  



Честно казано останах приятно впечатлена от факта, че са премахнали най-накрая ненужните буренаци и треволяци и вместо тях са направили място за отдих и разходка през историята. 
Има указателни табели на много места,

дори паметника на моряка е почистен и привлекателен за снимки и отдих


И тъй като Сексагинта приста в превод означава Шестдесет кораба-пристис би било неестествено да няма макет на кораб:




След като разгледахме всичко решихме да продължим към кея.


На кея също бяха подготвили интересна изложба на първите неща в Русе с кратка информация и макети. Преди няколко месеца Пешо и Биляна написаха пост в блога си, който като пътеводител ги описва, а и разкрива чудесните забележителности, на които ако сте в Русе на гости можете да се насладите.
Ето и малко снимки и информация, с които може да се гордеете, ако сте русенци или да им се порадвате, ако не сте! :)

Редом до всички други "първи неща" русчуклии могат да се похвалят с първите глътки българско пиво


Шест години по-късно (1883г.) австриецът Йозев Хаберман учредява второ пивоварно дружество в града.

В средата на 19-ти век Мидхат паша избрал Русчук за център на  Дунавския вилает, амбициран да го превърне в град с европейски облик, по подобие на градовете, които го очаровали по време на пътешествията му из Стария континент. Русчук започнал постепенно да се отърсва от ориенталския привкус на Юга и с достолепие вперил поглед към Дунав, откъдето като полъх на промяна навлизах духът на новото време. На мястото на старите прашни и криви калдъръми се появили павирани улици. Изтънчената европейска култура заблестяла по улиците от фенерите, принесени от Виена и осветили желанието на русчуклии да бъдат първи!


Първата кинопрожекция е била през 1897г. 

 От 7 ноември 1866г. датира първата ЖП линия в България



Първата българска печатница - 1864г.



Снимах се и с Аладин, който беше любопитна забележителност. Може и ние като македонците да си го откраднем за наш :D


Направихме си и снимка-картичка


След разходката по кея, решихме да видим какви изненади са ни приготвили в "Парка на младежта".  

Имаше стени, на които момчета показваха таланта си в графитеното, ако мога да го нарека така, изкуство.






Направих няколко опита да жонглирам с бухалки , което беше доста интересно. 


 Бяха нагласили голяма сцена, на която показваха различни пози от йога, движения от ушу, а по-късно (към 21:00ч.) на сцената щяха да се качат и няколко рокаджийски банди.



 На чешмичката пък имаше човек, който пишеше имена върху ориз и други подобни, също и рисуваше временни татуировки. Как да пропусна да си направя?


След цялото това приключение изпихме по една хууубава студена бира с подобаваща гарнитура от цаца и пържени картофки на Кенора и с това денят завърши подобаващо! Надявам се да продължат културните мероприятия, тъй като придават живот на града ни! 

На екскурзия до затворническото общежитие и затвора в Плевен - II част

Към първа част <<<
Автобусът дойде към 13:20 и направихме размяната.
Затворът се намира в природен парк "Кайлъка" и по пътя към него успяхме да се порадваме на красивата природа. Не съм ходила там, но от това, което видях много прилича на нашето теке и изглежда страхотно за разходка, отдих и пикник с барбекю.
В района на затвора е обособен Пенитенциарен учебен център към Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” за първоначална подготовка, преподготовка и повишаване квалификацията на личния състав, където се оказа че е учил и нашият асистент. Казаха ни, че към момента в затвора се намират около 500 лишени от свобода, като десет от тях са с доживотни присъди.
Автобусът ни остави пред огромни метални порти, които скърцаха доста страховито и зловещо, а и сградите зад тях изглеждаха също толкова непривлекателни, олющени и страшни. Трябваше да си оставим телефоните, фотоапаратите и всякакви ненужни вещи в автобуса и не мога да ви покажа снимки, но в Google намерих една, която показва поста на дежурния охранител, където си дадохме личните карти, а след това минавахме и през детектор.
Влязохме в главната сграда, където се намираха затворниците, даже имаше един, който тъкмо го закопчаваха и явно щяха да го водят някъде. Разказаха ни общо взето за реда и режима. Показаха ни местата, където лишените от свобода имат право да се срещат с близките си, даже тъкмо го обновяваха. Обясниха ни, че през решетките са успявали да си подават разни забранени предмети, и за това вече ще разговарят през стъклена преграда с PVC дограма и телефони. Затворниците имат право на 1 час разходка на площадката, където точно като по филмите имаше фитнес уреди и баскетболен кош, а няколко човека се разхождаха на групички, докато един вдигаше тежести от лежанка. Показаха ни къде социалните служители събеседват с лишените от свобода, а също така видяхме някои от тях през решетките. Имат малък параклис, който е изрисуван от затворниците и то наистина много красиво, зала за културни мероприятия с доста места и окачени рисунки. Към затвора има и училище, в което обитателите му могат да се  научат да четат и пишат, а допълнителна мотивация е, че определен брой часове се равняват на един ден лишаване от свобода. На територията на затвора се намира и магазин, от който могат да си пазаруват различни неща.
Извън огромните и зловещи порти, за които Ви казах по-горе има нещо като детски кът с люлки, пейки и подобни съоръжения, който толкова силно контрастираше на затвора и това, което олицетворява... и тук е моментът да повторя призива си от миналия пост:
Мили читатели, след това, което видях, обстановката, начина на живот на осъдените, при тежкия режим на изтърпяване на наказанието, наистина, от сърце Ви съветвам с всякакви сили и средства да се постараете да се предпазите от какъвто и да е риск да станете един от обитателите на това или друго подобно място, тъй като 23 часа на денонощие да прекарвате в едно малко затворено помещение, в повечето случаи с много повече от 3-4 човека в него само на думи е ужасно, а какво остава за реалността.

петък, 7 юни 2013 г.

На екскурзия до затворническото общежитие и затвора в Плевен - I част

Всеки път като го напиша или кажа на някого и ми става много смешно и колкото и странно да звучи преподавателите по Криминология наистина ни организираха екскурзия до Плевенския затвор. (Което честно казано препоръчвам на всички специалности, че даже и на учениците, за да видят къде да НЕ ходят).
Сутринта рано-рано в 8:00 50 човека от курса се събрахме пред университета и търпеливо чакахме автобуса да дойде да ни вземе. Всички се качихме и след няколко минути вече бяхме минали табелата, показваща края на града.
Към 10:30 пристигнахме в Плевен. Разделихме се на две групи по 25 човека. Първата група трябваше да посети затворническото общежитие, а втората затвора и след това да се разменим.
Аз избрах да съм от първата група и тук започва първата част от разказа ми.
Според чл. 59 (1) от Закона за изпълнението на наказанията и задържането под стража в затворнически общежития от открит тип се настаняват осъдените за първи път на лишаване от свобода до 5 години за умишлени престъпления и осъдените за престъпления, извършени по непредпазливост. Чл. 64 (2) Лишените от свобода, които изтърпяват наказание в затворническо общежитие от открит тип, могат да бъдат премествани в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, когато грубо или системно нарушават установения ред, системно се отклоняват от работа или влияят отрицателно върху останалите.
Разликата между затворническите общежития от открит и закрит тип е свързана с режима на охрана, с настанените лица и начина движение в него и на излизане на работа – навън, с охрана или по друг начин.
Автобусът ни спря пред огромни метални врати, които бяха отворени от охраната и пред нас се разкри алея. От дясната страна се виждаха полу разрушени сгради
Продължихме да вървим по алеята, а отстрани се виждаха цветя, за които очевидно се грижеха обитателите на общежитието. 
Повървяхме още напред и стигнахме до сградата, в която бяха настанени осъдените.

Пред нея също имаше градинка с беседка, в която посетителите могат да се срещат със своите близки и да разговарят. 




Влязохме в сградата, а обстановката на която станахме свидетели беше все едно с машина на времето те връщат поне 20 години назад. Разбира се не съм очаквала и не очаквам затворниците да живеят в лукс, просто беше интересно да видиш неща, които са били модерни и актуални преди толкова много години. Тапетите, стените, старите телевизори, чинове, черно-бели снимки в стъклени рамки, барче, което няма нищо общо с лъскавите и светещи заведения днес. Разгледахме и някои от стаите на затворниците. Бяха подредени различно, но в повечето имаше две-три легла, бюро, столове, някои от тях имаха телевизори с плосък екран и ако могат да си позволят кабелна телевизия.
Имат игрище и фитнес зала. 




Лишените от свобода, които изтърпяват наказанието в затворнически общежития от открит тип могат да:
1. ползват медицинска помощ в лечебните заведения извън местата за лишаване от свобода, включително стационарно лечение без охрана;
2. присъстват на културни, спортни, религиозни и други мероприятия, провеждани в населеното място по местонахождение на общежитието, по ред, определен от началника на общежитието;
3. се обучават в училища по местонахождението на общежитието, включително да бъдат включвани в курсове за придобиване на специалност или за повишаване на квалификацията заедно със свободните граждани. 
С месечен домашен отпуск до 2 денонощия могат да бъдат наградени лишените от свобода на общ режим, които изтърпяват наказание в затворнически общежития от открит тип. Лишените от свобода на лек режим ползват месечния домашен отпуск до 2 денонощия по право.
С ползването на годишната почивка извън затворническото общежитие от открит тип могат да бъдат наградени лишените от свобода на лек режим. Наградата включва ползването на целия размер на годишната почивка или част от нея, определена от началника на съответния затвор.

Мили читатели, след това, което видях, обстановката, начина на живот на осъдените, дори и при този, ако мога да го нарека "лек" режим на изтърпяване на наказанието, наистина, от сърце Ви съветвам с всякакви сили и средства да се постараете да се предпазите от какъвто и да е риск да станете един от обитателите на това или друго подобно място.

И след този призив и разказа на заместник директора на затворническото общежитие, който ни обясни за режима, позволените предмети за внасяне и т.н. решихме, че е време за разходка и хапване. Foursquare ми подсказа, че наблизо има заведение, което се казва "Веселата къща". Споменах го на колегите и решихме да го посетим. Затворническото общежитие се намира на едно много гадно кръстовище, което пресякохме с особено внимание, тъй като бяхме доста голяма и неориентирана група, но за щастие нямаше особено голям трафик. Повървяхме няколко минути по булевард Русе и от дясната ни страна остана хотел Балкан, а срещу нас видяхме въпросното заведение, което беше напълно празно и всички си намерихме място и се настанихме удобно, разглеждайки обедното меню, а също и обстановката, тъй като тя беше традиционно българска - с черги и всякакви символи на домашния бит. Всеки си поръча интересни и разнообразни ястия, които изглеждаха много вкусно, а и цените бяха нормални.



След вкусното хапване беше наближил уговореният час, в който трябваше да направим размяна на групите. Докато чакаме се заговорихме с едни любезни възрастни хора от блока, който беше в близост до затворническото общежитие, които ни разказваха различни неща и много ни се зарадваха и ни пожелаха успех в начинанията. 
Автобусът дойде към 13:20 и направихме размяната.
КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ!