И мощта ти дваж по-силна,
И тея дето тебе управляваха
Не мислеха единствено за себе си...
Ако Съдбата беше с грамове по-благосклонна,
И хората не толкоз угнетени,
Ах, ти каква империя би станала тогаз,
и щеше щастие да си донесла днес на нас!
И другите народи щяха да се кланят,
И твойто име днеска да повтарят,
със страх и почит, с много уважение,
А не да бъдем тъжно унижение.
Позор и срам за историята ни велика,
с объркана дългогодишна политика.
Ах, искам да се върна в вековете,
Да видя гордостта ни на царете,
И "златен век" да донеса на нас,
О, колко го бленувам този час!
Вдъхновено от:
Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.
Иван Вазов "Новото гробище над Сливница"
"Българио на живи и на мъртви,
Българио с безброй Баташки църкви,
Със гробища и с паметници светли,
Със този жертвен въздух, който свети
Над тебе вечно, като вече огън,
Аз искам да те събера във стих! Не мога!"
Дамян Дамянов "Българио на живи и на мъртви"
Няма коментари:
Публикуване на коментар