В моето сърце расте една малка роза,
тя цъфти със обич през деня и не спи в нощта.
За теб ми шепне без думи тя и топлината търси от света.
Тя заплаква сутрин със роса щом си далеч.
Чакам слънцето да дойде сред нощта,
за да стопли мойта роза в този ден.
Тази роза ще живее с любовта,
ще цъфти и ще те свързва само с мен.
Нека вали, нека вали дъжд от мечти!
По алеята с теб сме сами, дъжд от мечти.
След дълъг и див листопад в наште души
Oгън от любов в наш'те сърца гори!
Среднощен спомен разпилява рози,
една карета две надежди вози.
Любовен блясък пак над пътя плува
B една карета любовта пътува.
Аз вечно ще помня всеки миг със теб,
твойте устни, любовта
в която даряваш ми сърцето си и вечността.
Всеки ден, всеки миг с теб е тъй красив!
Всеки ден, всеки миг с теб е тъй щастлив!
С мен бъди вечно ти; с теб ще бъда аз
и така любовта ще живее в нас.
Целувай! В мен буря бушува.
Целувай, целувай, мой си ти мой!
Песен ти ми подари
И всеки ден на таз земя е светъл празник
Песен ти ми подари
За твоята Любов към мен
Каквато само в моя свят я има!
Няма да заспя сама, ще те чакам мили мой
със нежност ти да ме обгърнеш
с безброй целувки ти да ме дариш
И двама да завихрим с тебе ураган със името
ЛЮБОВ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар