Понякога много обичам да заставам на прозореца...
- През зимата, за да усетя студения полъх по лицето си, да издишам всичкия застоял въздух от дробовете си, и след това да вдишам студения въздух, бавно, за да усетя как изпълва дробовете ми със свежестта и чистотата на приказка. Той (въздухът) все едно изпълва дори вените ми с ледена енергия.
- През пролетта обичам аромата на цветята, най-вече на зюмбюлите и люляците, а под прозореца ми цъфтят липите и изпълват цялата стая с благоуханието си. Всичко започва да се разлиства и през нощта клоните на дърветата вече не изглеждат като грозни силуети разперили жестоките си остри пръсти.
- През лятото съм невероятно щастлива. Без значение градусите на термометъра, дори живака да ври в него. Всичко е напълно зелено, зеленото ме зарежда със сила, ентусиазмът ми се увеличава стократно, всичките ми действия придобиват изключителен замах и жизненост! Много обичам и бурите през лятото, светкавиците и гръмотевиците, които раздират небето, също и проливните дъждове, които ни показват, че каквото и да сме построили, каквото и да сме измислили, колкото и висок небостъргач да сме сътворили и колкото и мощни да са машините ни все пак природата е по-силна от нас, тя е майката, която ни мъмри от време на време и ни напомня за себе си. Наводненията, тайфуните, ураганите, торнадотата, и всички природни стихии са своеобразният бунт на майка ни – Земята. Бунт срещу замърсяването, жестокостта ни спрямо нейните деца – всяко листче, тревичка, животинка и човека, защото и той е нейно дете, храни се с нейните плодове и живее на нейната територия. Не е трудно да сте добри един към друг, не е трудно да подавате ръка, не е трудно да спрете да крадете (тук вече намесвам политиката..), по-лесно е да направите така, че да има за всички, което ще ви помогне да има и за вас! Побърквам се отвътре от безпомощността си. Това е поредният ми пост, в който апелирам към добротата в сърцата ви, защото всекия я има, всеки има милосърдието, любовта, състраданието и жаждата за по-добър живот. Започнете малко по-малко: изхвърляйте си боклуците в определените за това места, не нагрубявайте хората около себе си, старайте се всичко, което правите да е както трябва, когато чистите, почистете навсякъде, а не да напъхате всичко под шкафа или под леглото, колкото да мине метъра, и още и още такива все малки неща, които лека полека ще донесат огромни резултати! Обещавам ви, рядко използвам тази дума, но ако погледнете на света през тези очи, през очите на подредеността и всеки да си върши работата прецизно и ако има как с поне малко желание, би се получило нещо велико. Но тази цел се нуждае от огромна маса хора, които да го правят, защото когато участниците се броят на пръстите на едната ръка, нищо не може да се получи!
- През есента изпитвам лека носталгия както повечето хора по ваканцията, топлите дни, зеленината, но пък се радвам, за започването на новата учебна година, като с нея започват и студентските приключения J.
„Малкият светъл прозорец снощи до късно не спа, дълго стоя отворен, тихичко някой пя. Мракът донесе дъх на липи, кой тази вечер може да спи. Малкият светъл прозорец нямаше грижи и страх.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар