За несподелената любов и самотата на хората.. (На МЙ) "Надеждата винаги стои на дъното, за да може да те изтласка нагоре, когато попаднеш там!"

Дъжд - силен и капещ като изведро.
Светкавиците прорязваха небето и след миг
гръмотевиците раздираха среднощната
тишина.
Не е студено, напротив.
Дъжда се стичаше на огромни капки и тя стоеше там, отвън..
Искаше да скрие сълзите си, нещастна е, иска й се да си има някой, за да й даде себе си и
сърцето си. Тя е готова да даде всичко! Или поне това.. което са оставили всички
онези, които откраднаха от нея.. Но не го получава. Колко различни мъже имаше в
живота й.. Но никой не се оказа достоен. Не че не ги искаше, те я ухажваха,
спечелваха доверието й и сърцето й и след това го смачкваха и стъпкваха,
изхвърляха го на сметището като незначителен боклук.
За това тя стоеше сега в дъжда. Чакаше да мине някой като нея. Някой с "Болка от
ляво...". Някой, който е разбрал истинската стойност на любовта. Но не идваше.
Капките дъжд трябваше да измият поне мръсното нещастие, което всеки оставяше по
нея чрез своето докосване.
Светкавиците показваха лицето й. Бледо и измъчено. И пламъкът, който гаснеше в
очите й. Животът беше на път да вземе душата й за да остане съвсем празна. Да няма
какво да даде. Искаше й се да забрави за всичко. Да се ощипе по ръката и да се
събуди от ужасния кошмар, който й предоставяше Съдбата.
Как й се искаше да съществуват феите, за да може да си пожелае поне едно желание
- да бъде щастлива, истински щастлива за повече от ден.. Да намери принца на
мечтите си и като в приказката за Пепеляшка да я отведе в своята страна през девет
земи в десета... Където всичко да е хубаво и добро.
Но сме 21 век почти никой не вярва в тези неща, ако не броя себе си може й да се
намери някой..
Тя продължаваше да стои там. Под дъжда. Опитваше се да измие тъгата, но това
така и не помогна.... опита с пиене и това не свърши работа, освен че й донесе
махмурлук, към останалите тегоби. Все още има вярата в сърцето си, и искрица любов, която да подари на някого... може би последната (ах, колко пъти си казваше така..), но докога ще издържи на жестокостите на света.. И дали ще я заобича някой - такава каквато е, със всичките й недостатъци и качества?
Искам да продължа с нещо оптимистично. "След всеки дъжд слънце изгрява"вярвам,
че на мястото, на което е застанала може да спре да вали и да изгрее слънце. Ще се
стопли, и когато отвори очите си до нея ще е нейният принц.
Надеждата винаги стои на дъното, за да може да те изтласка нагоре, когато
попаднеш там!

Първа сесия, първи изпит

Мисля, че е редно да се похваля за началото на Сесията. Първия изпит по Политология - взет! Даже с мнооого добрата оценка - 5 :) Май очаквах да е нещо по-страшно. За това ме очаква и втория ми изпит Общо учение за държавата... Малко е провлачен и не толкова интересен, колкото Политологията, но няма как, стягам колана и атака!
Стискайте палци на 14.01 от 9:00 часа. Надявам се и него да взема с прилична оценка различна от 3 и 4.. Макар и да изглежда алчно, все пак се боря за стипендия! :)
И така спирам с празните приказки, насладете се на Смирненски по-долу (една от любимите ми негови творби). Пожелавам на тези, които като мен са в сесия УСПЕХ! А на тези, които се моткат или се занимават със средното Хубав и интересен ден!

На гости у Дявола /Христо Смирненски/

1. ПРИКАЗКА ЗА ЧЕСТТА

В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола — старият Дявол —
дома си на чашка абсент.

Свещта очертаваше острия профил
със ивица златни лъчи
и пускайки кръгчета дим, Мефистофел
ме гледаше с влажни очи.

В очите му есенна горест бе скрита,
но все пак бе горд и засмен,
и махна с ръка той "In vino veritas!"
Ще бъда пред теб откровен!

Омръзна ми вече все тоя ярем на
притворство и помисъл зла —
да пием за твойта сърдечност неземна
и сивите земни тела!

Преди векове аз възпрях на земята
и тук устроих си шега:
венчах се за земната Истина свята,
но тя увенча ме с рога.

Възпламнах от ревност, и в черна омраза
за своята стъпкана чест —
човешката чест неуморно аз газя,
но с чест не сдобих се до днес.

Намислих чрез подвизи чудни да блесна —
умирах по сто пъти в бран,
но винаги рицар на кауза честна,
не бидох пак с чест увенчан.

Отчаян, окаян,веднъж в булеварда
аз тръгнах неземно злочест.
И вдигнах над себе си ярка плакарда:
"Човек без капчица чест!"

Но странно: презрение няма ни капка!
Посрещат ме вред с интерес,
любезно отвсякъде свалят ми шапка:
"Без чест ли си? — Прави ти чест!"

Един господин ме целуна: "Ах, братко,
и ти ли!... Ей, кой да те знай!"
Две хубави дами ми казаха сладко:
"Елате в нас утре на чай!"

Чудесно! Невиждано! С почести редки
изпратен бях чак до дома.
Министри, царе и придворни кокетки
ми писаха мили писма.

И ето ме: важен, блестящ, елегантен,
богат като истински Крез!
И знам аз: крадец съм, лъжец, спекулантин,
безчестник; но... винаги с чест!"...

И Дявола млъкна. Наля от абсента,
сърдечно се чукна със мен,
и пускайки пушек на синкави ленти,
прониза ме с поглед зелен.

"Червен смях", 14 март 1923

Сватбата!

Ех каква сватба беше! Горчиво! Горчиво! Горчиво! Гражданското, Църквата, Дунав - КУПООООООн! Чудна вечер. Благодаря много за поканата на това прекрасно смейество Събеви. С Борко си изкарахме пре-чудесно! Танци, музика, игри с публиката! Е, не хванах букета, колкото и да надувах главата на Ники (wasntme) даже по едно време толкова я изнервих, че каза, че тя ще ми купи букет и ще го хвърли по мен ако не млъкна :D А и Борко не хвана жартиера на младоженката. Нищо, това не значи, че няма да се оженим, а просто, че някой друг ще е преди нас! =) Никога не бях ходила на сватба, щях да се разплача на няколко пъти. В гражданското особено беше много много мило и нежно, в църквата макар и младоженците да не обелиха и дума пак беше супер. Младоженците бяха красиви, направо прекрасни!  Организацията и всичко що се отнасяше за сватбата беше изпипано и страхотно! Повече можете да прочетете в техният общ Блог, (ТУК ще прочетете за предложението, което е било едно наистина оригинално, романтично, красиво и забавно предложение!; а ТУК ще видите и снимките, ние също направихме с Борко, но техните са от професионален фотограф, а и са с авторски права =) Наслаждавайте се!) Браво едно голямо и подчертано БРАВО много сме щастливи двамата с Борко, че ни направихте част от това важно за вас Събитие!

2009

Честита нова година! 2010-та!
Пожелавам Ви много усмивки, много щастие, много любов, повече работа, и време за почивки, повече весело настроение и вяра в доброто и оптимизма! И най-вече нещата, които си пожелаете, да се сбъднат, да имате силите и куража да постигнете мечтите си!

Ето я и моята Равносметка:

Това беше годината, в която завърших училище, имах бал и се почувствах като принцеса в приказната си Червена Рокля, която избрахме със Слънчо и Майка ми. Падна голямо учене за изпитите, както и малкото ми двуомение КСТ или ПРАВО в следствие на което влязох в Университета - Русе, специалност Право :)
Ходих на море два пъти - със Съучениците ми на втора бална вечер и след това с Моето момче ..и си изкарах страхотно! Посетих и Несебър!
За първи път посетих 4д Кино, участвах в баскетболен турнир с колегите ми (нищо, че не уцелихме 1вите места, беше страхотно изживяване!) намерих нови приятели, но не забравих и старите. Ходих на дискотеки и научих доста чалга песни :-D Направихме много купони и се веселихме подобаващо! Празнувах 19 тия си рожден ден както и първия си осми декември - студентски празник! Имаше и още много рожденни дни, но не всички съм описала.. Подарих си наргиле и пуших пура! Ходихме на сватбата на Пешо и Биляна (беше приказно!!!) Направих и две години с моето момче! От Баницата с късмети ми се падна пътуване в чужбина, късмет и сватба :P Борко си купи кола! Написах и много романтични стихотворения както и някои по-забавни.

Случиха ми се много хубави неща през тази година, доволна съм и все пак като всеки човек се надявам 2010 да е още по-хубава, още по-добра и още по-красива, изпълнена с много купони изненади и.... ШЕСТИЦИИИИИИИИ! :)


И се надявам да пиша по-често в блога :)