Видеоразходка из Грац, Австрия

Кратко видео - разходка из Грац, Австрия! :)
Все едно отново минавам по улиците на този прекрасен град, макар и виртуално.

Една година от ЕРАЗЪМ!

Днес се навършва точно една година от началото на един прекрасен семестър в Грац, Австрия. Ivelina Ilieva днес ми се обади да ми напомни, че ЕРАЗЪМ е веднъж в живота, и е едно преживяване, на което си струва човек да се наслади! Е, насладих му се, но винаги ще мечтая за още!
Today is exactly one year since the beginning of a wonderful semester in Graz, Austria. Ivelina Ilieva called me today to remind me that Erasmus is a once in a lifetime, and is an experience worth to enjoy! Well, I enjoyed it, but will always dream of more! For you will always have a place in my heart!!! ♥

Отново в България

На 18.09.2010 от София потеглих към Грац!
Това беше началото на едно толкова желано приключение наречено ЕРАЗЪМ. Отидох с много положителна нагласа и очаквах нещо много хубаво, красиво, интересно..., но..в този случай няма "но" беше даже още по-прекрасно дори от представите ми! Прекрасната арихтектура, големите магазини, новите и безкрайно интересни хора, които срещнах, улиците, украсите за коледа, сувенирите, международната вечеря, екскурзиите до Виена и Венеция, както и до околните местности..., съжителството ми с почти непознат човек, ядовете по бавния интернет, безкрайните купони - домашни и клубни, хилядите снимки запечатали красотата и усмивките, които също са намерили вечно място в сърцето и съзнанието ми, интересния начин на обучение в университета и хубавите методи на преподаване на професорите им, радостта от липсата на лед по тротоарите и улиците им, чистите и може би нови автобуси с точно разписание, чистотата на реката, парковете и градините, ведрото настроение изписано по лицата на хората, намаленията в магазините, и още, и още... . На 19.12.2010 се прибрах в България. Тук имаше толкова неща, които ми липсваха, но ако можех да преместя близките ми хора там, може би времето, в което бих се замислила дали да го направя би се измервало в секунди... Навярно и те си имат хиляди проблеми и недостатъци, може би защото съм еразъм-студент за толкова малко време виждам само хубавите неща и не се заглеждам в "тъмните улички", кой знае..., но преди да отида и да живея на това ново място и да го опозная или по-точно да опозная една малка част от него бях безумно влюбена в България, чувала съм как по другите места е по-хубаво и за какви ли не положителни неща, които в България са проблем, но все пак... едно е да чуеш, друго да видиш...и аз видях. Видях и така пламенната ми патриотична любов бавно бавно започна да угасва. Сигурно никога няма да угасне напълно, защото винаги съм била и ще си остана оптимист, вярващ винаги в доброто у хората и в "светлото бъдеще, което ни очаква", но нещо вече е различно..., и то е че още повече жадувам нещата да са по-хубави, по-добри, да сме по-истински, по-щастливи, ТУК ще откриете статистика, че сме най-нещастните хора на планетата... Не искам това! Не се побирам в кожата си да гледам просещите хора по улицата, деца и възрастни, някои, защото няма работа, или други, защото просто така е по-лесно, и аз им давам, давам им от собствените си пари, които не изкарвам, давам им тук и в Грац, и във Венеция, и във Виена, и хората ми се чудят..., защо си давам парите на хората, ме попита една позната от Полша, защото просто искам да помогна. Но не е редно да им даваме ние. Редно е държавата да се грижи за тях и да им осигурява работа..., а не само да дават великите управници, които сме избрали ни по телевизията как спят в Парламента или оставят дълга си към хората заради един телефонен апарат..., рапарите да пишат текстове и да рецитират обиди по техен адрес, чалгаджийките да се кълчат полуголи по телевизионните екрани, тинейджъри и дори по-малки от тях, облечени в предизвикателни тоалети и екипирани с два тона и половина грим и две кутии цигари, псуващи на всеки две думи, и крещящи срещу родителите си за щяло и нещяло, само защото е модерно да си "гъзар", и това да е емблемата на държавата ни.

На 08.01.2011 отивам отново в Грац! Този път само за 20 дни, колкото да си взема изпитите, да ида до шоколадовата фабрика, да направим един два купона и да пообиколя още няколко пъти интересните места и да се сбогувам с новите ми приятели, с които се надявам да не се забравим... и естествено да направя още снимки :P

На всички Вас, които четете това или дори и да не го четете, но мислите като мен или пък не, Ви пожелавам успех и сила, за да не се отказвате от желанията и мечтите си и да се борите за тях винаги с усмивка на лице ;)

Последни случки и събития с мен в Австрия :)

Пак си забравих блога..., но иначе правя забележки на другите, че не пишат в техните си :)  

Последните събития около мен са, че ходихме до една пещера в околностите на Грац - Lurgrotte със Мая и Стела и още колеги от Еразъма имаше толкова красиви образувания – сталактити, сталакмити и сталактони http://www.facebook.com/album.php?aid=244866&id=741108998&l=9090096873  тук може да намерите снимки :)

Ходихме и на Singing in the rain, беше на немски основно, но песните бяха на английски, беше много красиво - декорите, роклите, костюмите, изпълнението... впечатлена съм :) положително, не като от Хамлет - потресаващо :D Пробвах да направя снимки и ето го резултата:

Ходихме до бирарията – Пунтингамер, където за 2 евро пихме на корем директно от Фабриката :D Купих си чаши и тениска, и като подарък ми дадоха Шапка! 

След това мога да се похваля с фигурно пързаляне! Симпатягите от Грац са сложили голяма ледена пързалка, която е безплатна за тези, които имат кънки и струва пет евро за тези, които нямат, а искат да си наемат, също така може и да струва само две евро и педесет ако имате банкова карта от Австрия .

Беше страшно забавно!!! Първият път паднах доста пъти, като накаря открихме, че проблема е в това, че не съм си стегнала хубаво обувките... следващите пъти вече се получаваше все по-добре и благодарение на Боряна (съквартиранткката) вече съм свела паданията до минимум едно или две , което си е голямо постижение. Освен това чух, че в Русе, в един от моловете ще има закрита ледена пързалка, което ще е адски страхотно!

Също имаше и някакъв фестивал, на който имаше нещо подобно на българските кукери. Хора облечени в страшни костюми и издаващи страшни звуци плашеха лошото по улиците и всички им се наслаждаваха и снимаха, както и аз:

Празнувахме рождения ден на Боряна, тя направи торта с пудинг, аз баница и на другия ден пихме Мохито Бакарди (един от подаръците на Боряна), което беше много вкусно!

Осми декември празнувахме аз Боряна и Стела на едно заведение подобно на „Митака” много готино с тортила чипс със вкусен сос, книги артистично разпръснати по лавиците, всевъзможни игри от сорта на дама, монополи, шах, табла, карти, дартс, джаги  и една билярдна маса . Музиката е страхотна, бирата също и хората  Играхме малко джаги, играхме и билярд като цяло беше забавно, миналия осми декември беше къде къде по-страхотен, но какво пък, ще се надяваме на следващия ;)

  И точно преди да си тръгнем се посмяхме на едино момче, което играеше джаги по слипове на сърчица... :D

Празнувахме и Девети декември :D. Имаше парти в съседите, когато вече бях решила да ги видя какво правят, те сменяха партито и аз се присъединих към тях. Отидохме в едно друго общежитие недалеч от нашето, валеше сняг и се целихме със снежни топки, беше доста весело... на партито пихме бира за 50 цента, което е най-евтиното нещо, което съм виждала тук :D, и играхме джаги! Беше велико просто :D След това решихме да отидем да видим как е едно друго парти в едно друго общежитие близо до това, в което бяхме. То малко беше попривършило, но мога да се похваля, че пих питие от Палма де Майорка, някакво подобно на ракия 80 процента алкохол :D, и Хавана клуб Ром.. като цяло беше интересна вечер... на върщане пак се целехме със сняг (главно аз целих в интерес на истината) :D и май това е като цяло :)

Сезони

И в слънчевите дни на есента, 

намирам  те в последни топли дни.

Листата на дърветата опадват, 

но само да поникнат отначало.

Разхождам се по чудните пътеки, 

покрити с есенен килим.

И тук-таме показват се лениво, 

лъчи, които да целунат усните.

Облекли зимните палта,

с носталгия поглеждаме към снимките. 

Запазен спомен на отминали лета, 

с дъх на море и рок концерти.

Целуваме се, идва зимата.

Покрива всичко с белия си плащ

и нежно ни пощипва бузите,

студът на зимната ни приказка.

Но ето пролетта ще го стопи!

Със нови сили за концертни приключения,

и после ще поглеждаме с носталгия, 

забравената зима и боя с снежни топки! 

Оригинална снимка на пролетта тук:

http://browse.deviantart.com/?qh=&section=&global=1&q=spring#/d192tla

Първият ми превод на песен

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=230643

Официалния ми първи превод, не е кой знае какво и приемам критики и коментари тъй като със сигурност може и по-добре, но като за начало ми харесва как се получи :) 

Sunrise avenue - Wonderland


Dream on you boys!
I know it feels cold around now,
but we will raise our voices someday.
Leave the past behind,
and smile for what is here now.
We will be as one all the way,
on the way to wonderland!

We don’t know wonderland!
We don’t know how to get there!
We will keep on searching for the way,
we dream all the way!
Of the moments we'll have there,
we can see them all clear today,
On the way to wonderland, on the way!

Sometimes the night is cold.
There are times we hurt inside.
Sometimes the goal seems too far away,
we don’t know wonderland.
We’ve heard about the ones who’ve been there.
It’s a place made for us they say,
on the way to wonderland!

We see the sun we’re gonna run,
towards the wonderland.
The only place where we belong,
the search will never end.
We push against the wind and rain,
beating tears and pain,
Together we can find wonderland!



Sunrise avenue - Страната на чудесата

Мечатайте момчета!
Знам, че сега се чувства студа наоколо,
но ние ще издигнем гласовете си някой ден!
Оставете миналото зад гърба си
и се усмихнете за това, което е тук, сега.
Ние ще бъдем като едно по целия път,
по пътя към Страната на чудесата!

Ние не познаваме Страната на чудесата.
Не знаем как да стигнем до там.
Ще продължаваме да търсим пътя!
Мечтаем през цялото време,
за моментите, които ще имаме там.
Ние можем да ги видим ясно днес,
по пътя за Страната на чудесата, по пътя!

Понякога нощта е студена.
Има моменти, когато ни боли отвътре.
Понякога целта изглежда твърде далеч,
ние не познаваме Страната на чудесата,
Чували сме от онези, които са били там.
"Това е място направено за нас", казват.
По пътя към Страната на чудесата!

Ние виждаме Слънцето и тичаме,
към Страната на чудесата!
Единственото място, на което принадлежим.
Това търсене никога няма да приключи.
Изправяме се срещу вятър и дъжд,
побеждаваме сълзите и болката!
Заедно можем да намерим Страната на чудесата!

Замъци, партита, разходки, храна, кутура..

Мисля, че вече е време да напиша поста си за Венеция! От толкова партита и ходенки на сам натам не намирам много време за блога, което е жалко тъй като ми доставя удоволствие да пиша.

Ще започна със

Schloßberg Шлосберг в превод "castle mountain" или Крепостта планина или както го наричам аз Големия часовник е символът на Грац! Най-високото място, откъдето можеш да видиш целия град и през деня и през нощта. http://en.wikipedia.org/wiki/Grazer_Schloßberg в уикипедия може да прочетете повече за историята му. До него водят повече от 200 стъпала, но също може да се възползвате от асансьор за 0,80 евро цента в посока или нещо като малък автобус, който не съм използвала все още за 1,90 евро и гледката е удивителна! Също така има и прекрасен парк, чудна градина, която през пролетта и лятото сигурно е още по-зашеметяваща.  Има заведение разбира се, пейки и много влюбени двойки и не само, хора от всякакви възрасти с книга или вестник, наслаждаващи се на слънцето и красотата на града.

Ходила съм там три пъти, два през деня и един през нощта (за съжаление третия път валеше, но пак беше красиво, и още по-въздействащо даже!). Има кладенец построен от турски затворници, както и две тъмници, паметници, статуи, много е красиво и е задължително да се посети, ако идвате на разходка тук. 

Следващото място, което е задължително да посетите е Schloss Eggenberg или Eggenberg Palace или просто най-значимия бароков дворец в Стирия. За историята му отново може да разгледате уикипедия http://en.wikipedia.org/wiki/Eggenberg_Palace , а личното ми мнение с една дума е възхитителен! Направен от италиански архитект дворецът е направен да олицетворява Грегорианския календар има 4 еднакви кули, които символизират четирите сезона, от външната страна има 365 прозореца символизиращи дните от годината, 52 са всички стаи, олицетворяващи седмиците, на втория етаж стаите са 24, като часовете на денонощието. Половината от стаите са с бели врати символизиращи деня другата половина са с кафяви врати, символизиращи нощта. Всички стаи са изрисувани с различни сцени от християнството и античността, има две по-големи стаи (от тези 24) в едната на тавана са изобразени дванадесетте месеца от годината като различни сцени. Например през май разцъфват розите, през април засяват нова реколта и така нататък, а в другата зала пода е с черни и бели плочки, подобно на шахматна дъска използван за различни балове и събирания и са изрисувани по стените и тавана четирите елемента – вода, въздух, огън, земя,  римските богове символизиращи седемте планети познати тогава, както и зодиакалните знаци и в центъра на тавана е изобразен изгрева. Мебелите са в стил Рококо има китайски вази и чинии... просто е невероятен. В замъка също така се намира и галерия пълна с прекрасни картини. За съжаление бяха забранени всякакви снимки независимо със или без светкавица. Идва ред да спомена и прекрасния парк, огромен и страшно красив пълен с пауни разхождащи се свободно наоколо. Видяхме и чисто бял паун през един от прозорците докато разглеждахме замъка. Има езерце с патки и исторически музей със три мумии в съркофаг и различни оръжия, накити и подобни неща. Но ако искате да посетите двореца ще трябва да го направите от Април до Октомври(включително), защото през зимния период го затварят, тъй като няма електричество, осветлението е на свещи (които не палят) и прозорците. Както и разбира се не използват отоплителната система, тъй като е ценна J.

Също така има магазинче, откъдето можете да си купите разни сувенири, картички както и така мечтаната от мен музикална кутийка-латерничка за седем евро!

Входа беше 2 евро през единия портал и още 2 евро за гид на английски или немски. С билетчето може да влезете в Галерията с картините, също и музея на монетите, археологическия музей, общо взето може да отидете навсякъде с тоя билет от две евро :D но гида е само за втория етаж.

Мога да се похваля и с това, че бях на театър, тук, в Грац. Пиесата беше Хамлет, но много много модернистична версия...и за наше съжаление на немски....Ще кажете, нормално все пак сте в Австрия не в Англия.., е да, но се очакваше да е на английски и немски субтитри...  Както и да е. С две думи на сцената постоянно падаха някакви дрехи от тавана като декор, което не беше кой знае колко лошо, беше даже интересно! Актьорите бяха облечени в костюми като за официална гала вечеря, Хамлет се съблече чисто гол на сцената, след това се облече в камуфлаж,  биеше всички наред, ЗАСТРЕЛЯ с пистолет бащата на Офелия?!, опита се да изнасили майка си и общо взето беше много странна версия. Края най-съвпадна с книгата със Шпагите и смъртта на половината герои... Но като цяло беше забавно (с изключение на това, че спах един час по време на пиесата, но тя и без това беше много много дълга J от 19:30 до 23:15 с 15 минутна почивка.

Не мога да пропусна и моята сбъдната мечта – разходката до Италия, Венеция!!!! Обожавам италианския, и когато разбрах, че има екскурзия веднага отидохме да се запишем. 50 евро автобуса в двете посоки, 11 часа във един от най-посещаваните градове в Света! Към обяд бяхме пристигнали и се пръснахме из улиците на града, видяхме гондолиерите, тесните улички, ресторантите, многото канали, „градският им транспорт” по вода, катедралите беше зашеметяващо. Да си призная малко съм разочарована от това, че толкова скъп град, а почти не се поддържат, на повечето от сградите мазилката беше поизпопадала, но пък пак беше красиво! Милиони магазинчета, от които си купих хилядите картички, както и една много красива маска исках да си купя и още много много много неща, но за съжаление още не съм открила картата си без лимит ;) Ядохме лазаня и пица, пихме вино, и кола (за 5 евро една чаша), но да не бъдем дребнави, много ми хареса Венеция, но по никакъв начин не можеш да й се насладиш за толкова малко време. Освен това и заваля дъжд и трябваше да стоим затворени в едно кафе три часа... Използвахме автобуса по вода на връщане към мястото, където ни остави автобуса от Грац ( на известно разтояние от централната част на града),  и беше вълшебно, водата, Венеция през нощта със хилядите светлини беше много много красиво! Имаше страхотни огромни кораби и всеки един си пожела да се вози на такъв... дано желанията ни се сбъднат! ;)

Направихме си и Мега Международна Вечеря. Всички еразъм студенти трябваше да приготвят по нещо вкусно от тяхната страна и имаше много много неща за ядене и беше много хубаво! Ние приготвихме баница и шопска салата, които омятаха за отрицателно време! Беше много забавно имаше музика, ядохме огнени бонбони. Един от организаторите се занимава с огън (ама как звучи само :D), та това му е хоби да бълва огън и бяха нарязали на половина и забучили на клечка доста бонбони „Моцарт” (тук са страшно известни и популярни, както и на много места) и до тях една купичка с течност. Вземаш бонбона, потяпяш го в течността, палят ти го със запалката и то лумва в огромен пламък и ти трябва да го лапнеш бързо и да си затвориш  устата за да не се изгориш! Много яко, изядох три такива! J

Страхотна вечер беше!

Освен това имаше и „Добре дошли” парти в едно заведение, отново с еразъм студенти да ни приветстват в Австрия! Беше страхотно и пих може би най-хубавия Лонг Айлънд коктейл (но тъй като не съм опитвала всички на света ще се въздържа от крайности :P) За девет евро огромна малко по-малко от половин литър чаша чудна течност! Много танци, страхотна музика, и най-хубавото е, че вече се познаваме с повечето и се получават и хубави разговори.

Разбира се партитата не спират до тук. Преди две седмици  пък на долния етаж се беше заформило етажно парти, мега международно тъй като имаше хора от страшно много държави!  Като цяло не скучая J

Спирам за сега, че поста и без това стана невероятно дълъг!

До скоро писане, хубав, усмихнат и възможно по-топъл ден навсякъде по света!

17 дена в Грац

Днес е официално 17 ми ден в Грац, Австрия! Вече започнахме занятия като трябва да ви се оплача, че повечето предмети, тоест всички, които сме записали се оказаха семинарни упражнения, а току що се връщаме от единствената си лекция, която се оказа на НЕМСКИ :D просто умопомрачително... Какво се промени от последния път в който ви писах, който беше сууупер отдавна. Ами какво:

1 намерих магазин, който работи в неделя;

2 запознахме се с много нови хора от различни държави и се сприятелихме с тях;

3 вече ходихме на няколко купона в общежитията и на няколко клуба;

4 пообзаведохме си стаята;

5 пускахме пералня няколко пъти вече;

6 готвихме;

7 празнувах си 20-тия рожден ден;

8 използвам си подаръците;

Сега следват обясненията:

            1.1 Това стана на първата неделя след пристигането ни, момичетата, с които се запознахме ни показаха маркет до гарата, което е доста близо до нас. По-популярна марка магазини тук е SPAR (който всъщност е отворен и в неделя, разбира се само до обяд), също и Billa, както и Hofer (който минава за евтин) и има и Peny маркет. В Billa обикновено си купуваме от две до четири пържоли за по малко от 3,50 евро, както и други не много скъпи вкуснотии, като следващото по честост на пазаруване е Пица „Маргарита” за 0,70 евро цента, но разбира се ние си добавяме още неща отгоре и става вълшебна! Толкова за храната.

            2.2 Вече официално мога да се похваля, че познавам и имам приятели от Полша, Унгария, Словения, Сърбия, Италия, Австралия, Китай и Египет, като се очакват още попълнения J. С момичетата от Полша и Словения излизаме най-често, като историята на запознанството ни е доста интересна, както винаги (разбира се почти винаги) се запознавам с приятелите си по-възможно шантав начин. С Боряна една вечер тоест втората или третата ни беше станало скучно и решихме да отидем да видим съседите над нас, с които трябваше да излезем, но така и не се уговорихме нищо и решихме ние да поемем инициативата. Първо май трябва да ви обясня какво е разположението в сградата... И така: Ние сме на третия етаж, за да ни дойдете на гости трябва да се качите до третия етаж :D да отворите зелената врата, първата врата в ляво е за площадката на съседите, а вратата точно срещу вас, е не съвсем точно има малко коридорче (вече след като сте влезли през зелената врата) е за нашата площадка със сърбина и италианката. Та излизаме ние от нашата врата и минаваме покрай отворения прозорец в коридора и се смееем ама умираме си от смях и аз се показвам през прозореца и виквам “Бууухуууу”  ииии естествено изключително неочаквано някой ми отговаря „Бууухуууу” ХА! Боряна вика Мария спри се :D ама се хилим и двете и аз отново „Ююююхууу” и отдолу се чува „Ююхууу” ! Оооо казвам (на английски, но ще го напиша на български) вие да не сте съседите отдолу? И женски глас ми отвръща Дааа! Викам искате ли да се видим и тя дааа слизайте долу! Слизаме ние долу те се събрали на по Сангрия J Донесохме си чашите с вермута и се присъединихме към тях, а те се оказаха много готини и оттогава редовно си излизаме или се събираме в някого! JНа партитата идват сърбите, също така единия ни съсед е от Сърбия, а съседката ние от Италия. Има и още две момичета от България, като с едната българка се запознахме в същата тази вечер.

3.3 Първо започнахме със Сръбското парти, след това още едно по-балканско и още няколко лични. Ходихме първо на Kotulinsky, a после и на Geco. Аз испуснах едната вечер поради леко дращене на гърлото, но ще има и още така че не е проблем ;)

4.4 Всъщност, това по-скоро важи за кухнята. Купихме си тефлонов тиган, две чаши, още пластмасови чаши, една порцеланова купичка, откраднахме малко чинии от общата кухня, тъй като имаше страшно много явно останали от преди.

5.5  В мазата на общежитието има две стаи едната е за боклуците, пълна с контейнери за разделно събиране, а другата е пералното помещение. То се състои от две перални, една сушилня и един прозорец J. Понеже пералнята ЕСТЕСТВЕНО е на немски... единия ден слязохме с лист и химикал, записахме програмите, които ни изглеждаха интересно и се качихме и с гугъл транслейтор си харесахме две програми и общо взето използваме тях. Вчера слязохме да перем с лаптопите и стояхме докато не свърши пералнята за да засечем колко време пере. Като явно беше ден за пране, тъй като при нас дойдоха момчетата от Египет да си перат и след това дойде още един съсед, който май не познаваме за да си прибере прането.

6.6 Готвихме всъщност е силно казано тъй като нямаме тенджера или тава, но пък имаме тиган и си правим яйца, пържоли, използваме алуминиево фолио и печката на съседите за пиците си, иска ни се да си купим тенджера за да си правим спагети и подобни неща, но пък са много скъпи 30-40 евро и то даже не кой знае колко голяма тенджерка и за сега си караме с тигана :D А, за малко да забравя, купихме си и разклонител :D

7.7 Да, за тези, които не знаят, аз вече съм на 20! Изкарахме си забавно танцувахме си, пяхме, пихме, поснимахме се малко, но пък не ми беше съвсем достатъчно, така че гответе се като се прибера да си направим грандиозното парти в мой стил И понеже разсеяността ми граничи с Космоса, а този пост го направих на сто части и съм изпуснала половината,  изпуснах да ви спомена за невероятната изненада, която Борко направи за мен. Предния ден си бяхме уговорили среща по скайп за към седем и нещо и когато звъннах и включихме камерите, видях торта със свещички 2 и 0 и цялото му семейство! Беше толкова мило и страхотно и не, не съм го забравила, защото няма как да го забравя, тъй като беше наистина трогващо, даже очите ми бяха пълни със сълзи (разбира се от радост и от това, колко много ми липсват) и тортата беше страшно вкусна! (откъде знам ли? СИГУРНА СЪМ нали е от Моето Сърчице!). Беше просто страхотно, даже дядо му ми предложи ракия :D Малко остана и ще се върнем да празнуваме и на живо! ОБИЧАМ ТЕ ЛЮБОВ МОЯ ЗА ВСИЧКИ ИЗНЕНАДИ, КОИТО СИ ПРАВИЛ ЗА МЕН! 

8.8 Подаръците които получих са: Дартс от Боряна! Много се зарадвах, винаги съм искала дартс! И сега сме го закачили на стената, сложили сме кашончето от страни и играем почти постоянно! Получих рамка за снимки с усмивки, шоколадови бонбони, кактус и орхидея, шишенце ликьор, което разлях на леглото :D и чашки за пиене на шотове, както и красивата изненада от Слънчо!

 

Купихме си билети за Венеция! Така че на 16 октомври ще съм там! 11 часа в един от  най-романтичните и красиви градове на планетата. И ще сбъдна мечтата си да отида в Италия! Билета е 48,50 евро, като е включен пътя и екскурзовод и не знам какво още, тъй като ще се изненадате, ама пише на ...НЕМСКИ :D

Трябва да ви кажа, че тук няма бездомни кучета, нито котки по улиците и от време на време, но рядко и на определени места прелита по някой гълъб. Също така по улиците никъде няма табела за ограничение на скоростта! Има само около паркинзите и то на самия асфалт нарисувано едно 30, но така или иначе като ще паркираш, няма а влезеш със 120.. Има много красиви паркове и алеи, навсякъде хората карат колелета по определените им алеи, а също и хората бягат за спорта по всяко време. Колелетата им обаче в магазините са безобразно скъпи. Едно ново колело струва повече от 500 евро!  И така, друго освен това май няма. А, единия ден си купихме 38 кенчета най-различна бира, за да опитаме различните видове, има и снимки естествено във фейсбук :D! Правя снимки естествено като невиждала и съм качила албум и половина във фейсбук ето и линк към единия албум http://www.facebook.com/album.php?aid=202431&id=741108998&l=070ebc5dc4

Разбира се и линк към втория http://www.facebook.com/album.php?aid=204109&id=741108998&l=63f7e28567

Трябва да ви кажа, че Русе наистина ми липсва, и по-точно хората в него!

До скоро писане, хубави и усмихнати седмици и забавни празнични делници!

Пътуването!

Здравейте,

ще започна направо. Тръгнахме от Русе за София към девет с баща ми и Борко. Приказвахме си по пътя и след няколко часа вече бяхме пред Автогарата. Всъщност  офиса на Air Kona се намира срещу ЖП гарата, така че отидохме до там, оставихме багажа, седнахме на едно заведение двамата с Борко (тъй като баща ми имаше работа) и след малко дойде и Ники. Хапнахме, пийнахме, приказвахме си, включих си лаптопа да разгледам фейсбук разбира се :) И неусетно стана 16 часа и трябваше да отиваме към автобуса. Взехме огромния куфар, който Борко любезно ми предостави, сака, лаптопа и чантата с храна и се запътихме към автобуса. Леле колко хора имаше... Едвам намериха място за куфара и сака ми, но всичко беше както трябва. Гушкахме се едно известно време пред автобуса, след това се качих, помахахме си, говорихме даже по телефона, и потеглихме. Скоро стигнахме сръбската граница, където вече не можех да говоря по телефона. Нямахме никакви проблеми през границите, навсякъде само искаха да си покажем паспорта или личната карта, който каквото си имаше и продължавахме, не са отваряли куфари или да е имало по-специална проверка. Даже понеже колежката пуши цигари си беше взела два стека от тук единия в моя багаж другия в нейния и на сръбската граница ни предложиха цигари по едно евро, но ние не взехме, за да няма проблеми и след това малко я хвана яд.., но какво да се прави, можеше и да проверяват :). Бързо се смрачи и вече виждахме само слабите светлинки на селцата, които се виждаха в далечината. Пуснаха ни някакъв доста отчайващ филм, за майка и син, които убиват наред някакви хора..., но почти не го гледах. Слушахме музика, смяхме се, опитахме се да подремнем, но открихме, че както и да застанеш все боли врата.. и то ужасно.. след няколко часа пътуване спряхме (още бяхме в Сърбия) и шофьорът каза, че имаме осигурена безплатна вечеря! Което направо си е похвало. Даже и не знаех за съществуването й. За всеки пътник имаше една плескавица (доста голяма при това) и салата зеле с моркови, едно листо зелена салата и няколко парчета домат. Всяко следващо нещо било то напитка се заплаща самостоятелно от пътника. Хапнахме и мога да кажа, че тази плескавица май беше от този "старопланинския стандарт" тъй като имаше наистина вкус на месо. Хапнахме, разтъпкахме се, говорих по телефона с България, защото Мтел не ми бяха пуснали роуминга и трябваше да предупредя да ми го пуснат. През нощта беше ужасно, защото много ме боля вара и почти не спахме, но пък видяхме малка част от Белград и имам желание да го посетя на екскурзийка. Минахме през Виена, по пътя обаче страхотно впечатление ми направиха поляните. Пейзажът беше точно като в The Sims ниско окосена трева, борови горички и къщички. Не знам дали я косят постоянно, но беше просто прекрасна гледка! Без бурени и грозни храсти цялата трева беше все едно току що окосена, много съм впечатлена! Пристигнахме вместо в осем в десет, но това не беше много голям проблем, тъй като ментора ни Бен ни чакахме заедно с приятелката си Кристина или нещо от сорта. Взехме такси натъпкахме три куфара сак и два лаптопа, за 4.7Eвро, което Бен плати. Някои от обитателите на общежитието ни помогнаха с багажа, качихме го, малко се полутахме докато намерим стаята, но я намерихме. Оставихме багажа, разходихме се малко из града, прибрахме се, пооправихме си багажа, леглата и спахме до 3 сутринта, початихме с будните и след това пак заспахме. 

Следващият пост ще е за първите ми впечатления + малко снимки за общежитието :)

Първи впечатления!

Здравейте приятели!

Вече съм в Грац, Австрия! Настанихме се в общежитието, не е лошо - голяма, просторна стая, две легла, два големи гардероба, дълго бюро, два шкафа на колелца с по 4 чекмеджета, маса, два стола, леко развален хладилник, два котлона, две мивки, и шкафове + няколко етажерки. Тоалетната и банята делим с други две стаи, но е чисто и доста приятно. Даже направих няколко снимки на общежитието. Днес ще ходим да плащаме квартирата, да се доразходим, да си купя и австрийска карта... Да ви кажа, харесва ми тук, но едно нещо е Ужасно.. :( ниииищо (без един случаен магазин) не работи в неделя, и да ви кажа май университета в Русе изглежда по-чистичък, но това е моментно впечатление. И моста, който толкова много ми харесва по снимките.. е малко по-не такъв какъвто си го представях. Но като цяло ми харесва, хубаво е, и все пак впечатление не се прави за 5 минути след като не си спал почти изобщо.

PS: Даже вече закусвах традиционна австрийска закуска: 4-5 филийки кашкавал "Гауда", две топли питки, две пакетчета краве масло на "Meggle", едно рохко сварено яйце, стръкче салата, приличаща малко на листата на глухарче, но пък беше вкусна, малко пакетче сладко от ягоди + традиционна напитка от сорта на негазирана лимонада с мед, но всъщност нямало мед, а някакво разстение, което явно има същия вкус :)

Хубав, усмихнат и и интересен ден за Вас! :) 

Край на Сесията, празнуване на Рожденни дни etc..

Мили ми любими читатели!
Сесията за мен приключи и официално съм втори курс!
Победих университета със Седем на Нула :) с оценки както следва:
Теория на правото - 4 (което си беше доста гадно, защото можеше и повече, но какво да се прави, устен изпит, работа през годината, тези които знаят ще ме разберат :D)
Религиозни Доктрини - 6
Социология - 6 (след концертите...) \m/
Английски език - 5
ИКОНОМИКС ( най-страшния предмет) - 5 (Неимоверно щастлива)
Латински език - 6
Приложение на информатиката в правото - 6 ( с въпроси от праисторията :P Winchester disk...)

Освен това другия семестър ще ви пиша от Грац, Австрия, ако всичко върви по план разбира се. Erasmus е програмата, но за това в отделен пост.
Празнувахме рождения ден на Мира (сладката), Мама и Царя на Света - Ники преподобаващо.
Въпреки че и тук обещавам повече да не ям дюнери, освен ако не отида в арабска или турска страна, където просто ще ми е любопитно да ги опитам :D Та съвета ми - може да е анти реклама, но ще ме извинявате. Дюнерите през горещите летни дни са опасни! Избягвайте ги!
Подарихме на Ники зайче! Сивичко пухкаво зайче! Тя толкова се зарадва, че чак плака :) понеже се оказа женско Ники кръсти Зайка - Анжелика! :) да й е жива и здрава да я обича и да не я хапе много :D (двусмислицата е нарочна :oD)
Може би това мога да ви кажа за сега. Скоро ще ходя да видя Врачанските роднини, да празнуваме заедно, тъй като Леля чака дипломата си - Да й е честито!
Наздраве на всички колеги, които официално са втори Курс! Наздраве на всички празнуващи Понеделник, Вторник, Сряда, Четвъртък, Петък, Събота и Неделя, и да почерпите :D
Усмихвайте се!