"Да бъдеш щастлив не означава да имаш идеален живот. Да бъдеш щастлив означава да си влюбен в живота, въпреки всички предизвикателства, загуби и разочарования. Да бъдеш щастлив означава да не бъдеш жертва на проблемите си, а да се превърнеш в автор на житейската си история. Да бъдеш щастлив е завоевание, а не дело на случайността." Аугусто Кюри
горещо е сърцето на жената, когато срещне "правилния" мъж. Стихии под копитата на коня, редят се ден и нощ във буен бяг, и спрем ли за почивка кратка, сияние издига се над нас.
Звездите нощем падат, отнесли хиляди желания, и под могъществото на съдбата ги превръщат в завоевания. И със чудни заклинания пак потъват в общания, Оковани в упования те разказват си предания: За пясъка на страстната пустиня, мелодията на бушуващия дъжд, мечтаната ваканция в Испания - далеч от всички разочарования.
И в необуздана еуфория посреща "Назования",
след безкрайните скитания, ненаписани очаквания, се сбъдват най-желаните съдбосказания.
На снимки само съм те виждала, на живо не. За теб съм само слушала, но не и ти за мен. Не сме били дори минута заедно, но те усещам всеки ден.
Мога да ти кажа, че приличаме си на една от снимките сравних усмивките. Като сестри сме, но.. защо "като"?
Какво ли си видяла за четири години? Какво ли си желала, но не изрекла с думи?
Ще ми се да зная и да те познавам, но съдбата явно друго е чертала, лошо е решила, колко е несправедлива..
Толкова години си само в нашите сърца, на мама и на татко и в моето туптиш. Все нагоре гледаме към сияйните звезди и теб сред тях ний търсим, помечтаваме дори.
Нов смъртен случай озадачи обитателите на Аквариумното царство. Този път жертвата е Стъклен сом. Никой от обитателите не каза и думичка, вероятно от страх да не ги сполети същата съдба, ако издадат виновника. Някои от тях все пак потвърдиха с кимане подозренията ни, че Стъкления сом е бил в депресия около седмица и половина преди да вземем втория екземпляр от същия вид. Вчера взехме още един за да си правят компания. (Общо бяха три) Дали всичко е въпрос на територия и ревност, депресия или случайност...? Разбира се новите обитатели са абсолютни заподозрени. На първо място беше Златната рибка, тъй като тя присъства по време на всички убийства станали до сега, а и е постоянно гладна и с достатъчно голяма уста. Но по последни данни последният добавен екземпляр обаче - Клариас албинос, накратко Титан, се опита да избяга от аквариума преди няколко минути. Ето как стана това:
Стоя си аз и гледам CSI да видя колегите как работят и изведнъж се чува шум от пляскане на перки. Обръщам се и гледам Титан излязъл от аквариума и се мята на масичката пред него. Преди да успея да реагирам беше вече на земята и тръгна след мен. Дръпнах се настрани и той успя да се скрие под скрина. Понеже има шип, който е много вероятно да е леко отровен трябваше да измисля с какво да го покрия и хвана за да го върна обратно, но и без да нараня него и мустаците му. Тъй като се премести успях с бързината на светкавица да се хвърля върху стола и да взема от кутията с аквариумни принадлежности кепчето. Тъй като си мислеше, че е в безопасност под скрина Титан не беше мръднал, а аз със същата невероятна светкавична скорост успях да сложа кепчето върху него. Оставаше ми да измисля с какво да го напъхам в него. Тъй като не намерих друг подходящ вариант, а и нямах много време, реших да рискувам и с ръка го побутнах от страната на опашката. Явно се беше поизморил от скачането от близо метър и половина и не оказа голяма съпротива. След като го върнах в аквариума забелязах трупа на Стъкления сом. Усещам обаче, че смъртта му ще остане неразгадана...
-През зимата, за да усетя студения полъх по лицето си, да издишам всичкия застоял въздух от дробовете си, и след това да вдишам студения въздух, бавно, за да усетя как изпълва дробовете ми със свежестта и чистотата на приказка. Той (въздухът) все едно изпълва дори вените ми с ледена енергия.
-През пролетта обичам аромата на цветята, най-вече на зюмбюлите и люляците, а под прозореца ми цъфтят липите и изпълват цялата стая с благоуханието си. Всичко започва да се разлиства и през нощта клоните на дърветата вече не изглеждат като грозни силуети разперили жестоките си остри пръсти.
-През лятото съм невероятно щастлива. Без значение градусите на термометъра, дори живака да ври в него. Всичко е напълно зелено, зеленото ме зарежда със сила, ентусиазмът ми се увеличава стократно, всичките ми действия придобиват изключителен замах и жизненост! Много обичам и бурите през лятото, светкавиците и гръмотевиците, които раздират небето, също и проливните дъждове, които ни показват, че каквото и да сме построили, каквото и да сме измислили, колкото и висок небостъргач да сме сътворили и колкото и мощни да са машините ни все пак природата е по-силна от нас, тя е майката, която ни мъмри от време на време и ни напомня за себе си. Наводненията, тайфуните, ураганите, торнадотата, и всички природни стихии са своеобразният бунт на майка ни – Земята. Бунт срещу замърсяването, жестокостта ни спрямо нейните деца – всяко листче, тревичка, животинка и човека, защото и той е нейно дете, храни се с нейните плодове и живее на нейната територия. Не е трудно да сте добри един към друг, не е трудно да подавате ръка, не е трудно да спрете да крадете (тук вече намесвам политиката..), по-лесно е да направите така, че да има за всички, което ще ви помогне да има и за вас! Побърквам се отвътре от безпомощността си. Това е поредният ми пост, в който апелирам към добротата в сърцата ви, защото всекия я има, всеки има милосърдието, любовта, състраданието и жаждата за по-добър живот. Започнете малко по-малко: изхвърляйте си боклуците в определените за това места, не нагрубявайте хората около себе си, старайте се всичко, което правите да е както трябва, когато чистите, почистете навсякъде, а не да напъхате всичко под шкафа или под леглото, колкото да мине метъра, и още и още такива все малки неща, които лека полека ще донесат огромни резултати! Обещавам ви, рядко използвам тази дума, но ако погледнете на света през тези очи, през очите на подредеността и всеки да си върши работата прецизно и ако има как с поне малко желание, би се получило нещо велико. Но тази цел се нуждае от огромна маса хора, които да го правят, защото когато участниците се броят на пръстите на едната ръка, нищо не може да се получи!
-През есента изпитвам лека носталгия както повечето хора по ваканцията, топлите дни, зеленината, но пък се радвам, за започването на новата учебна година, като с нея започват и студентските приключения J.
„Малкият светъл прозорец снощи до късно не спа, дълго стоя отворен, тихичко някой пя. Мракът донесе дъх на липи, кой тази вечер може да спи. Малкият светъл прозорец нямаше грижи и страх.”
Щастлив ли си, забравил всички есени, оставили в сърцето ти тъга? Стихия съм за теб! Една мечта. Прелива от любов сърцето ми. Щастлив ли си, аз зная, че ти трябвам. За мен си Слънце и Любов-фантазия!
Миг от вечността изгрял и сбъднал нашата илюзия в реалност! Блян и сън, въображение... Обичам! Ти си вдъхновение! И блясъкът изгрял в очите ми, събрал на залеза лъчите, В захлас застиват устните, и ето я - целувката - вълшебство, и магия, и романтика.
Официалния ми първи превод, не е кой знае какво и приемам критики и коментари тъй като със сигурност може и по-добре, но като за начало ми харесва как се получи :)
Sunrise avenue - Wonderland
Dream on you boys! I know it feels cold around now, but we will raise our voices someday. Leave the past behind, and smile for what is here now. We will be as one all the way, on the way to wonderland!
We don’t know wonderland! We don’t know how to get there! We will keep on searching for the way, we dream all the way! Of the moments we'll have there, we can see them all clear today, On the way to wonderland, on the way!
Sometimes the night is cold. There are times we hurt inside. Sometimes the goal seems too far away, we don’t know wonderland. We’ve heard about the ones who’ve been there. It’s a place made for us they say, on the way to wonderland!
We see the sun we’re gonna run, towards the wonderland. The only place where we belong, the search will never end. We push against the wind and rain, beating tears and pain, Together we can find wonderland!
Sunrise avenue - Страната на чудесата
Мечатайте момчета! Знам, че сега се чувства студа наоколо, но ние ще издигнем гласовете си някой ден! Оставете миналото зад гърба си и се усмихнете за това, което е тук, сега. Ние ще бъдем като едно по целия път, по пътя към Страната на чудесата!
Ние не познаваме Страната на чудесата. Не знаем как да стигнем до там. Ще продължаваме да търсим пътя! Мечтаем през цялото време, за моментите, които ще имаме там. Ние можем да ги видим ясно днес, по пътя за Страната на чудесата, по пътя!
Понякога нощта е студена. Има моменти, когато ни боли отвътре. Понякога целта изглежда твърде далеч, ние не познаваме Страната на чудесата, Чували сме от онези, които са били там. "Това е място направено за нас", казват. По пътя към Страната на чудесата!
Ние виждаме Слънцето и тичаме, към Страната на чудесата! Единственото място, на което принадлежим. Това търсене никога няма да приключи. Изправяме се срещу вятър и дъжд, побеждаваме сълзите и болката! Заедно можем да намерим Страната на чудесата!
Mислите ми те обгръщат всеки ден, целувките ми все до теб достигат, прегръдките ми идват във нощта и до теб заспиват чак до вечността.
Сърцето ми е океан за теб, и само твой е за да го кръстосваш и всичките богатства си вземи и още имам скрити, винаги!
Очите ми звезди небесни, луна си ти и гледат само в теб! И Слънцето - туй огнено кълбо дори и градусите му са малко всравнение със мойта топлина излъчвана към теб с любов огромна!
"Туп-Туп" чуваш ли? За тебе е, вземи! Цялото е твое, чуваш ли? Тупти! "Туп-Туп" Вземи го ТИ!
В звездните мигове на нашето щастие, се намираме в друг свят. Отиваме на място, което е само за нас. Звездните мигове на нашето щастие трябва да са непрекъснато явление, да бъдат наша цел! Звездните мигове на нашето щастие, могат да бъдат най-различни – любовта от пръв поглед, успехи в различни сфери на живота, дори цвете подарено от непознат...За съжаление малко хора обръщат внимание на звездните мигове. Колкото и малко да са, колкото и малки да са - те съществуват. Те са в живота ни, в сънищата ни, в ежедневието ни, в очите на другите, в душите и сърцата ни.Какво е звездното щастие? За мен то се появява, когато помогна на някого, когато близък човек се нуждае от мен и аз съм там за да го прегърна, когато гледам залеза, когато слушам някоя красива песен, когато целувам, когато обичам. Всичко това за мен е едно звездно щастие, което кара душата ми да лети из простора, кара кръвта ми да кипи по-силно, желанието ми за живот се усилва, искам да живея за да направя толкова много неща. Искам да обиколя света, да се зареждам всеки ден със звездното опияняващо щастие, което да изпълва цялото ми същество. Усмихвам се на хората, опитвам се да ги заредя с усмивката си, за да могат да се усмихнат и те, макар и да им е тежко. Усмихвам се и на живота, защото е ценен дар, който ни носи звездното щастие. Не знам дали има живот след смъртта, не мога да съм сигурна, че душата ми ще се прероди отново, когато си отида. Не искам и да мисля за това. Какво значение има дали ще се преродя отново, нали сега живея, нали сега имам всички възможности, това е звездното щастие на новото хилядолетие. Да е достатъчно само да поискаш и можеш да стигнеш до звездите. Това трябва да проумеят хората. Надали манталитета на хората ще се промени със щракване на пръсти, за съжаление за това не е достатъчно само да поискаш. Да променяш хората всъщност е лошо. Но песимизмът и нещастието трябва да се заменят с оптимизма и звездното щастие, което да усмихва хората. Просто хората трябва да отворят сърцата си. Всеки има правото да живее и никой няма право да му отнема това право... Във всеки е заложено и доброто и лошото. Човек сам избира, кое да използва, но все си мисля, че ако усмивките станат по-заразни и ако примерите ни са по-добри – тоест не четем всеки ден във вестниците или по новините, кой кого изнасилил и кого са убили, а как някой е помогнал на някого, може би света щеше да е по-добър :) Клиширано и банално, но ако е така, защото просто не пробваме? Всички знаят последните няколко реда, всички казват, да да.., но са толкова малко хората, които го правят.... Когато пада звезда поверието е да си пожелаем нещо, пожелайте си сега и Вие мили ми читатели, и се постарайте да сбъднете желанието си, защото е казано: "Който сбъдва мечтите си - живее истински!"
Да отбележа, че следващите редове са написани специално за Голямото Миме, мрачно и зловещо + малко пиянско ;) А драги ми Читатели, моето настроение е диво и щастливо, с осемдесет и четири каратова усмивка. <3
Навън е есен и листата вече паднали са. Небето е по-мрачно и от бездна... Вървя през парка празен, с една бутилка отлежало вино. (или тъмна бира..:P)
Вървя и моя спътник е луната - единствено светило в тишината.
Сърцето ми едвам се чува да тупти, нещастна съм - това ми причини. Дърветата с зловещите си клони са моите единствени другари.
И парка с тъмните алеи ме отвежда в дълбините на нощта И сам вървя със вино отлежало (тъмна бира) и чакам някой с моята съдба
Защото да си сам е тъжно, а щом сме двама всичко е наред.
Бутилката пресъхна, никой не видях. И сам съм, а небето като бездна надвесило е свойте тъмни облаци...
Облени в лъчи сред океан от мечти стоим на остров девствен там сме само двама -една човешка драма
Пиеса щастлива като котките дива и двамата с тебе ловиме си риба
Бананите падат, кокоса лети Ряпа и Корен играят на джаги А морков и риба (океанска на вкус) се бият на карти ех, какво е живота - един кръговрат - кръг със пържола (вратна за вкус)!
И двамата с тебе седиме си там, хапваме риба, с малко салам! Обичам те исках да ти кажа... <3
Когато те погледна, виждам щастието! И макар да казват всички, че няма плът и кръв, за мене има и това си Ти!
Две очи жадувам да ме гледат, Със две очи забравила съм самотата. И със сърцето си аз чувствам, че обичам, Теб най-много на земята.
За мене си вихрушка и огнено небе, Със поглед ме разтърсваш и с двете си ръце. С милувката ти нежна като някой вихър достигаме звездите.
И сладкото изуство владея аз сега, да танцуваме Двама на крилете на любовта! Гръмовно и блажено се чувствам аз със ТЕБ, небето със светкавици озаряваш днес.
Едно красиво чувство бушува и тупти, отляво се намира и имаш го и ТИ!
Любовен пламък в мен гори за това виновен ти си слънцето за мен в буркан събра за да съм най-щастлива на света! Романтика любов и изненади за мен приготвяш с твоето сърце и винаги ще бъда аз до тебе, защото ти си в моето сърце!
къде сме сега в този пейзаж виждам цветя, зелени поляни, дърветата цъфнали, красиви скали, огледално езеро с чиста вода Неизвестна природа с известни животни. Не диви и зли, а мили добри. Тигър с усмивка, летящо колибри, мечка на кънки, вълк прави салто, лисица на скейтборд, а зайо на лед. Интересна картинка - самоед на мотопед... Мигам не вярвам къде ли съм? Майче сънувам, мечтая. Вървя по пътечка насреща ми замък чудни огньове излизат от него Не е пожар спокойно Магично е просто... но как да повярваш сред наш'та мъгла от суета и бетонни чудовища. В замъка бал. Всички са с маски и както от песен до мен се яви Ромео за мен и танцувахме двамата. Удари дванайсет в красивата нощ и всички танцуващи станаха мишки с мустаци, с опашки с два зъба отпред нападнаха масите пълни със сиренце
А моя Ромео се превърна във Тигър горд и красив и ме качи на гърба си и Отидохме заедно в дивна гора и осветени от луната завихме към млечния път.
Качихме се на облак интересно красив (ще питате откъде се взе облак на млечния път!?!?
Ми ей така просто си се рееше самотен и вълшебен)
Повозихме се до Венера, Нептун, Уран, Плутон, Юпитер и Сатурн. Не в същия ред, но пък имаше мед и на всяка планета ни посрещна концерт. Метал банди, стари рокаджии, поп певци и нови таланти. Накрая отново бяхме във замъка.Беше изгреев
и всички бяха облечени в червено и жълто в чест на пристигането
на негово височество Слънцето. Моя кавалер - Тигъра се беше превърнал в принц. Сина на самия господар - Великото Слънце. Застана на едно коляно и ми предложи пръстен от слънчеви лъчи. Заради това, че съм свалила проклятието над дивната гора и мишките-хора-танцьори-баладжии с маски. Аз се усмихнах приех пръстена и се събудих... Котката ми правеше задно салто на една лапа и случайно се изтърси вирху мен...!
Сред пясъка на страстната пустиня,
