Показват се публикациите с етикет Опитани плодове. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Опитани плодове. Показване на всички публикации

понеделник, 9 януари 2012 г.

Физалис/Physalis


 Както обикновено, разхождайки се из Кауфланд с Борко (всъщност, това се случи когато купихме и Киваното, така че упражнението Ви е познато), минавайки покрай екзотичните плодове, забелязахме Физалиса. За него може да се каже, че е тревисто растение, височината му варира от 40см до 3 метра, прилича на обикновения домат, от семейство картофови, отдел покритосеменни, клас двусемеделни. Родината му е областта на Андите, между Венецуела и Чили. Плодовете му напомнят и са с големината на чери домати, обвити в шушулка. Цветът им е жълтениково-оранжев. Цветовете на растението са отровни.  Плодът е сладък и сочен, с лек  кисел нюанс. Има миниатюрни семчици, които се ядат. Използва се за украси на торти и коктейли.

As usual, walking around in Kaufland with Borko (actually, this happens when we bought Kiwano so  you know the exercise), passing by exotic fruits we've noticed The Physalis . For him can say that is herbaceous plant height ranging from 40cm to 3m, similar to the common tomato - a relative - but usually with a stiffer  Native to the area of the Andes between Venezuela and Chile. Warm temperate and subtropical regions throughout the world. Fruits remind also in the size of cherry tomatoes, wrapped in a pod. Their color is orange-yellow. The flowers of this plant are poisonous. The fruit is sweet and juicy, with a slight sour tinge. There are tiny seeds but they are for eat. Physalis often use is for decoration on cakes and cocktails.

 


Изваждате от кутийката/пликчето/чантичката/кесийката плодовете, 
Remove the fruits from the box / bag / purse / stash

"обелвате ги" от шушулката, "peel" them from the pod

измивате, нарязвате (не че е необходимо, даже е по-добре да лапнете цялото плодче, за да усетите по-силно вкуса), и след това оставяте коментар дали Ви е харесало! ;-)washed, chopped (not that necessary, is even better to eat the whole fruit to feel a stronger taste), and then leave comments whether you liked it! ;-)


 Още един плод с печат "Опитано", а за разлика от Киваното, това Ви го препоръчвам! Да Ви е сладко! :)
 Enjoy your meal! :)


P.S. цената му може да достигне до 3-4 лева за 100 грама.

вторник, 3 януари 2012 г.

Кивано/Kiwano

Докато се разхождахме с Борко из Кауфланд бързайки да купим чаши за новогодишната вечер, видяхме, че Киваното е на много изгодна цена и като любители на екзотичните плодове решихме да си вземем и да опитаме. Е, много плодове сме опитвали, но този изобщо не ни хареса. Вкусът на Киваното, а и вътрешността му, далеч не се разминават от презрялата краставица. Усещането е лигаво, нито сладко, нито солено, нито дори кисело, просто на презряла краставица. Останахме доста разочаровани, като се има предвид, че 1 плод струва към 4-5 лева, а някъде може да достигне цена 7-8 лева за плод. Определено не Ви го препоръчваме!

Благодарение на този сайт може да понаучите малко повече за растението:
За плода Кивано може да се каже, че е братовчед на краставицата. Латинското наименование на семейството е Cucurbitaceae. Родината му е пустинята Калахари. На пазара се появява едва през 20 век. Едногодишна тревиста лиана с дълги стъбла, около 4-5 метра, с мустачки, чрез които се закрепва, може да расте по повърхността на почвата, също и по дърветата. Има плитка коренова система, а семената приличат много на краставиците. Често наричат Кивано рогат пъпеш, африканска рогата краставица, желиран пъпеш и други. Плодовете са с леко продълговата форма като по кората има израстъци наподобяващи "бодли". Цвета на плода е зелен, а в узрелия си вид - оранжево-червен. Плодовете могат да се консумират в прясно състояние или като се изстиска сокът от тях. Може да се включи към диети тъй като съдържа малко калории. Плодът се разрязва на две и се изгребва с лъжичка, подходящо е за гарнитура заради формата и екзотичния си вид.


As we walked around with Borko in Kaufland hurrying to buy glasses for New Year's Eve, we saw that Kiwano in a very attractive price and as a lovers of exotic fruits, we decided to take and try. Well, we often try lots of fruits, but this we didn't like. Taste of Kiwano, and its interior, its not very far from overripe cucumber. It feels nor sweet nor salty, or even sour just only a taste of ripe cucumber. We were quite disappointed, given that the price is 2-3 euro,  and can reach to even 4-5 Euro per fruit. Certainly we do not recommend!

Thanks to this site you can learn some more about it:
For Kiwano can be said that is a cousin of the cucumber. Latin name of the family is Cucurbitaceae. Its mother country is the Kalahari Desert. On the market it appears in the 20th century. One-Year herbaceous vine with long stems, 4-5 feet, with mustache, and because of them is attached can grow on the surface of the soil, also in trees. There is a shallow root system and seeds much like cucumbers. Often called Kiwano horned melon, African horned cucumber, jelly melon, and others. Fruits are slightly elongated and the bark is like growths "thorns". The color of the fruit is green and in its ripe form - orange-red. Fruits can be eaten fresh or as juice squeezed from them. Can be use in diets because it contains fewer calories. The fruit has to cut in two and then to ladle out with a spoon, suitable for decoration because of the shape and exotic species.











Translation by Google Translate

вторник, 4 октомври 2011 г.

Плод на страстта





Разхождаме се из Карфур с Борко и вече към касите очите ми се спират на витрината с екзотичните плодове. Карамболи, ананаси, авокадо, помело и хоп табелка с надпис "Плод на страстта". В първия момент не можах да разбера за кой точно плод ставаше въпрос, тъй като плода под табелката приличаше на едри сини сливи, но когато го вдигнах да го разгледаме беше по-лек и доста по-кръгъл. Цената доста ни впечатли беше над 20 лева килограма, но тъй като плодовете не бяха тежки в една чантичка сложихме два и се запътих към кантара да го изтегля. Нямаше го като картинка и се обръщам към персонала, който обслужва тази витрина. Като казах "Плод на страстта" първоначално момичето си помисли, че се шегувам, но после видя табелката изтегли го, платихме и си тръгнахме. Излезе към 2 лева и нещо. Вярно скъпо само за 2 плода, но пък в последствие разбрахме, че си е струвало.
Отворих в интернет и написах въпросното му наименование и се оказа, че "светското" му име всъщност е Маракуя. 










Има кръгла, овална форма и сочна вътрешност със семки. Цветът й варира от тъмно-лилав до светло-жълт или тиквен. Има специфичен аромат, подобен на мускус и сладко-тръпчив вкус. Маракуята произхожда от субтропичните и тропични части на Африка. Днес се отглежда в Южна Америка, Южна Африка, Австралия, Нова Зеландия, Калифорния и т.н. 


Маракуята е богата на витамините А, С и от групата B, на минералите желязо, калий, магнезий и фосфор, ниацин, флавоноиди, фитохимикали, фенолова киселина и т.н. 


Също така е подходяща за прясна консумация. Плодът се разрязва на две и месестата част се изгребва с лъжичка. И ние направихме точно така. Вътрешността му е леко лигава, ядат се и семките, няма нищо за дъвчене, но е много приятно и вкусно. Използва се също за приготвяне на натурални сокове, коктейли, плодови салати, десерти, сладоледи, мармалади, желета и т.н. Придава оригинален вкус на пилешко, свинско или риба. /Източник: http://dieti.rozali.com/hranene/p13924.html/


Препоръчвам ви го, от една страна жалко, че е толкова скъпо, а от друга по-добре, за да не ми омръзва ;)
Ако имате опити в кулинарията с Маракуя, моля да споделите в коментар впечатленията си! 




вторник, 14 юни 2011 г.

Тамаринд

Драги читатели,
днес ще ви запозная с още един екзотичен плод и това е Тамаринда. Той расте на тропическо вечнозелено дърво познат е още и като индийска фурма заради лепкавата си месеста част. Негова родина са Южна Азия, Южна Африка и Индия. От тамаринда се получава лимонада, мармалад, сироп, бонбони, като цяло всичко каквото си поискате като може да го ядете и сурово. Обвивката му прилича на обвивката на фъстъците, много лесно се чупи и бели. Има твърда семка, прилича на камъче така че внимавайте. Мислим да пробваме да си посеем Тамаринд и Кумкуат, пожелайте ни успех! :)
Навсякъде по форуми и сайтове пише че е възкисел, сладко-кисел и така нататък все свързано с киселото.
На нас с Борко ни хареса и смятаме, че е по-скоро сладък, отколкото кисел. Киселото почти не се усеща, за да не кажа никак. Може би ако е по-"зелен" или по-"узрял" може да се намери разлика, но специално този, който стои вече 3 седмици (ако не и повече) в хладилника смятам че е доста узрял, но не е вкиснат, развален, мухлясал или нещо от този сорт. Купихме си го от Carrefour, не е много евтин плод - 21-2 и нагоре лева за килограм, но пък тегли леко и повече от една шепа и половина излиза към лев и двайсет така че спокойно почти всеки може да си позволи да опита поне веднъж в живота си. : )

понеделник, 4 април 2011 г.

Кумкуат

Следващият плод, който отива в колекцията с печат "Опитани плодове" е Кумкуат-ът.

Той е цитрусов плод произхождащ от Югоизточна Азия. Като на остров Корфу го приемат като национален плод макар че при тях се появява около Първата световна война. Името му в буквален превод означава "златен портокал". Богат на витамини А и C + калций и желязо Кумкуатът расте по трънливи и вечно зелени дръвчета и храсти (от 2 до 4 метра). Има жълто-оранжев цвят, а плодовете му са големи приблизително колкото зърно от малко по-едро грозде, но в зависимост от вида може да варират и в различни форми - някои по-продълговати, други по-овални. Може да си го отглеждате и вкъщи в голяма саксия, но е доста чувствителен към студа, така че вероятно няма да изкара дълго. Обработван още през Средновековието в Китай, а до Европа достига чак през средата на 19 век. Кумкуатът може да се яде пресен (според мен даже е наложително) с кората, която е тънка и мека, сърцевината много напомня на комбинация между лимон, мандарина и портокал. Използва се като украса за коктейли, ароматни масла в парфюмерията, за направата на конфитюр, може да се суши или захаросва, а любителите на алкохола могат да си направят ракия или ликьор. В България, и по-специално в Русе може да си закупите този интересен екзотичен плод в Carrefour за около 24 лева килограма, като приблизително пет плода са около 50 грама (1, 25лв.) за всеки ден, специален повод или празник може да изненадате любимия човек.

Използвана информация:

вторник, 22 февруари 2011 г.

Драконов плод

Освен Личито, Карамбола и още някои добре познати плодове съм опитвала и този.
Ето сайта, който разказва за Драконовия плод, или Итахая, растение, от семейство кактуси. Изключително красивите му цветове могат да се видят само нощем. Среща се предимно в Южна Америка и някои райони на Югоизточна Азия.

Плодът има леко продълговата форма и е твърде интересен на вид със своите израстъци и червеникав или жълт цвят . Консумира се месестата му част, която най-често е бяла на цвят, сочна и немного сладка. Изпълнена е с много черни семенца. Срещат се и плодове с жълт цвят.
Още древните индианци споменават питахаята като плод, който подпомага храносмилането. Те го наричат Tritaya agriaу, което в превод означава кисела питахая.
Подобно на краставиците Драконовият плод съдържа 90% вода. Съдържанието на полизахариди е сравнително ниско, на пектин – почти незначително. В сурово състояние се яде силно охладен, като плодът се разделя на две и се дълбае с лъжичка. Много кулинари ползват питахаята в плодови салати и за допълнения към сладоледи; за фрешове и коктейли. Плодът и сокът му действат ободряващо, подпомагат изчистването на чревния тракт.
На хладно място зрелите плодове могат да се съхраняват седмица, а по-слабо узрелите - до 12 дни.
Козметичната индустрия също е оценила качествата на този екзотичен плод. Екстракт от питахая се влага в кремове и продукти, забавящи стареенето на кожата, тъй като месестата част съдържа полизахариди, които имат стягащ ефект.
Ние си го консумирахме директно. И този плод ми хареса, но по скалата 1-5 бих му дала 2 :) Тук може да намерите информация за различните тропически плодове и да си направите списък за пробване :)

Личи

Още един плод към колекцията ми с печат "ОПИТАНО".
Личито, казва този сайт, е екзотичен плод за нашите ширини. То е плод на вечно зелено тропично дърво. Този екзотичен плод носи ярко-червени багри. Размерите му са около 2 – 3 см. а формата на плодът личи е овална. В центъра на плода се намира една голяма семка. Обвивката им е грапава, с кожеста консистенция и множество израстъци. Консумира се месестата част между обвивката и семката. Той е с бял цвят, а вкусът е сочен, нежен и много сладък, напомнящ на мускатов сорт грозде. Съхранението на личито
може да стани в хладилник за 2 – 3 седмици, като не бива да се бели. Възможно е и замразяването на личи но тогава то губи част от качествата си. Личито е богато на витамин С, а характерно за него е ниското съдържание на мазнини.
Как да изберем плодът:

Трябва да се избират плодове, чиито обвивка поддава на лек натиск, има червен или тъмно червени до кафяв цвят. Избягвайте плодове с тъмни петна. Най- добре е да изберете плодове с дръжка. Ако цветът на плодът е бледо розов, това е знак, че плодът е пресен.
Употреба:

Личи се консумира след отстраняване на външната обвивка. В по изисканите заведения използват сок личи като от него приготвят коктейли с шампанско. Изключително подходящ за плодова салата съчетан с пъпеш. Съчетан с пилешко месо или шунка – личито придава аромат на месото и го прави по крехко.




Е, ние не си направихме личито по специална рецепта ами си го изконсумирахме директно! Беше вкусно, в интерес на истината малко изглежда лигаво отначало, но ако се "престрашите" да го опитате, сигурно ще ви хареса. Карамбола все още си остава моят фаворит.

неделя, 2 януари 2011 г.

Averrhoa carambola

Карамбол или "звезден плод" както го наричат още, е един от любимите ми плодове. Смята се, че негова родина са остров Цейлон и Молукските острови, но от векове се отглежда в Югоизточна Азия. Култивирани сортове карамболa се отглеждат в Индия, Южен Китай, Индонезия, Виетнам, Филипините, Флорида (САЩ), в тропическите райони на Западна Африка и Израел. Пълен с органични киселини, калций, фосфор, желязо, натрий, калий, витамин С, бета-каротин, витамини В1, В2 и B5 както и с вкус на сливи за някои, но на мен повече, много повече ми прилича на дюля заради миризмата и приятно трапчивия му вкус.
Карамбола е дърво, високо до 9 м, с къс ствол и силно развита корона. Листата приличат на акациевите, но са със заострени връхчета. Цветовете са виолетово-червени и дребни, под формата на грозд. Зрелите плодовете се най-ценената част от това растение. Те имат овална форма, с 5 или 6 добре изразени ребра, които придават характерния изглед на звезда при напречните резени. Кората им е тънка, восъчна, жълто-оранжева, а сърцевината - сочна и хрупкава. Карамбол може да се консумира пресен, на сок или за гарнитури на плодови торти, салати или коктейли.
По принцип карамбола се смята за скъп плод, тъй като само един в България струва около 3-3,50лв/бр., а в Грац - 1,50-60 евро, но ако успееш да го вземеш от Кауфланд за 9 стотинки Новогодишно намаление може да се насладиш на интересния екзотичен плод. Консумирайте, когато започне да пожълтява, защото е по-сладък, но и зелен става за ядене...