Телефонна любов или..

LG Optimus One....



Искам да ви запозная с новият ми телефон. LG Optimus One е страхотен тъч скрийн, смартфон или иначе казано - джобен компютър. Операционната му система е Андроид и работи съвместно с Google. Дисплея му е капацитивен, което означава, че нямате нужда от стайлос(като се има предвид, че не работи с него), а единствено от възглавничките на пръстите. Има Wi-Fi, GPS система, е ползва картите на Google, които са още бета версия.. нооо все ще свърши някаква работа. Има възможност да се сложат всякакви програми, игри, "живи" тапети, има 3.0 мегапикселова камера с възможност за редактиране на изображението, цветове, контраст, зуум, има функция "улавяне на усмивка". Пробвахме го с Борко и наистина действа! Като споменах Слънчо той има същия телефон, или по-скоро да го наричам смартфон, само че неговия е сив металик, а моят черен. И са като братче и сестриче или любовници, зависи откъде го погледнеш :D. Всъщност даже той е причината да си взема специално този. Взехме ги от Виваком, не че им правя реклама, но в сравнение с Мтел специално телефоните на изплащане излизат повече от изгодно, даже по-евтино.., плановете им също. Борко е на Unicall-S и таксата му е 10 лева на месец + телефона още 11,90 и каквото изприказва. Мтел предлагат телефони, обаче само таксата им е над 20 лева, да не говорим, че телефоните им са около 10-15лева.. то направо плащаш като грешен Дявол за два телефона и отгоре.. и така телефона разбира се има още хиляди функции и приложения, но за тях може да разгледате например в ТОЗИ сайт, както и в много други.

Кумкуат

Следващият плод, който отива в колекцията с печат "Опитани плодове" е Кумкуат-ът.

Той е цитрусов плод произхождащ от Югоизточна Азия. Като на остров Корфу го приемат като национален плод макар че при тях се появява около Първата световна война. Името му в буквален превод означава "златен портокал". Богат на витамини А и C + калций и желязо Кумкуатът расте по трънливи и вечно зелени дръвчета и храсти (от 2 до 4 метра). Има жълто-оранжев цвят, а плодовете му са големи приблизително колкото зърно от малко по-едро грозде, но в зависимост от вида може да варират и в различни форми - някои по-продълговати, други по-овални. Може да си го отглеждате и вкъщи в голяма саксия, но е доста чувствителен към студа, така че вероятно няма да изкара дълго. Обработван още през Средновековието в Китай, а до Европа достига чак през средата на 19 век. Кумкуатът може да се яде пресен (според мен даже е наложително) с кората, която е тънка и мека, сърцевината много напомня на комбинация между лимон, мандарина и портокал. Използва се като украса за коктейли, ароматни масла в парфюмерията, за направата на конфитюр, може да се суши или захаросва, а любителите на алкохола могат да си направят ракия или ликьор. В България, и по-специално в Русе може да си закупите този интересен екзотичен плод в Carrefour за около 24 лева килограма, като приблизително пет плода са около 50 грама (1, 25лв.) за всеки ден, специален повод или празник може да изненадате любимия човек.

Използвана информация:

http://perfumewiki.net/2009/11/parfuymni-systavki/%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%BA%D1%83%D0%B0%D1%82/

http://www.sivosten.com/content.php?review.1237

Речта на Краля.

Гледахме и "Речта на краля" сами в цялата зала в Cinema City - Русе с Пешо и Биляна. В блога си са коментирали впечатленията си. Аз честно да ви кажа не знам как да коментирам филма. Нещо като Тилт ми е мнението. Хубава идея ама странна интерпретация. Като че ли "Речта на краля" ми е малко бавен за буйния ми темперамент :D. Беше интересно все пак, като оставим действието, Джефри Ръш повече ми хареса как си изигра ролята, беше много добър! Разбира се заекващия крал също не се представи лошо, сигурна съм, че си е предизвикателство за един актьор 2 часа (като това е само продължителността на филма, да не говорим за всички репетиции и кадри) да играе заекващ. И така ако трябва да оценявам филма от 1 до 10 му давам пет и половина, и то само заради играта на актьорите. И десет заради хубавата компания :).

На България

Ако достойнството ти беше по-голямо,

И мощта ти дваж по-силна,

И тея дето тебе управляваха

Не мислеха единствено за себе си...

Ако Съдбата беше с грамове по-благосклонна,

И хората не толкоз угнетени,

Ах, ти каква империя би станала тогаз,

и щеше щастие да си донесла днес на нас!

И другите народи щяха да се кланят,

И твойто име днеска да повтарят,

със страх и почит, с много уважение,

А не да бъдем тъжно унижение.

Позор и срам за историята ни велика,

с объркана дългогодишна политика.

Ах, искам да се върна в вековете,

Да видя гордостта ни на царете,

И "златен век" да донеса на нас,

О, колко го бленувам този час!

Вдъхновено от:

Българио, за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях,

и те за теб достойни, майко, бяха

И твойто име само кат мълвяха,

умираха без страх.

Иван Вазов "Новото гробище над Сливница"

"Българио на живи и на мъртви,

Българио с безброй Баташки църкви,

Със гробища и с паметници светли,

Със този жертвен въздух, който свети

Над тебе вечно, като вече огън,

Аз искам да те събера във стих! Не мога!"

Дамян Дамянов "Българио на живи и на мъртви"

Първопролетен пост

Здравейте читатели!

Честит първи ден от първа пролет.

Все още си е хладно и не е дошъл момента да "заробим" топлите кожухчета в дъното на гардеробите, но Слънцето се старае да си проправя път през облаци и мъгла. А и моето Слънце ме топли и усмихва с любовта си достатъчно за да поддържа доброто ми настроение. Семестъра в университета върви към средата си, но бих казала, че тази сесия ще е доста напечено. Въпреки че лекциите ни минават бързо - с Катето поне си ги правим весели. Гражданско, Административно, Международно публично и Полицейско право... доста ще ми стъжнят сесията, но за сметка на това имаме доста почивки - априлска ваканция и дни без лекции, които както всяка година си повтарям ще използвам да уча.. дано поне този път да ми се получи. Кандидатствах за стипендия, ще видим дали ще ме одобрят. Ще е много яко, даже ще може да идем на някой концерт! Утре пак съм с Ахагар нямам търпение!!! Имаме още нови рибки, но за тях ще научите повече в Поредицата, която съм започнала. Имаме кабелна телевизия у Борко и се наслаждаваме на Discovery channel - любимата ми телевизия, а любими предавания са ми - Как става това, Ловци на митове, Как се прави и все от този род. Взех на котката ми специално сандъче (розово) беше на промоция в Кауфланд заедно с 4 кг. котешка "висококачествена" тоалетна и лопатка. Последни клюки са за тропическа змия, която ухапала жена докато ровела из кашоните с банани в Кауфланд, след това плъзнала из околните квартали и така нататък, но това са измислици от конкуренцията според мен. След като отвориха Карфур и Лидъл клиентите на Кауфланд не намаляха поне по мое мнение, но не знам пък каква е клиентелата по другите два магазина и все пак вероятно са сътворили тази история може би за да си увеличат клиентелата новите магазини. Друго интересно.. имам някои нови книги за които ще ви разкажа, но за това в отделен пост в поредицата "Моята колекция от книги" :)

Понякога много обичам да заставам на прозореца...

Понякога много обичам да заставам на прозореца...

- През зимата, за да усетя студения полъх по лицето си, да издишам всичкия застоял въздух от дробовете си, и след това да вдишам студения въздух, бавно, за да усетя как изпълва дробовете ми със свежестта и чистотата на приказка. Той (въздухът) все едно изпълва дори вените ми с ледена енергия.

- През пролетта обичам аромата на цветята, най-вече на зюмбюлите и люляците, а под прозореца ми цъфтят липите и изпълват цялата стая с благоуханието си. Всичко започва да се разлиства и през нощта клоните на дърветата вече не изглеждат като грозни силуети разперили жестоките си остри пръсти.

- През лятото съм невероятно щастлива. Без значение градусите на термометъра, дори живака да ври в него. Всичко е напълно зелено, зеленото ме зарежда със сила, ентусиазмът ми се увеличава стократно, всичките ми действия придобиват изключителен замах и жизненост! Много обичам и бурите през лятото, светкавиците и гръмотевиците, които раздират небето, също и проливните дъждове, които ни показват, че каквото и да сме построили, каквото и да сме измислили, колкото и висок небостъргач да сме сътворили и колкото и мощни да са машините ни все пак природата е по-силна от нас, тя е майката, която ни мъмри от време на време и ни напомня за себе си. Наводненията, тайфуните, ураганите, торнадотата, и всички природни стихии са своеобразният бунт на майка ни – Земята. Бунт срещу замърсяването, жестокостта ни спрямо нейните деца – всяко листче, тревичка, животинка и човека, защото и той е нейно дете, храни се с нейните плодове и живее на нейната територия. Не е трудно да сте добри един към друг, не е трудно да подавате ръка, не е трудно да спрете да крадете (тук вече намесвам политиката..), по-лесно е да направите така, че да има за всички, което ще ви помогне да има и за вас! Побърквам се отвътре от безпомощността си. Това е поредният ми пост, в който апелирам към добротата в сърцата ви, защото всекия я има, всеки има милосърдието, любовта, състраданието и жаждата за по-добър живот. Започнете малко по-малко: изхвърляйте си боклуците в определените за това места, не нагрубявайте хората около себе си, старайте се всичко, което правите да е както трябва, когато чистите, почистете навсякъде, а не да напъхате всичко под шкафа или под леглото, колкото да мине метъра, и още и още такива все малки неща, които лека полека ще донесат огромни резултати! Обещавам ви, рядко използвам тази дума, но ако погледнете на света през тези очи, през очите на подредеността и всеки да си върши работата прецизно и ако има как с поне малко желание, би се получило нещо велико. Но тази цел се нуждае от огромна маса хора, които да го правят, защото когато участниците се броят на пръстите на едната ръка, нищо не може да се получи!

- През есента изпитвам лека носталгия както повечето хора по ваканцията, топлите дни, зеленината, но пък се радвам, за започването на новата учебна година, като с нея започват и студентските приключения J.

„Малкият светъл прозорец снощи до късно не спа, дълго стоя отворен, тихичко някой пя. Мракът донесе дъх на липи, кой тази вечер може да спи. Малкият светъл прозорец нямаше грижи и страх.”

http://vbox7.com/play:e8454bf8

Отново в България

На 18.09.2010 от София потеглих към Грац!
Това беше началото на едно толкова желано приключение наречено ЕРАЗЪМ. Отидох с много положителна нагласа и очаквах нещо много хубаво, красиво, интересно..., но..в този случай няма "но" беше даже още по-прекрасно дори от представите ми! Прекрасната арихтектура, големите магазини, новите и безкрайно интересни хора, които срещнах, улиците, украсите за коледа, сувенирите, международната вечеря, екскурзиите до Виена и Венеция, както и до околните местности..., съжителството ми с почти непознат човек, ядовете по бавния интернет, безкрайните купони - домашни и клубни, хилядите снимки запечатали красотата и усмивките, които също са намерили вечно място в сърцето и съзнанието ми, интересния начин на обучение в университета и хубавите методи на преподаване на професорите им, радостта от липсата на лед по тротоарите и улиците им, чистите и може би нови автобуси с точно разписание, чистотата на реката, парковете и градините, ведрото настроение изписано по лицата на хората, намаленията в магазините, и още, и още... . На 19.12.2010 се прибрах в България. Тук имаше толкова неща, които ми липсваха, но ако можех да преместя близките ми хора там, може би времето, в което бих се замислила дали да го направя би се измервало в секунди... Навярно и те си имат хиляди проблеми и недостатъци, може би защото съм еразъм-студент за толкова малко време виждам само хубавите неща и не се заглеждам в "тъмните улички", кой знае..., но преди да отида и да живея на това ново място и да го опозная или по-точно да опозная една малка част от него бях безумно влюбена в България, чувала съм как по другите места е по-хубаво и за какви ли не положителни неща, които в България са проблем, но все пак... едно е да чуеш, друго да видиш...и аз видях. Видях и така пламенната ми патриотична любов бавно бавно започна да угасва. Сигурно никога няма да угасне напълно, защото винаги съм била и ще си остана оптимист, вярващ винаги в доброто у хората и в "светлото бъдеще, което ни очаква", но нещо вече е различно..., и то е че още повече жадувам нещата да са по-хубави, по-добри, да сме по-истински, по-щастливи, ТУК ще откриете статистика, че сме най-нещастните хора на планетата... Не искам това! Не се побирам в кожата си да гледам просещите хора по улицата, деца и възрастни, някои, защото няма работа, или други, защото просто така е по-лесно, и аз им давам, давам им от собствените си пари, които не изкарвам, давам им тук и в Грац, и във Венеция, и във Виена, и хората ми се чудят..., защо си давам парите на хората, ме попита една позната от Полша, защото просто искам да помогна. Но не е редно да им даваме ние. Редно е държавата да се грижи за тях и да им осигурява работа..., а не само да дават великите управници, които сме избрали ни по телевизията как спят в Парламента или оставят дълга си към хората заради един телефонен апарат..., рапарите да пишат текстове и да рецитират обиди по техен адрес, чалгаджийките да се кълчат полуголи по телевизионните екрани, тинейджъри и дори по-малки от тях, облечени в предизвикателни тоалети и екипирани с два тона и половина грим и две кутии цигари, псуващи на всеки две думи, и крещящи срещу родителите си за щяло и нещяло, само защото е модерно да си "гъзар", и това да е емблемата на държавата ни.

На 08.01.2011 отивам отново в Грац! Този път само за 20 дни, колкото да си взема изпитите, да ида до шоколадовата фабрика, да направим един два купона и да пообиколя още няколко пъти интересните места и да се сбогувам с новите ми приятели, с които се надявам да не се забравим... и естествено да направя още снимки :P

На всички Вас, които четете това или дори и да не го четете, но мислите като мен или пък не, Ви пожелавам успех и сила, за да не се отказвате от желанията и мечтите си и да се борите за тях винаги с усмивка на лице ;)

Последни случки и събития с мен в Австрия :)

Пак си забравих блога..., но иначе правя забележки на другите, че не пишат в техните си :)  

Последните събития около мен са, че ходихме до една пещера в околностите на Грац - Lurgrotte със Мая и Стела и още колеги от Еразъма имаше толкова красиви образувания – сталактити, сталакмити и сталактони http://www.facebook.com/album.php?aid=244866&id=741108998&l=9090096873  тук може да намерите снимки :)

Ходихме и на Singing in the rain, беше на немски основно, но песните бяха на английски, беше много красиво - декорите, роклите, костюмите, изпълнението... впечатлена съм :) положително, не като от Хамлет - потресаващо :D Пробвах да направя снимки и ето го резултата:

Ходихме до бирарията – Пунтингамер, където за 2 евро пихме на корем директно от Фабриката :D Купих си чаши и тениска, и като подарък ми дадоха Шапка! 

След това мога да се похваля с фигурно пързаляне! Симпатягите от Грац са сложили голяма ледена пързалка, която е безплатна за тези, които имат кънки и струва пет евро за тези, които нямат, а искат да си наемат, също така може и да струва само две евро и педесет ако имате банкова карта от Австрия .

Беше страшно забавно!!! Първият път паднах доста пъти, като накаря открихме, че проблема е в това, че не съм си стегнала хубаво обувките... следващите пъти вече се получаваше все по-добре и благодарение на Боряна (съквартиранткката) вече съм свела паданията до минимум едно или две , което си е голямо постижение. Освен това чух, че в Русе, в един от моловете ще има закрита ледена пързалка, което ще е адски страхотно!

Също имаше и някакъв фестивал, на който имаше нещо подобно на българските кукери. Хора облечени в страшни костюми и издаващи страшни звуци плашеха лошото по улиците и всички им се наслаждаваха и снимаха, както и аз:

Празнувахме рождения ден на Боряна, тя направи торта с пудинг, аз баница и на другия ден пихме Мохито Бакарди (един от подаръците на Боряна), което беше много вкусно!

Осми декември празнувахме аз Боряна и Стела на едно заведение подобно на „Митака” много готино с тортила чипс със вкусен сос, книги артистично разпръснати по лавиците, всевъзможни игри от сорта на дама, монополи, шах, табла, карти, дартс, джаги  и една билярдна маса . Музиката е страхотна, бирата също и хората  Играхме малко джаги, играхме и билярд като цяло беше забавно, миналия осми декември беше къде къде по-страхотен, но какво пък, ще се надяваме на следващия ;)

  И точно преди да си тръгнем се посмяхме на едино момче, което играеше джаги по слипове на сърчица... :D

Празнувахме и Девети декември :D. Имаше парти в съседите, когато вече бях решила да ги видя какво правят, те сменяха партито и аз се присъединих към тях. Отидохме в едно друго общежитие недалеч от нашето, валеше сняг и се целихме със снежни топки, беше доста весело... на партито пихме бира за 50 цента, което е най-евтиното нещо, което съм виждала тук :D, и играхме джаги! Беше велико просто :D След това решихме да отидем да видим как е едно друго парти в едно друго общежитие близо до това, в което бяхме. То малко беше попривършило, но мога да се похваля, че пих питие от Палма де Майорка, някакво подобно на ракия 80 процента алкохол :D, и Хавана клуб Ром.. като цяло беше интересна вечер... на върщане пак се целехме със сняг (главно аз целих в интерес на истината) :D и май това е като цяло :)

Пътуването!

Здравейте,

ще започна направо. Тръгнахме от Русе за София към девет с баща ми и Борко. Приказвахме си по пътя и след няколко часа вече бяхме пред Автогарата. Всъщност  офиса на Air Kona се намира срещу ЖП гарата, така че отидохме до там, оставихме багажа, седнахме на едно заведение двамата с Борко (тъй като баща ми имаше работа) и след малко дойде и Ники. Хапнахме, пийнахме, приказвахме си, включих си лаптопа да разгледам фейсбук разбира се :) И неусетно стана 16 часа и трябваше да отиваме към автобуса. Взехме огромния куфар, който Борко любезно ми предостави, сака, лаптопа и чантата с храна и се запътихме към автобуса. Леле колко хора имаше... Едвам намериха място за куфара и сака ми, но всичко беше както трябва. Гушкахме се едно известно време пред автобуса, след това се качих, помахахме си, говорихме даже по телефона, и потеглихме. Скоро стигнахме сръбската граница, където вече не можех да говоря по телефона. Нямахме никакви проблеми през границите, навсякъде само искаха да си покажем паспорта или личната карта, който каквото си имаше и продължавахме, не са отваряли куфари или да е имало по-специална проверка. Даже понеже колежката пуши цигари си беше взела два стека от тук единия в моя багаж другия в нейния и на сръбската граница ни предложиха цигари по едно евро, но ние не взехме, за да няма проблеми и след това малко я хвана яд.., но какво да се прави, можеше и да проверяват :). Бързо се смрачи и вече виждахме само слабите светлинки на селцата, които се виждаха в далечината. Пуснаха ни някакъв доста отчайващ филм, за майка и син, които убиват наред някакви хора..., но почти не го гледах. Слушахме музика, смяхме се, опитахме се да подремнем, но открихме, че както и да застанеш все боли врата.. и то ужасно.. след няколко часа пътуване спряхме (още бяхме в Сърбия) и шофьорът каза, че имаме осигурена безплатна вечеря! Което направо си е похвало. Даже и не знаех за съществуването й. За всеки пътник имаше една плескавица (доста голяма при това) и салата зеле с моркови, едно листо зелена салата и няколко парчета домат. Всяко следващо нещо било то напитка се заплаща самостоятелно от пътника. Хапнахме и мога да кажа, че тази плескавица май беше от този "старопланинския стандарт" тъй като имаше наистина вкус на месо. Хапнахме, разтъпкахме се, говорих по телефона с България, защото Мтел не ми бяха пуснали роуминга и трябваше да предупредя да ми го пуснат. През нощта беше ужасно, защото много ме боля вара и почти не спахме, но пък видяхме малка част от Белград и имам желание да го посетя на екскурзийка. Минахме през Виена, по пътя обаче страхотно впечатление ми направиха поляните. Пейзажът беше точно като в The Sims ниско окосена трева, борови горички и къщички. Не знам дали я косят постоянно, но беше просто прекрасна гледка! Без бурени и грозни храсти цялата трева беше все едно току що окосена, много съм впечатлена! Пристигнахме вместо в осем в десет, но това не беше много голям проблем, тъй като ментора ни Бен ни чакахме заедно с приятелката си Кристина или нещо от сорта. Взехме такси натъпкахме три куфара сак и два лаптопа, за 4.7Eвро, което Бен плати. Някои от обитателите на общежитието ни помогнаха с багажа, качихме го, малко се полутахме докато намерим стаята, но я намерихме. Оставихме багажа, разходихме се малко из града, прибрахме се, пооправихме си багажа, леглата и спахме до 3 сутринта, початихме с будните и след това пак заспахме. 

Следващият пост ще е за първите ми впечатления + малко снимки за общежитието :)

Първи впечатления!

Здравейте приятели!

Вече съм в Грац, Австрия! Настанихме се в общежитието, не е лошо - голяма, просторна стая, две легла, два големи гардероба, дълго бюро, два шкафа на колелца с по 4 чекмеджета, маса, два стола, леко развален хладилник, два котлона, две мивки, и шкафове + няколко етажерки. Тоалетната и банята делим с други две стаи, но е чисто и доста приятно. Даже направих няколко снимки на общежитието. Днес ще ходим да плащаме квартирата, да се доразходим, да си купя и австрийска карта... Да ви кажа, харесва ми тук, но едно нещо е Ужасно.. :( ниииищо (без един случаен магазин) не работи в неделя, и да ви кажа май университета в Русе изглежда по-чистичък, но това е моментно впечатление. И моста, който толкова много ми харесва по снимките.. е малко по-не такъв какъвто си го представях. Но като цяло ми харесва, хубаво е, и все пак впечатление не се прави за 5 минути след като не си спал почти изобщо.

PS: Даже вече закусвах традиционна австрийска закуска: 4-5 филийки кашкавал "Гауда", две топли питки, две пакетчета краве масло на "Meggle", едно рохко сварено яйце, стръкче салата, приличаща малко на листата на глухарче, но пък беше вкусна, малко пакетче сладко от ягоди + традиционна напитка от сорта на негазирана лимонада с мед, но всъщност нямало мед, а някакво разстение, което явно има същия вкус :)

Хубав, усмихнат и и интересен ден за Вас! :) 

Имения ми ден vol 0.2 и Рождения ден на Ел

Как протече купона!
Първо, празнуването със семейството на Борко беше много весело и забавно, малко опушено :P Правихме си барбекю на терасата, тоест Борко го направи, за което хиляди благодарности, защото беше невероятно вкусно! Но с възрастните си е с възрастните, когато обаче е с приятели е мааалко по-емоционално. Вижте как:
Всъщност всичко започна към два и нещо, когато минахме да вземем подаръка [СУПЕР ЯКАТА ТЕНИСКА НА QUEEN, с която ще я видим в най-скоро време]на Ел от пощата, след това минахме да вземем и нея и отидохме вкъщи, където беше купона.
Ел ме попита откъде ще започнем и аз и отговорих: "Сега ще си починем :P" тя отговори с: "интересна тактика" и след това почистихме малко прах и тук таме боклучета от пода и се заехме с фамозните ни въображаемо страхотни сандвичи.
Имахме вкусно сирене, което добре че Борко надуши на витрините в Кауфланд, защото си беше едно мъничко съкровище, салами, краставички и много въображение.
Цял следобед рязахме, измисляхме и подреждахме невероятни форми и идеи, повечето благодарение на Ел :) след като изкусно подредихме и оформихме чиниите със сандвичите, решихме да си вземем по един душ и мога да твърдя, че Ел изглежда страхотно по бельо! :)
Подредихме и другите неща за ядене - чипс, фъстъци и тем подобни неща и на вратата се позвъни - бяха Вили и Олег, а скоро след тях пристигна и Йото. Малко по малко дойдоха и останалите. Всичко беше страхотно с изключение на доста голямата жега. Пихме, пяхме, танцувахме, подскачахме, развявах си полата, получихме страхотни подаръци - книгата на Майкъл Скот "Вълшебницата", която вече прочетох и то с огромен интерес, за която ИЗКЛЮЧИТЕЛНО МНОГО БЛАГОДАРЯ НА МОЯТА ГОЛЯМА ЛЮБОВ СЛЪНЧО, КАКТО И НА СТРАХОТНИТЕ МИ ПРИЯТЕЛИ ВЛАДИ И ВИК! МНОГО МЕЧКИ!, но съм и малко нещастна, тъй като открих, че има още три части, които ще излязат в продължение на три години..., което си е малко тъжно като се има предвид, колко интересна и завладяваща е историята. Щом прочитам близо 400 страници за ден и половина. Също така "Б-като Бира", БЛАГОДАРНОСТИ НА НИКИ (Манджата :P) И ПРИЯТЕЛКАТА МУ ВАЛЯ, КОЯТО Е МНОГО ГОТИН ЧОВЕК, а книгата ще е следващото ми четиво, красиво цветенце, което се надявам да не убия, както и интересна дървена ръчно изработена плочка, БЛАГОДАРЕНИЕ НА НИКИ И БОРРИ, букет с рози ОТ ВИК и роза ОТ ОЛЕГ, красива сребърна костенурка, ОТ НИКИ (ЦАРЯ НА СВЕТА), няма да забравя шалчето, ОТ ЙОТО И ЕЛЛ, както и страхотната аристократично-метълска гривна ОТ КАТЕТО и много весели емоции! Подскачахме и пяхме лудо на страхотни за купон песни на Обратен ефект, Черно фередже, Акащи джуджета, в кухнята звучаха руските песни на Любе, всеизвестната Маша+Саша на Фабрика звед както и Улыбка. Забравих да отбележа и рисунките, които Влади и Ел ми нарисуваха на лицето, които ще видите на снимките, които ще предоставя по-надолу. Аз съм много доволна от купона, който се получи, беше много весело и надявам се не само аз да мисля така! Благодаря на всички, които дойдоха! Следва купона по изпращането ми тъй като септември ще съм в Австрия ;)
А сега можете да се порадвате на снимките:

"СНИМКИ

Имения ми ден! vol.01

Много обичам месец Август. Първо, защото имам имен ден и след това, защото много от близките ми приятели, както и моята голяма любов имат рождени дни през този горещ
месец!
Как започна тази година имения ми ден:
Стиви е моят най-добър приятел от училище. Той сега учи в София, а аз съм си в Русе и когато дойде обикновено се виждаме, говорим си, смеем се, клюкарстваме и... ходим на
дискотека.
Този път му бях обещала, че ще идем, преди да се прибере в София. И тъй като другите дни бях заета, решихме да отидем в Събота (14.08.2010), а аз на 15.08.2010 имам имен
ден. Първоначално не бяхме решили дали ни се дават повече пари за вход на Андреа, но тъй като беше 5 лв.. ме склониха. Намерихме си сепаре, настанихме се, поръчахме
си по едно и тъй като вече беше след 00:00 часа се поздравихме за имения ми ден. Катя ми подари красива метълско-аристократична гривна, а малко преди това съм длъжна да отбележа, че имам ШАЛ! Много красив, фееричен шал от Йото и Елл, много им благодаря! А Стиви ми подари красива бяла роза.
Тъкмо като реших да танцувам, станах и пльос - без да искам, даже не знам как стана, съборих едната чаша с вода. Естествено, тя се счупи на две остри парчета. Но ние
продължихме да си танцуваме - нали има поверие, да счупиш чаша е на щастие, ако е с вода, ще ми върви по вода
:P:)

Започна девойката Андреа да пее, танцувахме боси на дивана, размятвах пола, общо взето беше хубаво! Не ми хареса факта, че пускаха по сто пъти някои песни, но какво пък - мода..

След дискотеката тоест към 4:00 решихме да си ходим. Но бяхме страшно изгладнели. И представете си CBA (градските хали) работят денонощно! Влизаме ние в магазина, хващаме по една закуска и питка с кебапче и на първата пейка. Преди да излезем от магазина обаче: в момента явно тече промоция на някакви масажиращи фотьойли, за едно левче 5 минути те пооблъскват :Dсравнително яко е, ако имаше и упътване как действа, защото ние бяхме на принципа натискай всички копчета и както дойде :D След като хапнахме продължихме към

Альоша и с Катя ни заболяха краката, все пак бяхме на високи обувки и Катето вика "Мими, айде да се събуем" и аз.. с малко възражение викам "Готово Кате" събухме си обувките и продължихме разходката. И като продължение в този дух: http://www.vbox7.com/play:c6bcbb81

Боса по асфалта вървя си,
свиркам си и нищо не търся -
просто детски навик още в мен живее.
Боса по асфалта минавам,
знам че няма мода такава -
просто детски навик още в мен живее.

Беше страхотно. Викахме "Руската има бал", съответно брояхме от 1 до 12, рецитирахме стихове и бяхме като пияни подчертавам КАТО нарочно :D, защото в действителност просто бяхме опиянени от хубавият момент и красивата сутрин. Седнахме на една пейка в парка, пяхме песни и си говорихме за Изток, Запад, Север и Юг и към шест часа вече решихме, че е време за вкъщи. Много красива нощ! Много съм доволна, забавлявахме се много! ********Ще се обаждам за такси и Катя казва: "Мими трябва да звучиш с възможно най-трезвия си глас" "добрее викам аз" Вдига ми диспечерката ииии тези които ме познават знаят колко съм шантава и буквално излях с най-оптимистичния си весел глас едва ли не на песен " ДОБРООО УТРООО"в слушалката (малко се разсмях, защото още от преди това се размазахме да се смеем)след като поръчах таксито се смяхме още повече, даже Стиви каза, че сме се подигравали с хората :D И така приключи нашата опияняваща нощ-сутрин!********( за допълнението специални опияняващи благодарности на Катето, защото аз съм малко разсеяна :D)

Ходих на църква днес, запалихме свещ за всички близки и приятели - нека бъдем Живи, Здрави, Да обичаме и да ни Обичат и да бъдем по-добри с всеки изминал ден!

Сега следва празнуване с Борко и неговото семейство, а на 16.08.2010 празнуваме двоен празник - Имения ми ден и Рождения ден на Любимата Лява Ръка на Съдбата.
Очаквайте подробности в следващите няколко дни! :)

Иии честит имен ден на Адашките ;)

Карти, На по коктейл с девойките, Филми

Понеделник...
От разходка по институции до среща с Катето. Коктейл с крилца на Фемили последвани от много смях и добро настроение. След това с Борко и Влади на гости у Борри и Ники, а също и Ел (може ли без Лявата ми ръка :Pp) играхме карти, ядохме пъпеш, Борко пи шоколадова боза, пихме и една бира, която Ел купи :Pp Ел се научи да играе белот и то доста добре се справи като за 1ва игра, нищо, че паднаха с Борко :) Без коза е коварна игра.. Ние с Бори избихме рибата. Много обичам да играем с Бори имаме невероятен късмет, а и "лююююбоввтаааа" много ни помага :D По едно време телефона на Ел звъни и си направихме на бързо план за Вторник вечер.
Вторник...
Мястото Фемили.., нашата маса, хубави хора и чудни коктейли+бирено плато :D.
Катя, Ники, Ел, Йото и Аз. (...на Ники е "Маргаритата")

Смяхме се и се забавлявахме! И определено ще повторим, че и поНтим даже!
И освен това с Катето измислихме как ще ни се казва адвокатската кантора (АКО) си направим "Кати и Мо" :D толкова се смяхме на това....
След като се насмяхме (оставихме си и за още) Борко и неговият бял кон закараха всички по домовете им! А после Ние гледахме филм за върколаци..The Wolfman
В ролите: Benicio del Toro, Emily Blunt, Anthony Hopkins
Ако харесвате върколаци примесени с малко романтика и повече ужас и кръвопролития може да го гледате!

Каварна Рок Фест

Здравейте Сладурковци!
Ето ме и мен след концертите в Каварна!
Трябва да Ви кажа, че наистина беше страхотно! Три дена рок, море, вълни!
Първо да започна с пътуването.
Станахме рано рано в 9 часа. Закусихме както и предния път отново от вкусните пици "Маргарита" със специалните допълнения на Борко :) След като натоварихме колата към десет и нещо бяхме тръгнали първо до автосервиза за последни проучвания по колата, след това до парка, да вземем Софи, да сложа на котката ми още храна, да вземем Вик, да си взема джапанките от Гарата, където видяхме Мимето, а тя ми показа малките сладурски кученца, които ни забавиха с 20 минутки, но си заслужаваше! Поприказвахме малко с нея и потеглихме към ОМВ-то където всъщност ни беше срещата с Иво, Мири, Светъл, Приятелката му и Жоро. Преди това заредихме резервоара почти до горе ииии Каварна идвамеееееееееееее!!!! По пътя слушахме Корпиклаани и някои от другите групи, които щяха да пеят. По едно време малко пообъркахме пътя, тъй като този по който искахме да минем беше затворен за ремонт, влязохме в крайните квартали на Варна и около час се лутахме, нооооооооооо към 17 часа вече бяхме в Каварна почти разпънали палатки и хапнали. Взехме си гривни (правихме бартер с организаторите, ние им давахме билети, те ни даваха зелени гривни с черен надпис LOUD concerts, но това само за тридневните билети, като и участвахме за мотор, който явно бяха решили предварително при кого ще отиде..).
Купихме си бири и застанахме пред вратите. Започнаха да пускат към 18 часа и се наредихме почти най-отпред и гледахме sound check-a на Leave's eyes. Много ми хареса първия ден тъй като винаги съм била привърженичка повече на Мацките вокалистки, отколкото на хард кор метълистите, но и през другите два дни имаше какво да се види!
Програма | Kavarna Rock Fest
това е програмата за трите дена както и малко информация.
Харесаха ми освен първия ден мацките, от втория Корпиклаани (като след това на морето постоянно повтарях "СААаамооо Корпиклааани" :D), което за незнаещите е част от една тяхна песен, в която естествено не пеят "само" Корпиклаани, a Salon Korpiklaani
Salon Korpiklaani. От третия ден си харесах ANNIHILATOR И ACCEPT беше много яко подскачахме и дивяхме! Tarja си скъса малко гащите от кълчене, но това не й попречи да ми хареса как пее и тоалетите й! :)
На другия ден след концертите на девойките първия ден решихме да се разходим до нос Калиакра! Много красиво местенце! Снимахме се, и се разхождахме из крепостта. Беше страшно горещо! А бяхме там към девет и нещо.. След като се наснимахме и нагледахме, решихме, че ще ни дойде добре да се топнем в морето за прохлада. Намерихме табела за плажа Болата. И по един доста криволичещ път стигнахме до приятно заливче, обградено с високи скали, морски фар и доста чисти плаж и вода. Настанихме се и бух в морето! Беше страхотно! Иво си беше купил Waboba, което представлява топче, което отскача от водата подобно на "жабките" с камъчета! Ето как изглежа:

След като се наплувахме се прибрахме към палатките, а ние към колата, тъй като нямаме палатка :) Хапнахме иии вече ви обясних за концерта. След него, Влади предложи да отидем на нощен плаж, и на нас с Борко идеята ни допадна много. Отидохме на плажа на Каварна, което много трудно може да се нарече всъщност плаж.. тъй като беше осеяно с камъни и боклуци... постояхме там, порадвахме се на лунната пътека, застанахме на нещо като бетонна ограда като отвъд нея се виждаше само морето и луната и беше приказно и красиво! Прибрахме се поспахме и рано рано пак решихме да ходим на плаж! Плувахме много, Борко научи Влади да плува, беше страхотно! Цял ден се цамбуркахме във водата, седнахме даже на единственото заведение и изпихме по една бира, ядохме Сафрид, Попчета и Картофки и изкарахме на Иво нервите да ни чака :) Но той нали е добър и ни прости ;)
След това пак се върнахме при палатките хапнахме и последва последната рок вечер. Първите две групи ги проспах на тревата на стадиона, но на Annihilator и Accept доста се изкефих! След това пихме бира в кръгче около палатките и си приказвахме. Трябва да отбележа, че често се освежавахме на гробищата (ще извиняваш Кате..) тъй като беше доста близо до палатковия лагер и имаше чешмички. В понеделник Иво, Мири и Жоро се изнесоха към Варна, а ние - Борко, Аз, Росен, Влади, Вальо, също и Паскал и още двама приятели на Росен и Влади решихме да отидем още веднъж на плаж. Този път играхме с плажната топка, а когато пристигнахме на плажа нямаше почти никой! Плувахме, играхме, аз се пекох, намерих си очила за подводно виждане! След това Росен намери Шнорхел :D
Освен това сега за да се посмеете ще ви рказжа историята на моята презрамка:
Когато отивахме към нос Калиакра забелязах, че презрамката ми се е откачила, но не забелязах кога е паднала... споменах и Борко каза, че я е видял до колата, върнахме се и я намерихме, и тъй като нямаше как насред крепостта да си я слагам, я прибрах в калифчето на фотоапарата. Той е водоустойчив и Борко го закачи на себе си и се снимахме в морето.. но за зла случайност, презрамката ми се загуби докато е вадил фотоапарата... решихме, че не е чак такава загуба. В понеделник, като намерих очилата за подводно виждане и си ги сложих веднага намерих презрамката на сутиена си?! Можете ли да си представите :D дадох я на Борко, който си я завърза за часовника да не се загуби.. и много ясно се загуби :D след това се отказах да я търся пак :D
По пътя за обратно бяхме Борко, Аз, Влади, Вик и София и беше доста смешно сигурно един час не съм спряла да се смея :) и се сдобихме с нов лаф "Аа... ти на пейка спал ли си?" Спряхме на едно място на 20км от Русе от едната ни страна Царевица от другата Слънчогледи и решихме да си наберем две три царевички да опитаме реколтата :) Най-накрая благополучно стигнахме. Напук на всички валежи и наводнения.
Мога да обобщя, че си изкарахме страхотно четирите дена! С моята голяма любов, невероятните ми приятели, рок концертите и хубавото моренце!
Ето да разгледаде и снимки от нос Калиакра, някои от концертите, и общите ни снимки!

С Н И М К И + OЩЕ СНИМКИ
И отново: Слънчо благодаря ти за прекрасните дни!

P.s. Купих си черна пола! Също и бяла блузка с кола и палма :D много ми харесват

Вие как мислите? ;)

Интересно

!!! Ч Е С Т И Т О !!!

Първо искам да поздравя и тук Пешо и Биляна за невероятното момиченце, което ги дари с още повече щастие и усмивки! Да е жива и здрава Виктория (както и нейните близи и родители) и нека побеждава във всичко, което й предстои!
Обичаме ВИ :)

Вече съм лятна ваканция :) Даже успях да се възползвам от това като излизах няколко пъти по цял ден да се мотая из улиците. Даже успях и да направя няколко интересни снимки

Вчера излизахме с Катя, Николета и Сибел на Family за по една супа и коктейл. И се смяхме дружно около два часа и половина :) С тях не успях да се снимам поради НЕналичието на фотоапарат. След това отидох на лекар за профилактичен преглед и се оказа, че всичко ми е наред! След това влязох в книжарница Пингвините (което е много опасно за хора с пристрастеност към книгите) и си купх три книги на Сър Артър Конан Дойл с многобройни истории свързани с моят любимец Шерлок Холмс и него вият верен приятел доктор Уотсън! След това с Бори, Ники, Влади, Вик, Елл, Аз и Борко се срещнахме, хапнахме китайско и дъжда хубавичко ни наморки, но една две бири, заведението на Кея - Джони, и след това Хек пред Съда ни забавляваха доста:
Борко предвидливо си носеше чадър..

А Елл - очилата, аз никъде не тръгвам без 24 каратовата си усмивка....

Борри си носеше хек и маратонки :)


Имахме два балона...но ги спукахме :D

Аз пък снимах: :D

Даже ги накарах да се снимаме! :)

И не един ами... ДДДДВВВА пъти :)

По пътя към кея видяхме една жена как храни гълъби и ни стана интересно :)

Видяхме и едно мокро коте,

което Борри много хареса. :)

Това е гледка от терасата на "Джони"

А това са опитите ми за интересни шуменски снимки :P

И последната снимка за вечерта:


След това отидохме пред съда и макар и да беше мокро поцъкахме хек. Който накрая малко се поскъса, но имаме обещанието на Влади за нов, с който надявам се ще играем често! :)

Край на Сесията, празнуване на Рожденни дни etc..

Мили ми любими читатели!
Сесията за мен приключи и официално съм втори курс!
Победих университета със Седем на Нула :) с оценки както следва:
Теория на правото - 4 (което си беше доста гадно, защото можеше и повече, но какво да се прави, устен изпит, работа през годината, тези които знаят ще ме разберат :D)
Религиозни Доктрини - 6
Социология - 6 (след концертите...) \m/
Английски език - 5
ИКОНОМИКС ( най-страшния предмет) - 5 (Неимоверно щастлива)
Латински език - 6
Приложение на информатиката в правото - 6 ( с въпроси от праисторията :P Winchester disk...)

Освен това другия семестър ще ви пиша от Грац, Австрия, ако всичко върви по план разбира се. Erasmus е програмата, но за това в отделен пост.
Празнувахме рождения ден на Мира (сладката), Мама и Царя на Света - Ники преподобаващо.
Въпреки че и тук обещавам повече да не ям дюнери, освен ако не отида в арабска или турска страна, където просто ще ми е любопитно да ги опитам :D Та съвета ми - може да е анти реклама, но ще ме извинявате. Дюнерите през горещите летни дни са опасни! Избягвайте ги!
Подарихме на Ники зайче! Сивичко пухкаво зайче! Тя толкова се зарадва, че чак плака :) понеже се оказа женско Ники кръсти Зайка - Анжелика! :) да й е жива и здрава да я обича и да не я хапе много :D (двусмислицата е нарочна :oD)
Може би това мога да ви кажа за сега. Скоро ще ходя да видя Врачанските роднини, да празнуваме заедно, тъй като Леля чака дипломата си - Да й е честито!
Наздраве на всички колеги, които официално са втори Курс! Наздраве на всички празнуващи Понеделник, Вторник, Сряда, Четвъртък, Петък, Събота и Неделя, и да почерпите :D
Усмихвайте се!

Звездните мигове на нашето щастие

В звездните мигове на нашето щастие, се намираме в друг свят. Отиваме на място, което е само за нас. Звездните мигове на нашето щастие трябва да са непрекъснато явление, да бъдат наша цел! Звездните мигове на нашето щастие, могат да бъдат най-различни – любовта от пръв поглед, успехи в различни сфери на живота, дори цвете подарено от непознат...За съжаление малко хора обръщат внимание на звездните мигове. Колкото и малко да са, колкото и малки да са - те съществуват. Те са в живота ни, в сънищата ни, в ежедневието ни, в очите на другите, в душите и сърцата ни.Какво е звездното щастие? За мен то се появява, когато помогна на някого, когато близък човек се нуждае от мен и аз съм там за да го прегърна, когато гледам залеза, когато слушам някоя красива песен, когато целувам, когато обичам. Всичко това за мен е едно звездно щастие, което кара душата ми да лети из простора, кара кръвта ми да кипи по-силно, желанието ми за живот се усилва, искам да живея за да направя толкова много неща. Искам да обиколя света, да се зареждам всеки ден със звездното опияняващо щастие, което да изпълва цялото ми същество. Усмихвам се на хората, опитвам се да ги заредя с усмивката си, за да могат да се усмихнат и те, макар и да им е тежко. Усмихвам се и на живота, защото е ценен дар, който ни носи звездното щастие. Не знам дали има живот след смъртта, не мога да съм сигурна, че душата ми ще се прероди отново, когато си отида. Не искам и да мисля за това. Какво значение има дали ще се преродя отново, нали сега живея, нали сега имам всички възможности, това е звездното щастие на новото хилядолетие. Да е достатъчно само да поискаш и можеш да стигнеш до звездите. Това трябва да проумеят хората. Надали манталитета на хората ще се промени със щракване на пръсти, за съжаление за това не е достатъчно само да поискаш. Да променяш хората всъщност е лошо. Но песимизмът и нещастието трябва да се заменят с оптимизма и звездното щастие, което да усмихва хората. Просто хората трябва да отворят сърцата си. Всеки има правото да живее и никой няма право да му отнема това право... Във всеки е заложено и доброто и лошото. Човек сам избира, кое да използва, но все си мисля, че ако усмивките станат по-заразни и ако примерите ни са по-добри – тоест не четем всеки ден във вестниците или по новините, кой кого изнасилил и кого са убили, а как някой е помогнал на някого, може би света щеше да е по-добър :) Клиширано и банално, но ако е така, защото просто не пробваме? Всички знаят последните няколко реда, всички казват, да да.., но са толкова малко хората, които го правят.... Когато пада звезда поверието е да си пожелаем нещо, пожелайте си сега и Вие мили ми читатели, и се постарайте да сбъднете желанието си, защото е казано: "Който сбъдва мечтите си - живее истински!"