След София Рокс, Слънчевото ми момче ме изненада с билети и за следващото рок преживяване!
13, 14 и 15 юли, още един незабравим уикенд с много хубави групи, които разтърсиха небето над Каварна.
Петък, 13-ти юли беше по-специален ден, тъй като чествахме 70 години от рождението на Рони Джеймс Дио, който всъщност е роден на 10-ти юли 1942г. Всяка от групите изсвири негови песни, в които целият стадион се включи, и това допълнително нажежи въздуха в крайморския град.
Групите по-ми харесаха от тези в София, e, нямаше пого/мош или crowd surfing, беше доста спокойно и отново бяхме най-отпред на оградите и трите дни.
Заради огромното ми желание да поплуваме в морето изпуснахме Команда 5, с вокалистката Яна, която според сайтовете е очаровала публиката с мощен глас и сценично поведение, остава само да им повярваме и да я чуем при следваща възможност. Хванахме и последната песен на БТР - Играта, за която повечето ми читатели вероятно знаят, че ми е любима и в този ред на мисли Ви поздравявам:
Дори да изгубим с теб играта приятелю,
Ние направихме различен света.
Живота разбива ни безумни мечтателю,
но ние превърнахме болката в смях.
След БТР на сцената се качи Michael Schenker
с групата си, той е от основателите на Scorpions, която е сред любимите ми групи. За съжаление изпуснах концерта им през 2010г. в България, който беше от финалното им турне, та това е нещо като бонус, който определено ме направи много щастлива! :)
След това на сцената се качи и Glen Hughes, който заради честите си посещения у нас се чувстваше като у дома си сред прекрасната българска публика, която пя заедно с него изключителните му хитове.
незабравимата и вечна музика на своя създател и всички заедно, с очи вперени в небето, викахме името му, за да знае, че е още жив в сърцата ни.
С това и последната реплика на Тим Оуенс "Сигурни сме, че Рони ни гледаше отгоре и ни се усмихваше!" приключи първият концертен ден.
От втория ден също поизпуснахме началото, но Д2 вече ги бяхме гледали в София, така че не съжалявахме особено, въпреки че към тях се беше включил и Дичо..
След тях на сцената се появиха Big Noize заедно със Sebastian Bach, които също много ми харесаха.
После бяха Dokken, които изпълниха своите хитове и излязоха на бис, подканени от публиката.
Втория ден приключи с изпълнението на Stryper, които хвърлиха няколко библии в публиката и разгорещиха страстите с бързите си и енергични парчета, разбира се те също излязоха на бис, като изпяха най-емблематичните си парчета.
От третия ден най-ми харесаха Камелот, а най-впечатлена бях от Lizzy Borden, най-доволна от Ахат, тъй като ги слушах на живо за първи път, изпуснахме Ренегат отново заради морето, също харесах и Rhapsody of Fire.
За Ренегат разбрахме, Ахат изпяха страхотните си песни, разбира се заедно с публиката, която буквално избухна на "Черната овца".
След хилядите благодарности, които отправиха, за подкрепата, която им оказваме на сцената се появиха италианците Rhapsody of Fire.
Звезди, който беше водещ ни предупреди, че се притесняват и че ще е хубаво да ги посрещнем както подобава, то и да не ни го беше казал това, пак щяхме да ги посрещнем с бурни викове и аплодисменти.
Камелот се появиха с новия си вокалист Томи Каревик,
Истинската атракция на вечерта обаче бяха Lizzy Borden
с изключително атрактивно и впечатляващо шоу, калифорнийската група изуми публиката с ужасяващия си метъл-спектакъл, в който дяволът и смъртта бяха главни герои,
Накрая ни разтопиха с мелодията на българския химн, озвучена с електрически китари, публиката беше във възторг!
Тези три дни също ще бъдат запазени в историята като изключително интересни, впечатляващи, страхотни и незабравими! :)))
