Месечинка

От песечинка се превърна във картинка,

нашата чудна и мила месечинка,

Заедно сме като мартини,

което не може без свойте маслини.

През зимата чудна снежинка,

през лятото цветна тичинка,

Стотинка във джоба на влюбен,

достатъчна за една палачинка,

с пълнеж от вкусна боровинка.

Като малка животинка-гадинка,

калинка със свободен дух на аржентинка,

или авантюристична с темперамент

на тропична филипинка.

Обичам те!

23.05.2011

На България

Ако достойнството ти беше по-голямо,

И мощта ти дваж по-силна,

И тея дето тебе управляваха

Не мислеха единствено за себе си...

Ако Съдбата беше с грамове по-благосклонна,

И хората не толкоз угнетени,

Ах, ти каква империя би станала тогаз,

и щеше щастие да си донесла днес на нас!

И другите народи щяха да се кланят,

И твойто име днеска да повтарят,

със страх и почит, с много уважение,

А не да бъдем тъжно унижение.

Позор и срам за историята ни велика,

с объркана дългогодишна политика.

Ах, искам да се върна в вековете,

Да видя гордостта ни на царете,

И "златен век" да донеса на нас,

О, колко го бленувам този час!

Вдъхновено от:

Българио, за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях,

и те за теб достойни, майко, бяха

И твойто име само кат мълвяха,

умираха без страх.

Иван Вазов "Новото гробище над Сливница"

"Българио на живи и на мъртви,

Българио с безброй Баташки църкви,

Със гробища и с паметници светли,

Със този жертвен въздух, който свети

Над тебе вечно, като вече огън,

Аз искам да те събера във стих! Не мога!"

Дамян Дамянов "Българио на живи и на мъртви"

Любов ли бе да я опишеш...

Щастлив ли си, забравил всички есени,
оставили в сърцето ти тъга?
Стихия съм за теб! Една мечта.
Прелива от любов сърцето ми.
Щастлив ли си, аз зная, че ти трябвам.
За мен си Слънце и Любов-фантазия!

Миг от вечността изгрял и сбъднал нашата илюзия в реалност!
Блян и сън, въображение... Обичам! Ти си вдъхновение!
И блясъкът изгрял в очите ми, събрал на залеза лъчите,
В захлас застиват устните, и ето я - целувката - вълшебство, и магия, и романтика.

Сезони

И в слънчевите дни на есента, 

намирам  те в последни топли дни.

Листата на дърветата опадват, 

но само да поникнат отначало.

Разхождам се по чудните пътеки, 

покрити с есенен килим.

И тук-таме показват се лениво, 

лъчи, които да целунат усните.

Облекли зимните палта,

с носталгия поглеждаме към снимките. 

Запазен спомен на отминали лета, 

с дъх на море и рок концерти.

Целуваме се, идва зимата.

Покрива всичко с белия си плащ

и нежно ни пощипва бузите,

студът на зимната ни приказка.

Но ето пролетта ще го стопи!

Със нови сили за концертни приключения,

и после ще поглеждаме с носталгия, 

забравената зима и боя с снежни топки! 

Оригинална снимка на пролетта тук:

http://browse.deviantart.com/?qh=&section=&global=1&q=spring#/d192tla

Първият ми превод на песен

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=230643

Официалния ми първи превод, не е кой знае какво и приемам критики и коментари тъй като със сигурност може и по-добре, но като за начало ми харесва как се получи :) 

Sunrise avenue - Wonderland


Dream on you boys!
I know it feels cold around now,
but we will raise our voices someday.
Leave the past behind,
and smile for what is here now.
We will be as one all the way,
on the way to wonderland!

We don’t know wonderland!
We don’t know how to get there!
We will keep on searching for the way,
we dream all the way!
Of the moments we'll have there,
we can see them all clear today,
On the way to wonderland, on the way!

Sometimes the night is cold.
There are times we hurt inside.
Sometimes the goal seems too far away,
we don’t know wonderland.
We’ve heard about the ones who’ve been there.
It’s a place made for us they say,
on the way to wonderland!

We see the sun we’re gonna run,
towards the wonderland.
The only place where we belong,
the search will never end.
We push against the wind and rain,
beating tears and pain,
Together we can find wonderland!



Sunrise avenue - Страната на чудесата

Мечатайте момчета!
Знам, че сега се чувства студа наоколо,
но ние ще издигнем гласовете си някой ден!
Оставете миналото зад гърба си
и се усмихнете за това, което е тук, сега.
Ние ще бъдем като едно по целия път,
по пътя към Страната на чудесата!

Ние не познаваме Страната на чудесата.
Не знаем как да стигнем до там.
Ще продължаваме да търсим пътя!
Мечтаем през цялото време,
за моментите, които ще имаме там.
Ние можем да ги видим ясно днес,
по пътя за Страната на чудесата, по пътя!

Понякога нощта е студена.
Има моменти, когато ни боли отвътре.
Понякога целта изглежда твърде далеч,
ние не познаваме Страната на чудесата,
Чували сме от онези, които са били там.
"Това е място направено за нас", казват.
По пътя към Страната на чудесата!

Ние виждаме Слънцето и тичаме,
към Страната на чудесата!
Единственото място, на което принадлежим.
Това търсене никога няма да приключи.
Изправяме се срещу вятър и дъжд,
побеждаваме сълзите и болката!
Заедно можем да намерим Страната на чудесата!

Звездните мигове на нашето щастие

В звездните мигове на нашето щастие, се намираме в друг свят. Отиваме на място, което е само за нас. Звездните мигове на нашето щастие трябва да са непрекъснато явление, да бъдат наша цел! Звездните мигове на нашето щастие, могат да бъдат най-различни – любовта от пръв поглед, успехи в различни сфери на живота, дори цвете подарено от непознат...За съжаление малко хора обръщат внимание на звездните мигове. Колкото и малко да са, колкото и малки да са - те съществуват. Те са в живота ни, в сънищата ни, в ежедневието ни, в очите на другите, в душите и сърцата ни.Какво е звездното щастие? За мен то се появява, когато помогна на някого, когато близък човек се нуждае от мен и аз съм там за да го прегърна, когато гледам залеза, когато слушам някоя красива песен, когато целувам, когато обичам. Всичко това за мен е едно звездно щастие, което кара душата ми да лети из простора, кара кръвта ми да кипи по-силно, желанието ми за живот се усилва, искам да живея за да направя толкова много неща. Искам да обиколя света, да се зареждам всеки ден със звездното опияняващо щастие, което да изпълва цялото ми същество. Усмихвам се на хората, опитвам се да ги заредя с усмивката си, за да могат да се усмихнат и те, макар и да им е тежко. Усмихвам се и на живота, защото е ценен дар, който ни носи звездното щастие. Не знам дали има живот след смъртта, не мога да съм сигурна, че душата ми ще се прероди отново, когато си отида. Не искам и да мисля за това. Какво значение има дали ще се преродя отново, нали сега живея, нали сега имам всички възможности, това е звездното щастие на новото хилядолетие. Да е достатъчно само да поискаш и можеш да стигнеш до звездите. Това трябва да проумеят хората. Надали манталитета на хората ще се промени със щракване на пръсти, за съжаление за това не е достатъчно само да поискаш. Да променяш хората всъщност е лошо. Но песимизмът и нещастието трябва да се заменят с оптимизма и звездното щастие, което да усмихва хората. Просто хората трябва да отворят сърцата си. Всеки има правото да живее и никой няма право да му отнема това право... Във всеки е заложено и доброто и лошото. Човек сам избира, кое да използва, но все си мисля, че ако усмивките станат по-заразни и ако примерите ни са по-добри – тоест не четем всеки ден във вестниците или по новините, кой кого изнасилил и кого са убили, а как някой е помогнал на някого, може би света щеше да е по-добър :) Клиширано и банално, но ако е така, защото просто не пробваме? Всички знаят последните няколко реда, всички казват, да да.., но са толкова малко хората, които го правят.... Когато пада звезда поверието е да си пожелаем нещо, пожелайте си сега и Вие мили ми читатели, и се постарайте да сбъднете желанието си, защото е казано: "Който сбъдва мечтите си - живее истински!"

Началото на моята колекция от книги

Сега ще ви занимая с малко книжки. Тази година ме връхлетя вълната на четенето на книги. Не че досега не съм чела, но сега някак си ми е още по-интересно и хубаво! Всичко започна от книгата, която Борко ми подари - "Алхимикът {Тайните на безсмъртния Никола Фламел}" на Майкъл Скот

Истината:
Никола Фламел е известен френски алхимик и кабалист, живял в Париж от 1330 до 1418 година. Близо шестотин години по-късно той е признат за най-великия алхимик на своето време. Смята се, че е открил философския камък и продължава да живее и днес, защото притежава еликсира на живота.
Легендата:
Фламел е научил тайната на безсмъртието от древния ръкопис "Книга на Авраам Мага", съдържащ най-могъщите магии. Ако попадне в лоши ръце, той може да върне на земята расата на Тъмните древни, които ще разрушат познатия на човечеството свят. Точно това е задачата на техния слуга Доктор Джон Дий, който открадва ръкописа от книжарницата на Никола Фламел. Ала последните две и най-важни страници остават в ръцете на близнаците Джош и Софи, които нямат представа, че според древно предание у тях е заложена силата да спасят света. Понякога пророчествата се сбъдват, а легендите се превръщат в реалност. Джош и Софи се озовават насред най-великата легенда на всички времена.

Може и да ви изглежда като детска приказка, но на човек като мен, който обожава приключения и магии тази книга просто ми достави голямо удоволствие докато я четох.
P.S. Тя има втора част - "Магьосникът"

Париж: Никола, Софи, Джош и Скати избягват от Охай и се озовават в Париж - града на светлините, някогашен дом на Никола Фламел. Но завръщането не е никак приятно. Николо Макиавели, философ и веден колекционер на предмети на изкуството живее в Париж и работи за Дий. Той е по петите им, а времето на Никола и Пернел изтича. С всеки изминал ден силата им намалява, телата отслабват. Време е Софи да овладее и втората магия - Огнената. Само един човек е в състояние да я обучи - някогашния ученик на Фламел, граф Сен Жермен - самият той алхимик, магьосник и рок звезда! Софи и Джош са единствената надежда за оцеляване на човешкия род. При положение, че преди това не се настроят един срещу друг.

"Великият Магистър на Тамплиерите" от Инес Нолие

Винаги историята за великите защитници на християнството ми е била безкрайно интересна и за това в момента в който влязох в книжарница "Пингвините" и видях тази книга се влюбих, просто нямаше как да не си я купя.. :)

Историята:
Париж 18 март 1314, късно вечерта. Жак дьо Моле, Великият магистър на оредна на тамплиерите е изгорен на клада. В името на своя Бог и на своя крал той воюва 40 години срещу неверниците под тежкото слънце на Светите земи.
Суровият и честен Велик магистър на Ордена на Храма е чужд на интригите на кралската власт и Католическата църква. Френският крал Филим IV Хубави е притеснен от политическата мощ на Ордена, освен това целта му е да присвои огромните богатства на тамплиерите. Благородните рицари на Храма стават жертва на амбициите на короната и двуличието на папската тиара. Седем години агентите на Филип IV Хубави изтезават тамплиерите в затвора на собствената им обител - командорията Темпъл в Париж. Те фалшифицират показанията им, умело и целенасочено настройват общественото мнение срещу тях. Жак дьо Моле, Великият Магистър на Ордена и множество доблестни рицари тамплиери умират в огъня на кладите или в тъмните подземия на затворите.
Шест века след тези събития трагичната и тайнствена съдба на прокълнатия Орден на рицарите тамплиери все още вълнува сърцата. Великата одисея на тамплиерите, продължила почти две столетия и завършила така странно и трагично е е една от най-загадъчните страници в историята на човечеството.
Може би защото духът на храма е все още жив!

Друга приключенска книга е Пърси Джаксън и Боговете на Олимп: Похитителят на мълнии (Percy Jackson & The Olympians: The Lightning Thief)

като по тази книга вече има и направен филм, но аз не съм го гледала :)

„Ако си взел тази книга, защото подозираш, че и ти си като мен, по-добре я захвърли веднага. Повярвай в лъжите, които мама и татко са ти наговорили за раждането ти, и се опитай да живееш нормално. Да си син на божество е опасно. И страшно. Най-често води до смърт по особено жесток начин. Да не кажеш после, че не съм те предупредил...“

Пърси Джаксън пак ще бъде изгонен от училище... от поредното училище. Непокорен, побойник, слаб ученик, той осъзнава, че не е като останалите деца, но искрено се старае поне малко да прилича на тях. Да, но обикновените момчета не са преследвани от чудовища и не изпаряват учителките си по математика.

Рик Риърдън е един от най-известните автори на фентъзи. За успеха му роля изиграва и фактът, че 15 години е бил преподавател и познава мисленето и настроенията на тийнейджърите. В България Рик Риърдън става известен като автор на първата книга от поредицата 39 КЛЮЧА. С романа „Похитителят на мълни“ започва поредицата за Пърси Джаксън, отличена с множество награди, сред които и престижната „Марк Твен“ за детска литература.
Тази книга я подарихме на Йото за рождения й ден и от там реших че и аз ще си я взема да я прочета. И ми хареса. Както написах по-горе - Магии, Митология, Приключения...

Следва една от любимите ми книги - "Шифърът на Леонардо" - Дан Браун

Неразгадаем шифър, скрит в произведенията на Леонардо да Винчи. Поразителна истина, скрита от векове.
Докато е в командировка в Париж, харвардският професор по история на символите Робърд Лангдън е събуден посред нощ: един възрастен уредник в Лувъра е убит в музея. Край трупа му полицията намира озадачаващ шифър. Докато се опитва да го разгадае, Лангдън с удивление открива, че той води до пътека от кодове, изложени пред очите на всички, и все пак находчиво скрити от художника.
Лангдън обединява силите си с талантливата френска криптографка - Софи Нево и установява, че покойният уредник е бил брат от Ордена на Сион - тайно общество, към което са принадлежали сър Исак Нютон, Ботичели, Викто Юго, Леонардо и други прочути личности.
В шеметна надпревара из Париж и Лондон Лагдън и Нево се състезават с безлика влиятелна фигура, която сякаш предугажда всеки техен ход. Ако двамата навреме не успеят да разшифроват загадката, древната тайна на Ордена на Сион, зензационна историческа истина, завинаги ще бъде изгубена.

Знам, че преди Шифъра е "Шестото Клеймо", но съм гледала само филма и в най-скоро време ще си взема книгата, както и "Изгубеният символ". Прекрасна книга и учдесен трилър неизвестна развръзка до последния момент!

И последната [засега] книга в колекцията ми - "Паднали ангели" - Лорън Кейт

Ако този, когото желаеш никога не може да бъде твой... Какво се случва?

Даниел Григори.
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона "Меч и Кръст". Той е единственото ярко петно на мястото, където мобилните телефони са забранени, ученижите са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна....
А дистанцираното му студено държание? То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира. А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Опасна, страховита, завладяваща история!

Страхотни книги, страхотни истории! И всеки път, в който влизам в книжарница "Пингвините" почти винаги излизам с книга в ръка! Искам да имам цялата книжарница, за да мога да прочета всички тези вълнуващи и прекрасни книги, които оставят по нещо от себе си в моето съзнание, въображение и може би характер. Колко е хубаво да се четат книги! Четете и вие, развивайте собствените си мозъчни речници, колкото и да сте заети по няколко страници на ден за разтоварване.. Божествено!

И сега един въпрос с повишена трудност: "Коя беше последната книга, която прочетохте и кога?"

Очаквам коментари! :)

Вихър

Когато те погледна, виждам щастието!
И макар да казват всички, че няма плът и кръв,
за мене има и това си Ти!

Две очи жадувам да ме гледат,
Със две очи забравила съм самотата.
И със сърцето си аз чувствам, че обичам,
Теб най-много на земята.

За мене си вихрушка и огнено небе,
Със поглед ме разтърсваш и с двете си ръце.
С милувката ти нежна като някой вихър
достигаме звездите.

И сладкото изуство владея аз сега,
да танцуваме Двама на крилете на любовта!
Гръмовно и блажено се чувствам аз със ТЕБ,
небето със светкавици озаряваш днес.

Едно красиво чувство бушува и тупти,
отляво се намира и имаш го и ТИ!

<3
23.11.2009
Година и 11 месеца
Обичам ТЕ!

Love flame

Любовен пламък в мен гори
за това виновен ти си
слънцето за мен в буркан събра
за да съм най-щастлива на света!
Романтика любов и изненади
за мен приготвяш с твоето сърце
и винаги ще бъда аз до тебе,
защото ти си в моето сърце!

Огнен взрив

Омаен ден със чудна нощ,
звезди в безкрайност,
огнен взрив
Роди се като феникс любовта
тъй чиста бе като сълза.

И ето срещнаха се двама:
момче със пламенно сърце,
с душа на тигър, огнени очи.

Момичето с усмивка беше,
очи красиви с страстен блясък
и сърчице голямо като слънцето!

Щом срещнаха се двамата
целувка ги събра,
сля две устни нежно и магично
и вплете двете им ръце.

Те винаги ще бъдат заедно,
защото Слънце и Луна са с тях
и бдят над тях безброй звезди
над тяхната любов и чудно щастие!

Това е приказна история,
но знай, че срещнеш ли ти любовта,
огнен взрив ще светне над света!

Ваншата яртоиси аз ланирене ятибъси в ленаре див

Сини облаци , синьо небе,

въздухът чист, слънцето ярко,

къде сме сега в този пейзаж
виждам цветя, зелени поляни,
дърветата цъфнали, красиви скали,
огледално езеро с чиста вода
Неизвестна природа с известни животни.
Не диви и зли, а мили добри.
Тигър с усмивка, летящо колибри,
мечка на кънки, вълк прави салто,
лисица на скейтборд, а зайо на лед.
Интересна картинка - самоед на мотопед...
Мигам не вярвам къде ли съм?
Майче сънувам, мечтая.
Вървя по пътечка насреща ми замък
чудни огньове излизат от него Не е пожар спокойно
Магично е просто... но как да повярваш сред наш'та мъгла от суета и бетонни чудовища. В замъка бал.

Всички са с маски и както от песен до мен се яви
Ромео за мен и танцувахме двамата.
Удари дванайсет в красивата нощ и всички танцуващи станаха мишки
с мустаци, с опашки с два зъба отпред нападнаха масите пълни със сиренце

А моя Ромео се превърна във Тигър горд и красив и ме качи на гърба си и
Отидохме заедно в дивна гора и осветени от луната завихме към млечния път.

Качихме се на облак интересно красив (ще питате откъде се взе облак на млечния път!?!?

Ми ей така просто си се рееше самотен и вълшебен)

Повозихме се до Венера, Нептун, Уран,
Плутон, Юпитер и Сатурн. Не в същия ред,
но пък имаше мед и на всяка планета ни посрещна концерт.
Метал банди, стари рокаджии, поп певци и нови таланти.
Накрая отново бяхме във замъка.Беше изгреев

и всички бяха облечени в червено и жълто в чест на пристигането

на негово височество Слънцето.
Моя кавалер - Тигъра се беше превърнал в принц.
Сина на самия господар - Великото Слънце.
Застана на едно коляно и ми предложи пръстен от слънчеви лъчи.
Заради това, че съм свалила проклятието над дивната гора и мишките-хора-танцьори-баладжии с маски.
Аз се усмихнах приех пръстена и се събудих...
Котката ми правеше задно салто на една лапа
и случайно се изтърси вирху мен...!

Кой ще познае заглавието? :)

Всички снимки благодарение на deviantart.com

Оптимистично

Във свят на ярост и тъга,
сред шумове и бръмчила,
една надежда винаги гори
и в хиляди сърца тупти.

Във тоз забързан свят коварен
денят за някой е кошмарен.
Но Подариш ли някому усмивка,
дариш ли някой с целувка,
дадеш ли стотинка на беден,
и бъдеш ти за някого полезен
радост ще изпълни душата ти
и звезди ще засветят в очите ти.

А в тоз живот и трябва да се взема,
рецептата за щастие е лесна:
когато за усмивката получиш усмивка,
на целувката отвърнат с целувка,
сбъднеш ли поне една своя мечта,
и ако някой ден "потънеш" в беда
поне един човек да те издърпа на брега!

Две Слънца

На две Слънца лъчите се преплитат.
И сливат се в магична грациозност.
Две Слънца в очите влюбено се гледат
и тези същи две Слънца
празнуват празника на своята любов!
След месеци безумно влюбени
пожарът още в нас гори
и устните изпълнени със обич
шептят поемите на Любовта!
Чудно е, Прекрасно, Приказно,
че те намерих в онзи ден,
Щастие, Доволство и Омайност
са чувствата бушуващи във мен!
"Обичам те!" Крещи Душата ми,
а пък Сърцето с барабани му приглася.
И мечтая все за теб в секунда всяка,
и мислите ми винаги около теб кръжат.
Заслушани със тебе в тишината,
прегърнати във вечен миг
Две Слънца са слели изгрева и залеза
и тяхната Любов е вечна
дори в живота и в смъртта!

Бятър, Дъжд и Бури!

С ветровете ще ти донеса прекрасни песни,
съдържащи във себе си Любов.
С дъжда ще те целувам до полуда,
и мокри ще танцуваме със тебе!

Със бурите пък страст и огнени пожари,
ще донесат на двама радостта!
И в тая радост плувнали до гуша
ще се качим на кораба на "Сбъднатa мечтa"!

От там пък Ястреба ще ни открадне,
и ще ни донесе до Слънчева Страна,
където вечно се празнува Любовта!
И в Тигърския замък уморени,
ще се сгушим нежно двама с теб,

главата ми ще падне на гърдите ти,
където твоето сърце тупти.
За него (сърцето ти) бих дала аз всичко,
и бих те обичала вечно,

само поискай, колкото искаш,
цяла Любов, на Цяла Вселена!

Устните ми трепетни шептят,
и търсят те очите ми кафяви,
копнее за целувки всичко в мен,
и може би за още нещо...

Марина Цветаева - Лесное Царство

Ты -- принцесса из царства не светского,
Он -- твой рыцарь, готовый на все...
О, как много в вас милого, детского,
Как понятно мне счастье твое!

В светлой чаше берез, где просветами
Голубеет сквозь листья вода,
Хорошо обменяться ответами,
Хорошо быть принцессой. О, да!

Тихим вечером, медленно тающим,
Там, где сосны, болото и мхи,
Хорошо над костром догорающим
Говорить о закате стихи;

Возвращаться опасной дорогою
С соучастницей вечной -- луной,
Быть принцессой лукавой и строгою
Лунной ночью, дорогой лесной.

Наслаждайтесь весенними звонами,
Милый рыцарь, влюбленный, как паж,
И принцесса с глазами зелеными, --
Этот миг, он короткий, но ваш!

Не смущайтесь словами нетвердыми!
Знайте: молодость, ветер -- одно!
Вы сошлись и расстанетесь гордыми,
Если чаши завидится дно.

Хорошо быть красивыми, быстрыми
И, кострами дразня темноту,
Любоваться безумными искрами,
И как искры сгореть -- на лету!

За Магнетичното чувство и красотата на Любовта

Любовта е чувство, което се заражда в нас още с първата глътка въздух на нашето рождение. Тя опиянява, изпраща духа и сърцата ни в свят на вечен изгрев и вечен залез.. Там където всичко е толкова красиво и зашеметяващо. Да намериш някой, когото да обичаш е радост, но обичта да е взаимна, това е Щастие. Когато погледнеш в очите на Любовта, и видиш себе си, видиш блясъка на Слънцето и топлината на нежността, чувството на спокойствие и неизмеримо блаженство те изпълват стократно. Чудно е как това чувство се появява у хората. Появява се и те изпраща в едно кътче извън делничната сивота, и скучна монотонност. Там са розите, там е природата девствена и непокътната от бетонните и метални чудовища изпълнили реалния свят. Там е приказното усещане за сигурност в прегръдките на Любимия. Замъкът,, който приютява двете сърца събиращи в едно най-изключителните и магично опияняващи чувства е закрилник от ежедневната еднообразност. На това свято място за Любовта и Влюбените души плуващи из небесната шир, волни и свободни, невинни, незатормозени от трудовите ядове. Всичко е красиво, спокойно. Залезът - вечния господар на Магнетичната и притегателна силна на Красотата, и верен приятел на Обичта и Вечната пламенна и огнена любов, всеки път изписва небето с причудливи смесици на топлите му лъчи. Всеки път, когато влюбените ни сърца затворят очи за сладка почивка, душите ни се отделят от телата ни, и по алеята, оградена от двете страни с цъфнали и окрасени със зеленина дървета, хванати за ръце поемаме към това място на незимеримо удовлетворение и страхотно щастие.
Такава е и нашата полянка на която прекарваме часове изпълнени с блаженство и разтапяща сладост. Ние я окрасяваме със звездите, след като Слънцето изиграе спектакъла си от цветове и багри за лека нощ... ние добавяме и светулките събиращи се в причудливи и интересни фигури предизвикващи усмивки на лицата ни. Ние правим Любов на меката трева, заслушани в музиката на Щурците, и опиянени от аромата на розите. И след това Ние заспиваме в топлите прегръдки на Вълшебната обич изпълнила сърцата Ни и преливаща във вените Ни. Такава е, такава е НАШАТА любов, силна, разрушително невероятна, опожаряващо красива, защото тя е и в реалността, в забързаното ежедневие, сред задушаващия смок, металните чудовища и бетонните сгради. Тя руши панелните стени и лабиринта от ламарини оковаващи мечите на душите ни. За това те обичам. Защото даваш криле на душата ми, защото запали в сърцето ми огъня с който произнасям думите символ на чувствата ми - ОБИЧАМ ТЕ! <3

Посветено на Слънчевия Слънчо -

Моята Голяма и Неповторима Любов,

Господарят на Сърцето ми!

Always Together

Имам пръчица вълшебна,
и за двама ни ще я използвам!
В свят красив магия ще създам,
с звезди ще я обсипя.
И ето залеза голям,
със огнените си лъчи,
ще гали нежно нашите тела,
небрежно легнали във топлата трева.
Косите ми ще галиш с обич,
и устните ми ще целуваш с плам,
очи в очи Любов ще отразяват,
и две тела ще слеят две души.
Със всеки удар на сърцето ми,
аз знам, че ти си този, който всяка чака!
Ти си Принцът със карета златна,
и имаш замъка на Обичта,
и с щастие изпълваш всеки атом
неволно потреперал в мен.
Не можеш да опишеш само с думи,
туй що в моята душа кипи,
но знам докоснеш ли с ръка лицето ми,
или целуваш устните ми,
ще усетиш дивния пожар горящ във мен,
стихия равна нямаща във никой свят!
И искам винаги да сме едно,
със две ръце във плетеница древна,
със две тела със слети две души,
и две очи горящи със огнен пламък,
негаснещ никога - роден от Любовта!

Метеж

Летяща птица в небосвода

вълни във синьото море

плуващи розови облаци

весел смях на дете.

Кафеви очи скрили залеза

събрали блясъка на далечни звезди

събуждат у тебе наслада и

красиво любовни мечти.

С нежна кожа като езерна вода

те погалвам, когато сме двамата

и събуждам у тебе желание

и разпалвам го с страстни целувки.

Мойте устни се плъзгат по тялото,

потреперващо от нестихващ копнеж

и сърцето ти биещо в ритъма

на Любовно магичен метеж.

Ти ми вдъхваш блаженство и вяра

в красотата на моите дни

и всичко е хубаво с тебе,

красиво във твойте очи.

Няма по-могъщо...

Щастието е родено може би във някой Слънчев ден
Може би от нечия усмивка, а може би от някоя целувка.
А Наш'то Щастие роди за нас Красивите Слънчеви дни!
Сърцата ни туптят, очите ни се търсят,
душите ни слети летят в небесата.
И ето двама с теб ще срещаме света
и с всеки изгрев сутрин ще бъде всичко в розово.
Ще пътешестваме, и ще преплуваме моретата,
ще тичаме усмихнати в поляни от цветя.
Звездите ще ни гледат, ще танцуват с нас,
птичките ще пеят любовна музика за нас.
Бури ще бушуват, и ще вали проливен дъжд,
но огъня в сърцата няма да загасне!
Този вечен огън роден е от любов,
и при всяка трудност ще гори по-силно!
Няма по-красиво, няма по-могъщо от
чувството което изпитвам днес към теб!

Здравей Пролет!

Пролетния ден ни среща

със Слънчевите си лъчи,

усмихва се свенливо

през прозореца и нежно се прокрадва

и през облаците!

Бяло и червено в плетка стара

Свързват здравето със силата на любовта.

И ето този символ мартенски

днес сближава хората

подарява ни надежда и вяра,

че и утре ще има цветна дъга!