Показват се публикациите с етикет Вкусно. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Вкусно. Показване на всички публикации

вторник, 5 февруари 2013 г.

Ориенталска вечер

След постовете за експериментите ми с екзотични плодове, наскоро зародилата се любов към
Индия и добавяйки любопитството ми към другите култури, вероятно няма да се учудите от желанието ми да присъствам на Ориенталските вечери, които Ресторант Космополитън в Русе от 1 февруари започна да организира (всеки петък и събота).














Двете с Катя имахме малко по-различни очаквания от това, което ни предложиха, но пък останахме очаровани от добре приготвената храна. Освен това явно сме останали с хубави впечатления от това заведение, тъй като преди 4 години си празнувахме бала в него! :) 

Ориенталското меню включва различни видове салати, като например: Хумус от нахут и подправки, Халиф салата - краставици, рукола, боб, магданоз, лимон, Мароканска салата, която си поръчахме и се оказа страшно вкусна. Съдържа нахут, домати, краставици, пресен пипер, червен лук, магданоз и още няколко вида.

Мароканска салата
Имаше и интересни основния ястия - Киби - пържен бургер с плънка от телешка кайма; Фалафел - кюфтенца от нахут и ароматни подправки; Имам баялдъ - пълнен патладжан с домат и подправки; Мутабъл с пиле - пилешко филе с пюре от патладжан и тахан; Брики - пирожки с кайма, яйце и подправки, както и още няколко други предложения, но ние си харесахме Цяло пълнено пилешко бутче върху ориз пилаф, което съдържаше пилешко бутче (естествено :D), шпиковано с артишок, пушено топено сирене и бекон, поднесено върху ориз с моркови, царевица и рукола.
Пълнено пилешко бутче върху ориз пилаф
За десерт похапнахме наистина уникална торта с цели плодове, но нея забравих да я снимам.  Наистина всичко беше много вкусно, за което готвачът има моите искрени адмирации! 
Също така в менюто можете да откриете наргиле (оставаше и да няма :D), турско кафе, турски чай и разбира се турска ракия Йени ракъ, за която се вярва, че има над 300 годишна история. Повече за нея можете да прочетете тук
В ресторанта имаше много гости, също и чужденци. Имаше приятна музика и девойки, които се разхождаха облечени в близки до индийските дрехи за танци и забавляваха присъстващите. 

За доброто настроение и приятната атмосфера се погрижи и един от участниците в проекта на Слави Трифонов - Five stars, Владо Димов, с който даже заедно пяхме част от песента "Наследство" на Диана Експрес. Изпя доста от популярните български песни като "Среща" на Щурците, "Приятели" на Тоника, "Сбогом моя любов" на Васил Найденов, а също и "It's my life" на Bon Jovi. След програмата пуснаха "Папката на Катя" както наричаме страхотните и вечни песни от 80-те и 90-те години на миналия век.
По този повод ви поздравявам с Coco Jumbo :-)


Беше една наистина различна и интересна вечер. Останах доволна и със сигурност бих искала да отида отново. И все пак, ако придобият популярност и има интерес, се надявам да допълнят програмата и менюто, а може и да викнат някой, който да рисува с кана различни орнаменти и индийски мотиви.
До тогава ви оставям в чудесната компания на Айшвария Рай и завидните й танцови умения: 











понеделник, 23 януари 2012 г.

Месечинка + рецепта за шоколадово-плодова торта

    Както повече от Вас знаят на 23-то число всеки месец обикновено празнуваме първия път в който се целунахме със Слънчо (Борко), което беше на 23.12.2007г.
 И от тогава все си измисляме различни романтични, понякога вкусни и интересни изненади + картичка, която си е направо традиция и за съжаление почти не останаха романтични картички, които да не съм подарявала. Добре че мама ми купи няколко от Чехия и Холандия, а и аз си взех от Грац, Австрия. Не че през времето не съм рисувала или намирала интересни картинки и наши снимки, които да изпълняват същата функция.. :P та... да се върнем на днешна дата - 23.01.2012г. за изненада реших да приготвя нещо сладко - торта. Не съм голям експерт по тортите, даже всъщност в живота си съм правила само три, като тази е третата :D,  но с любов всички ястия стават вкусни!
Рецептата и приготовлението (все пак наближава празникът на влюбените и пияните) са следните:
Купувате си или си приготвяте няколко блата (по ваш избор, специално тази торта е с три купени шоколадови блата). Сметана, бисквити, течен шоколад (аз използвах на Fineti), за украса и допълнителен шоколадов вкус използвах Kit-Kat & Lion pop choc,

които са много подходящи и интересни, ако ще правите шоколадова торта. Реших да сложа и малко изсушена кайсия за да има и плод. Въобще тортите са творение на въображението, можете да си изберете хиляди неща...
А, да, ще ви трябва и сироп, захарен, с който да напоите блатовете, защото иначе остават сухи. Понеже Борко е фен на сок Вишна се спрях на Queens Вишна. Не си мислете, че всички тези неща на куп трябва да имат ужасен вкус.., не е така тъй като сиропът не се натрапва толкова (е, освен ако блатът не е прогизнал :D) и придава нотка на екзотичност.
И така. Вземате поднос, голяма чиния, тава, каквото имате подръчно. Слагате 1вия блат най-отдолу и го поливате със сладкия сироп със супена лъжица докато се навлажни, но не и да се напоява прекалено много, тъй като е основен и не искаме да се разпадне. Намазвате течния шоколад (който е добре да доразтечните на водна баня, което става като стоплите вода на котлона и след това сложите кутийката с шоколада във водата и разбъркате докато не стане достатъчно течно за разстилане. Може и да пресипете шоколада от кутийката в друг съд и пак на водна баня, но на котлона *за по-бързо, да разбърквате и да го доразтопите.). След това слагате сметаната, разстилате и нея и отгоре поръсвате с топченцата шоколадов кит-кат или лайън срязани на половинки, нарязаните на кубчета кайсии и каквото там сте си приготвили. След това слагате втория блат, напоявате го, като може да сложите повече сироп, но пак не прекалявайте, защото после при намазването с шоколад се разкашква нататък процедурата Ви е същата - шоколад, сметана, шоколадови топчета, изсушени кайсии на кубчета... и така с всеки следващ блат, най-горния блат трябва да е най-хубав и най-здрав. Него аз лично не го поливах със сок, и беше грешка, така че може да сложите, но възможно най-малко, за да не се развали вида на тортата при намазването с шоколада. И украсявате и аранжирате по ваше усмотрение. Аз настъргах шоколад Своге с лешници, подредих останалите шоколадови топчета, сложих 4-5 бисквитки и използвах останалата сметана и плодове. Прибирате в хладилника за някой и друг час за да не се разтича сметаната. Чиниите може да аранжирата с остатъка от шоколадовите стърготини и остатъци от плодовете, ако сте слагали такива. :)
Предупреждавам, че тортата става много сладка с всички шоколадови изделия, но пък и много вкусна.
Надявам се рецептата да Ви е харесала (Слънчо много я хареса, както си личи на снимките по-надолу) и да я споделите с любимите си хора. Bon appetite! :)




А аз получих това прекрасно цветенце, което се вижда в левия ъгъл на масата, което ще поливам и обичам от сърце! :)))))




Честита месечинка Любов моя! Пожелавам ни мнооооого любов и сладки, усмихващи моменти! Обичам те! <3

понеделник, 9 януари 2012 г.

Физалис/Physalis


 Както обикновено, разхождайки се из Кауфланд с Борко (всъщност, това се случи когато купихме и Киваното, така че упражнението Ви е познато), минавайки покрай екзотичните плодове, забелязахме Физалиса. За него може да се каже, че е тревисто растение, височината му варира от 40см до 3 метра, прилича на обикновения домат, от семейство картофови, отдел покритосеменни, клас двусемеделни. Родината му е областта на Андите, между Венецуела и Чили. Плодовете му напомнят и са с големината на чери домати, обвити в шушулка. Цветът им е жълтениково-оранжев. Цветовете на растението са отровни.  Плодът е сладък и сочен, с лек  кисел нюанс. Има миниатюрни семчици, които се ядат. Използва се за украси на торти и коктейли.

As usual, walking around in Kaufland with Borko (actually, this happens when we bought Kiwano so  you know the exercise), passing by exotic fruits we've noticed The Physalis . For him can say that is herbaceous plant height ranging from 40cm to 3m, similar to the common tomato - a relative - but usually with a stiffer  Native to the area of the Andes between Venezuela and Chile. Warm temperate and subtropical regions throughout the world. Fruits remind also in the size of cherry tomatoes, wrapped in a pod. Their color is orange-yellow. The flowers of this plant are poisonous. The fruit is sweet and juicy, with a slight sour tinge. There are tiny seeds but they are for eat. Physalis often use is for decoration on cakes and cocktails.

 


Изваждате от кутийката/пликчето/чантичката/кесийката плодовете, 
Remove the fruits from the box / bag / purse / stash

"обелвате ги" от шушулката, "peel" them from the pod

измивате, нарязвате (не че е необходимо, даже е по-добре да лапнете цялото плодче, за да усетите по-силно вкуса), и след това оставяте коментар дали Ви е харесало! ;-)washed, chopped (not that necessary, is even better to eat the whole fruit to feel a stronger taste), and then leave comments whether you liked it! ;-)


 Още един плод с печат "Опитано", а за разлика от Киваното, това Ви го препоръчвам! Да Ви е сладко! :)
 Enjoy your meal! :)


P.S. цената му може да достигне до 3-4 лева за 100 грама.

вторник, 4 октомври 2011 г.

Плод на страстта





Разхождаме се из Карфур с Борко и вече към касите очите ми се спират на витрината с екзотичните плодове. Карамболи, ананаси, авокадо, помело и хоп табелка с надпис "Плод на страстта". В първия момент не можах да разбера за кой точно плод ставаше въпрос, тъй като плода под табелката приличаше на едри сини сливи, но когато го вдигнах да го разгледаме беше по-лек и доста по-кръгъл. Цената доста ни впечатли беше над 20 лева килограма, но тъй като плодовете не бяха тежки в една чантичка сложихме два и се запътих към кантара да го изтегля. Нямаше го като картинка и се обръщам към персонала, който обслужва тази витрина. Като казах "Плод на страстта" първоначално момичето си помисли, че се шегувам, но после видя табелката изтегли го, платихме и си тръгнахме. Излезе към 2 лева и нещо. Вярно скъпо само за 2 плода, но пък в последствие разбрахме, че си е струвало.
Отворих в интернет и написах въпросното му наименование и се оказа, че "светското" му име всъщност е Маракуя. 










Има кръгла, овална форма и сочна вътрешност със семки. Цветът й варира от тъмно-лилав до светло-жълт или тиквен. Има специфичен аромат, подобен на мускус и сладко-тръпчив вкус. Маракуята произхожда от субтропичните и тропични части на Африка. Днес се отглежда в Южна Америка, Южна Африка, Австралия, Нова Зеландия, Калифорния и т.н. 


Маракуята е богата на витамините А, С и от групата B, на минералите желязо, калий, магнезий и фосфор, ниацин, флавоноиди, фитохимикали, фенолова киселина и т.н. 


Също така е подходяща за прясна консумация. Плодът се разрязва на две и месестата част се изгребва с лъжичка. И ние направихме точно така. Вътрешността му е леко лигава, ядат се и семките, няма нищо за дъвчене, но е много приятно и вкусно. Използва се също за приготвяне на натурални сокове, коктейли, плодови салати, десерти, сладоледи, мармалади, желета и т.н. Придава оригинален вкус на пилешко, свинско или риба. /Източник: http://dieti.rozali.com/hranene/p13924.html/


Препоръчвам ви го, от една страна жалко, че е толкова скъпо, а от друга по-добре, за да не ми омръзва ;)
Ако имате опити в кулинарията с Маракуя, моля да споделите в коментар впечатленията си! 




понеделник, 4 април 2011 г.

Кумкуат

Следващият плод, който отива в колекцията с печат "Опитани плодове" е Кумкуат-ът.

Той е цитрусов плод произхождащ от Югоизточна Азия. Като на остров Корфу го приемат като национален плод макар че при тях се появява около Първата световна война. Името му в буквален превод означава "златен портокал". Богат на витамини А и C + калций и желязо Кумкуатът расте по трънливи и вечно зелени дръвчета и храсти (от 2 до 4 метра). Има жълто-оранжев цвят, а плодовете му са големи приблизително колкото зърно от малко по-едро грозде, но в зависимост от вида може да варират и в различни форми - някои по-продълговати, други по-овални. Може да си го отглеждате и вкъщи в голяма саксия, но е доста чувствителен към студа, така че вероятно няма да изкара дълго. Обработван още през Средновековието в Китай, а до Европа достига чак през средата на 19 век. Кумкуатът може да се яде пресен (според мен даже е наложително) с кората, която е тънка и мека, сърцевината много напомня на комбинация между лимон, мандарина и портокал. Използва се като украса за коктейли, ароматни масла в парфюмерията, за направата на конфитюр, може да се суши или захаросва, а любителите на алкохола могат да си направят ракия или ликьор. В България, и по-специално в Русе може да си закупите този интересен екзотичен плод в Carrefour за около 24 лева килограма, като приблизително пет плода са около 50 грама (1, 25лв.) за всеки ден, специален повод или празник може да изненадате любимия човек.

Използвана информация: