На разходка с приятели :)

Този уикенд с приятелите решихме да се поразходим. По идея на Бори избрахме Свещари и Демир Баба теке. Две коли - десет човека - Аз, Борко, Катя, Елл, Вик, Сашо, Ники, Бори, Ивка и Косьо.

Свещари се намира в Североизточна България близо до град Исперих. Ето и карта благодарение на Google maps.

Към обяд Борко настрои GPS-a, Сашо запали Вентото и потеглихме. Времето беше много приятно, слушахме музика, говорихме си по пътя и ето че след около час (85 км) пристигнахме при тракийските гробници. Някои хапнаха, други изпушиха по цигара, взехме си 10 студентски билета за по 7 лева за трите гробници, с Борко си взехме и книжки със стоте национални туристически обекта, както и първия печат. Един млад екскурзовод ни поведе към могилите. Първо видяхме една доста разрушена, в която бяха погребани 4 човека, вероятно близки на царя, както ни разказаха. След това отидохме в една доста по-запазена, където бяха погребани трима, също близки на царското семейство или слуги. Третата гробница беше царската, разбира се и трите бяха ограбени и леко разрушени от иманярите, но в третата имаше кости от Кон и красиви статуи от камък, както и цветни рисунки и каменни орнаменти. Разказаха ни още, че в момента, в който се роди цар започва да му се строи гробница, тъй като е от камък, а той се нуждае от доста продължителна обработка, а тогава не са имали сегашните технологии, а са заглаждали и оформяли камъните с животински кожи и пясък и са строели гробниците докато царят е жив. Интересното тук е циклопският строеж, тоест няма материал, който да слепва камъните. Те се подреждат и закрепват с един специален камък, който архитекти и археолози наричат ключов камък. Ако се размести един от камъните - цялата конструкция би се разпаднала. Също интересен факт е намерената плъзгаща се врата от преди 2000 години! Както обича да казва доцент Златоживка Здравкова - Всичко ново е добре забравено старо. Охраната на царската могила беше с доста ефектна блиндирана врата, с кодове и аларми, камери, а когато влезете се обуват и найлонови терлици върху обувките за да не се замърсява. Снимането е забранено и в трите гробници. Разбира се снимки в интернет винаги могат да се намерят. Единственото, което трябва да направите е да отворите Google и на изображения да напишете Свещари, а ето го и резултата: http://www.google.bg/search?hl=bg&rlz=1G1GGLQ_BGBG248&q=Свещари&um=1&ie=UTF-8&tbm=isch&source=og&sa=N&tab=wi&biw=1138&bih=555

След като се нагледахме на гробниците и разбира се си направихме обща снимка:

решихме да видим и Демир Баба Теке.

За него Уикипедия казва, че

Демир баба теке е алевийско тюрбе, което се намира в близост до село Свещари, че в тюрбето се намира гробът на алевийския светец от 16 век Демир баба. То представлява седмоъгълна сграда с по-ниско квадратно преддверие, изградени от двулицева суха квадрова зидария от местен пясъчник. Покрито е с полусферичен купол с височина 11 m над нивото на терена. Гробът на Демир баба е разположен в средата на седмоъгълното помещение, ориентиран е с главата на югозапад и има дължина 3,74 m. Изграден е с тухлена зидария с дървена надземна част. Той е постоянно затрупан от дарове и се показва много рядко само пред алевийски поклонници.

Така и беше. До самото тюрбе обаче водят 200 стъпала оградени от красиви дървета, за жалост окичени с парцали, части от дрехи или цели дрехи, тъй като има поверие, че ако оставиш част от дреха ще ти се случи нещо хубаво или просто за здраве. Според мен просто трябва да сложат нещо като огромна урна или няколко по-малки, където хората да оставят кончета, парцалчета, гащи, чорапи или каквото там са си решили, за да може да пазим все пак природата ни чиста. Но да продължа нататък с разказа. Слязохме по стъпалата и влязохме в музея посветен на Демир баба, в който имаше кратка история и разни негови принадлежности, от лявата част на тюрбето имаше камък, който според поверието с ръце върху него и със затворени очи трябва да преброиш до 107 и след това да си пожелаеш нещо. Друго интересно са две дупки също от ляво на каменната ограда. На няколко крачки от оградата има камък, от който със затворени очи и ръце изпънати и леко разперени напред вървиш, и ако пръстите ти уцелят и двете дупки значи си безгрешен. Мисля че никой от нас не се оказа такъв, не че има някой на света, който да не е :). Влязохме при гроба на Демир баба. Поверието тук е, че трябва да го обиколиш три пъти вървейки назад. След като изпълнихме и това решихме да видим накъде води една дупка в оградата отдясно. Оказа се, че води към пътеката на изпитанието, както прочете Борко. Такава си и беше, стръмна, осеяна с дървета и храсти, а след това продължаваща със скали и гладки страни, по които си е препятствие да се катериш и истински успех ако изкачиш! Разбира се нас нищо не може да ни спре и минахме и по нея, за да стигнем до наистина красива гледка. Разбира се не можеше да не увенчаем успеха си и с една (всъщност всички знаем, че беше повече от една :D) красива снимка:

Малко се бяхме разделили групата и докато едната част ни чакаше долу на пейките при тюрбето ние бяхме доста убедени, че са се качили при колите. Разбира се не беше така и си направихме още една гимнастика по стълбите един път надолу и след това обратно нагоре. С това обаче разходката ни не свърши. Бяхме изгладнели и решихме да отидем до Русенското теке, тоест Николово и за да няма съмнения повече Google каза, че празникът на Николово е в началото на Август, но всяка година през различни дни.

Стигнахме и до там. Хапнахме, пийнахме и се прибрахме благополучно в Русе, готови за нови приключения!

Малко повече снимки може да видите ТУК

Трафик по международен път Е85

Ако ви се налага да отивате към Румъния, текето, полигона, хиподрума, Дунав мост или изобщо ако трябва да минавате по международното през Русе, трябва да ви предупредя, че румънските туристи дошли за великденските празници си тръгват и ще се натъкнете на голямо задръстване траещо повече от 12 часа. Така че пригответе хубава музика в колата си и дерзайте! Актуално само за 25.04.2011 година. Последни данни в 19:15ч.

Тези са от 16:00 часа;

А тези, от 19:15.

На България

Ако достойнството ти беше по-голямо,

И мощта ти дваж по-силна,

И тея дето тебе управляваха

Не мислеха единствено за себе си...

Ако Съдбата беше с грамове по-благосклонна,

И хората не толкоз угнетени,

Ах, ти каква империя би станала тогаз,

и щеше щастие да си донесла днес на нас!

И другите народи щяха да се кланят,

И твойто име днеска да повтарят,

със страх и почит, с много уважение,

А не да бъдем тъжно унижение.

Позор и срам за историята ни велика,

с объркана дългогодишна политика.

Ах, искам да се върна в вековете,

Да видя гордостта ни на царете,

И "златен век" да донеса на нас,

О, колко го бленувам този час!

Вдъхновено от:

Българио, за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях,

и те за теб достойни, майко, бяха

И твойто име само кат мълвяха,

умираха без страх.

Иван Вазов "Новото гробище над Сливница"

"Българио на живи и на мъртви,

Българио с безброй Баташки църкви,

Със гробища и с паметници светли,

Със този жертвен въздух, който свети

Над тебе вечно, като вече огън,

Аз искам да те събера във стих! Не мога!"

Дамян Дамянов "Българио на живи и на мъртви"

Вълнуващ пост

Така, официално от почти месец съм в България и се радвам на вниманието около себе си, на въпросите "Как беше в Австрия", които не са ми омръзнали, на Любовта на сърцето ми, взех си всички изпити и може да се каже, че съм доволна (добре де, още ме е яд за това Конституционно искам по-висока оценка, пЪк..). Излизахме няколко пъти, направихме си купонИЛТ, Скариди, Унгарско вино, Практика, Дискотеки-Мискотеки, Изпити, Купони, Любов, Русе, Inception, Университета и дискотека. , ,

видяхме се даже и с Руси и Маги, които не бях виждала от наистина МНОГО време..

, , .

Гледахме и Българския филм ТИЛТ. С противоречиви чувства съм към него и не мога точно да определя харесва ли ми или не. Имаше някои добри моменти, интересна сюжетна линия, но дали заради бюджета или заради въображението на създателя на филма имаше някои неща, които не ми харесаха. И въпреки всичко подкрепям българското кино и Ви съветвам да гледате прожекцията. :)За съжаление е студено и никак не ми харесва. Разхожда ми се, но сред зеленина и цветя, не сред голи клони, локви и кал... Снима ми се.. Празнувахме 14 февруари с Тигърчето , и той ми приготви много вкусни специални скариди по невероятна рецепта. И пихме унгарско бяло вино, подарък от моята унгарска приятелка Орши. За край на сесията бях взела и едно много вкусно роле, тип пастърма, и се почерпихме с червеното вино, също подарък от Орши! :) Надявам се да ми дойдат нагости с приятеля си това лято. За съжаление центъра ни е в голям ремонт, и няма много да им хареса.., но пък има и други места в околностите на Русе, където да ги разведа. Гледахме най-накрая Inception, на.... 42 инчовия.... телевизор на Борко :Pp много хубав филм, страшно много ми хареса, беше доста напрегнат, със много интересни ефекти и като цяло доста впечатляващ! ТУК можете да видите някои коментари за филма, както и трейлър. След сесията започнахме практика и присъствахме на 3 дела (за сега) в Административня съд, но "благодарение" на ремонта на центъра едва дочувахме нещо от делото. Бяхме и в КАТ и на кръговото. В КАТ ни държаха едва 20 минути, и не беше особено интересно, нещо им куца на тези хора организацията. Ние отиваме там, но те не знаят какво да ни говорят. Можеше от университета да им препоръчат какво да ни разкажат, какво да ни обяснят, на какво да наблегнат. Офицера само повтаряше: "ами.. аз да не ви губя времето..", отидохме на Кафе с колегите, от 11 човека бяхме само 4.., но пък беше страхотно. При документите обаче беше страшно интересно. Жената, която говори с нас беше много готина, много общителна, много добре обясняваше, разказа ни за начина им на работа, с няколко примера за различни актове, които издават и глоби, показа ни как се печатат паспорите и личните карти, водните им знаци, проверката, чиповете, всичко! Разглеждахме дори паспорти и разрешения за пътувание отпреди освобождението, до 44-та, преди 89-та... много беше хубаво и интересно! Следващата дестинация е Общината при областния управител и последно имам още едно дело в съда. Интересно ми е, и най-вероятно ще отида и на няколко граждански дела, ей така без да има организирано специално. :)

Много усмивки и повече слънчеви дни... :)

Мислите на времето

Много обичам да разглеждам в различни форуми и сайтове цитати от велики произведения или просто изказани мисли на хора титулувани като велики и не толкова велики. И ще събера за вас някои от най-любимите ми или някои от тези, които просто са ми харесали, или са ме засмяли. Ако желаете да добавите някои от вашите любими цитати може да го направите в коментар ;)

„Чудото не съществува, за този който не може да се учудва.“

"Най-умният винаги отстъпва" - каква велика мисъл! Тя обяснява господството на глупостта в света. М. Ебнер-Ешенбах

Че дадена жена е динамит, можеш да разбереш, само когато я захвърлиш.
М. Паньол

Аз съм идеалната къщовница. Всеки път, когат се развеждам, запазвам къщата.
За За Габор

Това, което откриваш сам, е винаги по-вълнуващо от това, което някой друг ти показва - това е като разликата между истинската любов и нагласената сватба.
Терънс Рафърт

"Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтата си"

"Човек може да издържи една седмица на жажда, две седмици на глад, много години без покрив над главата си, но не може да издържи на самотата. Тя е най-лошото от всички мъчения, от всички страдания."

"Злото трябва да се прояви, за да осъзнаят хората цената на доброто" Паулу Коелю

Животът е като игра на карти. Съдбата решава какви карти да се паднат на всеки играч, но той сам избира как да ги изиграе.
Мери Райнхарт

Когато си на дъното на пъкала, когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката, си направи сам стълба и излез! Дамян Дамянов

Аз искам да напиша
днес поема, в която да диша
на новото време стихът.
Да тръпнат във нея
крилата на гордия демон,
обходил от полюс до полюс
светът.

Усмихнати чули звездите отгоре
и викнали:
"Браво, човек!"

Ти помниш ли
морето и машините
и трюмовете, пълни
с лепкав мрак?
И онзи див копнеж
по Филипините,
по едрите звезди
над Фамагуста?

...и мислел за своята
тежка,
човешка,
жестока,
безока
съдба.

...моята вяра
във дните честити,
моята вяра, че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Разстрел, и след разстрела – червеи. Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото се обичахме!

Само той от нас прозре
истина една в живота –
по-добре е да умреш,
вместо да живееш скотски.

Какъв ти тук ужас?! –
Той пеел човека. –
Това е прекрасно, нали?

Никола Вапцаров

Ell: "Абсурдът зависи толкова от човека,
колкото и от света. Той е в момента тяхната единствена връзка. Той ги
скрепява един с друг, както само омразата може да свързва съществата." - Албер Камю, "Митът за Сизиф"

Ell: ...разсъждавам какво е ад. Твърдя, че това е страданието да си неспособен да обичаш." Фьодор Достоевски

”Моралът е винаги последното убежище на хората, които не разбират красотата.”
Оскар Уайлд

Опасен чар (1984)

“- Това какво е?
- Куче. Куче-касичка.
- Куче? Старомодно...
- Имаме модерни! Зар-касичка и шлем-касичка.
- Това куче защо е зелено?
- Това е крокодилче!
- Така ли? Защо не пише?
- Заяжда. От влагата...
- Лошо! Лошо, другарю...
- Седларов.
- Лошо, Седларов, лошо!”

13-та годеница на принца (1987)

“- Пари ли искаш или медал?
- Истинският творец не работи за слава и почести, Ваше величество!”

Ell: Любовта, читатели и братя мои, е най-трагичното, което съществува на този свят и в живота; любовта е рожба на измамата и ражда разочарованието; любовта е утеха в безутешността,единственият лек срещу смъртта, защото тя е нейна сестра.
Мигел де Унамуно

Ell: Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи." -Михаил Лермонтов

Ell: Око за око и скоро целият свят ще бъде сляп - Махатма Ганди

"Моите мечти нямат граници - аз винаги искам невъзможното."-Александър Дюма "Граф Монте Кристо"

"Човек винаги може да намери нещо, за което да е благодарен,независимо колко са се забатачили нещата." -"Долорес" Стивън Кинг

Разбира се има още много, които са ми напрвили впечатление, но ще оставя поста "отворен" и ще добавям нови мисли и афоризми, когато намеря нещо интересно ;)

Отново в България

На 18.09.2010 от София потеглих към Грац!
Това беше началото на едно толкова желано приключение наречено ЕРАЗЪМ. Отидох с много положителна нагласа и очаквах нещо много хубаво, красиво, интересно..., но..в този случай няма "но" беше даже още по-прекрасно дори от представите ми! Прекрасната арихтектура, големите магазини, новите и безкрайно интересни хора, които срещнах, улиците, украсите за коледа, сувенирите, международната вечеря, екскурзиите до Виена и Венеция, както и до околните местности..., съжителството ми с почти непознат човек, ядовете по бавния интернет, безкрайните купони - домашни и клубни, хилядите снимки запечатали красотата и усмивките, които също са намерили вечно място в сърцето и съзнанието ми, интересния начин на обучение в университета и хубавите методи на преподаване на професорите им, радостта от липсата на лед по тротоарите и улиците им, чистите и може би нови автобуси с точно разписание, чистотата на реката, парковете и градините, ведрото настроение изписано по лицата на хората, намаленията в магазините, и още, и още... . На 19.12.2010 се прибрах в България. Тук имаше толкова неща, които ми липсваха, но ако можех да преместя близките ми хора там, може би времето, в което бих се замислила дали да го направя би се измервало в секунди... Навярно и те си имат хиляди проблеми и недостатъци, може би защото съм еразъм-студент за толкова малко време виждам само хубавите неща и не се заглеждам в "тъмните улички", кой знае..., но преди да отида и да живея на това ново място и да го опозная или по-точно да опозная една малка част от него бях безумно влюбена в България, чувала съм как по другите места е по-хубаво и за какви ли не положителни неща, които в България са проблем, но все пак... едно е да чуеш, друго да видиш...и аз видях. Видях и така пламенната ми патриотична любов бавно бавно започна да угасва. Сигурно никога няма да угасне напълно, защото винаги съм била и ще си остана оптимист, вярващ винаги в доброто у хората и в "светлото бъдеще, което ни очаква", но нещо вече е различно..., и то е че още повече жадувам нещата да са по-хубави, по-добри, да сме по-истински, по-щастливи, ТУК ще откриете статистика, че сме най-нещастните хора на планетата... Не искам това! Не се побирам в кожата си да гледам просещите хора по улицата, деца и възрастни, някои, защото няма работа, или други, защото просто така е по-лесно, и аз им давам, давам им от собствените си пари, които не изкарвам, давам им тук и в Грац, и във Венеция, и във Виена, и хората ми се чудят..., защо си давам парите на хората, ме попита една позната от Полша, защото просто искам да помогна. Но не е редно да им даваме ние. Редно е държавата да се грижи за тях и да им осигурява работа..., а не само да дават великите управници, които сме избрали ни по телевизията как спят в Парламента или оставят дълга си към хората заради един телефонен апарат..., рапарите да пишат текстове и да рецитират обиди по техен адрес, чалгаджийките да се кълчат полуголи по телевизионните екрани, тинейджъри и дори по-малки от тях, облечени в предизвикателни тоалети и екипирани с два тона и половина грим и две кутии цигари, псуващи на всеки две думи, и крещящи срещу родителите си за щяло и нещяло, само защото е модерно да си "гъзар", и това да е емблемата на държавата ни.

На 08.01.2011 отивам отново в Грац! Този път само за 20 дни, колкото да си взема изпитите, да ида до шоколадовата фабрика, да направим един два купона и да пообиколя още няколко пъти интересните места и да се сбогувам с новите ми приятели, с които се надявам да не се забравим... и естествено да направя още снимки :P

На всички Вас, които четете това или дори и да не го четете, но мислите като мен или пък не, Ви пожелавам успех и сила, за да не се отказвате от желанията и мечтите си и да се борите за тях винаги с усмивка на лице ;)