Кратко видео - разходка из Грац, Австрия! :)
Все едно отново минавам по улиците на този прекрасен град, макар и виртуално.
"Да бъдеш щастлив не означава да имаш идеален живот. Да бъдеш щастлив означава да си влюбен в живота, въпреки всички предизвикателства, загуби и разочарования. Да бъдеш щастлив означава да не бъдеш жертва на проблемите си, а да се превърнеш в автор на житейската си история. Да бъдеш щастлив е завоевание, а не дело на случайността." Аугусто Кюри
Показват се публикациите с етикет Австрия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Австрия. Показване на всички публикации
вторник, 29 ноември 2011 г.
неделя, 18 септември 2011 г.
неделя, 16 януари 2011 г.
Schokoladenmanufaktur Zotter & SPA
Ех, тази Австрия ми показва все нови и нови неща, как ще ми липсва, когато след две седмици стане време да се прибирам у дома...
Шоколадовата фабрика мммммм, delicious...! Да, имаше един такъв филм и то даже с Джони Деп, който както знаете ми е любимец линк -> към Уикипедия и IMDB <-
Трябва да Ви кажа, че колкото и да обичате шоколад, след като пробвате над 35 различни вида, просто е невъзможно да не ви се замае всичко. Имаше какви ли не вкусни и може би не чак толкова вкусни комбинации с всякакви видове плодове, ядки, дори и някои вина и меса, маслини, лимони, соя, лайка, кетчуп, да не съм сбъркала думата... ТОВА е официалният уебсайт на чичко Цотер, който както започват приказките "Имало едно време, през 90-те години на миналия век, един майстор-сладкар, на когото известните до тогава шоколади просто били омръзнали. Така че след работа той се оттеглял в задната стая на своето предприятие в Грац и започвал да експериментира…"
"Йозеф Цотер експериментира с ръчно сътворени шоколади и невиждани и нечувани до тогава вкусови комбинации. След марципана от тиквено семе идва моката с коноп, а скоро след това е основана собствена Шоколадова фабрика, с която изследователят на шоколада и виртуоз на вкусовете Йозеф Цотер създава своя империя на кулинарните удоволствия.
Защото в творенията на Цотер са вложени не само вдъхновение и експериментаторски дух, но и високи изисквания: биологичната чистота и принципите на „феър трейд" (търговско партньорство, базирано на диалог, прозрачност, справедливост и уважение) се спазват безкомпромисно, също както и уникалната за цяла Европа философия „от зърното до щанда"(„bean-to-bar") - в Шоколадовата фабрика производството започва още от какаовото зърно!
Резултатът e разнообразие от продукти, отличени с много награди, а оформлението на опаковките е сътворено гениално от художника Андреас х. Гратце, приятел на Йозаф Цотер. Яде ли Ви се ръчно приготвен шоколад с фъстъци и кетчуп? При Йозеф Цотер думата „няма" не съществува! Три различни посетителски обиколки ще Ви разкрият царството на шоколадовите творения." Казва този информационен сайт за Австрия.
Аз мога да Ви кажа от личното си преживяване, че беше безкрайно чисто вътре във фабриката, навсякъде имаше фонтани със шоколади, различни видове и проценти (колкото по-висок е процента на шоколада, толкова е по-горчив вкусът му). Гледахме филм как се берат шоколадовите ядки, как се изсушават, как се приготвят и как се съхраняват. Всичко е напълно органично без химия и абсолютно подредено. Пожелавам Ви да посетите ако не тази, поне някоя шоколадова фабрика, защото преживяването си заслужава и освен това е много вкусно ;)
За моите 20 години никога не бях ходила на СПА, но ето че ми се отвори възможност. На няколко километра от шоколадовата фабрика се намира прекрасен комплекс с много басейни, различни видове сауни, фитнес, сауни, ресторанти, масаж, терапии за намаляване на стреса и общо взето всичко, което може да има в един СПА център. Всъщност абревиатурата SPA - Sanus Per Aquam означава Здраве чрез вода.
Всичко започва от белгийското градче Спа. Там още по времето на римската империя е открит първият воден курорт. През XV-XVI в. Процедурите с минерална вода са особено популярни. Освен за лечебни цели минералните бани се използвали и за почивка на короновани глави, знатни особи и техните придворни. За нуждите на аристокрацията някои стари римски терми се превръщат в бански курорти – Карлсбад, Виши, Байройт, Баден-Баден, Евиан, Спа, Бат и др.
Днес има много варианти за СПА програми – процедури с минерална, морска вода или водорасли, подводни масажи и ароматотерапия. В Япония предпочитат масаж шиацу и водорасли, а в други части на Азия т.нар. хамам – турска парна баня. В някои части на света наблягат на калните бани или на гмуркането в ледени води. Разказва този сайт.
Един от басейните в този комплекс беше разположен почти на покрива и беше както вътрешен така и външен и хората спокойно можеха да си излизат и влизат, когато си пожелаят. Температурата беше 36 градуса по целзий, което в началото беше много приятно, но не и ако стоиш повече от двайсет минути, ако това са означавали табелите, все пак пишеше на любимият ми немски :D. Гледката към небето докато си лежиш във горещата вода и подобно на джакузи в определени части на басейна бълбука вода е много приятно и неповторимо усещане. Освен басейна, както споменах по-горе имаше и различни други "успокояващи и релаксиращи съоражения" като например сауни. Имаше може би десетина на брой, като на всяка една имаше табели от сорта на Хелзинки, Осло, Васа, а някои с дълги думи от немския език. Сауната е нещо страхотно! Ако имате възможност да си направите в къщи изобщо не се и колебайте!
Сауна (на фински: sauna) е финландската дума за баня. Представлява стая или малка постройка с температура на въздуха от 70 до 100°C и е място за отдих, релаксация и усамотяване от векове насам при някои народи. В нея има дървена лежанка и нагревател, покрит със специални камъни (на фински: kiuas). Влажността на въздуха се регулира от водата, която се налива върху камъните и създава пара. Високата температура, в съчетание с парите, предизвиква изпотяване. Казва Уикипедия. Особеното в австрийските сауни обаче е, че те са смесени и е прието всички вътре да са чисто голи. Ние със Стела (Австрийската, не Лявата ми ръка) решихме, че като за първи път ще пробваме всички. И така редувахме сауна, душове, басейн, сауна, душове, басейн-джакузи за цели пет часа така си починахме, че чак се изморихме! Но беше изключително прятно и се чувствахме много освежени, въпреки че все още усещам аромата на хлор по себе си, беше безкрайно приятно и искам пак!
Разбира се направих и снимки и както обикновено може да ги разгледате в профила ми във фейсбук, дори и вие да нямате такъв. Ето и Линка http://www.facebook.com/album.php?aid=262792&id=741108998&l=dd3a25b46b
вторник, 4 януари 2011 г.
Отново в България
На 18.09.2010 от София потеглих към Грац!
Това беше началото на едно толкова желано приключение наречено ЕРАЗЪМ. Отидох с много положителна нагласа и очаквах нещо много хубаво, красиво, интересно..., но..в този случай няма "но" беше даже още по-прекрасно дори от представите ми! Прекрасната арихтектура, големите магазини, новите и безкрайно интересни хора, които срещнах, улиците, украсите за коледа, сувенирите, международната вечеря, екскурзиите до Виена и Венеция, както и до околните местности..., съжителството ми с почти непознат човек, ядовете по бавния интернет, безкрайните купони - домашни и клубни, хилядите снимки запечатали красотата и усмивките, които също са намерили вечно място в сърцето и съзнанието ми, интересния начин на обучение в университета и хубавите методи на преподаване на професорите им, радостта от липсата на лед по тротоарите и улиците им, чистите и може би нови автобуси с точно разписание, чистотата на реката, парковете и градините, ведрото настроение изписано по лицата на хората, намаленията в магазините, и още, и още... . На 19.12.2010 се прибрах в България. Тук имаше толкова неща, които ми липсваха, но ако можех да преместя близките ми хора там, може би времето, в което бих се замислила дали да го направя би се измервало в секунди... Навярно и те си имат хиляди проблеми и недостатъци, може би защото съм еразъм-студент за толкова малко време виждам само хубавите неща и не се заглеждам в "тъмните улички", кой знае..., но преди да отида и да живея на това ново място и да го опозная или по-точно да опозная една малка част от него бях безумно влюбена в България, чувала съм как по другите места е по-хубаво и за какви ли не положителни неща, които в България са проблем, но все пак... едно е да чуеш, друго да видиш...и аз видях. Видях и така пламенната ми патриотична любов бавно бавно започна да угасва. Сигурно никога няма да угасне напълно, защото винаги съм била и ще си остана оптимист, вярващ винаги в доброто у хората и в "светлото бъдеще, което ни очаква", но нещо вече е различно..., и то е че още повече жадувам нещата да са по-хубави, по-добри, да сме по-истински, по-щастливи, ТУК ще откриете статистика, че сме най-нещастните хора на планетата... Не искам това! Не се побирам в кожата си да гледам просещите хора по улицата, деца и възрастни, някои, защото няма работа, или други, защото просто така е по-лесно, и аз им давам, давам им от собствените си пари, които не изкарвам, давам им тук и в Грац, и във Венеция, и във Виена, и хората ми се чудят..., защо си давам парите на хората, ме попита една позната от Полша, защото просто искам да помогна. Но не е редно да им даваме ние. Редно е държавата да се грижи за тях и да им осигурява работа..., а не само да дават великите управници, които сме избрали ни по телевизията как спят в Парламента или оставят дълга си към хората заради един телефонен апарат..., рапарите да пишат текстове и да рецитират обиди по техен адрес, чалгаджийките да се кълчат полуголи по телевизионните екрани, тинейджъри и дори по-малки от тях, облечени в предизвикателни тоалети и екипирани с два тона и половина грим и две кутии цигари, псуващи на всеки две думи, и крещящи срещу родителите си за щяло и нещяло, само защото е модерно да си "гъзар", и това да е емблемата на държавата ни.
На 08.01.2011 отивам отново в Грац! Този път само за 20 дни, колкото да си взема изпитите, да ида до шоколадовата фабрика, да направим един два купона и да пообиколя още няколко пъти интересните места и да се сбогувам с новите ми приятели, с които се надявам да не се забравим... и естествено да направя още снимки :P
На всички Вас, които четете това или дори и да не го четете, но мислите като мен или пък не, Ви пожелавам успех и сила, за да не се отказвате от желанията и мечтите си и да се борите за тях винаги с усмивка на лице ;)
неделя, 12 декември 2010 г.
Последни случки и събития с мен в Австрия :)
Пак си забравих блога..., но иначе правя забележки на другите, че не пишат в техните си :) 
Последните събития около мен са, че ходихме до една пещера в околностите на Грац - Lurgrotte със Мая и Стела и още колеги от Еразъма имаше толкова красиви образувания – сталактити, сталакмити и сталактони http://www.facebook.com/album.php?aid=244866&id=741108998&l=9090096873 тук може да намерите снимки :)
Ходихме и на Singing in the rain, беше на немски основно, но песните бяха на английски, беше много красиво - декорите, роклите, костюмите, изпълнението... впечатлена съм :) положително, не като от Хамлет - потресаващо :D Пробвах да направя снимки и ето го резултата:
Ходихме до бирарията – Пунтингамер, където за 2 евро пихме на корем директно от Фабриката :D Купих си чаши и тениска, и като подарък ми дадоха Шапка!
След това мога да се похваля с фигурно пързаляне! Симпатягите от Грац са сложили голяма ледена пързалка, която е безплатна за тези, които имат кънки и струва пет евро за тези, които нямат, а искат да си наемат, също така може и да струва само две евро и педесет ако имате банкова карта от Австрия .
Беше страшно забавно!!! Първият път паднах доста пъти, като накаря открихме, че проблема е в това, че не съм си стегнала хубаво обувките... следващите пъти вече се получаваше все по-добре и благодарение на Боряна (съквартиранткката) вече съм свела паданията до минимум едно или две , което си е голямо постижение. Освен това чух, че в Русе, в един от моловете ще има закрита ледена пързалка, което ще е адски страхотно!
Също имаше и някакъв фестивал, на който имаше нещо подобно на българските кукери. Хора облечени в страшни костюми и издаващи страшни звуци плашеха лошото по улиците и всички им се наслаждаваха и снимаха, както и аз:
Празнувахме рождения ден на Боряна, тя направи торта с пудинг, аз баница и на другия ден пихме Мохито Бакарди (един от подаръците на Боряна), което беше много вкусно!
Осми декември празнувахме аз Боряна и Стела на едно заведение подобно на „Митака” много готино с тортила чипс със вкусен сос, книги артистично разпръснати по лавиците, всевъзможни игри от сорта на дама, монополи, шах, табла, карти, дартс, джаги и една билярдна маса . Музиката е страхотна, бирата също и хората Играхме малко джаги, играхме и билярд като цяло беше забавно, миналия осми декември беше къде къде по-страхотен, но какво пък, ще се надяваме на следващия ;)
И точно преди да си тръгнем се посмяхме на едино момче, което играеше джаги по слипове на сърчица... :D
Празнувахме и Девети декември :D. Имаше парти в съседите, когато вече бях решила да ги видя какво правят, те сменяха партито и аз се присъединих към тях. Отидохме в едно друго общежитие недалеч от нашето, валеше сняг и се целихме със снежни топки, беше доста весело... на партито пихме бира за 50 цента, което е най-евтиното нещо, което съм виждала тук :D, и играхме джаги! Беше велико просто :D След това решихме да отидем да видим как е едно друго парти в едно друго общежитие близо до това, в което бяхме. То малко беше попривършило, но мога да се похваля, че пих питие от Палма де Майорка, някакво подобно на ракия 80 процента алкохол :D, и Хавана клуб Ром.. като цяло беше интересна вечер... на върщане пак се целехме със сняг (главно аз целих в интерес на истината) :D и май това е като цяло :)
понеделник, 15 ноември 2010 г.
Каква съм аз според Вас :)
Преди три години Пешо публикува един сайт в блога си, който много ми хареса. Направих си профил и аз също го публикувах. Някои хора даже участваха в анкетата. И тъй като си разглеждах публикациите ми хрумна идеята да Ви дам сайта отново и да видя дали се е променило мнението Ви за мен оттогава :)
http://kevan.org/johari?name=Maria+Naidenova+ е сайта. Въпроса е: Каква съм аз според Вас :)
Любов ли бе да я опишеш...
Щастлив ли си, забравил всички есени,
оставили в сърцето ти тъга?
Стихия съм за теб! Една мечта.
Прелива от любов сърцето ми.
Щастлив ли си, аз зная, че ти трябвам.
За мен си Слънце и Любов-фантазия!
Миг от вечността изгрял и сбъднал нашата илюзия в реалност!
Блян и сън, въображение... Обичам! Ти си вдъхновение!
И блясъкът изгрял в очите ми, събрал на залеза лъчите,
В захлас застиват устните, и ето я - целувката - вълшебство, и магия, и романтика.
понеделник, 8 ноември 2010 г.
Виена/Vienna
Най-накрая ми се отвори възможност да отида и до Виена. Стана малко в последния момент… в 22:30 поглеждам, че Мая ми е писала, че има възможност да отидем с колата на едно момче от Полша за 15-20 евро в двете посоки и просто нямаше как да откажем такава неустоима оферта. И така сутринта в 10 и половина бяхме в колата и потеглихме за най-желания град за живеене (през 2010). След два часа, два часа и половина пристигнахме. Оставихме колата до сградата на Microsoft, купихме си 24 часов билет за целия транспорт за 5,70 евро и се качихме в метрото (може да ми се смеете, но на мен ми беше за първи път! Не че е нещо особено, като влак си е, но ми хареса J). Излязохме на площада пред Stephansdom, Катедралата свети Стефан “Св. Стефан (Stephansdom) е наистина внушителна готическа катедрала, построена през 1147г. като енорийска църква. За първи път за нея се споменава в документ през 1221 г. Катедралата Св. Стефан е символ на града. През XIV век Албрехт I от династията на Хабсбургите заповядва пълната реконструкция на църквата и от романски стил, тя е преустроена в готическa. Южната кула, която виенчани наричат “Щефи” е завършена през 1433 г. - висока в 136 м. От върха на кулата се разкрива изключителна гледка към цяла Виена.” и се срещнахме с още две момичета. Общо бяхме Аз, Мая, Поляка, който ни караше, приятелката му и още две момичета от Полша техни приятели. Разгледахме катедралата отвътре, беше много красиво, купих си картички, излязохме, обиколихме я и отвън. След това Андрей (поляка) ни поразходи из сградите наоколо, тъй като другите момичета вече бяха разгледали тази част на града. Тогава видяхме уличните музиканти, един МИМ, който беше като статуя и се снимахме с него и още един, който издаваше много странни звуци, но успяваше да огласи целия площад! Видяхме част от коледната украса, видяхме и един китайски магьосник да прави някакви неща (не мога да обясня точно, защото го видяхме само за минутка, но беше интересно) и след това продължихме към замъка Schloss Schönbrunn “Дворецът Шьонбрун във Виена е една от най-големите атракции на Австрия и от 1860 г. е една от главните туристически забележителности на Виена. ЮНЕСКО го включва заедно с градините в списъка на световното културно наследство като забележителен бароков ансамбъл, пример за съчетание с изкуството. Той е бил лятната резиденция на Хабсбургите. Tам се намира най-старата в света и единствена барокова зоологическа градина. Ако сте решили да посетите двореца , си отделете най-малко един ден. Името на двореца идва от воден кладенец, който е бил използван от императорската фамилия във Виена. Построен е между 1696 и 1712г. по нареждане на император Леополд I, по-късно Мария Тереза преобразува двореца в стил рококо. В Шьонбрун има 1441 стаи в стил рококо. В него има и зоологическа градина (Tiergarten Schönbrunn), която се смята за най – старата в света. Тук е едно от няколкото места в света, където можете да видите гигантски панди. Интересна и е къщата на тропическата гора. Беше просто разкошен! Не успяхме да влезем вътре, разхождахме се само из градините и пак беше невероятно! Огромен и красив отвън, а вътре е цяло съкровище (видях картички ;)). Гледката от Gloriette e невероятна, вижда се половината Виена на длан! След като се нагледахме на прекрасния пейзаж продължихме разходката си из градината, която просто не ми се мисли как ще изглежда през пролетта или лятото, когато всичко е зелено и покрито с цветя. Искахме да влезем в Имперския зоопарк, който се слави със скорошното раждане на Панда, което е наистина голяма рядкост по зоопарковете, но затваряха и нямаше как. Продължихме през градината и видяхме Palmhouse – даже не знам как да го опиша! Вътре беше като все едно си влязъл през вълшебен тунел или си пропаднал в някакъв измислен свят на приказките, и то от най-красивите! Имаше всякакви растения, цветя, пътечки и пейки разположени романтично сред цялата тази чудноватост. Чуваха се звуци подобно на джунгла или гора и беше толкова хубаво да се разхождаш! Определено е едно от местата, които задължително трябва да се посети, ако отивате във Виена. Ние бяхме последните излезли, даже вече ни бяха заключили... и точно срещу тази „къша” имаше още една подобна (за съжаление тя също затваряше), но разбрахме, че е с кактуси и по-различни зеленини. Погледнахме Виена и през нощта, както и добре осветения дворец и продължихме разходката си с McDonalds, тъй като не намерихме друго подходящо заведение за хранене за момента. По пътя видяхме Андрей от „Иван и Андрей” пред един хотел с една мацка, жълтата преса НЕ може да използва това, като заглавие в някой от вестниците си! Да подчертая! Вече беше станало тъмно, но с Мая, Андрей и приятелката му се поразходихме доста. Видяхме страхотни забележителности, само отвън, но ги видяхме! “Сградата на Австрийския парламент (Parlament or Hohes Haus) е една от забележителностите във Виена , които не бива да пропускате. Построена е в периода 1874 – 1883г. и покрива периметър от над 13 500кв.м. Сградата е построена от архитекта барон Теофил фон Хансен. Много важни за него били хармонията и съответствието на всички елементи. Вътрешната декорация също е негово дело, като се започне от статуите, картините и мебелировката и се стигне до полилеите. Едно от най – популярните части на парламента е статуята и фонтана на Атина – известна туристическа атракция. Днес в сградата на австрийския парламент се намират седалищата на националния (националрат) и федералния съвет (бундесрат). Тя включва още комитетни зали, библиотеки, кулоари, места за хранене и др. Тук се изпълняват и церемониите по встъпване в длъжност на Президент на Австрия, а също оттук звучи и речта на националния им ден – 26 октомври.”, “Кметството (Rathaus) е седалището на кмета, и на градския съвет. Сградата е доста впечатляваща. Построена е в готически стил, в периода 1872 – 1883г. от Фридрих фон Шмид. На върха на кулата на кметството се намира Rathausmann – пазителят на сградата, и един от символите на града. В кметството се намира и историческия „Wiener Rathauskeller“ - традиционен ресторант с барокови зали, в който можете да опитате традиционни виенски специалитети.”, статуята на Мария Тереза между двата еднакви музея, “Виенската опера (Wiener Staatsoper) се намира в центъра на Виена. Тя е построена в периода 1861 – 1869г. Изпълнена е в неокласически стил, и е била първата опера, която е построена във Виена. От двете страни на операта има фонтани, които са творение на Йозеф Гасер. Левият фонтан пресъздава музиката, танца и радостта, а десния ни представя любовта, скръбта и отмъщението. В операта има и музей, в който можете да се пренесете назад във времето. Тук се съхраняват различни снимки, сценични интериори, програми и интересни документи, свързани с 140 – годишната история на сградата. Виенската опера е една от най – заетите опери в света. Всяка година там се правят по около 300 изпълнения на година. Доста често всяка седмица се изпълняват различни представления”, още няколко музея, като например „Албертина (Albertina) е музей във Виена, в който се помещава една от най – старите и най – големите зали, посветени на графичното изкуство. Там има близо 65 000 рисунки, повече от милион графики, а също и доста модерни графики, фотографии и архитектурни рисунъци. Освен тези колекции има и две наистина значителни колекции на известни художници като Пабло Пикасо, Клод Моне, Пол Чезан, Пиер-Огюст Реноар и др. В Албертина се правят и временни изложби” , Природо – историческият музей (Naturhistorisches Museum) е един от най – важните музей в света. С течение на годините броя на екпонатите нараствал непрекъснато като достигнал до днес, когато в него са изложени над 20 млн. екпоната с голямо историческо значение. В известните и неустоими изложения ще видите например 25 000 - годишната Венера от Вилендорф или скелет на динозавър, или фосили на съществували животни и растения отпреди 200 млн. години. Музеят се помещава в доста изящен дворец. Обхваща площ от 8 700кв.м и отворен е през 1891г., заедно с намиращият се отсреща музей на изящните изкуства. Музеят за изящни изкуства (Kunsthistorisches Museum) се намира в пищна сграда, коронована с четириъгълен купол на върха. Той е един от първите музей в света за изящно и декоративно изкуство. Завършен е през 1891г. заедно с природо – научния музей, намиращ се отсреща. Сградата вътре е доста богато украсена с мрамор, златни листа и картини на известни художници. Колекциите в музея принадлежали на Хабсбургите. Тук имате възможност да видите творби на Рафаело, Веласкез, Рубенс, Микеланджело и др. Това, което не успях да посетя... http://www.nasamnatam.com/slideshow/vurstelprater_viena-934-104.html
Естествено нащракахме страшно много снимки, като част от тях може да видите тук
В Грац се прибрахме половин час след полунощ!
Прекрасно беше! Зашеметително! Думи нямам и искам да вляза във всеки един от музеите, в дворците, да се кача на толкова прочутото Виенско колело... нямам повече думи, просто посетете Виена!
използвана информация: http://www.nasamnatam.com/slideshow/katedrala_sveti_stefan_viena-934-97.html
Абонамент за:
Публикации (Atom)