Показват се публикациите с етикет Разходки. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Разходки. Показване на всички публикации

петък, 7 юни 2013 г.

Разходка до Червен

Tрадиционен, средновековният фестивал на крепостта Червен се проведе и тази година на 24-26 май.
Вече бяхме изпуснали първия ден (петък) и в 12 часа в събота заедно с Борко, Гери - сестрата на Борко, Иво - приятелят й, Стела, Влади и Сашо решихме да се поразходим. Докато се нагласим и стигнем стана към 15-16ч. и като пристигнахме нямаше много хора и явно повечето мероприятия са били през първия ден, но като цяло видяхме различни средновековни оръжия - боздугани, мечове, брони, ризници, шлемове. Щяхме да видим и бой с мечове, но заваля за съжаление. Всички бяха облечени в традиционни дрехи, ядяха в дървени купички с дървени прибори. Бяха разположили палатките си в крепостта и бяха много учтиви и с готовност да разкажат за областта, в която се бяха подготвили (оръжия, готварство, шивачество и т.н.). Стрелбата с лък изглеждаше доста привлекателна и разбира се двамата с Борко не пропуснахме да премерим сили, като той се оказа по-точен с няколко сантиметра. Имаше обучение преди това и след като сложиха мишената имаш възможност да стреляш докато уцелиш голямото или малкото кръгче. Имаше едно момиченце, което стреля след нас и направо изби рибата, от първия път уцели 10-ката.. Или чист късмет или професионално обучение. Като цяло беше интересно. Решихме да се поразходим из крепостта и да разгледаме пейзажа. Гледката беше много красива, не пропуснахме да си направим снимки:

Изкачваме хиииилядите стъпала нагоре, естествено с широка усмивка пред обектива на Влади! :)

Гледката наистина е страхотна!



Снимка със средновековен меч :)

На Борко май по-му отива :D

Със Сашо и Влади на фона на палатките


Тук бяха изложени щитове и мечовете, с които се снимахме по-горе

Стрелба с лък




На старобългарски ни написаха имената на мишените

Съвременната Балдуинова кула, намираща се в гр. Велико Търново е построена през 1930 г. по проект на архитект Александър Рашенов по подобие на запазена средновековна кула, намираща се в крепостта Червен, близо до гр.Русе.











На връщане ни наваля дъжда, но въпреки това беше много красиво и весело. В Русе даже се порадвахме и на дъга:

На страницата на събитието във Facebook са качени още снимки от първия и третия ден, които също може да разгледате >>тук<<.
Червен е много красиво място, което Ви препоръчвам да посетите, идеално е за излет, пикник, барбекю или просто разходка сред природата.

вторник, 29 ноември 2011 г.

Видеоразходка из Грац, Австрия

Кратко видео - разходка из Грац, Австрия! :)
Все едно отново минавам по улиците на този прекрасен град, макар и виртуално.

неделя, 11 септември 2011 г.

Крушунски водопади

"Село Крушуна се намира там, където склоновете на Стара планина преминават в обикновени възвишения, от които започва Дунавската равнина. Отдалечено е на 34км. от окръжния град Ловеч в източна посока. Селото е в рамките на община Летница, в средното течение на река Осъм. Високи скали правят огромна подкова на ръба на Деветашкото плато.
Името на селото идва от вид сокол "Коршун". Тази птица съществува и сега. Населението я нарича Каняк, Каня. Теренът на село Крушуна и околностите се състои от варовити скали, карстови и бигорови образувания.

"Крушунски водопади" В южната част на селото се намира местност "Маарата". Природната забележителност включва огромен бигоров скален масив, река Маарата, водата на която образува феноменален карстов водопад с височина 15 метра- най-голямата в страната водна травертинова каскада с много прагове, водни басейнчета, своеобразна растителност и бигорови скали. Могат да се видят всички карстови форми - кари, въртопи, валози, сляпа, полусляпа и суха долина, каньон(ждрело), пропасти, пещерни галерии и зали."
Това заедно с още интересни факти и исторически сведения може да прочетете в сайта на природен парк Маарата ->http://www.maarata.com/?act=index
Но каквото и да прочетете и да видите на снимки, е несравнимо с това, което е на живо... Така че определено Ви препоръчвам като дестинация Крушунските водопади.
Тръгнахме към 13:30 със Слънчо, Бори и Ники, а останалите Сашо, Стела (Елл), Вик, Борко и още едно момиче, което не познавам, бяха тръгнали преди нас, някъде към 12часа. Направихме много снимки, михме се и даже пийнахме малко от толкова бистрата вода, разглеждахме и се разхождахме, ядохме малини... наистина приказно място. Имаше доста пейки за отдих, даже и бесетки. Купихме си разбира се и картички! Нямахме възможност да видим Деветашката пещера, но тя остава в листата на чакащите забележителности, които сме си набелязали да посетим.
Ето няколко от снимките, които направихме, за да добиете представа за омайността и очарованието на тази възхитителна местност! :)


Място за отдих






петък, 22 юли 2011 г.

На разходка + фотосесия





Не бяхме излизали от доста време с Криси и Аида и си понаваксахме. Новата седмица ще ни донесе среща изпълнена с много спомени, повечето положителни, за едно прекрасно детство изпълнено с футбол, строене на къщички и безгрижно веселие.

понеделник, 2 май 2011 г.

На разходка с приятели :)

Този уикенд с приятелите решихме да се поразходим. По идея на Бори избрахме Свещари и Демир Баба теке. Две коли - десет човека - Аз, Борко, Катя, Елл, Вик, Сашо, Ники, Бори, Ивка и Косьо.
Свещари се намира в Североизточна България близо до град Исперих. Ето и карта благодарение на Google maps.


Към обяд Борко настрои GPS-a, Сашо запали Вентото и потеглихме. Времето беше много приятно, слушахме музика, говорихме си по пътя и ето че след около час (85 км) пристигнахме при тракийските гробници. Някои хапнаха, други изпушиха по цигара, взехме си 10 студентски билета за по 7 лева за трите гробници, с Борко си взехме и книжки със стоте национални туристически обекта, както и първия печат. Един млад екскурзовод ни поведе към могилите. Първо видяхме една доста разрушена, в която бяха погребани 4 човека, вероятно близки на царя, както ни разказаха. След това отидохме в една доста по-запазена, където бяха погребани трима, също близки на царското семейство или слуги. Третата гробница беше царската, разбира се и трите бяха ограбени и леко разрушени от иманярите, но в третата имаше кости от Кон и красиви статуи от камък, както и цветни рисунки и каменни орнаменти. Разказаха ни още, че в момента, в който се роди цар започва да му се строи гробница, тъй като е от камък, а той се нуждае от доста продължителна обработка, а тогава не са имали сегашните технологии, а са заглаждали и оформяли камъните с животински кожи и пясък и са строели гробниците докато царят е жив. Интересното тук е циклопският строеж, тоест няма материал, който да слепва камъните. Те се подреждат и закрепват с един специален камък, който архитекти и археолози наричат ключов камък. Ако се размести един от камъните - цялата конструкция би се разпаднала. Също интересен факт е намерената плъзгаща се врата от преди 2000 години! Както обича да казва доцент Златоживка Здравкова - Всичко ново е добре забравено старо. Охраната на царската могила беше с доста ефектна блиндирана врата, с кодове и аларми, камери, а когато влезете се обуват и найлонови терлици върху обувките за да не се замърсява. Снимането е забранено и в трите гробници. Разбира се снимки в интернет винаги могат да се намерят. Единственото, което трябва да направите е да отворите Google и на изображения да напишете Свещари, а ето го и резултата: http://www.google.bg/search?hl=bg&rlz=1G1GGLQ_BGBG248&q=Свещари&um=1&ie=UTF-8&tbm=isch&source=og&sa=N&tab=wi&biw=1138&bih=555

След като се нагледахме на гробниците и разбира се си направихме обща снимка:

решихме да видим и Демир Баба Теке.
За него Уикипедия казва, че

Демир баба теке е алевийско тюрбе, което се намира в близост до село Свещари, че в тюрбето се намира гробът на алевийския светец от 16 век Демир баба. То представлява седмоъгълна сграда с по-ниско квадратно преддверие, изградени от двулицева суха квадрова зидария от местен пясъчник. Покрито е с полусферичен купол с височина 11 m над нивото на терена. Гробът на Демир баба е разположен в средата на седмоъгълното помещение, ориентиран е с главата на югозапад и има дължина 3,74 m. Изграден е с тухлена зидария с дървена надземна част. Той е постоянно затрупан от дарове и се показва много рядко само пред алевийски поклонници.



Така и беше. До самото тюрбе обаче водят 200 стъпала оградени от красиви дървета, за жалост окичени с парцали, части от дрехи или цели дрехи, тъй като има поверие, че ако оставиш част от дреха ще ти се случи нещо хубаво или просто за здраве. Според мен просто трябва да сложат нещо като огромна урна или няколко по-малки, където хората да оставят кончета, парцалчета, гащи, чорапи или каквото там са си решили, за да може да пазим все пак природата ни чиста. Но да продължа нататък с разказа. Слязохме по стъпалата и влязохме в музея посветен на Демир баба, в който имаше кратка история и разни негови принадлежности, от лявата част на тюрбето имаше камък, който според поверието с ръце върху него и със затворени очи трябва да преброиш до 107 и след това да си пожелаеш нещо. Друго интересно са две дупки също от ляво на каменната ограда. На няколко крачки от оградата има камък, от който със затворени очи и ръце изпънати и леко разперени напред вървиш, и ако пръстите ти уцелят и двете дупки значи си безгрешен. Мисля че никой от нас не се оказа такъв, не че има някой на света, който да не е :). Влязохме при гроба на Демир баба. Поверието тук е, че трябва да го обиколиш три пъти вървейки назад. След като изпълнихме и това решихме да видим накъде води една дупка в оградата отдясно. Оказа се, че води към пътеката на изпитанието, както прочете Борко. Такава си и беше, стръмна, осеяна с дървета и храсти, а след това продължаваща със скали и гладки страни, по които си е препятствие да се катериш и истински успех ако изкачиш! Разбира се нас нищо не може да ни спре и минахме и по нея, за да стигнем до наистина красива гледка. Разбира се не можеше да не увенчаем успеха си и с една (всъщност всички знаем, че беше повече от една :D) красива снимка:


Малко се бяхме разделили групата и докато едната част ни чакаше долу на пейките при тюрбето ние бяхме доста убедени, че са се качили при колите. Разбира се не беше така и си направихме още една гимнастика по стълбите един път надолу и след това обратно нагоре. С това обаче разходката ни не свърши. Бяхме изгладнели и решихме да отидем до Русенското теке, тоест Николово и за да няма съмнения повече Google каза, че празникът на Николово е в началото на Август, но всяка година през различни дни.
Стигнахме и до там. Хапнахме, пийнахме и се прибрахме благополучно в Русе, готови за нови приключения!
Малко повече снимки може да видите ТУК

вторник, 29 март 2011 г.

Речта на Краля.


Гледахме и "Речта на краля" сами в цялата зала в Cinema City - Русе с Пешо и Биляна. В блога си са коментирали впечатленията си. Аз честно да ви кажа не знам как да коментирам филма. Нещо като Тилт ми е мнението. Хубава идея ама странна интерпретация. Като че ли "Речта на краля" ми е малко бавен за буйния ми темперамент :D. Беше интересно все пак, като оставим действието, Джефри Ръш повече ми хареса как си изигра ролята, беше много добър! Разбира се заекващия крал също не се представи лошо, сигурна съм, че си е предизвикателство за един актьор 2 часа (като това е само продължителността на филма, да не говорим за всички репетиции и кадри) да играе заекващ. И така ако трябва да оценявам филма от 1 до 10 му давам пет и половина, и то само заради играта на актьорите. И десет заради хубавата компания :).

сряда, 19 януари 2011 г.

Марибор, Словения

Марибор (Maribor) е вторият по големина град в Словения. Населението на града е 112 642 жители (по данни от 2009г.), а площта му е 147,5 кв.км. Марибор се намира напресечната точка на река Драва, планината Похорие и долината Драва. На гербът на Марибор е изобразен бял гълъб, който се спуска към бял замък с подвижна решетка, и всичко това е поставено върху червен щит. Летището на Марибор е второто по големина международно летище на Словения. Популярни туристически забележителности в Марибор са катедралата от XII век , която е построена в готически стил, кметството, което е изградено в стил ренесанс. Интересен е и замъка на града, който датира от XV век. В нещо се помещава и регионално-историческият музей, в музея-замък има макети на римски и славянски постройки, различни оръжия, дрехи, ковчежета, в които са прибирали пари, накити, кости, глинени съдове и още, и още интересни неща за разглеждане. Разбира се снимането беше забранено, да не се изненадате много.. не ги разбирам тези хора. Аз ако видя снимки на някое много интересно място, като замък, музей, къща даже още повече би се запалило желанието в мен да отида и да го посетя... Но те пък биха опровергали това ми мнение с тяхното, което може би би гласяло, че повечето хора не са като мен и като видят снимки ще си кажат, че и това им стига и никой няма да иска да ходи..., но какво пък тяхно си решение! :) Таа от гореспоменатите обекти лично аз посетих Катедралата от 12 век, която беше наистина доста впечатляваща, в най-вътрешната част малко след изповедалните имаше много красив макет на поляна и върху нея различни сцени от Рождеството и някои факти от живота Му. Също така точно до музея-замък имаше едно голямо кръгло нещо, за което не мога да намеря информация, трябваше да питаме някого, но бързахме, защото имахме часове - бизнес договори, но пък успяхме да го снимаме: и да се снимаме с него ;) Ако някой има информация за него моля да я сподели, а аз ще попитам Мойца (мацката от Словения) за повече информация, когато я видя и ще допълня. Успяхме да пийнем Лашко , и да хапнем пица и шопска салата, която далеч нямаше нищо общо с нашата си шопска салата, но не беше лоша. Видяхме "правна факултета" и даже имахме лекция 4 часа, но професора ни пусна малко по-рано и добре, че го направи, за да можем да минем през магазина и да си вземем влака обратно за Грац! Беше много хубаво времето и много ни хареса, града беше чист и хората бяха дружелюбни. Естествено си купих и картички ;) И малко допълнителна информация:

На 12 април Съветът на ЕС определи културните столици на Европа за 2012-а и 2013-а година.

През 2012-а, столици на културата ще бъдат португалският град Гимараеш и словенският Марибор. През 2013-а година щафетата ще поемат Марсей-Прованс във Франция и словашкият Кошице.

Статутът на "културна столица" генерира значителен интерес и води след себе си икономически ползи, най-вече породени от повишения туристически интерес. Градовете, избирани за културни столици, трябва да покрият сериозни критерии, най-вече свързани с възможността да предложат достатъчно на брой и качествени културни програми.

През 2009 година градовете, които носят този знак, са Вилнюс и Линц, а през 2010-а това са Есен, Германия, Печ, Унгария и Истанбул, Турция. За 2011-а столици на културата са Турку, Финландия и Талин, Естония.

Традицията за определяне на европейски градове за културни столици датира от 1985-а година, когато този знак се носи от гръцката столица Атина.

Разбира се още лични снимки на улиците в Марибор и някои от сградите може да намерите както обикновено във моят фейсбук акаунт и дори и да нямате профил, може да разгледате снимките с този линк: http://www.facebook.com/album.php?aid=262443&id=741108998&l=4c72c0ff53

Използвана информация:

Уикипедия

http://www.nasamnatam.com/grad/Maribor.html

http://edunetbg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=108:izbraha-kulturnite-stolici-na-europe-za-2012-i-2013&catid=110:2009-09-17-15-26-22&Itemid=175

неделя, 16 януари 2011 г.

Schokoladenmanufaktur Zotter & SPA


Ех, тази Австрия ми показва все нови и нови неща, как ще ми липсва, когато след две седмици стане време да се прибирам у дома...

Шоколадовата фабрика мммммм, delicious...! Да, имаше един такъв филм и то даже с Джони Деп, който както знаете ми е любимец линк -> към Уикипедия и IMDB <-

Трябва да Ви кажа, че колкото и да обичате шоколад, след като пробвате над 35 различни вида, просто е невъзможно да не ви се замае всичко. Имаше какви ли не вкусни и може би не чак толкова вкусни комбинации с всякакви видове плодове, ядки, дори и някои вина и меса, маслини, лимони, соя, лайка, кетчуп, да не съм сбъркала думата... ТОВА е официалният уебсайт на чичко Цотер, който както започват приказките "Имало едно време, през 90-те години на миналия век, един майстор-сладкар, на когото известните до тогава шоколади просто били омръзнали. Така че след работа той се оттеглял в задната стая на своето предприятие в Грац и започвал да експериментира…"

"Йозеф Цотер експериментира с ръчно сътворени шоколади и невиждани и нечувани до тогава вкусови комбинации. След марципана от тиквено семе идва моката с коноп, а скоро след това е основана собствена Шоколадова фабрика, с която изследователят на шоколада и виртуоз на вкусовете Йозеф Цотер създава своя империя на кулинарните удоволствия.

Защото в творенията на Цотер са вложени не само вдъхновение и експериментаторски дух, но и високи изисквания: биологичната чистота и принципите на „феър трейд" (търговско партньорство, базирано на диалог, прозрачност, справедливост и уважение) се спазват безкомпромисно, също както и уникалната за цяла Европа философия „от зърното до щанда"(„bean-to-bar") - в Шоколадовата фабрика производството започва още от какаовото зърно!

Резултатът e разнообразие от продукти, отличени с много награди, а оформлението на опаковките е сътворено гениално от художника Андреас х. Гратце, приятел на Йозаф Цотер. Яде ли Ви се ръчно приготвен шоколад с фъстъци и кетчуп? При Йозеф Цотер думата „няма" не съществува! Три различни посетителски обиколки ще Ви разкрият царството на шоколадовите творения." Казва този информационен сайт за Австрия.

Аз мога да Ви кажа от личното си преживяване, че беше безкрайно чисто вътре във фабриката, навсякъде имаше фонтани със шоколади, различни видове и проценти (колкото по-висок е процента на шоколада, толкова е по-горчив вкусът му). Гледахме филм как се берат шоколадовите ядки, как се изсушават, как се приготвят и как се съхраняват. Всичко е напълно органично без химия и абсолютно подредено. Пожелавам Ви да посетите ако не тази, поне някоя шоколадова фабрика, защото преживяването си заслужава и освен това е много вкусно ;)

За моите 20 години никога не бях ходила на СПА, но ето че ми се отвори възможност. На няколко километра от шоколадовата фабрика се намира прекрасен комплекс с много басейни, различни видове сауни, фитнес, сауни, ресторанти, масаж, терапии за намаляване на стреса и общо взето всичко, което може да има в един СПА център. Всъщност абревиатурата SPA - Sanus Per Aquam означава Здраве чрез вода.

Всичко започва от белгийското градче Спа. Там още по времето на римската империя е открит първият воден курорт. През XV-XVI в. Процедурите с минерална вода са особено популярни. Освен за лечебни цели минералните бани се използвали и за почивка на короновани глави, знатни особи и техните придворни. За нуждите на аристокрацията някои стари римски терми се превръщат в бански курорти – Карлсбад, Виши, Байройт, Баден-Баден, Евиан, Спа, Бат и др.
Днес има много варианти за СПА програми – процедури с минерална, морска вода или водорасли, подводни масажи и ароматотерапия. В Япония предпочитат масаж шиацу и водорасли, а в други части на Азия т.нар. хамам – турска парна баня. В някои части на света наблягат на калните бани или на гмуркането в ледени води. Разказва този сайт.

Един от басейните в този комплекс беше разположен почти на покрива и беше както вътрешен така и външен и хората спокойно можеха да си излизат и влизат, когато си пожелаят. Температурата беше 36 градуса по целзий, което в началото беше много приятно, но не и ако стоиш повече от двайсет минути, ако това са означавали табелите, все пак пишеше на любимият ми немски :D. Гледката към небето докато си лежиш във горещата вода и подобно на джакузи в определени части на басейна бълбука вода е много приятно и неповторимо усещане. Освен басейна, както споменах по-горе имаше и различни други "успокояващи и релаксиращи съоражения" като например сауни. Имаше може би десетина на брой, като на всяка една имаше табели от сорта на Хелзинки, Осло, Васа, а някои с дълги думи от немския език. Сауната е нещо страхотно! Ако имате възможност да си направите в къщи изобщо не се и колебайте!

Сауна (на фински: sauna) е финландската дума за баня. Представлява стая или малка постройка с температура на въздуха от 70 до 100°C и е място за отдих, релаксация и усамотяване от векове насам при някои народи. В нея има дървена лежанка и нагревател, покрит със специални камъни (на фински: kiuas). Влажността на въздуха се регулира от водата, която се налива върху камъните и създава пара. Високата температура, в съчетание с парите, предизвиква изпотяване. Казва Уикипедия. Особеното в австрийските сауни обаче е, че те са смесени и е прието всички вътре да са чисто голи. Ние със Стела (Австрийската, не Лявата ми ръка) решихме, че като за първи път ще пробваме всички. И така редувахме сауна, душове, басейн, сауна, душове, басейн-джакузи за цели пет часа така си починахме, че чак се изморихме! Но беше изключително прятно и се чувствахме много освежени, въпреки че все още усещам аромата на хлор по себе си, беше безкрайно приятно и искам пак!

Разбира се направих и снимки и както обикновено може да ги разгледате в профила ми във фейсбук, дори и вие да нямате такъв. Ето и Линка http://www.facebook.com/album.php?aid=262792&id=741108998&l=dd3a25b46b

петък, 12 ноември 2010 г.

Сезони


И в слънчевите дни на есента, 

намирам  те в последни топли дни.

Листата на дърветата опадват, 

но само да поникнат отначало.


Разхождам се по чудните пътеки, 

покрити с есенен килим.

И тук-таме показват се лениво, 

лъчи, които да целунат усните.


Облекли зимните палта,

с носталгия поглеждаме към снимките. 

Запазен спомен на отминали лета, 

с дъх на море и рок концерти.



Целуваме се, идва зимата.

Покрива всичко с белия си плащ

и нежно ни пощипва бузите,

студът на зимната ни приказка.


Но ето пролетта ще го стопи!

Със нови сили за концертни приключения,

и после ще поглеждаме с носталгия, 

забравената зима и боя с снежни топки! 





Оригинална снимка на пролетта тук:

http://browse.deviantart.com/?qh=&section=&global=1&q=spring#/d192tla