неделя, 20 юни 2010 г.

София РОК!

На 22 юни ще свирят „Металика”, „Мегадет”, „Слеър”, „Антракс”. На 23 юни концертът ще продължи с „Рамщайн”, „Менуор”, „Алис ин чейнс”, „Мастодон” и „Стоун сауър”.

 И моя светлост Съдбата ще присъства на това грандиозно събитие с огромни благодарности на Най-Слънчевия Слънчо >

Ще бъдат два невероятно размазващи дни на Рока! + Две години и половина невероятна Любов! 

Тръгваме на 22 на 24 сутринта сме тук! :)  И веднага след това (надявам се) ще напиша за преживяното като приложа снимков и видео материал! Хайде хора да се лее рок!



\m/

вторник, 8 юни 2010 г.

Звездните мигове на нашето щастие


В звездните мигове на нашето щастие, се намираме в друг свят. Отиваме на място, което е само за нас. Звездните мигове на нашето щастие трябва да са непрекъснато явление, да бъдат наша цел! Звездните мигове на нашето щастие, могат да бъдат най-различни – любовта от пръв поглед, успехи в различни сфери на живота, дори цвете подарено от непознат...За съжаление малко хора обръщат внимание на звездните мигове. Колкото и малко да са, колкото и малки да са - те съществуват. Те са в живота ни, в сънищата ни, в ежедневието ни, в очите на другите, в душите и сърцата ни.Какво е звездното щастие? За мен то се появява, когато помогна на някого, когато близък човек се нуждае от мен и аз съм там за да го прегърна, когато гледам залеза, когато слушам някоя красива песен, когато целувам, когато обичам. Всичко това за мен е едно звездно щастие, което кара душата ми да лети из простора, кара кръвта ми да кипи по-силно, желанието ми за живот се усилва, искам да живея за да направя толкова много неща. Искам да обиколя света, да се зареждам всеки ден със звездното опияняващо щастие, което да изпълва цялото ми същество. Усмихвам се на хората, опитвам се да ги заредя с усмивката си, за да могат да се усмихнат и те, макар и да им е тежко. Усмихвам се и на живота, защото е ценен дар, който ни носи звездното щастие. Не знам дали има живот след смъртта, не мога да съм сигурна, че душата ми ще се прероди отново, когато си отида. Не искам и да мисля за това. Какво значение има дали ще се преродя отново, нали сега живея, нали сега имам всички възможности, това е звездното щастие на новото хилядолетие. Да е достатъчно само да поискаш и можеш да стигнеш до звездите. Това трябва да проумеят хората. Надали манталитета на хората ще се промени със щракване на пръсти, за съжаление за това не е достатъчно само да поискаш. Да променяш хората всъщност е лошо. Но песимизмът и нещастието трябва да се заменят с оптимизма и звездното щастие, което да усмихва хората. Просто хората трябва да отворят сърцата си. Всеки има правото да живее и никой няма право да му отнема това право... Във всеки е заложено и доброто и лошото. Човек сам избира, кое да използва, но все си мисля, че ако усмивките станат по-заразни и ако примерите ни са по-добри – тоест не четем всеки ден във вестниците или по новините, кой кого изнасилил и кого са убили, а как някой е помогнал на някого, може би света щеше да е по-добър :) Клиширано и банално, но ако е така, защото просто не пробваме? Всички знаят последните няколко реда, всички казват, да да.., но са толкова малко хората, които го правят.... Когато пада звезда поверието е да си пожелаем нещо, пожелайте си сега и Вие мили ми читатели, и се постарайте да сбъднете желанието си, защото е казано: "Който сбъдва мечтите си - живее истински!"