От там където всички в страх се спират,
Горещи тръгнахме един за друг на път,
Неволно сякаш вълшебства там ни събират.
Един свят бе сътворил най-чист грехът,
Нарекохме го звездно залезна планета.
Задето толкоз дълго сама била си тиха
Аз щастие ти нося като летни макови поля
Легни до мен - ръце ми извивки твои обвиха
Ела без свян, без страх тогаз със теб ще полетя
Залеза сега е нашето сърце, не мъничка комета!
Вечно твой,
Слънчев Слънчо
Русе 2008г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар