[...]аз си мисля отново с тъга за онези,
дето с кървави ризи в могилите спят.
Те живели достойно, умрели достойно.
Не за някаква слава, а просто за нас,
дето идем след тях - да живеем спокойно.
Зная, всеки от тях с по един светъл час
продължил е живота на другите хора...
В тази хубава вечер аз мисля за тях.
Те са тук, покрай мен.
Те се смеят, говорят.
Чувам техните думи. Чувам техния смях.
Те вървят между нас. И са много щастливи.
Те са в тихия здрач, в тази лунна трева.
Всички ние ги мислим безсмъртни и живи.
Само техните майки не вярват в това.
"Когато мръква", Дамян Дамянов
Няма коментари:
Публикуване на коментар