Пътуването!

Здравейте,

ще започна направо. Тръгнахме от Русе за София към девет с баща ми и Борко. Приказвахме си по пътя и след няколко часа вече бяхме пред Автогарата. Всъщност  офиса на Air Kona се намира срещу ЖП гарата, така че отидохме до там, оставихме багажа, седнахме на едно заведение двамата с Борко (тъй като баща ми имаше работа) и след малко дойде и Ники. Хапнахме, пийнахме, приказвахме си, включих си лаптопа да разгледам фейсбук разбира се :) И неусетно стана 16 часа и трябваше да отиваме към автобуса. Взехме огромния куфар, който Борко любезно ми предостави, сака, лаптопа и чантата с храна и се запътихме към автобуса. Леле колко хора имаше... Едвам намериха място за куфара и сака ми, но всичко беше както трябва. Гушкахме се едно известно време пред автобуса, след това се качих, помахахме си, говорихме даже по телефона, и потеглихме. Скоро стигнахме сръбската граница, където вече не можех да говоря по телефона. Нямахме никакви проблеми през границите, навсякъде само искаха да си покажем паспорта или личната карта, който каквото си имаше и продължавахме, не са отваряли куфари или да е имало по-специална проверка. Даже понеже колежката пуши цигари си беше взела два стека от тук единия в моя багаж другия в нейния и на сръбската граница ни предложиха цигари по едно евро, но ние не взехме, за да няма проблеми и след това малко я хвана яд.., но какво да се прави, можеше и да проверяват :). Бързо се смрачи и вече виждахме само слабите светлинки на селцата, които се виждаха в далечината. Пуснаха ни някакъв доста отчайващ филм, за майка и син, които убиват наред някакви хора..., но почти не го гледах. Слушахме музика, смяхме се, опитахме се да подремнем, но открихме, че както и да застанеш все боли врата.. и то ужасно.. след няколко часа пътуване спряхме (още бяхме в Сърбия) и шофьорът каза, че имаме осигурена безплатна вечеря! Което направо си е похвало. Даже и не знаех за съществуването й. За всеки пътник имаше една плескавица (доста голяма при това) и салата зеле с моркови, едно листо зелена салата и няколко парчета домат. Всяко следващо нещо било то напитка се заплаща самостоятелно от пътника. Хапнахме и мога да кажа, че тази плескавица май беше от този "старопланинския стандарт" тъй като имаше наистина вкус на месо. Хапнахме, разтъпкахме се, говорих по телефона с България, защото Мтел не ми бяха пуснали роуминга и трябваше да предупредя да ми го пуснат. През нощта беше ужасно, защото много ме боля вара и почти не спахме, но пък видяхме малка част от Белград и имам желание да го посетя на екскурзийка. Минахме през Виена, по пътя обаче страхотно впечатление ми направиха поляните. Пейзажът беше точно като в The Sims ниско окосена трева, борови горички и къщички. Не знам дали я косят постоянно, но беше просто прекрасна гледка! Без бурени и грозни храсти цялата трева беше все едно току що окосена, много съм впечатлена! Пристигнахме вместо в осем в десет, но това не беше много голям проблем, тъй като ментора ни Бен ни чакахме заедно с приятелката си Кристина или нещо от сорта. Взехме такси натъпкахме три куфара сак и два лаптопа, за 4.7Eвро, което Бен плати. Някои от обитателите на общежитието ни помогнаха с багажа, качихме го, малко се полутахме докато намерим стаята, но я намерихме. Оставихме багажа, разходихме се малко из града, прибрахме се, пооправихме си багажа, леглата и спахме до 3 сутринта, початихме с будните и след това пак заспахме. 

Следващият пост ще е за първите ми впечатления + малко снимки за общежитието :)