вторник, 6 декември 2011 г.

На сестра ми


На снимки само съм те виждала, на живо не.
За теб съм само слушала, но не и ти за мен.
Не сме били дори минута заедно, 
но те усещам всеки ден.


Мога да ти кажа, че приличаме си 
на една от снимките сравних усмивките.
Като сестри сме, но.. защо "като"?


Какво ли си видяла за четири години?
Какво ли си желала, но не изрекла с думи?


Ще ми се да зная и да те познавам,
но съдбата явно друго е чертала,
лошо е решила, колко е несправедлива.. 


Толкова години си само в нашите сърца, 
на мама и на татко и в моето туптиш.
Все нагоре гледаме към сияйните звезди
и теб сред тях ний търсим, помечтаваме дори. 

Няма коментари: