Danio tinwini

Тези шаранови рибки са изключително бързи и трудни за снимане. Красиви, живеещи на пасажи обичат бързото течение, мирни са и могат да съжителстват с други аквариумни рибки. Достигат 10-15 см. Разбира се също размера им зависи от аквариума и населеността му. Обичат декорациите и водораслите за да могат да се крият и "танцуват" между тях. В природата се хранят с дребни насекоми и ларвите им, но в аквариумни условия премат дафния, червейчета (тубифекс), гранули или люспи, както и артемия. Размножават се като разпръскват хайвера си, но също така много обичат и да си го изяждат, така че ако искате да си развъждате Данио трябва да се погрижите да подсигурите аквариума си за тази цел.

Използвана информация: http://www.aquaportal.bg/Fish/details.php?Fish=353

http://aquariumbg.com/fish.php?fish=429

Стъклен сом или Kryptopterus bicirrhis

От група Сомови, семейство Силуриди (Siluridae). Приблизителния им размер е около 10 см., а температурата на водата от която имат нужда е около 23-28 градуса по Целзий. Родината на тези рибки е Югоизточна Азия - Индия, Индонезия, Тайланд, Малайзия. Стъклените рибки задължително трябва да се отглеждат в пасаж, тъй като ако са самички застават в единия ъгъл на аквариума, депресират се и умират. Ние имаме две, но дълго време имахме само една и тя стоеше единствено в левия ъгъл на аквариума. Дори и като са две излизат само през нощта да се разходят из аквариума. Но тъй като една от тези красиви Стъклени рибки струва около 5 лева сме решили да си вземаме по една-две на седмица и така малко по малко ще си направим стадо :). Всеядни са, тубифекс, чернодробна храна, дафния, всичко, което е достатъчно малко за да могат да го глътнат. Обитават горния и средния слой на водата.

Използвана информация:

http://www.aquaportal.bg/Fish/details.php?Fish=263

Acanthophthalmus/ Pangio kuhlii

Накратко - Тигрово сомче. От семейство Кобитиди (Cobitidae). Температура на отглеждане между 23 и 30 градуса по Целзий. Достигат дължина около 10 см. Имат издължено и тънко тяло. Едното ни Кухли е с тъмно оранжево телце с тъмни петна, а другото е тъмно сиво пак с тъмни петна. Миролюбиви и подходящи за съжителство с други рибки, обичат дъното и да се крият, хубаво е да имате повече от едно тигрово сомче (препоръчително 3), тъй като когато е самичко почти не излиза, на яве, а все гледа да е скрито в някоя декорация, филтъра или по дъното под пясъка. Когато взехме второто двете започнаха да си играят и дори не само по дъното, а могат да се видят и в средния слой на аквариума. Също са и доста страхливички, мятат се наляво и надясно почти постоянно. Хранят се с това, което им оставят другите рибки тъй като са дънни, ако искате да ги зарадвате може да им вземете замразени червеи, сухи миксове, артемия и други подобни.

Звезден анциструс

Латинското му наименование е Ancistrus hoplogenys. От група Сомови. Среща се в река Амазонка минаваща през Перу. Цвета на анциструса е черен с малки бели точки, които с възрастта стават кафяво-бели и могат да завършват с бял край. Могат да достигнат до 15 см. Предполагам зависи от обема на аквариума, в който ще ги държите. По-голям аквариум - по-голяма рибка, по-малък аквариум - по-малка рибка :P Подходящата температура варира между 25 и 28 градуса по Целзий. Храната им: зеленчукови и храни от животински произход под формата на таблетки, също и дафния, тубифекс, артемия и други. Нашият анциструс е много забавен разхожда се напред назад и раздава "целувки", обича и водораслото смуче му листата.

Поредица видове рибки в нашия аквариум. Част първа Червен неон.

На първо място избирам да ви запозная с червеният неон. Друго негово име е тетра кардинал.

Латинското му име е Paracheirodon аxelrodi.

Ние имахме 4, но четвъртият е в неизвестност от 2 дни. В търсачките на аквариумните сайтове, под избор на група, трябва да изберете "Тетри". Естественото му местообитание са сладководните реки Рио Негро (Черна река) и Ориноко в Южна Америка. Температурата на водата в аквариума трябва да варира между 21 и 28 градуса по Целзий. Лесно приспособими са, но предпочитат да живеят на пасажи с повече риби в него. Оплождането им е сложно дори за опитни акваристи. Всичко зависи от правилния подбор на родители и подготовката им за хвърляне на хайвера. Обичат средните и долни слоеве на аквариумите както и растения, в които да могат да се крият.

Неона е непретенциозен. Храната му се състои от дребни червейчета, ракообразни и ларви на насекоми. В аквариумни условия важното е да е разнообразна - чернодробна храна, тубифекс, дафния... и т.н.т :)

Това са сайтовете, от които направих това кратко резюме: http://www.aquaportal.bg/Fish/details.php?Fish=127

http://aquariumbg.com/fish.php?fish=630

Конете и Конната езда

За първи път се качих на кон. Усещането е невероятно, изключително, вълшебно, прекрасно, приказно... и все в този дух епитети.
Първият кон на който се качих се казва Ахагар!



Русенският университет предлага конна езда на територията му за 50 лева на семестър + треньор. Веднъж в седмицата или както си разпределите часовете (договарят се с треньора, около 12-13ч.).

Стига да имате желание и възможност определено няма да съжалявате!

Хората опитомили конете преди 6000 години. Днес съществуват повече от 300 породи питомни коне. Те се делят на три групи: тежковози, леки и понита, които са високи не повече от 1,47м. Конете са тревопасни животни и се хранят предимно с трева и храстова растителност. В семейството на конете се включват зебри и магарета.

Видове леки коне:

Ирландски впрегатен - създаден за работа в малките ирландски ферми;

Седълбред е много активен американски кон, използва се по изложби;

Австралийски породист кон притежава голяма издръжливост и сила;

Пинто, наричан още пъстър кон;

Камаргските коне живеят в полудиви стада в Рьоне делта, Франция;

Уелският кон е смел кон, силен и лесен за отглеждане;

Хакней хорс често се използва за състезания и впряг;

Морган произлиза от жребец, наречен на господаря си Джъстин Морган; ТУК ще научите повече.

Липизанерът се отглежда в Испанската ездова школа във Виена, Австрия;

Андалузкият кон е испанска порода;

Терски кон - е една от създадените след Октомврийската революция в Русия породи; повече за него ТУК.

Арабската - най-старата порода и е прието, че от нея произлизат всички останали породи; ТУК по-подробно.

Кон на Пржевалски - Древна порода диви коне; ТУК ще научите повече

и други.

Видове понита:

Дартмур е познат с удължената си ниска походка;

Конемара е бърз и брилянтен скачач;

Флабела е миниатюрно конче с височина само 0,70 см;

Фиордовото пони идва от Норвегия и произлиза от коня на Пржевалски;

Високопланинското пони е издръжливо, силно и покорно. Известно с дълголетието си;

и други.

Тежковози:

Шайър е най-тежката от впрегатните породи. Тя е нежна и лесна за управление;

Белгийският тежковоз е познат още като барбант. Той е много стара порода;

Съфолк пънч е много силен. Бил е използва като впрегатен кон във фермите;

и други.

Хората яздят коне за удоволствие или на състезания. Те включват дисциплините прескачане на препятствия, волтижировка и обездка, в които се проверяват способностите на коня да прескача или да извършва специални движения, като всяко едно се включва и в Олимпийската програма. В обездката всеки състезател кара коня си да изпълнява стъпки, фигури, маневри и спирания. Съдиите дават точки за качество на изпълнението. Обездката е официален спорт и състезателите носят шапка и фрак или военна униформа, изисква се висока дисциплина и строго обучение. Конните състезания включват и надбягвания - гладко надпрепускане, стийпъл-чейз, при надбягването с препятствия жокеите яздят специална порода коне - тороубред. Друг конен спорт е полото. Играе се от отбори по четирима играчи на голяма площ. Играчите, които яздят поло понита използват стикове за да вкарват голове на противника. Играта се състои от осем 7-минутни периода, наречени чъкъри. Обикновено играчите сменят понитата след всеки чъкър.

В ТОЗИ сайт ще намерите страшно много полезна информация за конете, как се отглеждат, как им се издават паспорти, конните бази, изключително много снимков и ВИДЕО материал!

А в ТОЗИ ще видите дрехи и екипировка за ездачи с опция за купуване ;)

Слънчи's keyboard mod 2

Моят сладък майстор измайстори надсветка за безжичната ни клавиатура.

Рецептата е следната:

- Безжична клавиатура - в този случай 25 лева втора ръка или 80 лева чисто нова;

- Светодиодна лента - 8 лева, 50 см;

- 9 V батерия - 1,59 лева;

- Кутия за батерии - 0,75 ст.;

- Кабел - 0,60 ст (3 метра, използвано количество 20 см, останалото за други майсторлъци);

- Ключ - 0,90 ст.;

- 2 батерии х 1,5 V - 1,40 лева (НЕ презараждаеми или презареждаеми);

- Подцинкована ламарина 30см х 15см;

- 2 броя видии;

- Изолирбанд и двойно-залепващо тиксо на вкус!

И най-важната съставка, която ще разкрия само на вас - голяяяяяма доза любов! :)

P.s Трябва ви и сръчен слънчев човек, защото ако са ви леви ръцете най-много да развалите клавиатурата :D

Понякога много обичам да заставам на прозореца...

Понякога много обичам да заставам на прозореца...

- През зимата, за да усетя студения полъх по лицето си, да издишам всичкия застоял въздух от дробовете си, и след това да вдишам студения въздух, бавно, за да усетя как изпълва дробовете ми със свежестта и чистотата на приказка. Той (въздухът) все едно изпълва дори вените ми с ледена енергия.

- През пролетта обичам аромата на цветята, най-вече на зюмбюлите и люляците, а под прозореца ми цъфтят липите и изпълват цялата стая с благоуханието си. Всичко започва да се разлиства и през нощта клоните на дърветата вече не изглеждат като грозни силуети разперили жестоките си остри пръсти.

- През лятото съм невероятно щастлива. Без значение градусите на термометъра, дори живака да ври в него. Всичко е напълно зелено, зеленото ме зарежда със сила, ентусиазмът ми се увеличава стократно, всичките ми действия придобиват изключителен замах и жизненост! Много обичам и бурите през лятото, светкавиците и гръмотевиците, които раздират небето, също и проливните дъждове, които ни показват, че каквото и да сме построили, каквото и да сме измислили, колкото и висок небостъргач да сме сътворили и колкото и мощни да са машините ни все пак природата е по-силна от нас, тя е майката, която ни мъмри от време на време и ни напомня за себе си. Наводненията, тайфуните, ураганите, торнадотата, и всички природни стихии са своеобразният бунт на майка ни – Земята. Бунт срещу замърсяването, жестокостта ни спрямо нейните деца – всяко листче, тревичка, животинка и човека, защото и той е нейно дете, храни се с нейните плодове и живее на нейната територия. Не е трудно да сте добри един към друг, не е трудно да подавате ръка, не е трудно да спрете да крадете (тук вече намесвам политиката..), по-лесно е да направите така, че да има за всички, което ще ви помогне да има и за вас! Побърквам се отвътре от безпомощността си. Това е поредният ми пост, в който апелирам към добротата в сърцата ви, защото всекия я има, всеки има милосърдието, любовта, състраданието и жаждата за по-добър живот. Започнете малко по-малко: изхвърляйте си боклуците в определените за това места, не нагрубявайте хората около себе си, старайте се всичко, което правите да е както трябва, когато чистите, почистете навсякъде, а не да напъхате всичко под шкафа или под леглото, колкото да мине метъра, и още и още такива все малки неща, които лека полека ще донесат огромни резултати! Обещавам ви, рядко използвам тази дума, но ако погледнете на света през тези очи, през очите на подредеността и всеки да си върши работата прецизно и ако има как с поне малко желание, би се получило нещо велико. Но тази цел се нуждае от огромна маса хора, които да го правят, защото когато участниците се броят на пръстите на едната ръка, нищо не може да се получи!

- През есента изпитвам лека носталгия както повечето хора по ваканцията, топлите дни, зеленината, но пък се радвам, за започването на новата учебна година, като с нея започват и студентските приключения J.

„Малкият светъл прозорец снощи до късно не спа, дълго стоя отворен, тихичко някой пя. Мракът донесе дъх на липи, кой тази вечер може да спи. Малкият светъл прозорец нямаше грижи и страх.”

http://vbox7.com/play:e8454bf8

8 март

Честит празник, на майка ми и леля ми, много Ви обичам, Вие сте прекрасни жени, честит празник и на невероятните ми приятелки, които също много обичам! Бъдете здрави!

Безкрайни по света са чудесата,

но най-голямо чудо е жената.

Ту весела, ту смръщена и зла –

тя винаги потайна е била.

Жената е стабилност и опора.

Мъжете са начало на раздора.

Най-радостни са женските очи,

когато умен мъж до тях мълчи.

Жената е капризна – иска жертви.

Дариш я с радост, а ти връща нерви.

Жената е украса и наслада,

усмивка, ураганна изненада.

Свекърви, булки, баби или тъщи –

отдавна управляват всички къщи

и дърпат със безжалостно въже

съдбите на безпомощни мъже.

Мъже, мъже, защо не разберете –

жената е красиво, крехко цвете.

Докоснеш ли го с искрени ръце

ще срещнеш най-щастливото сърце.

Честити празници

Приятели,

Честита Баба Марта, бъдете много румени, засмени, здрави, щастливи, обичани, обичащи и каквото си пожелавате да се сбъдва!

Уикипедия може да ви разкаже за произхода на мартеницата :)

Честит трети март БЪЛГАРИ! Пазете родните символи и знаци, пазете традициите, вярвайте и се борете за бъдещето на родината ни, защото тя има бъдеще и то е в нашите ръце!

От векове за векове, Не може нищо да ни спре, Чеда сме на прославен род, наречен БЪЛГАРСКИ НАРОД!

Аквариум

За тези, които не са разбрали все още, имаме си аквариум! 65 литров! Обитателите му за сега са две златни червени рибки, две неонови рибки, една тигрова змиорка, едно сомче, което е толкова обичливо, че постоянно целува всичко стените, декорацията, дори се пробва и с нагревателя, но той не беше толкова приятелско настроен, и една стъклена риба a.k.a Стъклено сомче, на която й се виждат костите и си е точно стъклена много е яка! А змиорката си прилича на червейче, но тигрово, заради окраската й. Към тези сладури имаме и едно водорасло и още различни аквариумни декорации. А Борко сам измайстори стойката за лампата, която ще им свети. Много е хубаво да си имаш рибки. Вярно е, че не говорят и не можеш да ги пипаш, не че е невъзможно, но не са особено пухкави, нито имат интересна кожа като влечугите, но пък са толкова шарени и интересни, специално нашите рибки са изключително общителни (метнали са се на мен :D) и когато се приближа до стъклото на аквариума веднага идват и си раздаваме въздушни целувки. Тези дни ще се сдобием с още членове на малкото ни водно царство, и ще ви разказвам в последствие.

<- Това е без обитателите

, а тук вече се виждат двете златни рибки и сомчето, което целува стъклото, между водораслите се крие стъклената рибка, неоните плуват до филтъра (вижда се едно електриково синьо петънце, това е едната :D), а тигровото змиорче се крие в един от рапаните :))

А сега, за тези, които се интересуват от аквариумновъдство :D ето няколко сайта, които биха ви били от помощ от аквариума до рибките:

http://www.akvariumi.eu/

http://ribi.freebg.eu/ , като в този специално сайт има още много сайтове на български, които биха ви били от помощ (намира се в края на статията за "основните правила при отглеждането на рибки")

http://bg-pet.com/ , това пък е онлайн магазин за животни, който може да разгледате, ако ви е интересно, има и интересна информация за отглеждането на различните видове животинки :)

Драконов плод

Освен Личито, Карамбола и още някои добре познати плодове съм опитвала и този.

Ето сайта, който разказва за Драконовия плод, или Итахая, растение, от семейство кактуси. Изключително красивите му цветове могат да се видят само нощем. Среща се предимно в Южна Америка и някои райони на Югоизточна Азия.

Плодът има леко продълговата форма и е твърде интересен на вид със своите израстъци и червеникав или жълт цвят . Консумира се месестата му част, която най-често е бяла на цвят, сочна и немного сладка. Изпълнена е с много черни семенца. Срещат се и плодове с жълт цвят.

Още древните индианци споменават питахаята като плод, който подпомага храносмилането. Те го наричат Tritaya agriaу, което в превод означава кисела питахая.
Подобно на краставиците Драконовият плод съдържа 90% вода. Съдържанието на полизахариди е сравнително ниско, на пектин – почти незначително. В сурово състояние се яде силно охладен, като плодът се разделя на две и се дълбае с лъжичка. Много кулинари ползват питахаята в плодови салати и за допълнения към сладоледи; за фрешове и коктейли. Плодът и сокът му действат ободряващо, подпомагат изчистването на чревния тракт.
На хладно място зрелите плодове могат да се съхраняват седмица, а по-слабо узрелите - до 12 дни.
Козметичната индустрия също е оценила качествата на този екзотичен плод. Екстракт от питахая се влага в кремове и продукти, забавящи стареенето на кожата, тъй като месестата част съдържа полизахариди, които имат стягащ ефект.

Ние си го консумирахме директно. И този плод ми хареса, но по скалата 1-5 бих му дала 2 :) Тук може да намерите информация за различните тропически плодове и да си направите списък за пробване :)

Личи

Още един плод към колекцията ми с печат "ОПИТАНО".

Личито, казва този сайт, е екзотичен плод за нашите ширини. То е плод на вечно зелено тропично дърво. Този екзотичен плод носи ярко-червени багри. Размерите му са около 2 – 3 см. а формата на плодът личи е овална. В центъра на плода се намира една голяма семка. Обвивката им е грапава, с кожеста консистенция и множество израстъци. Консумира се месестата част между обвивката и семката. Той е с бял цвят, а вкусът е сочен, нежен и много сладък, напомнящ на мускатов сорт грозде. Съхранението на личито

може да стани в хладилник за 2 – 3 седмици, като не бива да се бели. Възможно е и замразяването на личи но тогава то губи част от качествата си. Личито е богато на витамин С, а характерно за него е ниското съдържание на мазнини.

Как да изберем плодът:

Трябва да се избират плодове, чиито обвивка поддава на лек натиск, има червен или тъмно червени до кафяв цвят. Избягвайте плодове с тъмни петна. Най- добре е да изберете плодове с дръжка. Ако цветът на плодът е бледо розов, това е знак, че плодът е пресен.

Употреба:

Личи се консумира след отстраняване на външната обвивка. В по изисканите заведения използват сок личи като от него приготвят коктейли с шампанско. Изключително подходящ за плодова салата съчетан с пъпеш. Съчетан с пилешко месо или шунка – личито придава аромат на месото и го прави по крехко.

Е, ние не си направихме личито по специална рецепта ами си го изконсумирахме директно! Беше вкусно, в интерес на истината малко изглежда лигаво отначало, но ако се "престрашите" да го опитате, сигурно ще ви хареса. Карамбола все още си остава моят фаворит.

Вълнуващ пост

Така, официално от почти месец съм в България и се радвам на вниманието около себе си, на въпросите "Как беше в Австрия", които не са ми омръзнали, на Любовта на сърцето ми, взех си всички изпити и може да се каже, че съм доволна (добре де, още ме е яд за това Конституционно искам по-висока оценка, пЪк..). Излизахме няколко пъти, направихме си купонИЛТ, Скариди, Унгарско вино, Практика, Дискотеки-Мискотеки, Изпити, Купони, Любов, Русе, Inception, Университета и дискотека. , ,

видяхме се даже и с Руси и Маги, които не бях виждала от наистина МНОГО време..

, , .

Гледахме и Българския филм ТИЛТ. С противоречиви чувства съм към него и не мога точно да определя харесва ли ми или не. Имаше някои добри моменти, интересна сюжетна линия, но дали заради бюджета или заради въображението на създателя на филма имаше някои неща, които не ми харесаха. И въпреки всичко подкрепям българското кино и Ви съветвам да гледате прожекцията. :)За съжаление е студено и никак не ми харесва. Разхожда ми се, но сред зеленина и цветя, не сред голи клони, локви и кал... Снима ми се.. Празнувахме 14 февруари с Тигърчето , и той ми приготви много вкусни специални скариди по невероятна рецепта. И пихме унгарско бяло вино, подарък от моята унгарска приятелка Орши. За край на сесията бях взела и едно много вкусно роле, тип пастърма, и се почерпихме с червеното вино, също подарък от Орши! :) Надявам се да ми дойдат нагости с приятеля си това лято. За съжаление центъра ни е в голям ремонт, и няма много да им хареса.., но пък има и други места в околностите на Русе, където да ги разведа. Гледахме най-накрая Inception, на.... 42 инчовия.... телевизор на Борко :Pp много хубав филм, страшно много ми хареса, беше доста напрегнат, със много интересни ефекти и като цяло доста впечатляващ! ТУК можете да видите някои коментари за филма, както и трейлър. След сесията започнахме практика и присъствахме на 3 дела (за сега) в Административня съд, но "благодарение" на ремонта на центъра едва дочувахме нещо от делото. Бяхме и в КАТ и на кръговото. В КАТ ни държаха едва 20 минути, и не беше особено интересно, нещо им куца на тези хора организацията. Ние отиваме там, но те не знаят какво да ни говорят. Можеше от университета да им препоръчат какво да ни разкажат, какво да ни обяснят, на какво да наблегнат. Офицера само повтаряше: "ами.. аз да не ви губя времето..", отидохме на Кафе с колегите, от 11 човека бяхме само 4.., но пък беше страхотно. При документите обаче беше страшно интересно. Жената, която говори с нас беше много готина, много общителна, много добре обясняваше, разказа ни за начина им на работа, с няколко примера за различни актове, които издават и глоби, показа ни как се печатат паспорите и личните карти, водните им знаци, проверката, чиповете, всичко! Разглеждахме дори паспорти и разрешения за пътувание отпреди освобождението, до 44-та, преди 89-та... много беше хубаво и интересно! Следващата дестинация е Общината при областния управител и последно имам още едно дело в съда. Интересно ми е, и най-вероятно ще отида и на няколко граждански дела, ей така без да има организирано специално. :)

Много усмивки и повече слънчеви дни... :)

Марибор, Словения

Марибор (Maribor) е вторият по големина град в Словения. Населението на града е 112 642 жители (по данни от 2009г.), а площта му е 147,5 кв.км. Марибор се намира напресечната точка на река Драва, планината Похорие и долината Драва. На гербът на Марибор е изобразен бял гълъб, който се спуска към бял замък с подвижна решетка, и всичко това е поставено върху червен щит. Летището на Марибор е второто по големина международно летище на Словения. Популярни туристически забележителности в Марибор са катедралата от XII век , която е построена в готически стил, кметството, което е изградено в стил ренесанс. Интересен е и замъка на града, който датира от XV век. В нещо се помещава и регионално-историческият музей, в музея-замък има макети на римски и славянски постройки, различни оръжия, дрехи, ковчежета, в които са прибирали пари, накити, кости, глинени съдове и още, и още интересни неща за разглеждане. Разбира се снимането беше забранено, да не се изненадате много.. не ги разбирам тези хора. Аз ако видя снимки на някое много интересно място, като замък, музей, къща даже още повече би се запалило желанието в мен да отида и да го посетя... Но те пък биха опровергали това ми мнение с тяхното, което може би би гласяло, че повечето хора не са като мен и като видят снимки ще си кажат, че и това им стига и никой няма да иска да ходи..., но какво пък тяхно си решение! :) Таа от гореспоменатите обекти лично аз посетих Катедралата от 12 век, която беше наистина доста впечатляваща, в най-вътрешната част малко след изповедалните имаше много красив макет на поляна и върху нея различни сцени от Рождеството и някои факти от живота Му. Също така точно до музея-замък имаше едно голямо кръгло нещо, за което не мога да намеря информация, трябваше да питаме някого, но бързахме, защото имахме часове - бизнес договори, но пък успяхме да го снимаме: и да се снимаме с него ;) Ако някой има информация за него моля да я сподели, а аз ще попитам Мойца (мацката от Словения) за повече информация, когато я видя и ще допълня. Успяхме да пийнем Лашко , и да хапнем пица и шопска салата, която далеч нямаше нищо общо с нашата си шопска салата, но не беше лоша. Видяхме "правна факултета" и даже имахме лекция 4 часа, но професора ни пусна малко по-рано и добре, че го направи, за да можем да минем през магазина и да си вземем влака обратно за Грац! Беше много хубаво времето и много ни хареса, града беше чист и хората бяха дружелюбни. Естествено си купих и картички ;) И малко допълнителна информация:

На 12 април Съветът на ЕС определи културните столици на Европа за 2012-а и 2013-а година.

През 2012-а, столици на културата ще бъдат португалският град Гимараеш и словенският Марибор. През 2013-а година щафетата ще поемат Марсей-Прованс във Франция и словашкият Кошице.

Статутът на "културна столица" генерира значителен интерес и води след себе си икономически ползи, най-вече породени от повишения туристически интерес. Градовете, избирани за културни столици, трябва да покрият сериозни критерии, най-вече свързани с възможността да предложат достатъчно на брой и качествени културни програми.

През 2009 година градовете, които носят този знак, са Вилнюс и Линц, а през 2010-а това са Есен, Германия, Печ, Унгария и Истанбул, Турция. За 2011-а столици на културата са Турку, Финландия и Талин, Естония.

Традицията за определяне на европейски градове за културни столици датира от 1985-а година, когато този знак се носи от гръцката столица Атина.

Разбира се още лични снимки на улиците в Марибор и някои от сградите може да намерите както обикновено във моят фейсбук акаунт и дори и да нямате профил, може да разгледате снимките с този линк: http://www.facebook.com/album.php?aid=262443&id=741108998&l=4c72c0ff53

Използвана информация:

Уикипедия

http://www.nasamnatam.com/grad/Maribor.html

http://edunetbg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=108:izbraha-kulturnite-stolici-na-europe-za-2012-i-2013&catid=110:2009-09-17-15-26-22&Itemid=175

Schokoladenmanufaktur Zotter & SPA

Ех, тази Австрия ми показва все нови и нови неща, как ще ми липсва, когато след две седмици стане време да се прибирам у дома...

Шоколадовата фабрика мммммм, delicious...! Да, имаше един такъв филм и то даже с Джони Деп, който както знаете ми е любимец линк -> към Уикипедия и IMDB <-

Трябва да Ви кажа, че колкото и да обичате шоколад, след като пробвате над 35 различни вида, просто е невъзможно да не ви се замае всичко. Имаше какви ли не вкусни и може би не чак толкова вкусни комбинации с всякакви видове плодове, ядки, дори и някои вина и меса, маслини, лимони, соя, лайка, кетчуп, да не съм сбъркала думата... ТОВА е официалният уебсайт на чичко Цотер, който както започват приказките "Имало едно време, през 90-те години на миналия век, един майстор-сладкар, на когото известните до тогава шоколади просто били омръзнали. Така че след работа той се оттеглял в задната стая на своето предприятие в Грац и започвал да експериментира…"

"Йозеф Цотер експериментира с ръчно сътворени шоколади и невиждани и нечувани до тогава вкусови комбинации. След марципана от тиквено семе идва моката с коноп, а скоро след това е основана собствена Шоколадова фабрика, с която изследователят на шоколада и виртуоз на вкусовете Йозеф Цотер създава своя империя на кулинарните удоволствия.

Защото в творенията на Цотер са вложени не само вдъхновение и експериментаторски дух, но и високи изисквания: биологичната чистота и принципите на „феър трейд" (търговско партньорство, базирано на диалог, прозрачност, справедливост и уважение) се спазват безкомпромисно, също както и уникалната за цяла Европа философия „от зърното до щанда"(„bean-to-bar") - в Шоколадовата фабрика производството започва още от какаовото зърно!

Резултатът e разнообразие от продукти, отличени с много награди, а оформлението на опаковките е сътворено гениално от художника Андреас х. Гратце, приятел на Йозаф Цотер. Яде ли Ви се ръчно приготвен шоколад с фъстъци и кетчуп? При Йозеф Цотер думата „няма" не съществува! Три различни посетителски обиколки ще Ви разкрият царството на шоколадовите творения." Казва този информационен сайт за Австрия.

Аз мога да Ви кажа от личното си преживяване, че беше безкрайно чисто вътре във фабриката, навсякъде имаше фонтани със шоколади, различни видове и проценти (колкото по-висок е процента на шоколада, толкова е по-горчив вкусът му). Гледахме филм как се берат шоколадовите ядки, как се изсушават, как се приготвят и как се съхраняват. Всичко е напълно органично без химия и абсолютно подредено. Пожелавам Ви да посетите ако не тази, поне някоя шоколадова фабрика, защото преживяването си заслужава и освен това е много вкусно ;)

За моите 20 години никога не бях ходила на СПА, но ето че ми се отвори възможност. На няколко километра от шоколадовата фабрика се намира прекрасен комплекс с много басейни, различни видове сауни, фитнес, сауни, ресторанти, масаж, терапии за намаляване на стреса и общо взето всичко, което може да има в един СПА център. Всъщност абревиатурата SPA - Sanus Per Aquam означава Здраве чрез вода.

Всичко започва от белгийското градче Спа. Там още по времето на римската империя е открит първият воден курорт. През XV-XVI в. Процедурите с минерална вода са особено популярни. Освен за лечебни цели минералните бани се използвали и за почивка на короновани глави, знатни особи и техните придворни. За нуждите на аристокрацията някои стари римски терми се превръщат в бански курорти – Карлсбад, Виши, Байройт, Баден-Баден, Евиан, Спа, Бат и др.
Днес има много варианти за СПА програми – процедури с минерална, морска вода или водорасли, подводни масажи и ароматотерапия. В Япония предпочитат масаж шиацу и водорасли, а в други части на Азия т.нар. хамам – турска парна баня. В някои части на света наблягат на калните бани или на гмуркането в ледени води. Разказва този сайт.

Един от басейните в този комплекс беше разположен почти на покрива и беше както вътрешен така и външен и хората спокойно можеха да си излизат и влизат, когато си пожелаят. Температурата беше 36 градуса по целзий, което в началото беше много приятно, но не и ако стоиш повече от двайсет минути, ако това са означавали табелите, все пак пишеше на любимият ми немски :D. Гледката към небето докато си лежиш във горещата вода и подобно на джакузи в определени части на басейна бълбука вода е много приятно и неповторимо усещане. Освен басейна, както споменах по-горе имаше и различни други "успокояващи и релаксиращи съоражения" като например сауни. Имаше може би десетина на брой, като на всяка една имаше табели от сорта на Хелзинки, Осло, Васа, а някои с дълги думи от немския език. Сауната е нещо страхотно! Ако имате възможност да си направите в къщи изобщо не се и колебайте!

Сауна (на фински: sauna) е финландската дума за баня. Представлява стая или малка постройка с температура на въздуха от 70 до 100°C и е място за отдих, релаксация и усамотяване от векове насам при някои народи. В нея има дървена лежанка и нагревател, покрит със специални камъни (на фински: kiuas). Влажността на въздуха се регулира от водата, която се налива върху камъните и създава пара. Високата температура, в съчетание с парите, предизвиква изпотяване. Казва Уикипедия. Особеното в австрийските сауни обаче е, че те са смесени и е прието всички вътре да са чисто голи. Ние със Стела (Австрийската, не Лявата ми ръка) решихме, че като за първи път ще пробваме всички. И така редувахме сауна, душове, басейн, сауна, душове, басейн-джакузи за цели пет часа така си починахме, че чак се изморихме! Но беше изключително прятно и се чувствахме много освежени, въпреки че все още усещам аромата на хлор по себе си, беше безкрайно приятно и искам пак!

Разбира се направих и снимки и както обикновено може да ги разгледате в профила ми във фейсбук, дори и вие да нямате такъв. Ето и Линка http://www.facebook.com/album.php?aid=262792&id=741108998&l=dd3a25b46b

Мислите на времето

Много обичам да разглеждам в различни форуми и сайтове цитати от велики произведения или просто изказани мисли на хора титулувани като велики и не толкова велики. И ще събера за вас някои от най-любимите ми или някои от тези, които просто са ми харесали, или са ме засмяли. Ако желаете да добавите някои от вашите любими цитати може да го направите в коментар ;)

„Чудото не съществува, за този който не може да се учудва.“

"Най-умният винаги отстъпва" - каква велика мисъл! Тя обяснява господството на глупостта в света. М. Ебнер-Ешенбах

Че дадена жена е динамит, можеш да разбереш, само когато я захвърлиш.
М. Паньол

Аз съм идеалната къщовница. Всеки път, когат се развеждам, запазвам къщата.
За За Габор

Това, което откриваш сам, е винаги по-вълнуващо от това, което някой друг ти показва - това е като разликата между истинската любов и нагласената сватба.
Терънс Рафърт

"Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтата си"

"Човек може да издържи една седмица на жажда, две седмици на глад, много години без покрив над главата си, но не може да издържи на самотата. Тя е най-лошото от всички мъчения, от всички страдания."

"Злото трябва да се прояви, за да осъзнаят хората цената на доброто" Паулу Коелю

Животът е като игра на карти. Съдбата решава какви карти да се паднат на всеки играч, но той сам избира как да ги изиграе.
Мери Райнхарт

Когато си на дъното на пъкала, когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката, си направи сам стълба и излез! Дамян Дамянов

Аз искам да напиша
днес поема, в която да диша
на новото време стихът.
Да тръпнат във нея
крилата на гордия демон,
обходил от полюс до полюс
светът.

Усмихнати чули звездите отгоре
и викнали:
"Браво, човек!"

Ти помниш ли
морето и машините
и трюмовете, пълни
с лепкав мрак?
И онзи див копнеж
по Филипините,
по едрите звезди
над Фамагуста?

...и мислел за своята
тежка,
човешка,
жестока,
безока
съдба.

...моята вяра
във дните честити,
моята вяра, че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Разстрел, и след разстрела – червеи. Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото се обичахме!

Само той от нас прозре
истина една в живота –
по-добре е да умреш,
вместо да живееш скотски.

Какъв ти тук ужас?! –
Той пеел човека. –
Това е прекрасно, нали?

Никола Вапцаров

Ell: "Абсурдът зависи толкова от човека,
колкото и от света. Той е в момента тяхната единствена връзка. Той ги
скрепява един с друг, както само омразата може да свързва съществата." - Албер Камю, "Митът за Сизиф"

Ell: ...разсъждавам какво е ад. Твърдя, че това е страданието да си неспособен да обичаш." Фьодор Достоевски

”Моралът е винаги последното убежище на хората, които не разбират красотата.”
Оскар Уайлд

Опасен чар (1984)

“- Това какво е?
- Куче. Куче-касичка.
- Куче? Старомодно...
- Имаме модерни! Зар-касичка и шлем-касичка.
- Това куче защо е зелено?
- Това е крокодилче!
- Така ли? Защо не пише?
- Заяжда. От влагата...
- Лошо! Лошо, другарю...
- Седларов.
- Лошо, Седларов, лошо!”

13-та годеница на принца (1987)

“- Пари ли искаш или медал?
- Истинският творец не работи за слава и почести, Ваше величество!”

Ell: Любовта, читатели и братя мои, е най-трагичното, което съществува на този свят и в живота; любовта е рожба на измамата и ражда разочарованието; любовта е утеха в безутешността,единственият лек срещу смъртта, защото тя е нейна сестра.
Мигел де Унамуно

Ell: Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи." -Михаил Лермонтов

Ell: Око за око и скоро целият свят ще бъде сляп - Махатма Ганди

"Моите мечти нямат граници - аз винаги искам невъзможното."-Александър Дюма "Граф Монте Кристо"

"Човек винаги може да намери нещо, за което да е благодарен,независимо колко са се забатачили нещата." -"Долорес" Стивън Кинг

Разбира се има още много, които са ми напрвили впечатление, но ще оставя поста "отворен" и ще добавям нови мисли и афоризми, когато намеря нещо интересно ;)

Отново в България

На 18.09.2010 от София потеглих към Грац!
Това беше началото на едно толкова желано приключение наречено ЕРАЗЪМ. Отидох с много положителна нагласа и очаквах нещо много хубаво, красиво, интересно..., но..в този случай няма "но" беше даже още по-прекрасно дори от представите ми! Прекрасната арихтектура, големите магазини, новите и безкрайно интересни хора, които срещнах, улиците, украсите за коледа, сувенирите, международната вечеря, екскурзиите до Виена и Венеция, както и до околните местности..., съжителството ми с почти непознат човек, ядовете по бавния интернет, безкрайните купони - домашни и клубни, хилядите снимки запечатали красотата и усмивките, които също са намерили вечно място в сърцето и съзнанието ми, интересния начин на обучение в университета и хубавите методи на преподаване на професорите им, радостта от липсата на лед по тротоарите и улиците им, чистите и може би нови автобуси с точно разписание, чистотата на реката, парковете и градините, ведрото настроение изписано по лицата на хората, намаленията в магазините, и още, и още... . На 19.12.2010 се прибрах в България. Тук имаше толкова неща, които ми липсваха, но ако можех да преместя близките ми хора там, може би времето, в което бих се замислила дали да го направя би се измервало в секунди... Навярно и те си имат хиляди проблеми и недостатъци, може би защото съм еразъм-студент за толкова малко време виждам само хубавите неща и не се заглеждам в "тъмните улички", кой знае..., но преди да отида и да живея на това ново място и да го опозная или по-точно да опозная една малка част от него бях безумно влюбена в България, чувала съм как по другите места е по-хубаво и за какви ли не положителни неща, които в България са проблем, но все пак... едно е да чуеш, друго да видиш...и аз видях. Видях и така пламенната ми патриотична любов бавно бавно започна да угасва. Сигурно никога няма да угасне напълно, защото винаги съм била и ще си остана оптимист, вярващ винаги в доброто у хората и в "светлото бъдеще, което ни очаква", но нещо вече е различно..., и то е че още повече жадувам нещата да са по-хубави, по-добри, да сме по-истински, по-щастливи, ТУК ще откриете статистика, че сме най-нещастните хора на планетата... Не искам това! Не се побирам в кожата си да гледам просещите хора по улицата, деца и възрастни, някои, защото няма работа, или други, защото просто така е по-лесно, и аз им давам, давам им от собствените си пари, които не изкарвам, давам им тук и в Грац, и във Венеция, и във Виена, и хората ми се чудят..., защо си давам парите на хората, ме попита една позната от Полша, защото просто искам да помогна. Но не е редно да им даваме ние. Редно е държавата да се грижи за тях и да им осигурява работа..., а не само да дават великите управници, които сме избрали ни по телевизията как спят в Парламента или оставят дълга си към хората заради един телефонен апарат..., рапарите да пишат текстове и да рецитират обиди по техен адрес, чалгаджийките да се кълчат полуголи по телевизионните екрани, тинейджъри и дори по-малки от тях, облечени в предизвикателни тоалети и екипирани с два тона и половина грим и две кутии цигари, псуващи на всеки две думи, и крещящи срещу родителите си за щяло и нещяло, само защото е модерно да си "гъзар", и това да е емблемата на държавата ни.

На 08.01.2011 отивам отново в Грац! Този път само за 20 дни, колкото да си взема изпитите, да ида до шоколадовата фабрика, да направим един два купона и да пообиколя още няколко пъти интересните места и да се сбогувам с новите ми приятели, с които се надявам да не се забравим... и естествено да направя още снимки :P

На всички Вас, които четете това или дори и да не го четете, но мислите като мен или пък не, Ви пожелавам успех и сила, за да не се отказвате от желанията и мечтите си и да се борите за тях винаги с усмивка на лице ;)

Averrhoa carambola

Карамбол или "звезден плод" както го наричат още, е един от любимите ми плодове. Смята се, че негова родина са остров Цейлон и Молукските острови, но от векове се отглежда в Югоизточна Азия. Култивирани сортове карамболa се отглеждат в Индия, Южен Китай, Индонезия, Виетнам, Филипините, Флорида (САЩ), в тропическите райони на Западна Африка и Израел. Пълен с органични киселини, калций, фосфор, желязо, натрий, калий, витамин С, бета-каротин, витамини В1, В2 и B5 както и с вкус на сливи за някои, но на мен повече, много повече ми прилича на дюля заради миризмата и приятно трапчивия му вкус.
Карамбола е дърво, високо до 9 м, с къс ствол и силно развита корона. Листата приличат на акациевите, но са със заострени връхчета. Цветовете са виолетово-червени и дребни, под формата на грозд. Зрелите плодовете се най-ценената част от това растение. Те имат овална форма, с 5 или 6 добре изразени ребра, които придават характерния изглед на звезда при напречните резени. Кората им е тънка, восъчна, жълто-оранжева, а сърцевината - сочна и хрупкава. Карамбол може да се консумира пресен, на сок или за гарнитури на плодови торти, салати или коктейли.

По принцип карамбола се смята за скъп плод, тъй като само един в България струва около 3-3,50лв/бр., а в Грац - 1,50-60 евро, но ако успееш да го вземеш от Кауфланд за 9 стотинки Новогодишно намаление може да се насладиш на интересния екзотичен плод. Консумирайте, когато започне да пожълтява, защото е по-сладък, но и зелен става за ядене...

Честита 2011 Година!

Честита Нова година Семейство, Приятели, Колеги, Познати и Непознати! Пожелавам Ви всичко, което си пожелаете, всичко, което старата година не Ви донесе, пожелавам Ви и най-вече здраве, любов и щастие, а останалото ще си го купим, както се казва...!

Happy New Year Family, friends, colleagues, knowns and strangers! I wish you everything you want, everything that old year did not bring you, I wish you especially health, love and happiness, and the rest we will buy it, as they say!

И след като Пешо писа за 10 от най-интересните Коледни традиции по цял свят аз реших да напиша за Интересните Новогодишни традиции в различни държави.

Англичаните не посрещат новите години с шумни празненства. На Острова не е прието да се канят гости. Но неписано правило е, че срещу Нова година или на следващия ден всеки може да навести който и да е дом, без покана. Гостът обаче трябва да донесе бучка въглища, която да хвърли в домашното огнище и да пожелае огънят в този дом да не угасва.

В Италия дълго време се е смятало за задължително в навечерието на Нова година да се изхвърлят старите мебели през прозореца и да се заменят с нови. Това обаче днес е доста рисковано и вече са са измислени по-безопасни начини за веселие. Традиционният Capodanno задължава всеки член на семейството да постави на перваза запалена свещ и монети за щастие. За да привлекат късмета, жени и мъже(!) надяват червено бельо.

Виетнамците пък смятат, че в дома им живее Бог и на Нова година той отива на небето, за да разкаже как е минала годината за всеки от членовете на семейството. В тази страна хората приемат, че именно на Нова година човек става с една година по-възрастен, а не както е по света – в деня, когато е роден.

Във Финландия в новогодишната нощ девойките хвърлят през рамото си обувка. Поверието е, че ако тя падне с върха си към вратата – предстои сватба. Подобни обичай имат и прибалтийските страни, където не сядат без традиционните рибни ястия и пай с коняк.

Португалци и испанци имат обичай да окачват над празничната трапеза добре запазен грозд. Когато часовникът започва да отмерва 12-те удара, всеки бърза да откъсне и изяде последователно 12 зърна, като същевременно си намисля желания за отделните месеци на настъпващата година. Когато часът удари 12, испанците излизат на улицата и си разменят подаръци.

В Полша, Унгария, Чехия и Словакия броят на ястията трябва да бъде кратно на 12. Като всяко има своя символика – рибата е на щастие и благополучие (в Словакия шаранът е задължителен), орехите символизират тайните и трудностите на живота и т. н.

Традицията в Гърция повелява също така да дадеш на колкото може повече деца дребни монети. На 1 януари пък след прибиране от църква трябва да удариш нар пред вратата, за да е плодовита годината за цялата къща.

В много домове на Латинска Америка имат специална кристална чаша, която пълнят с вода в новогодишната нощ. Щом удари 12 часът, хората плисват течността през прозореца като знак, че старата година си е отишла успешно и те очакват новата да бъде така чиста и прозрачна като водата.

В Куба в полунощ се разнасят 11 вместо 12 удара за да почива и часовникът. Кубинците смятат, че благодарение на тази традиция няма да “загубят времето си” през настъпващата година.

Още интересни традиции за Нова година може да намерите тук