четвъртък, 21 февруари 2008 г.

"За две ръце" Евтим Евтимов

"За две ръце, протегнати насреща,
земята бих докрая извървял.
За две очи, като звезди горещи,
аз цялата си топлина бих дал.

За две слова, от тебе вдъхновени,
най - хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.

Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде като небе голямо
и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка - песен, а от песен - мъка,
и аз не зная как ще издържа...

при тая среща - ранна или късна,
на тоя огън - древен или нов,
ако сърцето ми сега се пръсне,
едно помни - било е от любов."

Няма коментари: