Международен фестивал на пясъчните фигури - Русе 2015

Здравейте, скъпи читатели!
С широка усмивка ще Ви разкажа за днешното събитие - откриване на фестивала на пясъчните фигури в Русе. Той ще се проведе от 9 до 20 юни, като фигурите са точно до Понтон 6, малко след вития мост. Темата е кино, като освен на водата и красивия залез ще можем да се полюбуваме на скулптури на някои любими филми и актьори от близкото и не чак толкова минало.

Ние малко изтървахме началото, но може да се каже, че сме пропуснали обявяването на участниците и евентуално представяне на проектите. Стигнахме точно за забавната част, която беше прекрасният концерт на струнен квартет "Интро", които изпълниха наистина страхотни песни на електрически цигулки и други инструменти. Просто бяха истинска храна за душата.

След чудесната музикална емоция последва истинско огнено шоу! Аз съм любител на най-горещия от четирите елемента и с удоволствие гледах завладяващата им хореография и танца с игривите пламъци. Дори публиката, стаила дъх, успя да ръкопляска чак накрая на представлението. В следващите снимки може да добиете представа за това какво имам предвид :)

 На 20-ти юни, вероятно за закриването, отново ще ни гостуват огнените младежи от София, така че ако сте се заинтригували - не пропускайте!

За невероятните снимки - хиляди благодарности на Най-Слънчевия Слънчо!

10 книги

Споделям моя списък с 10 книги и впечатленията си от тях с желанието да вдъхновя повече хора да четат.

1 - "Паметта на Истанбул" на Ахмед Юмит - Обожавам книги, които докато четеш могат да те разходят из хилядолетна история, да те накарат да се почувстваш все едно вървиш из улиците на града, кварталите, да стоиш пред забележителностите и дори да си бил там, да поискаш да отидеш отново, защото ще гледаш с други очи.

2 - "Шифърът на Леонардо", "Шестото клеймо", "Ад" - поради същите причини, въпреки различните мнения за Дан Браун, наистина ми харесват историите, легендите и описанията на местата.

3 - "Незнайко в слънчевия град" на Николай Носов - Това е една от книгите, които ме научиха, че да правиш добро и да не искаш нищо в замяна носи особен вид удовлетворение (макар и хората да злоупотребяват) и докато търсиш вълшебната пръчица откриваш дори още по-хубави неща и по един или друг начин, рано или късно, правиш ли добро - се връща.

4 - "Хари Потър" - всички части - Дж. Роулинг - Тя пък ме научи, че ако защитаваш доброто, в което вярваш и хората, които обичаш значи "не си живял напразно".

5 - "Алхимикът", "Вероника решава да умре", "11 минути", "Захир" и още няколко от книгите на Коелю ме научиха, че нещата в повечето случаи имат по-дълбок смисъл, отколкото изглежда отстрани.

6 - "Тайните на безсмъртния Николас Фламел" - всички части на Майкъл Скот - че добрите не винаги са толкова добри, а лошите толкова лоши.

7 - "Записки от затвора" - Александър Белов - “Но казват, че е прекалено опасно да мечтаеш за конкретни неща, защото мечтите могат да се сбъднат, а времето им да е отминало."

8 - "Скритият дар: 101 притчи за истински ценното в живота" на Джериес Авад - И от най-трудната ситуация винаги има изход!

9 - Поредиците на Агата Кристи и сър Артър Конан Дойл доразвиха чувството ми за справедливост и интересът ми към криминалистиката и наказателното право.

10 - "Малкият принц" на Екзюпери разбира се е класика, която в различните периоди от живота може да те научи на различни неща.

Може би поредицата ми не е пълна с философи, класици или "задължителни автори", но това са книгите, които са ми направили впечатление и са добавили по нещо и от себе си в характера ми. Разбира се има и други, които съм чела и забравила и които ще прочета и ще запомня, но истината е, че книгите те пренасят в един свят, който свързва написаното от автора с въображението на читателя и той е различен за всеки един човек. А той, макар и измислен, обогатява реалността и разширява мирогледа и културата на хората.

Гергьовден

Площад "Свобода" в гр. Русе

Свети Георги ще помолим с нас по пътя да върви. 
Свети Георги тебе молим, дай ни сила, с наща орис пак да се преборим.

Здравейте, читатели!

Празникът на моя роден град Русе е 6-ти май. Това е денят на Свети Георги Победоносец, официален празник на Република България, както и ден на храбростта и Българската армия.

По традиция се организират концерти на площада и различни интересни мероприятия.

Тази година имаше флашмобове, среща с посланиците на Русе, както и награждаване, поднасяне на венци и цветя пред Паметника на свободата и така нататък (може да видите снимки на събитията на тази страница - https://www.facebook.com/ruse.photo.news?fref=ts), но завършекът беше с изключителен концерт на "Фондацията" !
Това е супергрупа, с членове Кирил Маричков, Дони, Славчо Николов, Иван Лечев и Венко Поромански. На страницата им ще откриете повече информация за тях.

Имаше изключително много хора, които от сърце и с пълно гърло пяха незабравимите песни на Щурците, Б.Т.Р, ФСБ, Дони и Момчил, Те.  

Имаха много концерти по света, като от Торонто дори е качен в youtube и може да го гледате целия https://www.youtube.com/watch?v=3XnG0hlxKLA.

И страхотният завършек на вечерта - снимка с Дони!!! 

Вече ги чакам с нетърпение да дойдат пак!!! :)

Госпожа Стихийно Бедствие

Сбъдна се една от мечтите ми - да гледам прекрасната Стоянка Мутафова в действие.
На русенска сцена в Драматичен театър "Сава Огнянов" гледахме постановката "Безумната Лейди Джули".
Как да не ѝ се възхищаваш - на 93 години (с два-три месеца по-голяма от баба ми), а играе с такова желание, хъс и много ентусиазъм.
С две думи Стоянка влиза в ролята на вдовицата Джули, която отегчена решава да разнообрази живота си като отиде на гости на сина си Ричард и снаха си Хариет, с която никак не се обичат. Тя започва да се меси в отношенията им и разбира се от там следват серия от комични ситуации.
Способна винаги да разсмее публиката, а накрая заслужено дълго да я аплодират на крака, Стоянка Мутафова е едно наистина стихийно явление и една от иконите на българската телевизия и театър!

След представлението си купихме книгата, описваща живота ѝ през погледа на дъщеря ѝ Муки, която определено има още какво да научи от майка си.

Размисли

Понякога се чудя защо хората изричат думи, които или не мислят наистина или казват като ответна реакция да наранят човека срещу себе си в момент, в който са се почувствали самите те наранени. Но дали наистина са били наранени или това е бил първосигналният импулс, който е попречил на мозъка да разбере истинския смисъл на изказванията на другия човек, който е имал своите доводи? Как може да определиш за правилно или грешно чувство, което се изпитва от някой друг, въз основа на дадени обстоятелства? Има ли значение дали ще обясниш нещо спокойно или ще използваш висок тон и груби изрази, ако оставаш неразбран на момента, а след изречените обиди има ли значение фактът, че доводите ти от вчера са били приети?

Дали хората казват неща, които не мислят наистина? Защо ще ги казват, ако не ги мислят, макар и в ответна реакция, създадена като контраатака от мозъка ни?

Как да контролираме емоциите си, да защитаваме позициите си... според мен решението е в слушането с разбиране. Ако чуеш нещо, което може би те засяга или обижда да акцентираш на него, да задаваш въпроси или при нужда да се защитиш, но както обвиненията или нападките да са обсновани, така и защитата. Като се замислим споровете са като спорове в съдебната зала. Всеки има своите доводи, своите причини за дадено действие, своето право да изкаже мнението си, което не трябва да налага, защото всеки има право на свободен избор.  

Може би наистина е трудно от една страна да си либерален, от друга да защитаваш позицията си, а от трета да не пренебрегваш себе си, ако си се почувствал наранен, но да не го налагаш на околните, ако не са го целели умишлено...

Има и друго.. има ли значение дали си бил наранен умишлено или несъзнателно, когато крайният резултат е един и същ?

Естественият отговор е има, защото когато не е умишлено има липса на вина, но това афектира ли на крайния резултат? Сигурно да, защото е по-лесно да знаеш, че някой е направил нещо без да иска, отколкото да разбереш, че го е направил съзнателно, с абсолютната цел да те накара да се почувстваш зле.

Изобщо има ли правилен и еднозначен отговор на всичко, след като колкото хора има в една ситуация, толкова различни гледни точки ще се получат накрая? И ако отговорът е не, тогава как различаваме правилно от грешно? Ако е да - кой е критерият, по който съдим? :)

Екомузей в Русе

Здравейте, читатели! 

Днес искам да Ви уведомя за едно прекрасно събитие, което се случи в моя роден град! Откриха невероятен музей с всякакви видове живеещи, летящи, плуващи и растящи по река Дунав.

Декора е почти като естествената им среда, като има и информация, за която може да се прочете от табелите и таблетите, която за сега е на български, английски, румънски и немски или да се чуе/гледа от поставени из всички зали големи дисплеи, като най-големия от тях е 60" и е плазмен с няколко столчета пред него.



Разположен е на четири етажа - най-долу се намира аквариума, разделен на няколко клетки, в които има дунавски видове като сомове, есетри, облези, таранки, шарани, раци и други. Очаква се още две от клетките да се напълнят.

Това е клетката със сомовете, а и не само:

На първия етаж/партера се намира изложба на интересни фотографии, различни видове птици, като декорът им също е впечатляващ, витрини с влечуги - змии и гущери, а може би най-голямата атракция на етажа е огромния мамут и колекцията от кости, като има етикети на всеки къде е бил открит из Дунавския регион и областта.

Вторият етаж е също дом на много видове птици и на уникален макет на пещерата Орлова чука, в който може да се влезе, да се разгледат сталактитите и сталакмитите и сталактоните или там както се казват тези красиви творения на природата. Като даже има и озвучение наподобяващо падащи капки. На гърба на пещерата има и част от Ивановските скални цървки.

Третият етаж е събрал още разнообразни видове животни, но също така и интересна колекция от предмети, свързани с бита на хората от близкото минало - 1-2 века назад - стари грамофони, фотоапарати, табели, ютии, пишещи машини, сметачни машини, фенери и др. :)
Не съм Ви качила много снимки, за да останете заинтригувани и любопитството да Ви разходи до там.

Наистина, заслужава си да се посети! :)

Работно време на музея: 
Всеки ден от 9:30 до 18:00ч. 

Вход: за ученици и студенти - 1,00 лв, за индивидуални посетители - 4,00 лв, за организирани групи (над 5 души) – 3,00 лв.

Green rock fest Русе

На площада в Русе се проведе Green Rock Fest Ruse 2014, който представлява фестивал за младежки рок групи. Идеята му е да даде шанс на "прохождащи" групи да покажат музиката си и да намерят почитатели и приятели.
Това е страницата на събитието:
http://www.greenrockfestruse.com/index_bg.html
С приятелите решихме да се позабавляваме и да послушаме рок. :)

Някои от Вас сигурно са чували името на Джо Търнър, други не, трети могат да проверят в Уикипедия, но с няколко думи той е американски хард рок певец. Роден е на 2 август 1951г. Вокалист е на Рейнбоу (Rainbow), Дийп Пърпъл (Deep Purple). Участва във финландската рок група на българина Николо Коцев Брейзън Абът (Brazen Abbot). Разбира се има още много информация, която спокойно може да прочетете примерно тук.

Концертът наистина беше страхотен. Имаше ужасно много хора от всякакви възрасти, които пееха любимите си песни и заредиха целия площад с много енергия и усмивки!
Ето и малко снимки от събитието:

Тук се вижда колко много хора има пред нас, толкова имаше и зад нас, че и отстрани! :)