Още...

Имам една приятелка - Мира ( и тя си има сайтче >>> http://mira1990.dir.bg/_wm/diary/?df=46 <<< ) :), та.. тя пише много хубави стихотворения и така и така съм започнала искам да публикувам и тях :) това е посветено на мен :).... Знаеш ли приятелко... Знаеш , ти знаеш всичко за мен .Знаеш ли че искам след време когато умра да има друг живот и там да срещна теб и него .Разликата е в това че искам ти да си същата а с него нещата да са други. Знаеш ли приятелко, че душата ми плаче и сърцето ми вече не е мое. И се обрекох на сиви дни и много работа и безцветен живот . Знаеш ли приятелко че от тук нататък ще се смея различно и живота ми ще минава неумолимо с надеждата да свърши по- бързо за да има след него друг живот. Знаеш ли , а ти най-добре знаеш колко много тежат собствените решения. И знаеш ли , че времето не лекува и който е казал това е лъжец. И знаеш ли че само ти можеш да видиш разликата в очите ми дори и в най-хубавите моменти /ако предстоят такива / от тук нататък. И знаеш ли че днес погребах сърцето си , защото то вече не е мое. И умрях завинаги. И само ти , рядко и ненадейно в някой поглед , дума или жест можеш да ме откриеш от тук нататък. И знаеш ли , аз вече ще съм друга , но само ти ще знаеш къде е сърцето ми . В миналото жреците са били пазители на всички тайни , сега ти пазиш тайните на душата ми , защото когато си отида , ако не помня коя съм била , ти ще ме срещнеш , там някъде за да ми припомниш всичко. Сърцето ми е при него , но ти пази душата ми защото аз съм като празна раковина която морето , наречено живот от тук нататък ще подмята както му скимне. Защото приятелко, аз вярвах в истинската любов и може би още вярвам , но не в този живот. А реалността е друга и за това аз ще съм силна , уверена , весела , вярваща и пълна с живот , но само ти ще знаеш че сърцето ми е мъртво и ти си пазителката на душата ми. За това , приятелко , ако някога се случи да си отида , по собствено желание , знай че със сигурност е било , защото съм последвала сърцето си. А за грешната ми душа се помоли ти. Защото винаги е по - добре да скочиш за да провериш дали можеш да летиш отколкото да не ти е минавала мисълта че можеш да пробваш. И знаеш ли аз дълго се борих и ще продължа да го правя независимо какво ми струва това , разликата е че не можах да преборя себе си и надали ще мога . И всеки път ще си мисля , че можеше да е различно... И знаеш ли, приятелко аз може би и утре ще се събудя и още много дни след днешния , но онова желание за живот, което имах днес умря. Сега ще остарея бързо , без пламък в очите и без онова излъчване. Но нали от край време хората вярват, че живота тук на земята не е единствения и може би , само може би , има и друг... И ако не умра сега , значи че съм станала по - силна, но само ти знаеш колко е слаба душата ми и че нямам сърце. Но нали надеждата умира последна / защото е унищожила всичко живо преди това по пътя си / та и аз така , надявам се да има друг живот... Но знаеш ли и в този и в другия обичам него и теб и това е нещото което никой свят не може да промени. Сигурно за това казват че любовта е най- силното и необяснимо чувство на света. Умирам, но хората се познават по това не как падат , а как се изправят след това. А само ти, приятелко, само ти знаеш , че аз от тук нататък ще си вървя наведена..... а те , другите , те няма да го виждат...И ти благодаря че ме подкрепяше и в най-голямата ми и невъзможна любов. Защото хората имат една истинска любов - за мен това е той , и едно истинско приятелство - това си ти. Благодаря ти. И... : Умираща душа... Устните ми шепнат името ти, душата ми жална те зове... Толкова силно искам те до себе си, че тялото ми от мъка се тресе... Липсваш ми-повтарям аз насън, ликът ти ще ме стряска докато ме има вън... "Обичам те"-бих крещяла нощи и ден, "Обичам те"-и бих те желала на оковите в плен... Окови,но не от желязо,а от ЛЮБОВ... Вериги,но не от желязо,а от СКРЪБ! Окована душата ми стене, а по лицето се стича сълза след сълза... Твоят образ пътя пресича при всеки полъх лек на бриза... Спомени връхлитат на черни ята и душата умира....умира САМА!!!