Заминаване vol.01

Последна нощ, а утре ме очаква път.

Поглеждам през прозореца дали навън вали...

Малко остана. Три дни до заминаването ми. Вълнувам се. С цялото си сърце се надявам както всички Вие ми пожелавате всичко да е страхотно, положително неповторимо и незабравимо. Надявам се да се запозная със страхотни хора, от които да науча интересни неща, както и те да научат по нещичко и от мен. Ще им разкажа за България, за Вас моите прекрасни приятели... Ще снимам, обещавам да снимам със фотоапарата, който Борко купи за мен ( и чакам с нетърпение), за да Ви покажа местата, които ще посетя с пожелание да ги посетите и Вие. Ще ми липсвате. Спокойно, не съм се депресирала, знам че не отивам за цяла вечност, а само за 4 месеца и половина. Но това не означава, че няма да ми е мъничко мъчно, което е хубаво за Вас, тъй като ще знаете, че сте ми скъпи! (разбира се, не заради "сумата по вашата сметка е..." както се казва в една реклама) :) 

Ще си пишем, ще Ви разказвам ( на когото му е интересно) и Вие ще ми разказвате за Вашите преживявания, които Ви пожелавам да са интересни, забавни и приятни.

Да не ставам прекалено сърцераздирателна пожелавам на всички ученици и студеннти успешна нова година (на тези, на които им е за последно в класните стаи - запомнете училището с хубаво, забавлявайте се, не издребнявайте и не се изпокарвайте много за самия бал, но дори и да го направите, поне на деня бъдете непринудени и изпълнени с оптимизъм, усмихнатост и добро настроение). 

Успех на ВСИЧКИ!