Сутринта рано-рано в 8:00 50 човека от курса се събрахме пред университета и търпеливо чакахме автобуса да дойде да ни вземе. Всички се качихме и след няколко минути вече бяхме минали табелата, показваща края на града.
Към 10:30 пристигнахме в Плевен. Разделихме се на две групи по 25 човека. Първата група трябваше да посети затворническото общежитие, а втората затвора и след това да се разменим.
Аз избрах да съм от първата група и тук започва първата част от разказа ми.
Според чл. 59 (1) от Закона за изпълнението на наказанията и задържането под стража в затворнически общежития от открит тип се настаняват осъдените за първи път на лишаване от свобода до 5 години за умишлени престъпления и осъдените за престъпления, извършени по непредпазливост. Чл. 64 (2) Лишените от свобода, които изтърпяват наказание в затворническо общежитие от открит тип, могат да бъдат премествани в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, когато грубо или системно нарушават установения ред, системно се отклоняват от работа или влияят отрицателно върху останалите.
Разликата между затворническите общежития от открит и закрит тип е свързана с режима на охрана, с настанените лица и начина движение в него и на излизане на работа – навън, с охрана или по друг начин.
Автобусът ни спря пред огромни метални врати, които бяха отворени от охраната и пред нас се разкри алея. От дясната страна се виждаха полу разрушени сгради
Продължихме да вървим по алеята, а отстрани се виждаха цветя, за които очевидно се грижеха обитателите на общежитието.
Повървяхме още напред и стигнахме до сградата, в която бяха настанени осъдените.
Пред нея също имаше градинка с беседка, в която посетителите могат да се срещат със своите близки и да разговарят.
Влязохме в сградата, а обстановката на която станахме свидетели беше все едно с машина на времето те връщат поне 20 години назад. Разбира се не съм очаквала и не очаквам затворниците да живеят в лукс, просто беше интересно да видиш неща, които са били модерни и актуални преди толкова много години. Тапетите, стените, старите телевизори, чинове, черно-бели снимки в стъклени рамки, барче, което няма нищо общо с лъскавите и светещи заведения днес. Разгледахме и някои от стаите на затворниците. Бяха подредени различно, но в повечето имаше две-три легла, бюро, столове, някои от тях имаха телевизори с плосък екран и ако могат да си позволят кабелна телевизия.
Имат игрище и фитнес зала.
Лишените от свобода, които изтърпяват наказанието в затворнически общежития от открит тип могат да:
1. ползват медицинска помощ в лечебните заведения извън местата за лишаване от свобода, включително стационарно лечение без охрана;
2. присъстват на културни, спортни, религиозни и други мероприятия, провеждани в населеното място по местонахождение на общежитието, по ред, определен от началника на общежитието;
3. се обучават в училища по местонахождението на общежитието, включително да бъдат включвани в курсове за придобиване на специалност или за повишаване на квалификацията заедно със свободните граждани.
С месечен домашен отпуск до 2 денонощия могат да бъдат наградени лишените от свобода на общ режим, които изтърпяват наказание в затворнически общежития от открит тип. Лишените от свобода на лек режим ползват месечния домашен отпуск до 2 денонощия по право.
С ползването на годишната почивка извън затворническото общежитие от открит тип могат да бъдат наградени лишените от свобода на лек режим. Наградата включва ползването на целия размер на годишната почивка или част от нея, определена от началника на съответния затвор.
Мили читатели, след това, което видях, обстановката, начина на живот на осъдените, дори и при този, ако мога да го нарека "лек" режим на изтърпяване на наказанието, наистина, от сърце Ви съветвам с всякакви сили и средства да се постараете да се предпазите от какъвто и да е риск да станете един от обитателите на това или друго подобно място.
И след този призив и разказа на заместник директора на затворническото общежитие, който ни обясни за режима, позволените предмети за внасяне и т.н. решихме, че е време за разходка и хапване. Foursquare ми подсказа, че наблизо има заведение, което се казва "Веселата къща". Споменах го на колегите и решихме да го посетим. Затворническото общежитие се намира на едно много гадно кръстовище, което пресякохме с особено внимание, тъй като бяхме доста голяма и неориентирана група, но за щастие нямаше особено голям трафик. Повървяхме няколко минути по булевард Русе и от дясната ни страна остана хотел Балкан, а срещу нас видяхме въпросното заведение, което беше напълно празно и всички си намерихме място и се настанихме удобно, разглеждайки обедното меню, а също и обстановката, тъй като тя беше традиционно българска - с черги и всякакви символи на домашния бит. Всеки си поръча интересни и разнообразни ястия, които изглеждаха много вкусно, а и цените бяха нормални.
След вкусното хапване беше наближил уговореният час, в който трябваше да направим размяна на групите. Докато чакаме се заговорихме с едни любезни възрастни хора от блока, който беше в близост до затворническото общежитие, които ни разказваха различни неща и много ни се зарадваха и ни пожелаха успех в начинанията.
Автобусът дойде към 13:20 и направихме размяната.
КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар