На екскурзия до затворническото общежитие и затвора в Плевен - II част

Към първа част <<<
Автобусът дойде към 13:20 и направихме размяната.
Затворът се намира в природен парк "Кайлъка" и по пътя към него успяхме да се порадваме на красивата природа. Не съм ходила там, но от това, което видях много прилича на нашето теке и изглежда страхотно за разходка, отдих и пикник с барбекю.
В района на затвора е обособен Пенитенциарен учебен център към Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” за първоначална подготовка, преподготовка и повишаване квалификацията на личния състав, където се оказа че е учил и нашият асистент. Казаха ни, че към момента в затвора се намират около 500 лишени от свобода, като десет от тях са с доживотни присъди.
Автобусът ни остави пред огромни метални порти, които скърцаха доста страховито и зловещо, а и сградите зад тях изглеждаха също толкова непривлекателни, олющени и страшни. Трябваше да си оставим телефоните, фотоапаратите и всякакви ненужни вещи в автобуса и не мога да ви покажа снимки, но в Google намерих една, която показва поста на дежурния охранител, където си дадохме личните карти, а след това минавахме и през детектор.
Влязохме в главната сграда, където се намираха затворниците, даже имаше един, който тъкмо го закопчаваха и явно щяха да го водят някъде. Разказаха ни общо взето за реда и режима. Показаха ни местата, където лишените от свобода имат право да се срещат с близките си, даже тъкмо го обновяваха. Обясниха ни, че през решетките са успявали да си подават разни забранени предмети, и за това вече ще разговарят през стъклена преграда с PVC дограма и телефони. Затворниците имат право на 1 час разходка на площадката, където точно като по филмите имаше фитнес уреди и баскетболен кош, а няколко човека се разхождаха на групички, докато един вдигаше тежести от лежанка. Показаха ни къде социалните служители събеседват с лишените от свобода, а също така видяхме някои от тях през решетките. Имат малък параклис, който е изрисуван от затворниците и то наистина много красиво, зала за културни мероприятия с доста места и окачени рисунки. Към затвора има и училище, в което обитателите му могат да се  научат да четат и пишат, а допълнителна мотивация е, че определен брой часове се равняват на един ден лишаване от свобода. На територията на затвора се намира и магазин, от който могат да си пазаруват различни неща.
Извън огромните и зловещи порти, за които Ви казах по-горе има нещо като детски кът с люлки, пейки и подобни съоръжения, който толкова силно контрастираше на затвора и това, което олицетворява... и тук е моментът да повторя призива си от миналия пост:
Мили читатели, след това, което видях, обстановката, начина на живот на осъдените, при тежкия режим на изтърпяване на наказанието, наистина, от сърце Ви съветвам с всякакви сили и средства да се постараете да се предпазите от какъвто и да е риск да станете един от обитателите на това или друго подобно място, тъй като 23 часа на денонощие да прекарвате в едно малко затворено помещение, в повечето случаи с много повече от 3-4 човека в него само на думи е ужасно, а какво остава за реалността.