Истанбулска приказка

"People were right when they say there is no other place on earth as beautiful looking as Istanbul." – Chateaubriand

      С Катето много обичаме да пътуваме и въпреки премеждията до Кръстова гора, за които не съм Ви разказвала тук, решихме отново да се впуснем в приключение, като този път дестинацията ни беше приказният Истанбул.

Всички знаете как става – харесвате си туристическа агенция, в нашия случай беше Караджъ турс, избирате си броя на нощувките, изчаквате датата на потегляне, което в моя случай е направо мъчение, тъй като вълнението и адреналина от предстоящата екскурзия направо ме побъркват, че и побърквам хората около себе си. Та... направихме всичко това и най-накрая определеният ден дойде – 17 април.

Около 18 часа родителите ни ни изпратиха от паркинга на ЖП гарата в Русе. Автобусът потегли и спирайки на няколко места по пътя се напълни с екскурзианти от Бяла, Велико Търново, където се качи и нашият екскурзовод Иван Иванов, Габрово, Казанлък и Стара Загора. След това минахме през КПП Капитан Андреево, като проверката не отне много време, но за съжаление имаше неприятно премеждие за една от пътничките. Задължително преди тръгване си проверявайте датите на валидност на документите поне по 2 пъти и ако трябва ги покажете на някой близък за всеки случай да провери и той.

След още няколко часа, по изгрев слънце вече бяхме влезли в Истанбул, който ни посрещна с огромни впечатляващи сгради и навсякъде, където имаше зеленина имаше и лалета, които образуваха различни форми. Април месец е празникът на лалето и обикновено засявали толкова лалета, колкото са жителите на града.

Към 7 сутринта вече бяхме пренесли багажа си в лобито на хотел Selenay  и почивайки си чакахме екскурзовода за пешеходната обиколка. Тъй като все още нямаше свободни стаи (понеже се освобождават в 12) оставихме багажа и потеглихме. Екскурзоводката Невин, завършила Робърт колеж, което се води изключително престижно училище, разказваше увлекателно за създаването на града, за отпечатъците, които всеки владетел е оставял след себе си във внушителната му история. Крепостни стени, страхотни сгради,  интересни джамии, културни промени и още и още интересни неща, за които може да прочетете или пък още по-добре направо да посетите и видите с очите си.

Докато вървяхме към площада, на който са Света София, Синята джамия „Султан Ахмет”, Египтеската колона и Колоната на Константин, минахме и през Капалъ чарши, където просто станах разногледа. Десетки магазинчета със злато и диаманти, които отразяваха светлината толкова опияняващо, че е абсурдно да не ти заблестят очите докато минаваш покрай тях.  Всякакви видове шалове и сувенири и още и още пъстроцветни стоки. По пътя ни заваля дъжд, но това не попречи особено на разходката. Навсякъде имаше така наречените „амбулантни търговци”, които предлагаха книжки с интересни факти за Истанбул на различни езици, имаше дори на български. Kартички, гевреци, приспособления за рисуване на интересни фигурки, царевица, печени кестени, но най-интересното беше, че в момента, в който заваля дъжд започнаха да предлагат и чадъри „Umbrella, umbrella, 10 лири, дай 5 лири, подарък, подарък”.

Разходихме се по площада и едната група отиде да разгледа Водохранилището „Йеребатан”, за което може да прочетете сравнително подробна информация тук, след което и Света София. 

Ние си бяхме избрали други забележителности и имахме около час и половина свободно време. Тъй като валеше нямахме голям избор, а McDonalds беше доста близо до нас решихме да изчакаме групата там.

Дворецът „Топкапъ” – главният дворец на Османската империя от 1465г. до 1853г. Намира се на един от седемте хълма на града, между Златния рог и Мраморно море и има чудесен изглед към Босфора. Има няколко дворове, през които се влиза, като още в началото имаше охрана с автомати, тъй като в една от залите се съхранява един от най-големите диаманти в света – 86 каратовия Kaşıkçı Elması или Диамантът на майстора на лъжици. Ако Ви е интересно в този сайт ще намерите най-подробно описание на портите, дворовете, кухните, харема, беседките и залите на двореца, в които има различни изложби на традиционни одежди, оръжия, бижута и още много други. 

Ние се разходихме из двореца, разгледахме изложбите, като най-много ме впечатлиха на оръжията, които бяха страхотни –  имаше мечове, ятагани, брони, както и красивите скъпоценностти, заедно с наистина впечатляващия диамант. Почивахме си по пейките и се любувахме на красотата на зеленината, цветята и дръветата, както и на невероятната гледка на Босфора, която се разкриваше пред нас от различните „тераси”.

След дългата разходка и изморителното пътуване не ни остана нищо друго освен да се приберем в хотела, да си подредим багажа в стаята, да хапнем и да се наспим за следващия ден.

* * * * * * * 

Съботата ни започна с автобусна обиколка, разглеждайки различните квартали стигнахме до църквата Св. Стефан, известна още като Желязната църква. 

През 1849г. е издаден султански ферман, с който се позволява на българите да имат молитвен дом. Българинът княз Стефан Богориди дарява част от земите си за тази цел, но тъй като почвата е нестабилна, елементите на църквата, тежащи около 500 тона, са изработени от сглобяеми железни части във Виена от фирмата Рудолф Ваагнер, за да може при нужда да бъде разглобена и преместена на безопасно място. Екскурзоводите разказаха, че е спечелила конкурс най-красива църква в Истанбул.

Обикаляйки църквата отвън един от обичайните улични търговци ни спря да ни продава броеници и наргилета и аз си купих 1 от там за 10 евро, което си беше хубава цена, предвид големината му.

Автобусът потегли и се озовахме на булевард Истиклял, който свързва известния площад „Таксим” с „Тюнел”, което е най-късото метро в света – около 500 метра. На този булевард се намира и гимназията „Галатасарай”, „Пера палас”, в който се помещава един от най-старите хотели в Истанбул, като сред известните личности, които са го посещавали са Джон Кенеди, Грета Гарбо, Алфред Хичкок и разбира се Агата Крисити, която е написала в него един от известните си разкази „Убийство в Ориент експрес”.

На булевард Истиклял има множество магазини и страшно много хора. От началото до площад „Таксим” постоянно се движи и т.нар. „Трамвай на носталгията”, на който хората могат да се качат и да се повозят.

Ние имахме около час да разгледаме наоколо. Срещата ни беше пред една катедрала, но времето отлетя неусетно и докато се заглеждахме по сградите и витрините стигнахме до площад „Таксим”, направихме си по 1-2 снимки и ужасени видяхме, че ни бяха останали 10 минути да се върнем обратно, тъй като екскурзоводите имат лошия навик да не чакат когато някой закъснее и трябваше да тичаме между хората. За щастие най-накрая ги настигнахме и автобусната обиколка се беше превърнала в доста пешеходна с всичкото това бързане, но продължихме към кулата „Галата”. За съжаление нямахме възможност да се качим, тъй като имаше големи опашки. Имахме 20-тина минути да хапнем по един геврек и аз си поръчах прясно изстискан сок от нар за 5 лири, който беше просто страхотен!!!

Продължихме надолу по една стръмна улица, която от двете си страни имаше всякакви магазинчета за различни неща, като най-вече музикални инструменти и сувенири.

Качихме се отново в автобуса и продължихме към следващата атракция – разходка с корабче по Босфора.

Всички бързаха да седнат от дясната страна, както ни беше посъветвал екскурзоводът, но ние си намерихме място в задната лява част на корабчето, като от нашите места се виждаше дори по-хубаво според мен, което се затвърди в момента, в който всички хора станаха за да правят снимки или да виждат по-добре, а ние с Катето седнахме на перилата и докато ни се вееха косите се любувахме на страхотното усещане и разбира се на прекрасния пейзаж, който се разкриваше от двете ни страни. Редуваха се яхти и красиви къщи, за които екскурзоводите разказваха по нещо на български и руски.

Минахме покрай най-голямата и скъпа дискотека, университетът Галатасарай, който разбира се беше изгорял. Казвам разбира се, защото голяма част от сградите изглеждаха все едно са горели някога, за някои беше вярно, а за други причината се оказа в параходите, заради които се трупали сажди по стените и покривите.

Слязохме на отсрещния бряг и потеглихме с автобуса за двореца „Долмабахче” – чудна смесица от злато, сребро и кристал.

От входа ни посрещна красива градина с изумителна гледка към Босфора. Самата сграда на двореца е украсена с прекрасни орнаменти, които допълват разкошното му излъчване.

Вътрешността на двореца е изпълнена с много зали, като всичко е по две. Още от входа през големия коридор от ляво и дясно има помещения за отдих, срещи или каквото се сетите, но самото обзавеждане е като огледало. Каквото го има от едната страна – това има и от другата. Когато са идвали гости при султаните и са поднасяли своите подаръци отново са били по две – две вази, две мечи кожи и т.н. Кристалните полилеи спокойно могат да Ви оставят без дъх, заедно с най-големият в света, който е подарък от английската кралица Виктория.

Разхождахме се из дългите коридори, покрити с меки килими и се любувахме на невероятната обстановка докато слушахме разказите на екскурзоводката. Даже успяхме да надникнем и в стаята, в която е живял и починал Мустафа Кемал Ататюрк – първият президент на републиката.

Останали без дъх и с блестящи като кристала очи имахме няколко свободни минути, и тъй като нямахме възможност да снимаме вътре решихме да се разходим и да си направим по някоя снимка из градините на двореца. С такава величествена обстановка за малко можеш да се почувстваш като владетел на една от най-великите империи на света.

След това имахме свободно време, което използвахме да си починем и да се подготвим за нощната обиколка.

Около 21 часа потеглихме с автобус от хотела и екскурзоводът започна да ни разказва за различните квартали на града, а навсякъде около нас хората продължаваха да се разхождат по улиците и да продават стоките си. Нощната гледка на този многомилионен град наистина изпълни и надхвърли очакванията ми. По едно време попаднахме в задръстване, в което стояхме няколко минути, но успяхме да се измъкнем и продължихме по организирания маршрут. Заведоха ни на едно място, което е подобно на Левента в Русе. Също имаше ресторант, а гледката от там просто беше зашеметяваща.

Иска ми се да Ви го опиша с думи, но ми се струва, че каквото и да кажа ще е недостатъчно, така че ако имате възможност да си изберете нощна разходка – не се колебайте и секунда! J

Минахме и покрай българското посолство, което се оказа, че се намира в един от най-хубавите квартали. Видяхме и част от крепостните стени, останали от различните владетели, които бяха красиво осветени.

След като и нощната разходка приключи отново се прибрахме в хотела.

* * * * * * * 

Неделята я посрещнахме с вкусна закуска и уникалната гледка от последния етаж на хотела. 

Бяхме решили да обиколим из магазините за да купим подаръци и сувенири, така че налюбувахме се колкото се може по-дълго на красивите кораби и невероятно синята вода, събрахме си багажа и отидохме да се поразходим. Вървяхме по главната улица и просто се наслаждавахме на всичко около нас. Успяхме да купим чай, подаръци, да отидем на площада със Синята джамия и Света София, постояхме малко на пейките, хората ни се усмихваха и ни пожелаваха хубав ден, направихме си по още няколко снимки за спомен и след това от хотела потеглихме за един от най-големите молове в света – Форум Истанбул.

Там не сме обикаляли много, тъй като за 1 час можеш само да влезеш от паркинга през входа, да изядеш един сандвич, да се освежиш и да се върнеш отново в автобуса.

И така разходката ни из Истанбул приключи. 

По пътя минахме през Одрин, като влязохме в огромната джамия, послушахме малко от молитвата, купихме няколко кутии с локум и баклава, запасихме се и с 1-2 шишета Айрян, който беше направо като амбрoзия...

По пътя оставяхме хората, които пътуваха с нас и се бяха качили от Стара Загора, Казанлък, Габрово, в Търново оставихме водача, в Бяла също спирахме и накрая се прибрахме и ние.

Беше едно страхотно изживяване. Разбира се като изключим „подредбата на планетите” тъй като е вярно, че бях доста кисела и сърдита, а нямаше кой знае каква причина, но за мен ще останат хубавите спомени и огромното ми желание да отидем отново, като този път ще е 100 пъти по-хубаво, 1000 пъти по-весело и минус безкрайност пъти по-ненамусено. J

От сърце Ви пожелавам, ако имате възможност да посетите Истанбул – не се и замисляйте  въобще! Обикаляйте света, накрая ще ви останат поне хубавите спомени и страхотните истории на всяко приключение!