Този уикенд с приятелите решихме да се поразходим. По идея на Бори избрахме Свещари и Демир Баба теке. Две коли - десет човека - Аз, Борко, Катя, Елл, Вик, Сашо, Ники, Бори, Ивка и Косьо.
Свещари се намира в Североизточна България близо до град Исперих. Ето и карта благодарение на Google maps.
Към обяд Борко настрои GPS-a, Сашо запали Вентото и потеглихме. Времето беше много приятно, слушахме музика, говорихме си по пътя и ето че след около час (85 км) пристигнахме при тракийските гробници. Някои хапнаха, други изпушиха по цигара, взехме си 10 студентски билета за по 7 лева за трите гробници, с Борко си взехме и книжки със стоте национални туристически обекта, както и първия печат. Един млад екскурзовод ни поведе към могилите. Първо видяхме една доста разрушена, в която бяха погребани 4 човека, вероятно близки на царя, както ни разказаха. След това отидохме в една доста по-запазена, където бяха погребани трима, също близки на царското семейство или слуги. Третата гробница беше царската, разбира се и трите бяха ограбени и леко разрушени от иманярите, но в третата имаше кости от Кон и красиви статуи от камък, както и цветни рисунки и каменни орнаменти. Разказаха ни още, че в момента, в който се роди цар започва да му се строи гробница, тъй като е от камък, а той се нуждае от доста продължителна обработка, а тогава не са имали сегашните технологии, а са заглаждали и оформяли камъните с животински кожи и пясък и са строели гробниците докато царят е жив. Интересното тук е циклопският строеж, тоест няма материал, който да слепва камъните. Те се подреждат и закрепват с един специален камък, който архитекти и археолози наричат ключов камък. Ако се размести един от камъните - цялата конструкция би се разпаднала. Също интересен факт е намерената плъзгаща се врата от преди 2000 години! Както обича да казва доцент Златоживка Здравкова - Всичко ново е добре забравено старо. Охраната на царската могила беше с доста ефектна блиндирана врата, с кодове и аларми, камери, а когато влезете се обуват и найлонови терлици върху обувките за да не се замърсява. Снимането е забранено и в трите гробници. Разбира се снимки в интернет винаги могат да се намерят. Единственото, което трябва да направите е да отворите Google и на изображения да напишете Свещари, а ето го и резултата:
http://www.google.bg/search?hl=bg&rlz=1G1GGLQ_BGBG248&q=Свещари&um=1&ie=UTF-8&tbm=isch&source=og&sa=N&tab=wi&biw=1138&bih=555
След като се нагледахме на гробниците и разбира се си направихме обща снимка:
решихме да видим и Демир Баба Теке.
За него Уикипедия казва, че
Демир баба теке е алевийско тюрбе, което се намира в близост до село Свещари, че в тюрбето се намира гробът на алевийския светец от 16 век Демир баба. То представлява седмоъгълна сграда с по-ниско квадратно преддверие, изградени от двулицева суха квадрова зидария от местен пясъчник. Покрито е с полусферичен купол с височина 11 m над нивото на терена. Гробът на Демир баба е разположен в средата на седмоъгълното помещение, ориентиран е с главата на югозапад и има дължина 3,74 m. Изграден е с тухлена зидария с дървена надземна част. Той е постоянно затрупан от дарове и се показва много рядко само пред алевийски поклонници.
Така и беше. До самото тюрбе обаче водят 200 стъпала оградени от красиви дървета, за жалост окичени с парцали, части от дрехи или цели дрехи, тъй като има поверие, че ако оставиш част от дреха ще ти се случи нещо хубаво или просто за здраве. Според мен просто трябва да сложат нещо като огромна урна или няколко по-малки, където хората да оставят кончета, парцалчета, гащи, чорапи или каквото там са си решили, за да може да пазим все пак природата ни чиста. Но да продължа нататък с разказа. Слязохме по стъпалата и влязохме в музея посветен на Демир баба, в който имаше кратка история и разни негови принадлежности, от лявата част на тюрбето имаше камък, който според поверието с ръце върху него и със затворени очи трябва да преброиш до 107 и след това да си пожелаеш нещо. Друго интересно са две дупки също от ляво на каменната ограда. На няколко крачки от оградата има камък, от който със затворени очи и ръце изпънати и леко разперени напред вървиш, и ако пръстите ти уцелят и двете дупки значи си безгрешен. Мисля че никой от нас не се оказа такъв, не че има някой на света, който да не е :). Влязохме при гроба на Демир баба. Поверието тук е, че трябва да го обиколиш три пъти вървейки назад. След като изпълнихме и това решихме да видим накъде води една дупка в оградата отдясно. Оказа се, че води към пътеката на изпитанието, както прочете Борко. Такава си и беше, стръмна, осеяна с дървета и храсти, а след това продължаваща със скали и гладки страни, по които си е препятствие да се катериш и истински успех ако изкачиш! Разбира се нас нищо не може да ни спре и минахме и по нея, за да стигнем до наистина красива гледка. Разбира се не можеше да не увенчаем успеха си и с една (всъщност всички знаем, че беше повече от една :D) красива снимка:
Малко се бяхме разделили групата и докато едната част ни чакаше долу на пейките при тюрбето ние бяхме доста убедени, че са се качили при колите. Разбира се не беше така и си направихме още една гимнастика по стълбите един път надолу и след това обратно нагоре. С това обаче разходката ни не свърши. Бяхме изгладнели и решихме да отидем до Русенското теке, тоест Николово и за да няма съмнения повече Google каза, че празникът на Николово е в началото на Август, но всяка година през различни дни.
Стигнахме и до там. Хапнахме, пийнахме и се прибрахме благополучно в Русе, готови за нови приключения!
Малко повече снимки може да видите
ТУК
