"Спомни си Рада и се усмихна: "Каква чудновата бърканица - мислеше си той - от жена, дете и дявол! И как всичко й прилича; каже нещо - умно е, направи нещо - хубаво е!" И той я виждаше тъй, както беше я видял, когато държеше иглата с конеца в устата си, гледаше го и се усмихваше. "Не игла - помисли си пак Шибил и въздъхна. - Нож може да държи тъй в устата си, и от тоя нож човек на драго сърце би умрял!"
"Шибил гледаше пред себе си и си мислеше. В очите му, като къси жълтици, се чупеха лъчите на месеца, искряха и се сплитаха в някакъв смътен образ, който ту се явяваше, ту се изгубваше. Но Шибил ясно виждаше две очи, които го гледат, една усмивка, която го мами. Той стана, тръгна подир тези очи и тази усмивка и повече не се обърна назад."
"И всичко утихна. Слънцето огряваше камъните на калдъръма. Като петно кръв между двата трупа се червенееше карамфилът.
"От Черковното кафене, от прозореца, някой отчаяно размахваше бялата кърпа."
"Да бъдеш щастлив не означава да имаш идеален живот. Да бъдеш щастлив означава да си влюбен в живота, въпреки всички предизвикателства, загуби и разочарования. Да бъдеш щастлив означава да не бъдеш жертва на проблемите си, а да се превърнеш в автор на житейската си история. Да бъдеш щастлив е завоевание, а не дело на случайността." Аугусто Кюри
Няма коментари:
Публикуване на коментар