Фестивал за съвременна градска култура АЗ, градът

Русе е кандидат за Европейска столица на културата 2019. По този повод се организират най-различни мероприятия, които вдигат настроението и носят повече усмивки по лицата на гражданите на любимия ми Крайдунавски град. Ето я и програмата до момента:

От всички чудесии, които се случват успяхме да посетим Средновековния фестивал в Червен, но отидохме късно и ни наваля дъжда. Направихме си няколко снимки и с Борко стреляхме с лък. Повече за разходката до Червен можете да прочетете тук. 

Още вчера бяхме решихме да видим възстановката на средновековния пазар и демонстрациите, които бяха подготвили на Римската крепост Сексагинта приста. Но за съжаление дъжда, който се изля буквално като из река, тъй като из ведро не звучи толкова внушително, ни попречи. За това днес отново проявихме желание и решихме да проверим късмета си. Разбира се следобяд хората вече бяха започнали да прибират всичко и не успяхме да дегустираме всекидневните блюда и напитки от времето на римляни и траки, но пък се качихме на кулата, от която от всички страни се разкрива прекрасна гледка на река Дунав.  

Честно казано останах приятно впечатлена от факта, че са премахнали най-накрая ненужните буренаци и треволяци и вместо тях са направили място за отдих и разходка през историята. 

Има указателни табели на много места,

дори паметника на моряка е почистен и привлекателен за снимки и отдих

И тъй като Сексагинта приста в превод означава Шестдесет кораба-пристис би било неестествено да няма макет на кораб:

След като разгледахме всичко решихме да продължим към кея.

На кея също бяха подготвили интересна изложба на първите неща в Русе с кратка информация и макети. Преди няколко месеца Пешо и Биляна написаха пост в блога си, който като пътеводител ги описва, а и разкрива чудесните забележителности, на които ако сте в Русе на гости можете да се насладите.

Ето и малко снимки и информация, с които може да се гордеете, ако сте русенци или да им се порадвате, ако не сте! :)

Редом до всички други "първи неща" русчуклии могат да се похвалят с първите глътки българско пиво

Шест години по-късно (1883г.) австриецът Йозев Хаберман учредява второ пивоварно дружество в града.

В средата на 19-ти век Мидхат паша избрал Русчук за център на  Дунавския вилает, амбициран да го превърне в град с европейски облик, по подобие на градовете, които го очаровали по време на пътешествията му из Стария континент. Русчук започнал постепенно да се отърсва от ориенталския привкус на Юга и с достолепие вперил поглед към Дунав, откъдето като полъх на промяна навлизах духът на новото време. На мястото на старите прашни и криви калдъръми се появили павирани улици. Изтънчената европейска култура заблестяла по улиците от фенерите, принесени от Виена и осветили желанието на русчуклии да бъдат първи!

Първата кинопрожекция е била през 1897г. 

 От 7 ноември 1866г. датира първата ЖП линия в България

Първата българска печатница - 1864г.

Снимах се и с Аладин, който беше любопитна забележителност. Може и ние като македонците да си го откраднем за наш :D

Направихме си и снимка-картичка

След разходката по кея, решихме да видим какви изненади са ни приготвили в "Парка на младежта".  

Имаше стени, на които момчета показваха таланта си в графитеното, ако мога да го нарека така, изкуство.

Направих няколко опита да жонглирам с бухалки , което беше доста интересно. 

 Бяха нагласили голяма сцена, на която показваха различни пози от йога, движения от ушу, а по-късно (към 21:00ч.) на сцената щяха да се качат и няколко рокаджийски банди.

 На чешмичката пък имаше човек, който пишеше имена върху ориз и други подобни, също и рисуваше временни татуировки. Как да пропусна да си направя?

След цялото това приключение изпихме по една хууубава студена бира с подобаваща гарнитура от цаца и пържени картофки на Кенора и с това денят завърши подобаващо! Надявам се да продължат културните мероприятия, тъй като придават живот на града ни! 

На екскурзия до затворническото общежитие и затвора в Плевен - II част

Към първа част <<<
Автобусът дойде към 13:20 и направихме размяната.
Затворът се намира в природен парк "Кайлъка" и по пътя към него успяхме да се порадваме на красивата природа. Не съм ходила там, но от това, което видях много прилича на нашето теке и изглежда страхотно за разходка, отдих и пикник с барбекю.
В района на затвора е обособен Пенитенциарен учебен център към Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” за първоначална подготовка, преподготовка и повишаване квалификацията на личния състав, където се оказа че е учил и нашият асистент. Казаха ни, че към момента в затвора се намират около 500 лишени от свобода, като десет от тях са с доживотни присъди.
Автобусът ни остави пред огромни метални порти, които скърцаха доста страховито и зловещо, а и сградите зад тях изглеждаха също толкова непривлекателни, олющени и страшни. Трябваше да си оставим телефоните, фотоапаратите и всякакви ненужни вещи в автобуса и не мога да ви покажа снимки, но в Google намерих една, която показва поста на дежурния охранител, където си дадохме личните карти, а след това минавахме и през детектор.
Влязохме в главната сграда, където се намираха затворниците, даже имаше един, който тъкмо го закопчаваха и явно щяха да го водят някъде. Разказаха ни общо взето за реда и режима. Показаха ни местата, където лишените от свобода имат право да се срещат с близките си, даже тъкмо го обновяваха. Обясниха ни, че през решетките са успявали да си подават разни забранени предмети, и за това вече ще разговарят през стъклена преграда с PVC дограма и телефони. Затворниците имат право на 1 час разходка на площадката, където точно като по филмите имаше фитнес уреди и баскетболен кош, а няколко човека се разхождаха на групички, докато един вдигаше тежести от лежанка. Показаха ни къде социалните служители събеседват с лишените от свобода, а също така видяхме някои от тях през решетките. Имат малък параклис, който е изрисуван от затворниците и то наистина много красиво, зала за културни мероприятия с доста места и окачени рисунки. Към затвора има и училище, в което обитателите му могат да се  научат да четат и пишат, а допълнителна мотивация е, че определен брой часове се равняват на един ден лишаване от свобода. На територията на затвора се намира и магазин, от който могат да си пазаруват различни неща.
Извън огромните и зловещи порти, за които Ви казах по-горе има нещо като детски кът с люлки, пейки и подобни съоръжения, който толкова силно контрастираше на затвора и това, което олицетворява... и тук е моментът да повторя призива си от миналия пост:
Мили читатели, след това, което видях, обстановката, начина на живот на осъдените, при тежкия режим на изтърпяване на наказанието, наистина, от сърце Ви съветвам с всякакви сили и средства да се постараете да се предпазите от какъвто и да е риск да станете един от обитателите на това или друго подобно място, тъй като 23 часа на денонощие да прекарвате в едно малко затворено помещение, в повечето случаи с много повече от 3-4 човека в него само на думи е ужасно, а какво остава за реалността.

На екскурзия до затворническото общежитие и затвора в Плевен - I част

Всеки път като го напиша или кажа на някого и ми става много смешно и колкото и странно да звучи преподавателите по Криминология наистина ни организираха екскурзия до Плевенския затвор. (Което честно казано препоръчвам на всички специалности, че даже и на учениците, за да видят къде да НЕ ходят).
Сутринта рано-рано в 8:00 50 човека от курса се събрахме пред университета и търпеливо чакахме автобуса да дойде да ни вземе. Всички се качихме и след няколко минути вече бяхме минали табелата, показваща края на града.
Към 10:30 пристигнахме в Плевен. Разделихме се на две групи по 25 човека. Първата група трябваше да посети затворническото общежитие, а втората затвора и след това да се разменим.
Аз избрах да съм от първата група и тук започва първата част от разказа ми.
Според чл. 59 (1) от Закона за изпълнението на наказанията и задържането под стража в затворнически общежития от открит тип се настаняват осъдените за първи път на лишаване от свобода до 5 години за умишлени престъпления и осъдените за престъпления, извършени по непредпазливост. Чл. 64 (2) Лишените от свобода, които изтърпяват наказание в затворническо общежитие от открит тип, могат да бъдат премествани в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, когато грубо или системно нарушават установения ред, системно се отклоняват от работа или влияят отрицателно върху останалите.
Разликата между затворническите общежития от открит и закрит тип е свързана с режима на охрана, с настанените лица и начина движение в него и на излизане на работа – навън, с охрана или по друг начин.
Автобусът ни спря пред огромни метални врати, които бяха отворени от охраната и пред нас се разкри алея. От дясната страна се виждаха полу разрушени сгради

Продължихме да вървим по алеята, а отстрани се виждаха цветя, за които очевидно се грижеха обитателите на общежитието. 

Повървяхме още напред и стигнахме до сградата, в която бяха настанени осъдените.

Пред нея също имаше градинка с беседка, в която посетителите могат да се срещат със своите близки и да разговарят. 

Влязохме в сградата, а обстановката на която станахме свидетели беше все едно с машина на времето те връщат поне 20 години назад. Разбира се не съм очаквала и не очаквам затворниците да живеят в лукс, просто беше интересно да видиш неща, които са били модерни и актуални преди толкова много години. Тапетите, стените, старите телевизори, чинове, черно-бели снимки в стъклени рамки, барче, което няма нищо общо с лъскавите и светещи заведения днес. Разгледахме и някои от стаите на затворниците. Бяха подредени различно, но в повечето имаше две-три легла, бюро, столове, някои от тях имаха телевизори с плосък екран и ако могат да си позволят кабелна телевизия.

Имат игрище и фитнес зала. 

Лишените от свобода, които изтърпяват наказанието в затворнически общежития от открит тип могат да:

1. ползват медицинска помощ в лечебните заведения извън местата за лишаване от свобода, включително стационарно лечение без охрана;

2. присъстват на културни, спортни, религиозни и други мероприятия, провеждани в населеното място по местонахождение на общежитието, по ред, определен от началника на общежитието;

3. се обучават в училища по местонахождението на общежитието, включително да бъдат включвани в курсове за придобиване на специалност или за повишаване на квалификацията заедно със свободните граждани. 

С месечен домашен отпуск до 2 денонощия могат да бъдат наградени лишените от свобода на общ режим, които изтърпяват наказание в затворнически общежития от открит тип. Лишените от свобода на лек режим ползват месечния домашен отпуск до 2 денонощия по право.

С ползването на годишната почивка извън затворническото общежитие от открит тип могат да бъдат наградени лишените от свобода на лек режим. Наградата включва ползването на целия размер на годишната почивка или част от нея, определена от началника на съответния затвор.

Мили читатели, след това, което видях, обстановката, начина на живот на осъдените, дори и при този, ако мога да го нарека "лек" режим на изтърпяване на наказанието, наистина, от сърце Ви съветвам с всякакви сили и средства да се постараете да се предпазите от какъвто и да е риск да станете един от обитателите на това или друго подобно място.

И след този призив и разказа на заместник директора на затворническото общежитие, който ни обясни за режима, позволените предмети за внасяне и т.н. решихме, че е време за разходка и хапване. Foursquare ми подсказа, че наблизо има заведение, което се казва "Веселата къща". Споменах го на колегите и решихме да го посетим. Затворническото общежитие се намира на едно много гадно кръстовище, което пресякохме с особено внимание, тъй като бяхме доста голяма и неориентирана група, но за щастие нямаше особено голям трафик. Повървяхме няколко минути по булевард Русе и от дясната ни страна остана хотел Балкан, а срещу нас видяхме въпросното заведение, което беше напълно празно и всички си намерихме място и се настанихме удобно, разглеждайки обедното меню, а също и обстановката, тъй като тя беше традиционно българска - с черги и всякакви символи на домашния бит. Всеки си поръча интересни и разнообразни ястия, които изглеждаха много вкусно, а и цените бяха нормални.

След вкусното хапване беше наближил уговореният час, в който трябваше да направим размяна на групите. Докато чакаме се заговорихме с едни любезни възрастни хора от блока, който беше в близост до затворническото общежитие, които ни разказваха различни неща и много ни се зарадваха и ни пожелаха успех в начинанията. 

Автобусът дойде към 13:20 и направихме размяната.

КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ!

Разходка до Червен

Tрадиционен, средновековният фестивал на крепостта Червен се проведе и тази година на 24-26 май.
Вече бяхме изпуснали първия ден (петък) и в 12 часа в събота заедно с Борко, Гери - сестрата на Борко, Иво - приятелят й, Стела, Влади и Сашо решихме да се поразходим. Докато се нагласим и стигнем стана към 15-16ч. и като пристигнахме нямаше много хора и явно повечето мероприятия са били през първия ден, но като цяло видяхме различни средновековни оръжия - боздугани, мечове, брони, ризници, шлемове. Щяхме да видим и бой с мечове, но заваля за съжаление. Всички бяха облечени в традиционни дрехи, ядяха в дървени купички с дървени прибори. Бяха разположили палатките си в крепостта и бяха много учтиви и с готовност да разкажат за областта, в която се бяха подготвили (оръжия, готварство, шивачество и т.н.). Стрелбата с лък изглеждаше доста привлекателна и разбира се двамата с Борко не пропуснахме да премерим сили, като той се оказа по-точен с няколко сантиметра. Имаше обучение преди това и след като сложиха мишената имаш възможност да стреляш докато уцелиш голямото или малкото кръгче. Имаше едно момиченце, което стреля след нас и направо изби рибата, от първия път уцели 10-ката.. Или чист късмет или професионално обучение. Като цяло беше интересно. Решихме да се поразходим из крепостта и да разгледаме пейзажа. Гледката беше много красива, не пропуснахме да си направим снимки:

Изкачваме хиииилядите стъпала нагоре, естествено с широка усмивка пред обектива на Влади! :)

Гледката наистина е страхотна!

Снимка със средновековен меч :)

На Борко май по-му отива :D

Със Сашо и Влади на фона на палатките

Тук бяха изложени щитове и мечовете, с които се снимахме по-горе

Стрелба с лък

На старобългарски ни написаха имената на мишените

Съвременната Балдуинова кула, намираща се в гр. Велико Търново е построена през 1930 г. по проект на архитект Александър Рашенов по подобие на запазена средновековна кула, намираща се в крепостта Червен, близо до гр.Русе.

На връщане ни наваля дъжда, но въпреки това беше много красиво и весело. В Русе даже се порадвахме и на дъга:

На страницата на събитието във Facebook са качени още снимки от първия и третия ден, които също може да разгледате >>тук<<.
Червен е много красиво място, което Ви препоръчвам да посетите, идеално е за излет, пикник, барбекю или просто разходка сред природата.

Първи Рок концерт за 2013

Тазгодишното начало на рок-преживяванията ще поставим с Helloween и Gammaray в Зала "Арена Армеец" София. Досега не съм била на такъв голям концерт в зала, все сме били на стадиони, така че ще е ново изживяване.
Водят Helloween за немска пауър метъл група, основана през 1984г. Любопитен факт е, че един от основателите на Хелоуин Кай Хансен напуска четири години след основаването на групата и създава Гама Рей. Хелоуин имат около 15 студийни албума, още няколко концертни и разбира се компилации. 
Гама Рей е сред най-известните имена на немската хеви метъл сцена, основана през 1988г. Те също имат около десетина албума - студийни, концертни и сборни. 
В Wikipedia има доста интересни неща и за двете групи, ако имате желание да се запознаете с биографиите им, а аз ще Ви разкажа личните си преживявания надявам се след концерта :)