Отново в България

На 18.09.2010 от София потеглих към Грац!
Това беше началото на едно толкова желано приключение наречено ЕРАЗЪМ. Отидох с много положителна нагласа и очаквах нещо много хубаво, красиво, интересно..., но..в този случай няма "но" беше даже още по-прекрасно дори от представите ми! Прекрасната арихтектура, големите магазини, новите и безкрайно интересни хора, които срещнах, улиците, украсите за коледа, сувенирите, международната вечеря, екскурзиите до Виена и Венеция, както и до околните местности..., съжителството ми с почти непознат човек, ядовете по бавния интернет, безкрайните купони - домашни и клубни, хилядите снимки запечатали красотата и усмивките, които също са намерили вечно място в сърцето и съзнанието ми, интересния начин на обучение в университета и хубавите методи на преподаване на професорите им, радостта от липсата на лед по тротоарите и улиците им, чистите и може би нови автобуси с точно разписание, чистотата на реката, парковете и градините, ведрото настроение изписано по лицата на хората, намаленията в магазините, и още, и още... . На 19.12.2010 се прибрах в България. Тук имаше толкова неща, които ми липсваха, но ако можех да преместя близките ми хора там, може би времето, в което бих се замислила дали да го направя би се измервало в секунди... Навярно и те си имат хиляди проблеми и недостатъци, може би защото съм еразъм-студент за толкова малко време виждам само хубавите неща и не се заглеждам в "тъмните улички", кой знае..., но преди да отида и да живея на това ново място и да го опозная или по-точно да опозная една малка част от него бях безумно влюбена в България, чувала съм как по другите места е по-хубаво и за какви ли не положителни неща, които в България са проблем, но все пак... едно е да чуеш, друго да видиш...и аз видях. Видях и така пламенната ми патриотична любов бавно бавно започна да угасва. Сигурно никога няма да угасне напълно, защото винаги съм била и ще си остана оптимист, вярващ винаги в доброто у хората и в "светлото бъдеще, което ни очаква", но нещо вече е различно..., и то е че още повече жадувам нещата да са по-хубави, по-добри, да сме по-истински, по-щастливи, ТУК ще откриете статистика, че сме най-нещастните хора на планетата... Не искам това! Не се побирам в кожата си да гледам просещите хора по улицата, деца и възрастни, някои, защото няма работа, или други, защото просто така е по-лесно, и аз им давам, давам им от собствените си пари, които не изкарвам, давам им тук и в Грац, и във Венеция, и във Виена, и хората ми се чудят..., защо си давам парите на хората, ме попита една позната от Полша, защото просто искам да помогна. Но не е редно да им даваме ние. Редно е държавата да се грижи за тях и да им осигурява работа..., а не само да дават великите управници, които сме избрали ни по телевизията как спят в Парламента или оставят дълга си към хората заради един телефонен апарат..., рапарите да пишат текстове и да рецитират обиди по техен адрес, чалгаджийките да се кълчат полуголи по телевизионните екрани, тинейджъри и дори по-малки от тях, облечени в предизвикателни тоалети и екипирани с два тона и половина грим и две кутии цигари, псуващи на всеки две думи, и крещящи срещу родителите си за щяло и нещяло, само защото е модерно да си "гъзар", и това да е емблемата на държавата ни.

На 08.01.2011 отивам отново в Грац! Този път само за 20 дни, колкото да си взема изпитите, да ида до шоколадовата фабрика, да направим един два купона и да пообиколя още няколко пъти интересните места и да се сбогувам с новите ми приятели, с които се надявам да не се забравим... и естествено да направя още снимки :P

На всички Вас, които четете това или дори и да не го четете, но мислите като мен или пък не, Ви пожелавам успех и сила, за да не се отказвате от желанията и мечтите си и да се борите за тях винаги с усмивка на лице ;)