Две яки стихчета на една яка мацка :)

"Жената не прощава"

Отивай си, върви, и дано се спънеш ти !
Разбих ли ти сърцето ?
Дааа, жестоко бе клнаето !
Мислиш се за много важен,
но честно, горе си доста празен.
Защо така? Питаш със тъга...
За да ти набия във кухата глава,
ЧЕ ЖЕНАТА НЕ ПРОЩАВА

"Слаба"

Загубена по теб мечтателка,
изоставих даже вярната приятелка.
Грешка непростима, към другарката любима.
За тебе всичко бе една шега,
забавна нова шега.
забавна нова игра.
Но дойде и дойде и моят ден !
Загубена по теб мечтателка,
изоставих даже вярната приятелка.
Грешка непростима, към другарката любима.
За тебе бях шега,
а всичко бе весела игра.
Но дойде и моят ден !
И ще те направя на кретен !
Сгреши с тъпото си мнение,
и утре ще молиш ме за опрощение.


Всички права запазени ;) Автор Криси :)

Снимка

Общо взето днес се чудих какво да правя и си направих колаж с една снимка. И тъй като много ми хареса ще си я сложа :)

Last.fm Radio

Дали живота е хубав?

Спокойно не съм се отчаяла :) просто знам ли... всеки има мнение за живота.... и повечето твърдят, че не е хубав..някой някога ми беше казал, че животът е такъв какъвто си го направиш, но колкото и да ми се иска да вярвам в това, понякога има и странични фактори, които ти пречат да си правиш това, което искаш (даже не понякога, ами твърде често...).
И така.. аз постоянно повтарям, че живота е хубав... дори и когато ми се случват кофти неща, което може и да ви изглежда странно. И какво му харесвам толкова на живота?!?! Като се замисля и огледам наоколо.. ми то 2/3 ти от ежедневието ни е кофти.. бедствия, катастрофи, немотия, корупция.. и какво ли още не. Всеки ден по вестниците четем за убийства, изнасилвания, пътни транспортни проишествия..четох една статистика в която пише, че 1500 човека загиват по пътищата годишно..това е тъжно и трагично..да не говоря за ранените...над 8 000?!?! А пожарите напоследък....? За тях просто не знам какво още мога да кажа..всички гледате новини.. и на какво остана да се радваме.. м? може би на разбитите сърца на младите? Ха.. колко тъжни клипчета има във vbox7.com.. или колко тъжни стихотворения и разкази има в otkrovenia.com...Вярно любовта я има, но като че ли напоследък не е толкова силна.. Всеки живее своя собствен живот и преценява какво да направи в дадения момент било то грешно или правилно..За мен, когато правиш нещо това е правилно за теб в момента, в който го правиш... дори и после да мислиш и да разсъждаваш какво е щяло да стане ако... вярно, хубаво е да се учим от грешките си, но не и да съжаляваме за нещата, които сме направили, защото те са минали.. и някак си не можем да ги върнем, колкото и да ни се иска понякога.. уф.. това стана твърде тъжно и депресиращо, а и все пак не всичко е толкова сиво и мрачно сигурно има и хубави неща.... ;)
Спирам да пиша.. утре ще измисля нещо весело :)

Имен ден

http://news.ibox.bg/news/id_1273813042


Честито на всички носещи имената:

Мария, Мара, Марена, Марилена, Мариан, Мариян, Мариана, Марияна, Марица, Марийка, Маца, Мара, Мари, Мери, Маша, Маруша, Маруда, Мушка, Магдалена, Магда, Мада, Мага, Маги, Манда, Лина, Магдалина

....... желая много здраве, щастие, късмет, любофффф и усмивки :)

Адски жеги

Рекордно високи температури в Русе.... около 42градуса. Ако не ви е прекалено наложително

!!!НЕ ИЗЛИЗАЙТЕ!!!

Пийте студени напитки и главно чай, избягвайте употребата на газирани и алкохолни напитки (дори и студената кола няма да ви разхлади, газираните напитки разширяват кръвоносните съдове и има още по-голям риск от инфаркт..)
Не стойте на слънце повече от половин час. Обличайте широки и светли дрехи. И носете шапки. Тежките храни също не са за предпочитане.

Чатърска среща :)

:) Предполагам всички знаете, че аз много обичам чатърски срещи, нови запознанства и такива неща.. та за това реших на любимия ми ден (петък 13ти) да направя такава на готините хорица от русенци.ком от темата "на лафче". И чак да не повярвате, взе че се получи дойдоха 12 човека, което си е цяло постижение (като се има впредвид, че е имало един-два опита преди това, но са били доста неуспешни... :) (по едно време бяхме тринайсе но 13тия изчезна безследно :)) иии така Срещата беше 18 часа на Паметника на центъра.. чакахме до 18:20 и решихме да отидем нанякъде :) Мислихме мислихме и накрая отидохме на "Кралска закуска" беше готино. Качихме се на втория етаж, и готиното беше , че бяхме само ние на него :) събрахме се около една маса всички и започнахме да си говорим, беше готино...Ех тея русенци, все супер страхотни хора се оказват... :) ии така седяхме едно известно време лафихме, ръсихме простотии.... абе забавно си беше както и да го погледна.. по едно време няколко човека се наложи да си ходят, и аз и още 4-5 от момичетата които бяха дошли, решихме да се разходим из кея :) Беше хубаво.. след това ред по ред всеки си тръгна към вкъщи и после в чата поради големия зрителски интерес... решихме, след около седмица-две да си направим друга среща :) Иии така :) Адски съм щастлива, че имаше ентусиасти, които ме уважиха и дойдоха... цяла вечер направо сияех :)

И все пак Петък 13ти ми е любимия ден... :)

Manowar и химна на България

Не бяхна концерта на "най-шумната" група в света, но разбрах, че е било невероятно и че с думи не може да се опише... и освен това са пяли химна на България.. това е страхотно ...


Във vbox7.com има клипчета от концерта можете да им се насладите на адрес
http://vbox7.com/collection:107691 също и на http://vbox7.com/collection:107730 За повече подробности четете в блога на Пешо :} убедена съм, че той ще има какво да разкаже ;)

Merilyn Manson в България

Датата - 04.07.07 - Мерилин Менсън - мястото - стадион Академик, организатори - SME, подгряват Type O Negative, билетите в билетния център, първите 1000 - за по 20, после от 30 до 50лв!
Ами какво да кажа.., просто тази година има да се кефите на концерти: то не беше Мейдън, днес Меноар, на 4ти Менсън... Много се радвам за почитателите на тия тримцата.. за някои тези концерти са сбъднати мечти.. :) \m/\m/\m/\m/

Manowar в България

Мммммммм фенове и фенки на Manowar ето ги и тях датата е 30.06.2007 града е Каварна :) Мисля че сега всички благославят кмета Цонко Цонев... и как няма, толкова много почитатели чакат този концерт с години. Ето малко инфо за групата тук :)
Приятно прекарване на всички!

Pirates of the caribbean

"Карибски пирати: Проклятието на черната перла" е приключенски филм от САЩ с участието на Джони Деп, Орландо Блум, Джефри Ръш и Кийра Найтли. Филмът има пет номинации за награди Оскар през 2004 г. - за най-добър актьор, грим, звук, монтаж на звукови ефекти и визуални ефекти.
“Карибски пирати: Сандъкът на мъртвеца” влезе в книгата на рекордите с най-силния уикенд в историята на киното.
"Карибски пирати: На края на света" събра 404 милиона долара приходи от прожекции по света за 6 дни, оповести компанията "Дисни", цитирана от световните агенции.


Малко преди премиерата на третата част на филма "Карибски пирати" в Токио, актьорът Джони Деп (Johnny Depp) обяви, че обмисля да изиграе ролята на капитан Джак Спароу за четвърти пореден път.
Гледала съм и трите филма СТРАХОТНИ СА! И наистина ви ги препоръчвам изпълнени са с много приключения, битки и комедийни сценки.
С нетърпение очаквам 4тата част :)

We Are The Champions

10ж са най-добрите!!!!! :)
Днес в училище се проведе състезание свързано с гражданска защита и в него участваха всички десети класове (10а, б, в, г, д, е, Ж). Състезанието се състоеше в двора на училището. Участниците: от всеки клас трябваше да се изберат хора както следва
- 2ма носачи;
- 3ма пострадали;
- 2 медицински сестри;
- 3ма пожарникари;
Носачите трябваше да вземат ранените от "заметръсния район" със носилка и да ги преместят в "медицинския пункт".
Медицинските сестри трябваше да направят сърдечен масаж и да превържат ранените.
След като свършат 2ма пожарникари тръгват и трябва да загасят два пожара: във една метална тава бяха запалени вестници и трябваше да се сложи одеало за да се задуши огъня, а в друга също имаше горящи вестници, но този път пожара трябваше да се сагаси с пясък. След това в центъра на игрището беше поставена кофпомпа и една баскетболна топка. Единия пожарникар (бях Аз :)) трябваше да помпа с кофпомпата за да може 2рия да насочи струйката към баскетболната топка и да я изтласка от центъра (е не се справих блестящо, но като се има в предвид че аз и адашка ми бяхме единствените момичета пожарникари от 7те класа съм доволна от нас :)). И след това е финиша. Всичко беше за време.
Имаше и втори кръг в него 3тия пожарникар трябваше да вземе пожарогасител и да изгаси запалена факла. Имаше малко проблеми с неизгасването на факлата или пък че пожарогасителя свърши :P.
Даваха се и наказателни точки ако пожара не е изгасен.
При нас нямаше инциденти за което директорката ни похвали :). Никой не мислеше че ще сме първи и когато господина по физическо каза "..на 1во място 10Ж!" всички подскочиха и викаха от радост :) Беше един много щастлив и хубав момент!
Обичам класа си! 10Ж We Are The Champion!!!

Iron Maiden в България

Най-великата хеви метъл група на всички времена – IRON MAIDEN – идва в България по покана на София Мюзик Ентерпрайсис. най-грандиозното музикално събитие на 2007 година е част от най-мащабния музикален фестивал у нас – Арена Музика 2007, на който IRON MAIDEN ще бъде хедлайнер. Концертът ще се състои на стадион Локомотив в София.
За своята 30-годишна история IRON MAIDEN се е превърнала в една от най-великите, най-успешните и най-продавани хеви метъл групи на всички времена. Има издадени 14 студийни и 9 концертни албума, 4 бокс сета и повече от 70 милиона продадени копия по цял свят. Наред с легенди като Black Sabbath и Led Zeppelin, IRON MAIDEN е една от първите групи, поставили началото на британската инвазия в световната тежка музика. Суперхитовете “The Number Of The Beast”, “Run To The Hills”, "Two Minutes to Midnight " и много други завинаги остават в историята на музиката като едни от най-сериозните доказателства за превръщането на IRON MAIDEN в легенда.
На 4 юни, след дългогодишно очакване, многобройните български фенове най-после ще видят на живо в София, на стадион Локомотив тази историческа хеви метъл група заедно със знаменателния й фронтмен Брус Дикинсън.
Концертът им у нас е част от настоящото световно турне, посветено на последния албум на групата “A Matter Of Life And Death”, издаден у нас от Анимато Мюзик/ EMI.
IRON MAIDEN ще пристигнат у нас в състав Стив Харис (бас), Дейв Мъри, Ейдриън Смит и Яник Гърс (китари), Нико Макбрайн (барабани) и Брус Дикинсън (вокал).
Световното турне на групата стартира на 9 ноември 2006 г. от Скандинавския полуостров при феноменален интерес от страна на феновете – над 95 000 продадени билета за датите на полуострова. За трите шоута в Швеция над 48 000 билета са продадени за по-малко от час! Осемте хиляди билета за Норвегия свършват само за 30 минути. В Тампере – 7 000 билета са изкупени за два часа, а в Хелзинки са продадени 17 000 билета само за един ден!

Балове, серенади, виканици

Номинирам квартал "Възраждане" за ^_един от най-шумните и огласени от серенади на ученици квартал_^ :) всяка вечер се чуват песни, виканици и свирки...(всъщност не знам за другите квартали, де ...и все пак си номинирам моя за доста шумен :) то да ви кажа аз нямам нищо против, даже се радвам като минат до блока ми..хубаво е да се радваш и да можеш да показваш радостта си, макар че, не е най-удачния вариант да се разхождаш по нощите и да крещиш:) ама все пак нали само веднъж в живота си имаш БАЛ :)
И така Абитуриенти забавлявайте се, полека с алкохола и безаварийно каране на скоро взелите книжки ;) Весело изкарване на купоните!

One Tree Hill

Преди малко повече от година, бях на гости с братовчедка ми на Пешо, и той ни пусна 2 серии от One Tree Hill..леле още от начало ми стана много интересен..И преди няколко месеца почти година по-късно започнах да го гледам, още първата вечер като си го намерих изгледах точно 12 епизода :) а сега... с нетърпение чакам да излязат последните серии..филма наистина е много завладяващ и интересен.
Ей това е сериала просто...най-якия който съм гледала до момента :)
Тинейджърски, разказващ за хората в малкото градче Три Хил.
За гимназията, за живота, за баскетбола, за любовта, за приятелството, за изневярата, за предателството и за какво ли още не... Сериала си заслужава да се гледа. 4 сезона е, всеки от които със около 20-20..и няколко епизода. Музиката е много хубава ако сте фен на рока или метъла :) (но и не само!) героите са страхотни: Чад Майкъл Мъри, Джеймс Лафърти, София Ана Буш, Хилъри Рос Бъртън, Бетъни Джой Ленц, Пол Джозеф Ото Йохансон, Мойра Кели, Крейг Шефър, Барбара Алън Уудс и още други но тея да кажем са главните :)


във филмчето има и много хубави мисли които в повечето случаи казва Лукас ( Чад Майкъл Мъри)
Eто линкче към тях, аз лично страшно много ги харесвам, има много смисъл в тях :)
И така какво друго с две думи сериала е супер гледайте го!!!

"Кой има бал"?

"Коооййй има БАаАааАлллл?" Тази реплика май вече ви се е втълпила :) сега е времето на абитуриенстките балове. И из улиците на града бибиткат коли, младежи и девойки се разхождат със свирки в уста, вечер улиците се огласяват от серенадите, които учениците правят на своите учители...мдааа градът е празнично настроен :) или поне учениците в него. Всяко училище си има свое тържество което е от грандиозно по-грандиозно. Например Руската имаше тържество в петък вечер. Тогава голяма част от учителското и ученическото съсловия се бяха събрали в двора и слушаха думите, които всеки клас бе написал за да се отблагодари на учителите, на училището, на съученицте и приятелите си (а някои и на лелките които чистят, на персонала на "Фантастико", и на охраната...)...Едни са били само 5 години в това учлище, а други цели 12....беше много мило и трогателно. В края на тържеството над присъстващите се извиси приказно шоу от фойерверки, дванадесетокласниците специално се бяха погрижили за това и ефекта и изненадата не бяха никак малки :) (нищо че са дали около 400лв.)
След това всеки потегли на някъде кой по дискотеките, по кръчмите, по барчета и заведения.. :) Общо взето беше една много хубава вечер.

Стърмен

Вчера с Български Младежки Червен Кръст (БМЧК) ходихме в дома в село Стърмен. (Там е страхотно и повечето доброволци умират да отидат :)) До там отиваме с Влак който вземаме в 8 часа от гарата. Децата са както на нашата възраст (16-17) така и по-големи и по-малки. Дома се намира сред природата. Тихо и спокойно е. В пределите му има нещо като стадион, който е достатъчно голям и там играем футбол :)
По принцип винаги като ходим, отиваме мнооого хора и времетое мнооого хубаво, слънчево и топло...но този път не беше така. Бяхме около 15тина човека, освен това беше мрачно и валеше. Това разбира се не попречи на ентусиастите (като мен и някои от децата). Още като отидохме извадиха уредба и пуснаха музика. По едно време пуснаха 3те ми любими песни на Еванесънс (Going Under, My Immortal, Bring me to life) и аз излязох на дъжда на поляната и слушах песните беше невероятно :)) след това играхме и футбол под дъжда...бях доста мокра и кална в последствие :D ( ...леле хора това е страхотно пробвайте! :))Стана време за обяд и отидохме на *центъра* който се състои от: 1 магазинче, няколко пейки, една детска градина с бесетка(в която се събрахме за обяда). Преди центъра обаче мминахме покрай едно верешово дърво ...:P. От БМЧК бяха взели милинки и солети, всеки си взе и каквото искаше от магазина. Стояхме около час там и изчакахме дъжда да понамали. Върнахме се в дома и продължихме с игрите на карти, на топка, на фендербал (отново под дъжда) по някое време поне 2/3 от "колегите ми" доброволци ми казаха че съм мокра хихи :)
постояхме още около час и нещо и стана време да хвашаме влака и естествено времето се оправи...
Не чакахме много влака. Дойде поочтии навреме само с 30минути закъснение. някои от децата дойдоха с нас да ни изпратят (изпращането от там наистина е тъжно защото някои от децата стават твои приятели...) и така качихме се на влака и аз както всеки път (всъщност за 3ти път ходя в Стърмен) стоях през цялото време на прозореца, даже по едно време успях да си окъсна цветя в движение хаха. Като цяло деня беше хубав. Най-накрая пристигнахме на гара Русе и какво очаквате пак заваля :) С едно момиче от гарата видяхме автобуса на спирката( а тя трябваше да го хване) и аз и викам давай и хукнахме да хванем автобуса, и успяхме :) тя се качи (е друг е въпроса че е стоял още 5минути на спирката хаха) аз се прибрах и веднага излязох да се видя с една приятелка седяхме до десет и половина на вън и гледахме лунаа и звездите, освен това малко по-рано същия ден се бяхме качили и на покрива на блока ни. От там гледката е доста хубава :P
ииии така :) това беше един много хубав ден. Освен това на Стърмен бяха и някои нови момичета с които се запознахме и те се оказаха доста готини и щури мацки :)
Абе в БМЧК май няма неготини хора :))

Снимки 28.10:


обща снимка, пред дома, гарата на Стърмен, на път за Дома, на Стадиона, и пак :)

Любимото ми стихотворение

Валери Петров - Тавански спомен...

• 1

Сесента и дните станаха студени,
а балтонът беше горе на тавана,
в дъното на стария лелин гардероб.
Бяха му ръкавите късичко скроени
и като го сложих, недобре ми стана,
та нарочно бръкнах в десния му джоб.

Бръкнах и извадих: снимка развалена
(двама млади влюбени на два стари стола,
кавалерът аз бях в същия балтон),
после два бонбона в книжчица зелена,
два билета филмови, стари, без контрола,
и едно шишенце със одеколон.

"Тез билети - казах си - са от кино "Глория" ,
прости са бонбоните, смешен е портрета
и шипето пълно е с разводнен парфюм."
Казах, но си спомних ланшната истори,
влезе нещо тъжно тука във сърцето,
име едно нежно дойде ми на ум

и видях я, същата, в розово облечена,
същата усмивка и ръката същата,
и от ваксинация малката следа.
"Панта рей!" - помислих си. - "Всичко е далече!
Миналите мигове вече се не връщат,
както се не връща речната вода."

Но все пак останах в здрача на тавана.
В здрача на тавана, във балтона смешен,
любовта преминала си припомних аз.
В тъмното парфюмът нежно ме обхвана,
сладък бе бонбонът, снимката шумеше
и отнейде, та-та-ра, чуваше се джаз.

• 2

Най-напред бе всичко в розовата дреха,
биеше сърцето гръмко във гърдите
само като видех вашата врата,
саксофони свиреха, облаци хвърчеха
и тролеят движеше се помежду звездите,
и сънувах всяка нощ твоите уста.

след това писмата. Ах, писмата стари,
писани небрежно сред черновки четири,
с хиляди целувки върху всеки лист,
със цветя безбройни като във хербарий,
с нежни обяснения цели километри,
с послепис и после с послепис!

След писмата - помниш ли? - първите ни срещи,
твоите родители мразещи ме искрено,
бялата ти шапка, белите брези.
И писма отново: "Ще ли разбереш ти?
Не ме пускат вече. Много ми се иска, но..." -
Строфи от любов и кофи със сълзи.

Помниш как поскърцваха стълбичките дървени?
Помниш как мечтите ни тихо се намериха
в малката ми стаичка цялата във прах?
Помниш как във всичко мислехме се първи,
а пък все откривахме старата Америка?
Колко много копчета, колко много страх!

Спомняш ли си масичката в "Бивша орхидея"?
Помниш ли пейзажите (морски и планински)?
Помниш как разсмиваха ни стенните рога,
как един до други ний седяхме в нея
и четяхме с трепет книги медицински
и шептяхме бледи: "Ах, ами сега!"

Помниш ли, не помниш ли? Кой те знай къде си,
сигурно ще вземеш оня зъболекар
и ще слушаш свърдела му, и ще си добре.
Помниш ли, не помниш ли? Всичко отиде си.
Като стар часовник, тихо и полека,
любовта в сърцата, изхабена, спре.

дните се редуваха все едни и същи,
люшкаха се кожените дръжки във трамваите,
никнеха и вехнеха горските треви,
а пък ний седяхме в слънце и във дъжд и
сменяхме си дрехите, сменяхме си стаите
и веднъж усетихме: нещо не върви!

Празни бяха срещите, глупави - алеите,
стаята ми - хладна, пастите - безвкусни,
и дори ядосващи - стенните рога;
и по жици вече бягаха тролеите,
и сънувах вече други, чужди устни,
а по твойте устни лепнеше тъга.

• 3

Неделята е тъжен ден за хора,
Усещащи един от друг умора,
Държещи се един за друг едва.
В една неделя срещнахме се двама.
"Не закъснявай!" - бях й казал. "Няма!""
И дойде във три без четвърт вместо в два.

И тръгнахме по улиците стари,
по пролетните сухи тротоари,
извити без начало и без край.
Вървяхме все по същите маршрути
със същи спирки, в същи брой минути
като квартален остарял трамвай.

До днеска още къщите аз помня:
най-първо беше надписът огромния
с показващ пръст "Бръснарница Багдад";
след туй гаражът, малката градина
и железарят с ключ от ламарина,
и киното, и въглищният склад.

И ний вървяхме и не си говорихме.
каквото да говорехме и сторехме,
говорено и сторено бе веч;
познавахме си шапките, костюмите,
познавахме си мислите и думите
и бе излищна всяка наша реч.

И аз си мислех: "Вече сме към края.
И тъжно ми е, а защо, не зная.
Носът й бе по-тъничък преди.
Туй копче скоро май ще се изгуби.
Оградите са пълни с думи груби
и тази шапка лошо й седи.

Оградите са пълни с думи мръсни.
Туй копче по-добре да се откъсне.
А ний да скъсаме е най-добре.
Във Бомбо-Нгонго нейде ми се ходи.
Какво ли е да плаваш с параходи
в изпъстрено със рифове море?..."

И виждаха се негърските лагери,
и чуваха се негърските шлагери,
и лових риба в синята вода.
Тогаз тя каза: "За какво мечтаеш?"
"За теб! - отвърнах аз. - Нима не знаеш?"
"Обичаш ли ме?" - каза. Казах "Да!"

И както тъй въвряхме неусетно,
достигнахме до спирката ни сетна,
поспряхме се и тръгнахме назад.
Най-пръв бе складът, после киното,
ключът от ламарина и градината,
гаражът и "Бръснарница Багдад".

• 4

Облачета плуваха в небесата чисти
и мъхнати листи имаше по клоните в парка,
дето водеше тъжният ни друм.
Велосипедистите бягаха по пистите
и внезапно качваха се горе по наклоните,
като шумолеха с нежен гумен шум.

Бяха снисходителни и добри пазачите,
хората се чувстваха леки без галоши
и вървяха с кухи вафли в уста.
Футболните зрители биеха играчите,
не че тез последните бяха толкоз лоши,
а защото, тъй на, просто пролетта....

Само ний се чувствахме сякаш беше есен.
Бяхме си дотегнали казано накратко.
Краят беше близо и бе сто на сто.
Хороскоп извадихме, но не беше весел,
ядохме бонбони, но не беше сладко,
искахме да седнем - нямапе место.

После на чорапа й бримка се изнищи.
Детската градина беше пълна с красъци.
Хвръкна в стратосферата изтърван балон.
След това аз стрелях на едно стрелбище,
три железни тигъра паднаха със трясъци
и получих премия цял одеколон.

Дъх водеколонен, тъжен и далечен,
дъх от любовта ни, от мечтите мирис,
на тавана носиш ти спомен от тогаз!
"Панта рей! - си казвам аз. - Всичко веч протече,
есента е тъжна и там долу свири
като бормашина оня глупав джаз!"

• 5

Тъй както го рисуват по картините,
небето беше бледо над комините
и празен беше празничния ден;
и ние се погледнахме печално,
и влязохме във киното квартално,
където даваха "О, ти мой блен!" .

О, ти мой блян със пожарогасители,
о, зрители със външности съмнителни,
афиши с отлетяло вече "Днес" .
И тъмно, и плювалници нечисти,
и снимки на забравени артисти -
Мачис и Хари Пил, и Мае Уест....

Бе почало. Едно хлапенце мина
в салона с нас под форма на роднина.
Бе почнало и вътре беше мрак.
Върху екрана смееха се двама,
след туй при тях пристигна една дама
и каза с надпис: "той ще дойде пак."

И знаехме ний филма чак до края
(и как ще я съгледа той в трамвая,
и как бандита ще го сгази трен),
защото бяхме го видели двамата
със мъничка промяна на рекламата,
тогава беше май "Ела при мен!" .

И ний седяхме близо до кабината,
и слушаше се как шуми машината,
и снопът бе тъй ниско при това,
че трябваше ми мъничко да стана,
за да израсне мигом на екрана
една ужасна рошава глава.

И аз седях и мъчех се да гледам,
и скърцаше креслото на съседа,
и аз се чувствах уморен и стар;
и тъжно бе, чувах как сред мрака
един часовник във гръдта ми трака
и се нуждае от часовникар.

А после дойде "Край" и вентилатора
със гръм наблъска вятър във театъра,
и светна, и платното избледне;
и ний видяхме тъжни и посърнали,
че всички двойки бяха се прегърнаил
и само ние, само ние - не.

И си излязохме. "На мене струва ми се -
аз казах, - че достатъчно преструвахме се..."
Тя каза тихо: "Също и на мен."
Врабчетата шумяха във градините,
небето беше бледо над комините
и празен беше празничния ден.

• 6

Когато ни дотегна вече всичко
и хороскопът пишещ за раздяла
- ах, вече ясно бе! - излезе прав,
отидохме - така, зарад шегичката -
тя с нова рокля, аз със роза бяла,
при стария крайпътен фотограф.

Той сложи във петлицата ми розата,
разгъна фона с бясна Ниагара
и погледа ни точно нагласи;
ала за нас бе малко трудна позата,
аз мръднах той капачето изкара,
тя мигна и той каза ни: "Мерси!"

И почна се играта на среброто,
на солите пълзенето неравно,
безшумният молекулярен взрив'
и ето че във ваната, в живота,
от Нищото изплава бавно-бавно
невижданият мокър негатив.

А пък от вред ни гледаха портрети,
прекрасни мигове, навеки спрени,
фиксирани човешки младини,
намръщени младежи със каскети,
от зли роднини двойки разделени,
деца в ковчези, бременни жени.

И всичко стана жално моментално"
и хората, и бледното предградие,
и снимката, излязла тъй добре,
и двамата се гледахме печално,
и нейде се обади едно радио:
"Вероника, животът е море!"

Една зарзаватчийка се разчувства и каза,
че блазя ни, че сме млади,
и че момата е таман за мен;
а фотографът каза за изкувството,
че то е вечно, снимките извади
и ни ги даде в плик един зелен.

И тръгнахме ний в пътя си полека,
и влажни бяха снимките и двете,
и в плика залепиха се така,
че колкото и да ги дърпах леко,
във нейната остана мойто цвете,
а в моята - едната и ръка.

Тогаз си казах: "туй са явни знаци,
че ще се срещнем пак и не след много."
Ала гаслът, гласът ми беше нов
Във входа на една кооперация
целунахме се, казахме си "сбогом!"
и тъй завърши нашата любов.

• 7

Но дали наистина туй вече беше края?
Горе от таана слушам как тромбона,
та-та-ра, печално в есента звучи.
Нещо ме досва, но какво - не зная.
Може би блтона? Може би бонбона,
който тъй е сладък, че почти горчи.

Ах,защо ни трябваше да се разделяме!
АЗ тогаз си мислех че ще те забравя,
но сега си мисля, че съм бил глупак.
И усещам, нещо зъб един боли ме,
и ако не мине, трябва да го правя,
и как мислиш, може да се срещнем пак?

Занимавка

Едно готино IQ-тестче за развлечение проверете си коефициента на интелигентност дали сте средностатистически българин или някои супер гении :) моето IQ е 125 за 11минути и 12 секунди :) да видим колко е вашето :) http://vassillun.hit.bg/IQtest.html

Слави и неговата болест

Случващото се със Слави е трагично, тъжно и депресиращо за да видите интервюто му кликнете тук